Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 286 от 10.10.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Наказателно дело за възобновяване 592/2022
Вид
Решение № 286
Подписан
10.10.2022
В сила
10.10.2022
Състав
Николай Джурковски, Александър Желязков, Емилия Колева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. София, 10.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова в присъствието на прокурора П. Ем. П. като разгледа докладваното от Николай Джурковски Наказателно дело за възобновяване № 20221000600592 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 424 ал.1 вр. чл. 422 ал.1 т.5 от НПК.

Постъпило е искане от адвокат Д. Х., упълномощен защитник на осъдения Х. Г. Т. с ЕГН **********, с правно основание чл.419, ал.1, чл.420, ал.2 вр. чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.424 ал.1 от НПК за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 254/2019 г. по описа на Районен съд-Петрич, респективно по ВНОХД № 587/2021 г. по описа на Окръжен съд Благоевград.

Твърди се в искането, че както първоинстанционната присъда, така и въззивното решение са постановени при наличие на съществени нарушения по реда на чл. 348 ал.1 т.1-3 от НПКнарушен е законът, тъй като е неправилно приложен материалния закон; допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правото на защита на осъдения и освен това наложеното наказание е явно несправедливо. Сочи се в частност, че в хода на съдебното производство и пред двете инстанции са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото на защита на осъдения, което само по себе си представлява нарушение по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК. Заявява се, че наред с това са налице и процесуални нарушения, свързани с оценъчната дейност на съдилищата, което е довело до постановяване на неправилна присъда в резултат на неправилното приложение на материалния закон - нарушение по чл. 348 ал.1 т.1 НПК, както и че наложеното наказание е явно несправедливо.

1

Твърди се, че е налице неправилно приложение на материалния закон, тъй като, както първата така и въззивната инстанция неправилно са приели, че е доказано извършване на твърдяното престъпление. Изтъква се, че доказателствата, събрани от съдилищата, категорично сочат на това, че Х. Т. не е извършил престъплението по чл. 343б ал.1 от НК.

Претендира се, че не е налице надлежен ред при установяване на съдържанието на алкохол, тъй като не е спазен надлежния ред при проверката на водача за алкохол, който се съдържа в разпоредбите на Наредба № 1/19.07.20217 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Заявяват се обстоятелствата, че след извършване на проверката с техническо средство Х. Т. не е приел резултатите от същото и ги е оспорил; че на същия е бил издаден талон за изследване на кръвта; че в спешния център Х. Т. е отказал да бъде тестван поради здравословни проблеми; че веднага след като са го спрели за проверка полицейските служители са отказали да му дадат възможност да вземе от дома си /на 50 метра от тях/ лекарствата, които приема и за които Т. им е казал, че има спешна необходимост; същият е бил и в състояние на кетоацетоза - замаян и обезводнен; че при здравословните му проблеми в последните години за него даването на кръв е проблем, тъй като води до падане на кръвно, прилошаване и се нуждае от предварителна подготовка и спокойна среда; че в конкретния случай Т. не се е чувствал добре - същият е бил уморен от дългото му пътуване през деня - няколко самолетни полета /Милано-Атина, Атина - Солун/, пътуване от Солун до Петрич; че завръщайки се в дома си в с. ***, отишъл да види свой приятел, чиято къща се намирала на 300 метра от неговата, където останал за малко, тъй като не се чувствал добре; че не му е била дадена възможност от полицейските служители да си вземе лекарствата, от които спешно се е нуждаел, бил е в състояние на кетоацетоза; че средата е била крайно неуважителна и стресираща от страна на полицейските служители. Изтъква се, че именно поради гореизброеното Т. не е дал кръв, но че никой, обаче, не го е информирал, че има друг способ за проверка на оспорените от него резултати от техническото средство доказателствен анализатор. Твърди се, че това обстоятелство не се отрича от двамата полицейски служители, извършили проверката и че по делото е безспорно установено, че Х.

Т. е бил лишен от предвидената в закона възможност да се ползва от доказателствения анализатор като способ за проверка при оспорване на резултата от техническото средство.

Сочи се, че именно такава възможност предвижда разпоредбата на чл. 6 ал.4 от Наредба № 1 - алтернативна възможност за водача за установяване на алкохол в кръвта, след като техническото средство е дало положителен резултат и той е над 1,2 на хиляда, и това са изпробване с доказателствен анализатор или медицинско изследване на кръвна проба.

Твърди се, че задължение на полицейските служители е било да разяснят на водача двете алтернативи, както и че и PC – Петрич, и ОС – Благоевград са приели, че Х. Т. не е бил запознат с тази си възможност поради липса на годен доказателствен анализатор.

Претендира се обаче, че неправилно съдът е приел, че това нарушение на правилата на Наредба № 1 е несъществено и че по този начин съдът се е поставил сам в противоречие, като, от една страна, е приел, че Т. е лишен от възможността да провери резултата на техническото средство с доказателствен арнализатор и това е нарушение на правилата на 2

