Решение № 391 от 18.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 391 гр. Пловдив, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20225330206439 по описа за 2022 година Обжалвано е Наказателно постановление № 34/23.09.2022г . на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Пловдив /РИОСВ/ - Пловдив, с което на " Сарс 12 ООД е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 10 000 лева на основание чл. 165, ал. 2 вр. чл. 149, ал.

1 от Закона за опазване на околната среда .

Жалбоподателят моли Съда наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно по съображения, изложени в жалбата,. Не участва в съдебните прения ,но има депозирани становища в хода на делото,с които излага доводи по същество за отмяна на наказателното постановление .

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. Х . , намира наказателното постановление за правилно и законосъобразно и моли съда то да бъде потвърдено.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 18.09.2021 г. във връзка с постъпили сигнали по дежурния телефон на РИОСВ –Пловдив ,свързани с оплаквания от черен дим ,пушек и сажди ,които се емитират от комин ,намиращ се на площадка на Сарс 12 ООД гр.Пловдив ул.Васил Левски № 168 е организирана проверка на място .По време на проверката е установено:емитира се дим от комин ,намиращ се в цех за производство и търговия на перилни и почистващи препарати ,намиращ се в гр.Пловдив ул.Васил Левски №168.При пристигане на място и след легитимиране пред представилия се за охрана –Ф. П. е изискано от същия да се осигури достъп до обекта и съдействие от ползвателите му.От страна на 1 охраната е съобщено,че собствениците не са в обекта и от лицето представило се като Ф. П. е отказан достъп до обекта.От производственото хале по портала е пристигнало друго лице,което е отказало да се представи и също отказало да допусне проверяващите.Не е осигурен необходимият неограничен достъп до сградите и съоръженията и до документите и данни ,свързани с емисии и атмосферния въздух и не е оказано съдействие при изпълнение на контролните функции служителите на РИОСВ.

При извършения обход извън границите на обекта присъстват и подателите на сигнала ,като от тяхна страна е потвърдено ,че системно ,обикновено през почивните дни в обекта се изгарят различни отпадъци ,усеща се неприятна миризма и се замърсяват съседните имоти.В хода на проверката поради продължаващо емитиране на дим е потърсено съдействие на тел.112 от служителите на МВР-Пловдив с цел осигуряване на достъп до обекта.След пристигане на служителите на Трето РУ –Пловдив е направен повторен опит за извършване на проверка,при което е отказан достъп отново.

Нарушението е констатирано с Констативен протокол на РИОСВ-Пловдив № 00109123/18.09.2021г.С покани с № О-3397/30.09.2022Г И №О-3744 от 02.11.2021г,нарушителят е уведомен ,че следва да са яви на 13.10.2021т и на 10.11.2021г. в 10.30ч в сградата на РИОСВ-Пловдив.,за съставяне на АУАН,като са му разяснени последствията от неявяването му.Като съответно независимо от това на 02.11.2021г е посетен на място с цел връчване на покана ,но отново не е открит никой.Поради неявяването на посочените в поканите дати на 07.12.2021ге съставен АУАН №79,при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН.Въз основа на АУАН било издадено процесното наказателно постановление, с което както и в самия акт, фактите били квалифицирани като нарушение по чл. 165, ал. 2 във вр. с чл. 149, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя, свидителите –Л. и С.,от писмените доказателства, приложени по делото: АУАН, НП, КП, покана, разписка за връчване, заповеди за компетентност.Показанията ,както на Н. С. ,така и тези на Л. и С. са правдиви ,ясни и категорични относно самата проверка,подадените сигнали и самите констатации.В този смисъл съдът кредитира в пълнота показанията им ,които допринасят за изясняване на обективната истина по делото заедно и с останалия доказателствен материал.

