Решение № 8810 от 15.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8810 гр. София, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20241110128592 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл.9, ал.1 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал.

1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД от „ФИРМА“ ЕООД против Н. Ц. Г., за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца суми, за които е издадена заповед за изпълнение № 5765 от 20.02.2024г. по ч.гр.д. № 7826/2024г. по описа на Софийски районен съд, 176 състав: 1 000 лева - главница по договор за потребителски кредит № *** от 22.02.2019г., ведно със законна лихва от 18.01.2024г. до изплащане на вземането; 274,28 лева - възнаградителна лихва за периода 22.02.2019г. до 25.02.2020г.;

220,50 лева - мораторна лихва за периода 25.02.2020г. до 11.01.2024г.; 396,36 лева - дължими такси; 1 341,72 лева – неустойка.

В исковата молба се твърди, че вземането на ищеца се основава на сключен на 22.02.2019г. договор за потребителски кредит № *** между „ФИРМА“ ООД, ЕИК *** и Н.

Ц. Г., ЕГН **********. По силата на сключения договор ответникът получил сумата от 1 000,00 лева, срещу което трябвало да върне същата разсрочено - на 12-месечни вноски от по 218,00 лева до настъпване на падежа на 25.02.2020г. Твърди се, че бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48,43 %. Излага се, че договорът е сключен при спазване разпоредбите на ЗПК. Твърди се, че договорът бил сключен през системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, а ответникът не е изпълнил в срок задълженията си. Ищецът извежда правния си интерес за образуване на производството, поради твърдяното от него обстоятелството за осъществена цесия от 13.01.2022г., като „ФИРМА“ ООД в качеството си на цедент прехвърля на ищцовото дружество „ФИРМА“ ЕООД – цесионер, вземането си спрямо ответника. Сочи се, 1 че на 21.03.2022г. длъжникът е уведомен за извършената цесия на посочения от него настоящ адрес, както и с изпращане на *** на посочения мобилен телефон. Моли, в случай, че съдът прецени, че уведомяването за цесията не е извършено надлежно, да се приеме, че същото е извършено с връчване на исковата молба. Предвид тези твърдения ищецът моли съдът да признае за установено, че ответникът дължи горепосочените вземания. Претендира сторените деловодни разноски.

Ответникът, с отговора на исковата молба, подаден в законоустановения едномесечен срок, оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди се, че не е налице валидно уведомяване на ответника за извършената цесия, поради което ищецът не може да се легитимира като кредитор. Оспорва се възможността за връчване на уведомлението заедно с исковата молба, поради наличието на особено представителство на ответника по делото.

Оспорва се твърдението, че сумата по кредита е получена от длъжника. Прави се възражение за прекомерност на начислената неустойка, както и се твърди, че ГПР е неправилно посочен, поради което счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на доказателствената тежест по иска с правно основание чл.9, ал.1 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД е, както следва:

Ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на посоченото облигационно правоотношение, възникнало по валидно сключен договор за потребителски кредит, който отговаря на изискванията на чл.9 до чл.14 ЗПК, вкл., че договорът отговаря на изискванията на чл.19 ЗПК във връзка с възражението за нищожност поради неправилно посочен ГПК; 2) кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатият договор за кредит; уговореният начин за връщане на усвоените суми и падеж на уговорените дължими вноски за връщане на кредита; 3) наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с надбавка (лихва); вземанията да бъдат установени и по размер; 4) да е налице валиден договор за прехвърляне на вземания, по силата на който ищецът да е придобил претендираните вземания; 5) ответникът да е надлежно уведомен за извършената цесия.

При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните суми.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа. По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД в тежест на 2 ищеца е да докаже наличието на валидна неустоечна клауза, настъпване на предвиденото в нея основание за заплащането й (забава в плащането на дължимите суми), както и нейния размер. При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението.

По делото не е налице спор и се установява от представената справка от електронната система на „ФИРМА“ ООД, както и от съвкупния анализ на доказателствата по делото, че на 22.09.2019 г. ответникът е кандидатствал за кредит в размер на 1000 лв. на интернет страницата на кредитодателя и че е изпълнил всички предвидени стъпки за даване на съгласие за обвързване от договора. Избрал е сума и период на кредита, съгласил се е с общите условия, попълнил е необходимите декларации, получил е преддоговорната информация, договора и общите условия на личния си имейл и ги е потвърдил чрез натискане на съответния бутон.

В случая се касае за договор, сключен от разстояние по смисъла на чл. 6 ЗПФУР – “договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация от разстояние – едно или повече”. Дефиницията на “средство за комуникация от разстояние” е дадена в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР – това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. По делото се установява, че ответникът е кандидатствал за кредит от разстояние от „ФИРМА“ ООД, като е изпълнил всички стъпки за даване на валидно съгласие за обвързване от договор за паричен заем. Поради това ответникът следва да се счита обвързан от процесния договор.

По делото е приет договор за потребителски кредит № *** от 22.02.2019 г., сключен между „ФИРМА” ООД, като кредитодател, и Н. Ц. Г., като кредитополучател. По силата на сключения договор кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя сума в размер на 1000 лева, която сума да бъде върната от кредитополучателя на 12 броя месечни погасителни вноски, първите три от които в размер на 33,38 лева, а следващите девет – по 130,46 лв. с падеж на последната вноска 24.02.2020 г. Посочено е в чл. 3 от договора, че се прилага фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,05 %, при ГПР в размер на 48,43 %.

Съгласно чл. 6.1 от договора кредитополучателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия: поръчителство на едно или две физически лица, всяко от които да отговаря на определени в договора изисквания или безусловна банкова гаранция с бенефициер - кредитора, за двукратния размер на дължимата от кредитополучателя сума по кредита със срок на валидност 6 месеца след крайния срок за плащане на задълженията по договора. Уговорено е в чл. 6.2 от договора, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в срок до три дни, считано 3 от датата на сключване на договора, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 1341,72 лева. Неустойката се заплаща от кредитополучателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на първите три вноски се добавя сума в размер на 184,62 лв., а към следващите - 130,46 лева при обща дължима сума 2 616 лв.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От заключението се установява, че на 22.02.2019 г. „ФИРМА“ ООД е превело в полза на ответника сумата по кредита в размер на 1000 лв. с посочено основание „*** ***: заем съгл. дог. ***“, като по този начин сумата е усвоена на касата на „***“ АД. Вещото лице констатира от представените му от ищеца и „ФИРМА“ ООД извлечения по договора, че няма извършени плащания за погасяване на задълженията по процесния кредит. Посочва, че размерът на ГПР, като в него се включи неустойката за непредоставяне на обезпечение, възлиза на 728,10 %. Посоченият в договора ГПР от 48.43% включва единствено договорната възнаградителна лихва.

Съдът намира, че процесният договор за кредит е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ответникът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на кредит, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения кредит да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за кредит, са използвани за цели извън професионалната и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл.

143 – 147б ЗЗП, в това число и на забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Ответникът се позовава в отговора на исковата молба на противоречие на съглашението с императивни правни норми, като счита, че при сключване на договора за кредит кредиторът не е съобразил поведението си с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Според чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 4 начин. Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като съобразно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на М.С. на Р.Б..

Несъмнено уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение представлява по своята същност разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит, който е известен на кредитора още към момента на сключване на договора и като такъв следва да бъде включен в ГПР. В случая видно от клаузата на чл. 6, ал. 1 от договора вр. чл. 33 от Общите условия, още със сключването на договора страните са уговорили, че неустойката ще се изплаща заедно с дължимите месечни вноски.