Определение № 153 от 18.02.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 153 гр. София, 18.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Нина Ив. Кузманова като разгледа докладваното от Веселина Вълева Въззивно частно наказателно дело № 20261000600106 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК.

С определение от 29.12.2025г., постановено по ч.н.д. № 1362/2025г. по описа на ОС - Благоевград, е отменено Постановление от 01.12.2025г. на прокурор при ОП - Благоевград, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 1255/2024г. по описа на РУ на МВР - гр. Гоце Делчев, образувано и водено за престъпление по чл. 277а, ал. 3, вр. ал. 2, алт. 2, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като делото е върнато на ОП - Благоевград с указания за извършване на допълнителни процесуално-следствени действия.

Срещу определението на ОС - Благоевград е постъпил частен протест от прокурор при ОП - Благоевград, с който се изразява несъгласие срещу изводите на първостепенния съд за необходимост от разпита в качеството на свидетели на М. В. и Д. Г.. Счита се, че с разпита на тези лица не би се установило кой, кога и как е копал в имота, както и нанесъл повреждането и унищожаването на евентуалните керамики и археологически ценности.

Изтъква се, че обстановката, която са заварили тези свидетели, е описана в приложения по делото констативен протокол и е проверен разпит на присъствалите на място свидетели - К. Х. и С. И.. В подкрепа на доводите си, прокурорът е възпроизвел приетите в постановлението за прекратяване на наказателното производство фактически и правни изводи. В допълнение е посочил, че И. М. М., като управител на „Маркони-81“ ЕООД, не е субект на престъплението по чл. 277а, ал. 4 от НК, доколкото то касае допускане осъществяването на противозаконна дейност като престъпно бездействие на лице, което има задължение да предотврати такова поведение. Счита, че поведението на И. М. може да бъде отнесено към състава на престъплението по чл. 277а, ал.6, вр. ал. 4 от НК, но в настоящия случай липсва субективната страна – извършителят да съзнава, че дейността е в нарушение на Закона за 1 културното наследство. Навеждат се твърдения, че описаната малозначителност по чл. 9, ал. 2 от НК има допълващ характер, тъй като от събрания по делото доказателствен материал не може да се установи субективния елемент на престъплението. В този смисъл настоява определението на ОС - Благоевград да бъде отменено и да бъде потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Апелативен съд - София, като се запозна с протеста и с материалите по делото, намира за установено следното:

Частният протест е депозиран в срока по л. 243, ал. 7 от НПК и от процесуално легитимирана страна, поради което същият е процесуално допустим. Разгледан обаче по същество, същият е неоснователен.

Досъдебно производство № 387/2024г. по описа на РУ на МВР – гр.

Гоце Делчев /пр. пр. № 1255/2024г. по описа на ОС – Благоевград/ е било образувано 16.08.2024г. на основание чл. 207, ал. 1 от НПК за престъпление по чл. 277а, ал. 3, вр. ал. 2, алт. 2, пр. 1 от НК, за това, че в периода от неустановена дата от 08-09.03.2024г. в с. Копривлен, общ. Хаджидимово, обл.

Благоевград, в поземлени имоти с идентификатор ***, ***, *** по КККР на с. Копривлен, м. „Лозята“, общ. Хаджидимово, собственост на И. М. М., управител на „Маркони-81“ ЕООД, не по законоустановения ред е извършил изкопни работи на територията на охранителна зона на недвижима културна ценност – обект „Антично селище“, м. „Козлука“ и м. „Бряста“ при с. Копривлен, без да е издадено разрешение спасително археологическо проучване и такова не е проведено съгласно чл.

161, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН, като е използвал моторно превозно средство.