Наредба № 1, а от друга страна, обаче е приел, че този факт „не опорочавал по съществен начин процедурата по установяване на алкохол в кръвта на водача, защото едната от тези процедури - с медицинското изследване е предложена на водача и реално същият е имал ефективна възможност да стори това.” Този извод на съда не се споделя и се оспорва с твърдение, че е абсолютно неправилен. Сочи се, че не това е смисълът, който е вложил законодателя в разпоредбата на чл. 6 ал. 4 от Наредба № 1, и че не полицейските служители са тези, които избират коя от двете възможности да предложат. Изтъква се, че доказателственият анализатор и медицинското изследване на кръвта са две алтернативи, които трябва да се предложат на водача и имено водачът да избере от коя иска да се ползва, като на инкриминираната дата Т. е бил лишен от тази възможност и това е съществено нарушение на правилата на чл. 6 ал. 4 от Наредба № 1. Сочи се, че с оглед невъзможността му да даде кръв за медицинско изследване поради здравословните си проблеми същият реално е бил лишен от всякаква възможност за оспорване на резултата и не е налице тази „ефективна възможност”, която съдът неправилно е съзрял. Изтъква се, че това, че РУПетрич не разполага с годен и работещ доказателствен анализатор, не е проблем на подсъдимия и че тази невъзможност на полицейските служители да осигурят правото на избор, дадена от законодателя, не следва да се тълкува във вреда на водача - в случая в ущърб на Х. Т.. Подалият искането защитник счита, че горното е съществено нарушение на Наредба № 1, което води до опорочаване на надлежния ред за установяване съдържанието на алкохол в кръвта, а пък последното е съществен елемент на престъплението по чл. 343б от HK и липсата му в настоящия случай води до несъставомерност на деянието по чл. 343б от НК.

Твърди се, че правейки различен извод и приемайки, че няма нарушение на надлежния ред, съдът е извършил нарушение, свързани с оценъчната дейност на доказателствата нарушение и на материалния, и на процесуалния закон.

Претендират се също и други нарушения на съда, които са свързани с оценката и анализа на свидетелските показания, на обясненията на подсъдимия и на токсико-химичната експертиза на д-р Б. М.. Прави се оплакване за едностранчивост на съда при анализа на горните доказателствени материали. Твърди се, че приемайки за безспорни и абсолютни показанията на полицейските служители, съдът изцяло е игнорирал показанията на св. Д. Ц. и обясненията на подсъдимия. Заявява се становище, че фактът, че едните свидетели са полицейски служители не следва да води автоматично до кредитирането им. Твърди се, че съдът не е направил верен доказателствен анализ на същите и не става ясно защо ги кредитира въпреки очевидните им противоречия с показанията на св. Ц. и обясненията на подсъдимия. Поддържа се становище, че същата вечер Т. не е употребявал алкохол и не е казвал на полицейските служители, че е изпил 4 чаши вино, както и че ясно и категорично е заявил това няколко пъти в обясненията си пред двете инстанции. Сочи се, че подробно бил разпитан свидетелят Ц., който бил категоричен, че Т. не е пил алкохол при него, не се е чувствал добре и бързо си е тръгнал, както и че се е жабурил с „Елудрил”.

Претендира се също, че съдът е допуснал съществени нарушения, свързани и с оценъчната 3 дейност на токсикохимичната експертиза, водещи до неверен правен извод. Изтъква се, че в експертизата вещото лице заявява, че оспореният резултат от техническото средство /1,65 промила на хиляда/ би могъл да се получи ако подсъдимият не е употребил алкохол и се е жабурил с Елудрил /вода, която е със съдържание на алкохол 40 %/, само ако изследването с дрегера е направено в промеждутъка на 10-15 минути след използването на водата за уста, както и че ако изследването е направено през тези минути, дори и ако водачът не е употребил алкохол, е възможно техническото средство да отчете резултат, който е фалшиво положителен и/или завишен.

Сочи се, че за да аргументира, че показанията на техническото средство, с което е проверен Т., са верни, съдът е приел, че периодът от тръгването на Т. от дома на св. Ц. до резултата от техническото средство е 10-15 минути, но че според обясненията на Т. този период е не повече от общо 3-4 минути. Твърди се, че именно неговите обяснения са логични, тъй като мястото на проверката е на 300 метра от дома на Ц. и той се е придвижил с автомобила за 2 минути и още толкова - 2 минути е продължило изследването с техническото средство.

Заявява се, че Т. не е употребил алкохол, а оспореният резултат от техническото средство се явява фалшиво положителен и/или завишен, тъй като проверката е извършена до 10 минути след последното жабурене с Елудрил.

С оглед така изложеното се претендира, че е налице неправилно приложение на материалния закон, тъй като както първата, така и въззивната инстанция неправилно са приели, че е доказано извършването на твърдяното нарушение. Подалият искането защитник, счита обаче, че доказателствата по делото категорично и убедително сочат обратното, а именно - че Х. Т. не е извършил престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК. Твърди се, че като са възприели обратното и са осъдили Т. по обвинение, за каквото липсват доказателства, районната и въззивната инстанция са приложили неправилно материалния закон - нарушение по смисъла на чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Твърди се също, че същевременно с горните си действия - оценъчната си дейност и противоречията в мотивите си - съдът е допуснал и съществени нарушения на процесуалните правила.

По гореизложените съображения се прави искане за възобновяване на наказателното дело /производство/ като бъде отменена първоинстанционната присъда и потвърждаващото я въззивно решение № 8 от 17.01.2022 г. по ВНОХД № 587/2021 г.на Окръжен съд Благоевград и вместо това да бъде постановено:

1. На основание чл. 425 ал.1 т.2 от НПК да бъде оправдан изцяло подсъдимия Х. Т. по обвинението, за което е осъден, тъй като деянието не представлява престъпление и същият не е извършил престъплението, което му е повдигнато като обвинение.

2. Алтернативно, на основание чл. 425 ал.1 т.1 НПК да бъде отменено решение № 8 от 17.01.2022 г. по ВНОХД № 587/2021 на Окръжен съд Благоевград и делото да бъде върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав или да бъде отменено въззивното решение и потвърдената с него първоинстанционна присъда № 8151/16.03.2021 г. по НОХД № 254/2019 г. на Районен съд-Петрич и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.

4

В проведеното пред САС заседание адвокат Х., упълномощен защитник на осъдения Х. Г.

Т., поддържа искането за възобновяване и подробно изложените в него съображения. Моли да бъдат отменени присъдата и въззивното решение и осъденият Т. да бъде оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение.