Определение № 716 от 17.10.2025, Районен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 716 гр. Шумен, 17.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена К. Недялкова като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно наказателно дело № 20253630201791 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК, във вр.с чл.144 от АПК, във вр. с чл.63д ал.1 от ЗАНН.

С Определение №616/28.08.2025г. настоящият състав е прекратил производството по АНД №1791/2025г.

В срока за въззивно обжалване е депозирана молба от В. Г. А., чрез адв. Б.С., в качеството й на пълномощник на жалбоподателя, в която излага, че съдът не се е произнесъл по искането за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение, за които към жалбата са били приложени доказателства – адвокатско пълномощно и договор за правна помощ и съдействие. Моли бъдат присъдени направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Препис от молбата е бил надлежно връчен на наказващия орган на 08.10.2025г. В указания едноседмичен срок, който е изтекъл на 15.10.2025г. не е постъпил отговор.

Молбата е подадена в срока по чл.248 ал.1 от ГПК, от заитересована страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледано по същество, съдът намира направеното искане за основателно.

Отговорността за разноските е право на едната страна да иска и задължение на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото.

Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В чл.143 ал.3 от АПК е регламентирано, че когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответната страна има право на разноски, освен ако с поведението си е дала повод за завеждане на делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение като за неуредените въпроси чл.144 от АПК препраща към ГПК.

Съгласно чл.81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, т.е. за да бъдат присъдени разноските те трябва изрично и своевременно да бъдат поискани. Съдът не е задължен служебно да се произнесе по възлагане на разноските.

Общото правило на чл.80 от ГПК налага отчитането като краен момент за упражняване на защита по чл.78 от ГПК приключването на устните състезания в последно заседание на съответна инстанция. В хипотезата, когато производството приключва в открито съдебно заседание, в което съдът обявява устните състезания за приключени и посочва деня, в който ще обяви решението си , именно това е моментът, в който страната най-късно следва да представи списък с направените разноски, доказателствата за съответно заплатените такси и адвокатски хонорари, както и да направи искане за тяхното присъждане.

Разпоредбите на чл.143 ал.3 от АПК и чл.78 ал.4 от ГПК предвиждат правото на ответника на разноски и при прекратяване на делото без да установяват обаче краен срок, до изтичането на който искането за присъждане на разноски следва да бъде отправено до съда.

Производството по настоящото дело е прекратено, доколкото ЕФ срещу който е била 1 подадена жалбата е бил анулиран и не може да бъде предмет на проверка. В конкретният случай съдът е прекратил производството в закрито съдебно заседание и в тази хипотеза устни състезания не могат да бъдат провеждани, поради което най-късният момент, в който страната следва да заяви искането си за присъждане на разноските, направени по оспорване на издадения ЕФ е с първото си процесуално действие непосредствено след узнаването на акта за приключване на производството.

В настоящия случай жалбоподателят е заявил претенцията си за разноски още със жалбата, поради което искането е допустимо.

От материалите по преписката се установява, че процесния ЕФ е бил анулиран, след извършената проверка инициирана по повод подадената жалба, при която е установено, че същият е незаконосъобразно издаден на жалбоподателя. Следователно е налице хипотеза на прекратяване на производството по причина, която не е пряко свързана с поведението на жалбоподателя. Доколкото жалбата е била изготвена от адв. Б.С., жалбоподателят е бил представляван пред районния съд от упълномощен адвокат с договорено и платено в брой възнаграждение в размер на 300 лв., установено с приложените адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие, поради което искането се явява основателно.

Съгласно чл.18 ал.2 от Наредба № 1/2004г., ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата, при материален интерес до 1 000 лв., както е в процесния случай, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 400 лв. Договореното и платено възнаграждение от жалбоподателя за първата съдебна инстанция е под минималния размер, поради което възражението на ответната страна в придружителното писмо за прекомерност е неоснователно.

Предвид изложеното и на основание чл.248 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Определение №616/28.08.2025г. по АНД №1791/2025г. по описа на ШРС, като: ОСЪЖДА ОДМВР - Шумен да заплати на В. Г. А., ЕГН **********, направени по делото разноски в размер на 300 /триста/ лева – адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се счита неразделна част от Определение Определение №616/28.08.2025г. по АНД №1791/2025г. по описа на ШРС.

Определението подлежи на обжалване по реда на обжалването на Определение №616/28.08.2025г., а именно в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Шумен.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________

2