С постановление от 17.12.2024г. на ОП - Благоевград е присъединена преписка УРИ № 266ЗМ-454/24г. на РУ - Гоце Делчев към ДП № 387/2024г. по описа на РУ на МВР – гр. Гоце Делчев, като същото следва да се води за това, че в периода от 08-09.03.2024г. до 27.09.2024г., в с. Копривлен, м. „Лозята“, общ. Хаджидимово, обл. Благоевград, в условията на продължавано престъпление в поземлени имоти с идентификатор ***,

***, *** по КККР на с. Копривлен, м. „Лозята“, общ.

Хаджидимово, собственост на И. М. М., управител на „Маркони-81“ ЕООД, не по законоустановения ред е извършил изкопни работи на територията на охранителна зона на недвижима културна ценност – обект „Антично селище“, м. „Козлука“ и м. „Бряста“ при с. Копривлен, без да е издадено разрешение спасително археологическо проучване и такова не е проведено съгласно чл.

161, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН, като е използвал моторно превозно средство престъпление по чл. 277а, ал. 3, вр. ал. 2, алт. 2, пр. 1 от НК.

В хода на разследването са разпитани в качеството на свидетели Д. Г.

Ч., К. М. Х., С. И. И., В. Н. П., Н. Н. М., А. Н. К., Т. С. К., Б. Г. Т., Г. Н. Ш., Й.

А. С., К. И. М.. Свидетелят И. И. М. е отказал да дава показания, позовавайки се на правото си по чл. 121 от НПК. Събрани са и множество писмени доказателства - документи, удостоверяващи правото на собственост на 2 поземлените имоти, констативен протокол на основание чл. 192, ал. 1, т. 1 от ЗКН, съпровождащи документи и становища относно издаването на виза за проектиране на обект „Складова база – Складове за селскостопанска техника“, съпровождащи документи за промяна на ПУП и решение на ОбС – Хаджидимово, докладни записки и сигнали, адресирани до министъра на културата, ведно с приложен снимков материал, документи, касаещи собствеността на земекопната техника и товарните автомобили.

На 28.07.2025г. на основание чл. 203, ал. 4 от НПК е бил изготвен доклад от водещия разследваното полицай с мнение, че са налице достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер от страна на И. И. М.. С писмо от 12.09.2024г. наблюдаващият прокурор е върнал досъдебното производство с указания за приключване на разследването, като приел, че не са налице условията на чл. 219 от НПК. Със заключително мнение от 24.09.2025г., разследващият полицай на основание чл. 199 и чл. 24 от НПК е предложил ДП № 387/2024г. по описа на РУ - Гоце Делчев да бъде прекратено, тъй като от събраните по делото доказателства не могат да бъдат събрани достатъчно данни, които по безспорен и категоричен начин да обосноват извод за извършено престъпление.

С постановление от 01.12.2025г. по пр. пр. 1255/2024г. по описа на ОП Благоевград, наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от НК. Приел е, че фактическата обстановка се установява от събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства. Направил е заключение, че не е установено да са извършвани изкопни работи като част от СМР, а само подравняване на земни маси.

Относно бетонната стена е приел, че не може да се установи точно кога и кой е изградил същата, но тя е с височина само 50см и ширина 10-15 см, и същата не е дълбока и няма нарушени земни пластове. Счел е, че формално са осъществени признаците на предвидените в закона и обхванато в диспозицията на чл. 277а, ал. 3, вр. ал. 2 от НК престъпление, тъй като са установени авторството, деянието и неговите признаци, но обществената опасност е явно незначителна и деянието е маловажно. Квалифицирал е констатираните два случая като административни нарушения по ЗКН поради по-ниската им степен на обществена опасност в сравнение с обичайната за тези престъпни деяния. Приел е, че е налице несъставомерност на престъплението поради липса на умисъл.

Постановлението за прекратяване на наказателното производство е обжалвано пред ОС-Благоевград от Министерството на културата, представлявано от процесуалните му представители Главен ЮРК С. С. и ЮРК в ГДИОКН Г. Ц.. С определение първостепенният съд е отменил прокурорския акт, като е намерил, че делото не са извършени всички необходими действия по разследването, не са изяснени наличните противоречия между отделните доказателствени източници, имащи значение за изясняване има ли извършени изкопни работи в охранителната зона на имот, който е недвижима културна 3 ценност, кое лице ги е извършило, какъв е законоустановения ред за тези изкопни работи, спазен ли е и ако не - кои законови разпоредби са нарушени.

