Решение № 158 от 23.09.2025, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Свиленград, 23.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20255620200500 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № BG12092022/5800/РВ-1636 от 27.01.2023 година на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление

(НТУ) към

Агенция

„Пътна инфраструктура” (АПИ), с което на В. К. К. с ЕГН ********** с адрес с.******************, за нарушение на чл.179,ал.3А от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1 800 лв.

С Жалбата са р елевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на НП ,като се твърди,че нарушението описано в него не било извършено от жалбоподателя,а наложеното наказание било незаконосъобразно и несправедлИ.. Претендират се разноски по делото.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят В. К. К. , не се явява. От пълномощника му адв.Д. е постъпила молба/докладвана след съдебно заседание/ в която поддържа жалбата по изложените в нея доводи.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ), редовно призован, редовно призовани, н е изпращат представител. От пълномощника му е постъпило писмено становище, в което оспорва жалбата по подробно изложени в нея съображения. Претендира присъждане на разноски по делото,а именно-юр.възнаграждение. Отправя възражение за прекомерност на претендираното от другата страна възнаграждение. В 1 съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 12.09.2022 година в 16,25часа при излизане от територията на Р.България на ГКПП Гюешево пристигнало ППС с рег.№СВ 9947 АВ,вид влекач,марка Рено Премиум с обща техническа максимална маса над 12тона,управлявано от жалбоподателя. По същото време на пункта изпълнявали служебните си задължения св. И. К. С. и св.Т. И. .

След проверка в Електронната система за събиране на пътни такси по чл.

10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) (т.нар. ТОЛ система), контролният орган св. И. К. С. констатирал, че на дата 24.08.2022 година в 12.28 часа в извън населено място, а именно: на А-4,км. 89+476 /находящ се в землището на село Момково,общ.Свиленград/, включен в обхвата на платената пътна мрежа е засечено с контролно устройство с идентификатор №20381, , посоченото моторно превозно средство (МПС) ,което е било управлявано, без да има предварително закупена маршрутна карта и без да е изпълнено задължението за установяване на изминато разстояние, респ. заплащане на дължима такса за движение по републиканската пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.

За извършеното нарушение е генериран запис от електронната система под формата на доклад и снимков материал като са налични две снимки, на които е виден регистрационният номер на автомобила /само от едната снимка се установява номера на автомобила ясно/. От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен № СВ 9947 АВ, датата, часа и мястото на движение и е посочен номерът на контролното устройство.

Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, на дата 12.09.2022 година, св. И. К. С., във връзка с възложените му функции, съставил против жалбоподателя и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №BG 12092022/ 5800/Р 8 -1 6 3 6 от 12.09.2022 година.

Това процесуално действие извършил и с участието на колегата си – свидетеля Т. С.а И..

В изготвения АУАН актосъставителят сочи, че влекачът е управляван (засечен) без да има предварително закупена маршрутна карта и без да е изпълнено задължението за установяване на изминато разстояние, респ. заплащане на дължима такса за движение по републиканската пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.

А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, която вписва за нарушена.

2

АУАН е предявен на жалбоподателя на дата 12.09.2022 година , който не е вписал възражения по него.

АУАН е връчен срещу подпис.

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило писмено възражение / като в акта погрешно е указано правото на нарушителя срока за подаване на писмено възражение /.

След получаване на образуваната преписка, Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) е издал процесното НП.

В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган и наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 1 800 лв.