При тази фактическа обстановка и въз основа на същата съдът намира, ч е нарушението е доказано от субективна и обективна страна и правилно квалифицирано. Безспорно е установено по делото, че с упорити и активни действия от страна на служители на дружестното не е допуснало в обекта контролен орган, извършващ проверка. Ето защо, правилно и 2 законосъобразно е ангажирана отговорността на търговското дружество – жалбоподател, тъй като независимо от това дали е установена самоличността на служителя или работника на търговеца, недопускащ в обекта или територията контролен орган, извършващ проверка, може да бъде ангажирана административно наказателната отговорност на ЮЛ, което стопанисва обекта и което подлежи на наказване с имуществена санкция, след като е било обективирано поведение по недопускане в обекта на контролен орган да извърши проверка от страна на негови служители или работници, като посочените по-горе лица са се легитимирали като такива и изглеждат като такива по недвусмислен начин в контекста на приетата фактическа обстановка.

Налице са обаче съществени процесуални нарушения в хода на админстративнонаказателното производство, които са основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.3 от

ЗАНН

– образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.

Съгласно Тълкувателно постановление №1/2015г. на ВКС и ВАС - сроковете по чл.34 ЗАНН са давностни, като с тяхното изтичане държавата губи възможността да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение, включително и да накаже дееца за извършеното нарушение.

В настоящият случай се констатира, че АУАН №79/07.12.2021г. е бил съставен на 07.12.2021г., а атакуваното наказателно постановление е издадено на23.09.2022г. - или след предвидения в чл.34, ал.3 от ЗАНН шестмесечен срок. В тази връзка още се констатира издадено по административната преписка Разпореждане за спиране на административнонаказателното производство №РД -131/20.05.2022г ., издадено от И. Г. Й. , на длъжност *** на Регионална инспекция по околната среда и водите-Пловдив.

При изтъкнатите по –горе съображения , в конкретния случай се установява, че Разпореждането за спиране на административнонаказателното производство. РД -131/20.05.2022г. е издадено от некомпетентен за това действие орган, а именно – от И. Г. Й. , на длъжност - *** на Регионална инспекция по околната среда и водите-Пловдив, с което производството се спира. Като предвид систематичното тълкуване на нормата на чл.43, ал.6 от ЗАНН, следва единствено възможният извод, че това е не наказващият орган, а актосъставителят, доколкото именно негово е правото и задължението да състави АУАН и да обезпечи действията по неговото връчване. На основание чл.44, ал.3 от ЗАНН - преписката се изпраща на наказващия орган на много по-късен етап, а именно – след извършено надлежно връчване на АУАН, а в случая спирането се e налагало именно поради невъзможност АУАН да се връчи, тоест на етап от производството, който все още се намира в компетентността на актосъставителя. Въпреки това и съгласно вече посоченото – в процесния случай спирането е извършено не от 3 актосъставителя, а от наказващия орган, което обуславя неговата формална незаконосъобразност. Ето защо и при липса на законосъобразно /от компетентен орган/ спиране на производството по реда на чл.43, ал.6 от ЗАНН, то се налага и заключението, че не е спряла да тече и давността по чл.34, ал.3 от ЗАНН за издаване на наказателното постановление. При това, издаването на атакуваното наказателно постановление след изтичане на повече от шест месеца от съставяне на АУАН се явява незаконосъобразно и съставлява основание за отмяната му. По тази причина 6-месечният срок за издаване на НП, който според чл.34, ал.3 от ЗАНН започва да тече от съставянето на акта, т.е. в случая от 07.12.2021г безпрепятствено е изтекъл без въз основа на процесния АУАН в този период да е било издадено НП.

Издаването на обжалваното НП след този срок е било недопустимо, и като е сторил обратното, наказващият орган е постановил незаконосъобразен и подлежащ на отмяна акт.

ПО РАЗНОСКИТЕ :

Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства, развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс / АПК/.Предвид обаче факта, че нито с жалбата ,нито в съдебно заседание жалбоподателя или неговия пълномощник не е поискал присъждане на разноските ,то и съдът не дължи произнасяне по тях. съдът

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.1 от ЗАНН, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 34/23.09.2022г . на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Пловдив /РИОСВ/ Пловдив, с което на " Сарс 12 ООД е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 10 000 лева на основание чл. 165, ал. 2 вр. чл. 149, ал.

1 от Закона за опазване на околната среда

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4