Поради тези съображения съдът е приел, че с постановлението за прекратяване на наказателното производство прокурорът е допуснал нарушение на принципите, залегнали в чл. 13 и чл. 14 от НПК и че въпросът за наличието на престъпление трябва да се реши след събиране на всички възможни доказателства и след тяхното пълно изследване. В мотивите си окръжният съд е дал указания с оглед попълване на доказателствената маса.

Настоящият въззивен съдебен състав намира, че оспореният първоинстанционен акт е законосъобразен, правилен и обоснован, поради следните съображения:

Основателно ОС - Благоевград е приел, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е необосновано. Същото не отговаря на общото изискване по чл. 199, ал. 2 от НПК да бъде мотивирано. С постановлението за прекратяване на наказателното производство прокурорът е длъжен в обстоятелствената част да изложи фактическа обстановка, кореспондираща с доказателствен анализ и правна аргументация в подкрепа на извода, че производството се налага да бъде прекратено. В тази насока са мотивите на ТР № 1/25.07.2023г. по т.д. № 1/2023г. на ОСНК на ВКС, което макар и да се отнася за случаите на прекратяване на наказателното производство при наличието на хипотезата на чл. 24, ал. 6, вр. ал. 5, т. 1 от НПК, е валидно и при аргументирането на останалите прекратителни основания. От съдържанието на прокурорския акт от 01.12.2025г. на ОП Благоевград е видно, че липсва фактическа обосновка отсъства. Същата е заместена с преразказ на свидетелски показания, които съвсем не са еднопосочни относно значимите обстоятелства. В постановлението за прекратяване на наказателното производство декларативно е отбелязано, че фактическата обстановка е установена по несъмнен и непротиворечив начин от събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, но на практика анализ на доказателствената съвкупност липсва. В постановлението безкритично са възпроизведени част от свидетелските показания и част от писмените доказателства. Те не са обсъдени в съпоставка помежду им, нито е посочено кои от тези, които са противоречиви, решаващият орган приема за достоверни. Липсват мотиви, от които да е видно защо прокурорът дава предпочитание на един доказателствен източник пред друг, предвид наличието на множество противоречия, както между показанията на отделните свидетели, така и с писмените доказателства. Отделно от това, следва да бъде отбелязано, че прокурорът се позовава и на неотносими към предмета на разследване писмени доказателства, а именно – Становище на РИОСВ – Благоевград (т.2, л. 44 от ДП). Същото касае съгласуваността на инвестиционния проект с Министерството на околната среда и водите и дали поземлените имоти попадат в границите на защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии и границите на защитени зони по смисъла на 4

Закона за биологичното разнообразие. Следователно положителното становище на РИОСВ – Благоевград не се отнася за документираните недвижими културни ценности и обекти по смисъла на Закона за културното наследство и тяхната охранителна зона в землището на с. Копривлен., общ.

Хаджидимово. С него са съобразени единствено факторите при реализирането на инвестиционния проект, които биха оказали неблагоприятно въздействие върху околната среда и водите.

Вън от горното, АС - София се солидаризира със становището на окръжния съд, че от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричния извод за липсата на осъществено престъпление. За да бъде установено дали са реализирани обективните и субективните признаци на престъплението по чл. 277а, ал. 3, вр. ал. 2, алт. 2, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, държавното обвинение трябва да изследва дали са налице изкопни работи или следи от изкопни работи, извършени на територия, представляваща недвижима културна ценност по смисъла на ЗКН или нейната охранителна зона, начинът на осъществяването им и дали е използвано моторно превозно средство за тази дейност, както и лицето, което ги е извършило или е наредило да бъдат извършени и то имало ли е знание за статута на поземлените имоти.