Решение № 455 от 23.08.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 455 гр. Велико Търново, 15.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Димо Колев

Йордан Воденичаров при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20224100500572 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази следното:

Предмет на подадената от името на В. Г. Д. чрез пълномощника й – адвокат Н. В. от ВТАК, въззивна жалба е Решение № 343/07.06.2022 по гр.д. № 1165/2021 г. на ГОРС, с което е постановено отхвърляне на предявения от наследодателя й Г. Ц. Д. срещу И. В. П. иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка , сключен с нотариален акт № 1843, том 10, рег. № 6556, н.д. № 1587 г. по описа на нотариус И. Мазнев , както и на иск за осъждането му да върне придобитата по силата на договора ½ идеална част от правото на собственост върху имота- дворно място с площ от 680 кв.м. , находящо се в с.Д. , ул.“*“ № , представляващо УПИ XX-687, в квартал 48 по ПУП на селото, с молба да бъде отменено и постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени, с присъждане на направените по производството разноски.

Градиво на оплакванията в жалбата са доводи за неправилност и необоснованост на решението поради неточна преценка на доказателствата /включително и пренебрегване на някой от тях/ , довела до погрешни фактически и правни изводи в несъответствие с изискванията на процесуалния закон и разума на материалния закон относно правилата за изпълнението, неизпълнението и развалянето на договорите, приложими/ неприложими за конкретния случай . Единствен правоприемник на починалия в хода на производството Г. Ц. Д. по смисъла на чл.227 от ГПК е наследника му по завещание Н. В. В. , а не призованите да го наследят по закон негови роднини по съребрена линия заедно с първата, както е приел районният съд. Съдът недопустимо се е произнесъл по липсващото в писмения отговор на исковата молба твърдение на обстоятелството , че договорът е изпълняван и с помощта на трето лице; неаргументирано е приел въз основа на 1 показанията на свидетеля М., че добрите отношения на страните по договора са отнасят за времето след сключването му ; пренебрегнал е обстоятелствата , установени с показанията на свидетелите А., Х. и К., че „градината е обрасла с трева, вътре в стаята е неприятно и не личи изобщо да е чистено, разхвърляно е / неподредено “; „И. му държал/ на Г. Д./ висок тон и го заплашвал, че ще му удари един шамар“; „И. не се е грижил за него както са се разбрали“; дори и да би се приело, че Г. Д. е бил заключван в къщи от братовчед си Г. Д. , това обстоятелство не оневинява ответника , не го освобождава от изпълнението на договора , тъй-като не представлява неоказване на необходимото съдействие от кредитора – бил е длъжен да направи потребното , че да прекрати това противоправно състояние на нещата, за да помогне на страдащия човек , молещ го за помощ; дори и евентуално да би се приело, че е препятстван да изпълнява договора поради неоказано от ищеца съдействие , той не е поискал да трансформира задължението си в натура в паричния му еквивалент; не може да е налице незначително неизпълнение по смисъла на чл.87, ал.4 от ЗЗД , защото противно на приетото от първоинстанционния съд, трябва да се държи сметка за напредналата възраст и здравословно състояние на ищеца , които са изисквали непрекъснато полагане на морални и материални грижи до края на живота му, както и осигуряване на спокойствие; неизпълнението дори само на едната част от дължимата престация влече разваляне на целия договор.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК и на устните състезания ответникът чрез пълномощника си адвокат М. П. от ВТАК е оспорил жалбата с писмено изложение на доводи за пълно съответствие на решението с материалния закон в резултат на спазване на съдопроизводствените правила за събиране и преценка на доказателствата . Моли да бъде потвърдено с присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

Материалноправният спор относно съществуването на основанията на предявените искове / със законова правна квалификация изведена от нормите на чл. 87, ал.3 и чл. 88, ал.1, изр.1-во, вр. с чл. 55, ал.1, пр.3-то от ЗЗД / подлежи на повторно въззивно разглеждане – чл. 269, изр.2-ро от ГПК.

Г. Ц. Д. /починал на 30.10.2021г. и заместен в хода на производството по реда на чл.

227 ГПК от наследника му по завещание- В. Г. Д. – вж.саморъчен завещателен акт от 22.10.2021 г. на л.84 от делото / чрез пълномощника си адвокат Н. В. от ВТАК твърди в исковата молба , че по силата на договор от 21.12.2017 г. , оформен с нотариален акт № № 1843, том 10, рег. № 6556, н.д. № 1587 г. по описа на нотариус, вписан в НК под № 284, действащ в района на ГОРС, е прехвърлил на И. В. П. втория ½ идеална част от съдържанието на правото на собственост върху УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XX687, в квартал 48 по ПУП на село Д., Община Лясковец , одобрен със заповед № 1178/02.02.1962 г., ул.“**“ № ,представляващ дворно място от 680 кв.м. , при граници: на север- улица; на изток: имот № 686; на юг: улица и на запад: имот № 689, срещу задължението му да се грижи за него до края на живота му като му осигурява всичко необходимо за добър живот , както и срещу недовършени от приемателя преустройства към съществуващата жилищна сграда, т.е. да ги довърши .

Ответникът/ настанил се да живее в постройка, намираща се в имота, заедно с трето лице, без за допускането му да е взел съгласието на ищеца/ не полагал необходимите грижи за облекчаване на влошеното му здравословно състояние/ страдал от професионална болест – коксартроза в напреднал стадий и трудно се придвижвал без придружител и помощни средства , от силно увредено зрение , имал увреден сърдечен мускул и рецидивираща херния/ и подобряване на живота му, като не му пазарувал , не му съдействал и не го придружавал да ходи на лекарски прегледи , не му помагал в домакинството , не плащал редовно консумативните разходи , държал се пренебрежително и грубо , което довеждало до търсене на помощ от други хора. Що се отнася до дължимите преустройства, то те останали недовършени, а това което е направено било с негови / на ищеца / средства.