Обжалваното НП не е редовно връчено жалбоподателя ,доколкото е изпращано процесното НП един път на адреса на нарушителя,но същият не е получил процесното и въпреки това АНО е приел,че същото е влязло в сила на основание чл.58,ал.2 от ЗАНН на 09.06.2023г.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) да издават съответно АУАН и НП за нарушения по З ДвП, се доказва от приет ите по делото Заповед № ЗАМ1434/32-263874 о т 08.08.2022 година на Директора на агенция Митници Заповед № РД-11-135/от 27.01.2023 година на Председателя на Управителния съвет на АПИ и Заповед № РД-11-167 от 08.02.2021 година на Председателя на Управителния съвет на АПИ , Заповед №ЧР-СП-НТУ-23/24.01.2023г. и Заповед №РД-11-760/19.08.2022г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, видно от които актосъставителя има право да съставя АУАН за нарушения на ЗДвП, а Георги А. Темелков е оправомощен да издава НП по ЗДвП, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му от наказващия орган по закон съгласно чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП – Председателя на Управителния съвет на АПИ по надлежния ред с административен акт Заповед.

Служебно известно е публикуваното в ДВ бр.42 от 09.06.2015г.Разрешение за строеж № РС-32 от 15.05.2015 година, издадено от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, относно внедряване на система за автоматизирано събиране и анализ на данни за пътния трафик по АМ и първокласни пътища на територията на Република България, т.е. за извършване на строително-монтажни работи – автоматичните устройства, записващи пътния трафик се разполагат върху типови стоманени рамки.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от 3 показанията на разпитаните в съдебно заседание, свидетели – И. К. С. и св. Т.

С.а И.. Част от писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи.

С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на св.И. К. С. и св. Т. С.а

И., които са безпротИ.речиви, логични и взаимно-допълващи се, правдИ. звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да има личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. И това е така предвид липсата на протИ.речия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават от насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания на двамата свидетели са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП и в другите документи, налични по делото. Ето защо, според Съда показанията на посочените двама свидетели не са и не се считат за насочени към прикрИ.е на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение, времето и мястото на осъществяването му. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП и представени по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира от следните правни изводи:

Съдът намира,че НП не е влязло в законна сила ,така както се сочи в придружителното писмо до съда,по следните съображения:

В процесното Наказателно постановление е отразено,че е влязло в законна сила на 09.06.2023г. на основание чл.58,ал.2 от ЗАНН.

Съгласно последната- Когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. ( чл. 58, ал. 2 от ЗАНН).

За да се приеме, че срокът за оспорване на НП е изтекъл, е необходимо да се установи датата на редовното му съобщаване. При редовно връчване правата на адресата са гарантирани, а задълженията на административнонаказващия орган изпълнени, какъвто не е разглежданият случай.

Правилото на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН допуска връчване на наказателното постановление чрез прилагане по преписката при кумулативното наличие на две 4 предпоставки - нарушителят или поискалият обезщетение да не е намерен на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен.

Правилото не подлежи на разширително тълкуване. Правилата на чл. 180 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН при връчване на наказателното постановление в хипотезата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, поставят в тежест на административнонаказващия орган да докаже, че са спазени изискванията на закона, тоест че нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, а новият адрес е неизвестен.

Само при наличие на доказателства за изпълнение на тези законоустановени предпоставки, връчването по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН би било редовно процесуално действие, от което възниква последицата в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН - начало на срок за обжалване.

В конкретния случай такива доказателства липсват. Освен изпращането на процесното НП един път на адреса на нарушителя, не са ангажирани други доказателства в подкрепа наличието на втората кумулативна предпоставка нарушителят да е сменил адреса си и новият адрес да е неизвестен.

В допълнение следва да бъде отбелязано, че наказващият орган не е представил доказателства, а липсват и твърдения в тази насока, че е положил усилия да открие новия адрес на нарушителя или да е предприел действия за връчване на наказателното постановление по друг начин.

В представената по делото пред съда административнонаказателна преписка липсват каквито и да е доказателства, които да удостоверяват факта на продължително или постоянно отсъствие на жалбоподател я от посочения от него адрес или за промяна на адреса.

Същевременно, следва да се посочи, че няма конкретни данни по преписката да е извършвана проверка в масивите на МВР или Национална база данни "Население" за обстоятелството дали жалбодателя има регистриран различен постоянен и настоящ адрес в страната, от този, посочен в АУАН и в процесното НП.