2

Предвид горетвърдяното , моли съда да постанови решение , с което да развали договора и в резултат на развалянето да осъди ответника да му върне получената ½ идеална част от правото на собственост върху дворното място , както и да му заплати направените по производството разноски .

Ответникът в срока по чл.131, ал.1 от ГПК е оспорил исковете с възражения , основани на обстоятелствата, че въз основа на одобрен през 2010 г. проект за пристройка и преустройство на жилищна сграда , представен му при сключването на договора , със собствени материали и средства е изпълнил задължението си в тази му част; още от началото на съвестното им съжителство в този имот е поемал издръжката на ищеца, като и е плащал и стойността на консумираната вода и електрическа енергия за постройките; по характер и нрав той не желаел да общува с много хора и предпочитал да се усамотява, като не оказвал помощ и не осигурявал възможност за изпълнение на задължението, свързано с полагане на грижи за него – поведение, което не бил в състояние да преодолее/ ответникът/; открил си партида в служба „МДТ“ към Община Лясковец като собственик на изградената пристройка и съсобственик на дворното място и придобитото не подлежи на връщане.

Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните доказателства приема за установено и обосновава следните правни изводи :

По силата на договор от 21.12.2017 г. , оформен с нотариален акт № № 1843, том 10, рег. № **, н.д. № 1587 г. по описа на нотариус, вписан в НК под № 284, действащ в района на ГОРС/ заверен препис, представен по делото/, Г. Ц. Д. е прехвърлил на И. В. П.

/ подслонен от първия в част от жилищната сграда отпреди това, но неизвестно откога– показанията на свидетеля Й. М./ ½ идеална част от съдържанието на правото на собственост върху УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XX-687, в квартал 48 по ПУП на село Д., Община Лясковец , одобрен със заповед № 1178/02.02.1962 г., ул.“*“ № , представляващ дворно място от 680 кв.м., при граници: на север- улица; на изток: имот № 686; на юг: улица и на запад: имот № 689, срещу задължението на приобретателя „да се грижи за прехвърлителя до края на живота му като му осигурява всичко необходимо за добър живот с помощта на първия , както и срещу недовършени от приемателя преустройства към съществуващата жилищна сграда и пристройка към нея – също недовършена , като дава съгласие приобретателят със свои средства и материали да изгради в съсобственото дворно място селскостопанска постройка за отглеждане на животни – овце“.

Тълкуването на този вид ненаименуван в закона /но напълно допустим – чл.9 от ЗЗД/ двустранен, възмезден, отчасти алеаторен/ неизвестност дали насрещните престации ще се окажат икономически равноценни / и отчасти комутативен, разкрива следното предметно съдържание на задълженията на страните: 1/ на Г. Ц. Д: а/ прехвърляне на ½ идеална част от обема на правото на собственост върху поземления имот/ настъпило в момента на сключването му- чл.77, пр.1-во ЗС, чл.24, ал.1 от ЗЗД/ ; б/ предоставяне на правото / съгласие да се ползва имота по смисъла на чл.32 от ЗС чрез застрояването му с второстепенна постройка , а ако тя би могла да се счита за самостоятелен обект на пълното вещно право- съгласието ще е равнозначно на учредяване на право на строеж от Д. на П. , т.е. от един съсобственик на друг- чл. 63 от ЗС/ ответникът да построи в него / в резултат на придобИ.ето на въпросната 1/2 идеална част/ селскостопанска сграда; 2/ на И. В. П.: а/ да полага необходимите грижи за благосъстоянието и улесняване живота на прехвърлителя до неговия край чрез помощта /съдействието/ му; б/ да довърши безсрочно започнали преди сключване на договора преустройства в жилищната сграда и да довърши жилищната пристройка към нея, като очевидно става въпрос за изпълнение на одобрен на 18.10.2010 г. проект с приложени чертежи и обяснителна записка / на л. 29- 42 от делото /.

Изрично изявление, представящо уговорка за даване на издръжка в пари и/или в 3 натура няма в текста на договора и доколкото той е формален / чл.18 от ЗЗД- т.е. нещо, което не е казано в съдържанието на нотариалния акт се приема , че го няма уговорено /, съдът няма основание да приеме, че такава уговорка все пак съществува. Независимо че в заглавието на нотариалния акт е изписана думата“ издръжка“, то/ заглавието/ всъщност следва стандартно изработена привична словесна формула , като от значение е само какво е к а з а н о изрично или недвусмислено подразбираемо/ с думи, покриващи смисъла на понятието издръжка , без тя като дума да е употребена / в съдържанието му/ текста/.

Към момента на устните състезания по делото от заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно- техническа експертиза се установява факта , че след сключване на договора съгласно одобрения проект са предприети довършителни строителни работи в/ по съществувалата в груб строеж пристройка на две нива към жилищната сграда, включително и направен навес от източната й част , както и факта на изграждане на селскостопанска паянтова постройка за отглеждане на животни по южната граница в дворното място. Извършването им е дело на ответника / показанията на свидетеля Й. М./, който освен това е отлял нова плоча на съществуващия гараж и е направил отгоре стаи / показанията на свидетелите Н. К. и Ц. М./, сменил е прозорците на старата къща, направил е остъкление на входа на ищеца , както и дувар / св.Ц. М./.

В частта на двояката престация на ответника, представена в б. „б“ по-горе, изпълнението на договора е факт/ няма яснота впрочем какви преустройства на жилищната сграда е трябвало да се довършват , нито конкретизиращи твърдения за тях, както и яснота какво е трябвало да се довършва по пристройката , нито конкретизиращи твърдения какво не е довършено/.