Решение № 190 от 11.07.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Монтана, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабета Кралева

Членове:

Таня Живкова

Александра Нанова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20241600500198 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .

С решение № 142/27.03.2024 г. ,постановено по гр. дело № 2583 по описа за 2023 г. Районен съд- Монтана е развалил Договор за продажба на имот-частна общинска собственост от дата 15.07.2020 г. , вписан в СВ-Монтана под № *, том*, вх.рег. № */20.08.2020 г., сключен между Община *, ЕИК: */продавач/ и Р.В., /купувач/-поради евикция на купувача от имота, предмет на сделката, осъдил е Община *ДА ЗАПЛАТИ на Р.

В., ЕГН ********** с адрес: гр.*, ул.,,*‘‘ № *сумата от 3 890 лв., представляваща продажната цена, която е платил по Договор за продажба на имот-частна общинска собственост от дата 15.07.2020 г. , вписан в СВ-Монтана под № *, том *, вх.рег. № */20.08.2020 г. , сумата от 397,25 лв., представляваща платените от ищеца разноски по сключване на Договор за продажба на имот-частна общинска собственост от дата 15.07.2020 г. , вписан в СВ-*под № *, том *, вх.рег. № */20.08.2020 г. , сумата от 7 480 лв. представляваща обезщетение за претърпяната имуществена вреда в резултат на съдебното отстраняване на купувача по Договор за продажба на имот-частна общинска собственост от дата 15.07.2020 г., вписан в СВ-*под № *, том*, вх.рег. № */20.08.2020 г. от имота, предмет на сделката, която имуществена вреда представлява разликата между платената цена по договора и увеличената стойност на имота при съдебното отстранение, поради промени в пазарните условия,като е присъдил и направените в производството разноски .

Така постановеното решение е обжалвано от Община *с оплакване за неправилност.

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител твърди,че ищецът не е отстранен от процесния имот,за да претендира евентуално обезщетение за това.Поддържа,че не е дал и възможност на Общината да му възстанови продажната цена, поради което и ответникът следва да бъде освободен от отговорност на основание чл.83,ал.1 ЗЗД .Твърди,че самият 1 ищец би могъл да избегне вредите,ако е извършил преди продажбата необходимите проверки относно собствеността на имота . Предвид гореизложеното моли съда да отмени изцяло атакуваното решение,като постанови ново,с което да отхвърли изцяло исковите претенции.

Въззиваемият Р. В. чрез своя процесуален представител взема становище,че решението в е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено,като в тази насока се излагат подробни доводи .

Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за установено следното:

Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на атакувания съдебен акт,като по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел ,че е налице хипотезата на чл.87, ал.3 от ЗЗД във вр. с чл.189. ал.1. изр.1-во от ЗЗД,поради което и искът за разваляне на договора е основателен .Обсъждайки останалите искови претенции съдът е достигнал до извода,че същите са основателни, поради което и ги е уважил.

Настоящата инстанция намира съображенията за това са следните: атакуваното решение за правилно, като

По отношение на претенцията с правно основание чл. , ал.3 от ЗЗД във вр. с чл.189. ал.1. изр.1-во от ЗЗД.

Както правилно е приел РС,в настоящата хипотеза са налице всички условия за основателността на този иск.

Правилно са посочени предпоставките, при които тази искова претенция е основателна .

Безспорно е установено от доказателствата по делото,че в случая е налице валиден Договор за продажба на имот-частна общинска собстеност, вписан в СВ-*под № *, том *, вх.рег. № */20.08.2020 г.между страните.В тази насока и от самият ответник не са направени възражения.

С влязло в сила решение по гр.д.№ 167/2023г. по описа на РС-Монтана е признато за установено спрямо ищеца и Община *, че третото лице - К.Б. с ЕГН **********, е собственик на процесния имот.

Спорът,повдигнат от жалбоподателя ,касае третата предпоставка, а именно добросъвестността на ищеца като купувач на имота.

В тази насока се твърди,че ищецът е закупил имота въпреки обективните данни,че същият е заграден и се обработка.Освен това същият не е извършил необходимите проверки относно собствеността върху имота.

Настоящият въззивен състав намира тези твърдения за неоснователни .

Както правилно е приел РС,към момента на огледа имотът действително е бил заграден, но от това не може да се направи извод,че същият е собственост на трето лице .Освен това от показанията на разпитаните свидетели се установява,че в имота имало овошки, но е било затревено и не е имало признаци да е обработван.

Св.Т. дава показания в насока,че заедно с ищеца са ходили до служба по вписванията ,където е извършена проверка и е установено,че процесният имот е собственост на общината .

2

Следва да се отбележи,че и към настоящия момент справките, които се правят по партидата на имот не са достатъчно пълни, най-точни са справките по ЕГН и съответно по ЕИК , а именно това е направил и ищеца.

Към момента на закупуване на имота не са били налице каквито и да е данни,че имотът не е собственост на общината. Самата Община не само е съставила Акт за Общинска собственост, който е вписан в Агенцията по вписване ,но е обявила и търг, спечелен от ищеца. Съвсем логично е при тази фактическа обстановка ищецът да се довери на действията на органите на общинската администрация .Въпреки това той също е извършил справки в Общината и в Службата по вписванията.Очевидно е ,че той е положил всички необходими усилия ,поради което и е действал като добросъвестен купувач.

Безспорно е установено от показанията на св.А.Д.,че за претенциите на третото лице самият ищец е узнал една година след закупуване на процесния имот .

Предвид гореизложените съображения както първата, така и настоящата инстанция приема,че са налице условията на чл.87 ЗЗД ,поради което и правилно е уважил иска.

По отношение претенцията по чл.55, ал.І, предл.3 от ЗЗД във вр. с чл.189, ал.І, изр.2ро, предл.1-во от ЗЗД - ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 3890 лева настоящата инстанция напълно споделя доводите на РС,поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

В жалбата се правят две основни възражения ,а именно,че ищецът не е действал с грижата на добрия стопанин,като не е направил съответните проверки и освен това не е дал възможност на ответника да му възстанови покупната цена.

По отношение на първото твърдение съдът в мотивите си по-горе се аргументира защо не възприема същото.

Неоснователно е и второто твърдение в жалбата . Още в отговора на исковата молба ответникът е заявил,че исковете са неоснователни,освен това производството по делото е продължило повече от година и в случай,че ответникът е имал желание да възстанови покупната цена,е разполагал с достатъчно време.

Предмет на въззивна проверка са и претенциите на ищеца за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от съдебното му отстраняване от процесния недвижим имот, изразяващи се в сторени от него разходи , а именно платените от него разноските по сключване на договора/ чл.189 ал.1, изр.2-ро, предл.2-ро от ЗЗД / ,както и претенцията на ищеца по чл.189, ал.1, изр.3 от ЗЗД във вр. с чл. 82 от ЗЗД - за сумата 7 480 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.189 ,ал.1,изр.2 ЗЗД продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да му заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта.Безспорно е установено от доказателствата по делото,че ищецът е заплатил продажната цена на имота, поради което и дължи връщане на същата.

Ответникът дължи на ищеца и сумата 7 480 лв., представляваща обезщетение за настъпила вреда .

Имуществената вреда е разликата между имуществото на кредитора след засягането на негово благо и това, което би имал, ако нямаше засягане и се изразява в претъпени загуби и пропуснати ползи. Вредата за евинцирания купувач е отнемането на вещта. Тя може да се изчерпи с цената, която купувачът е платил, ако за същата цена той може да си купи от пазара равностойна вещ, но когато през времето от покупката до съдебното отстранение цените на пазара са се повишили, вреда е превишението – сумата, която евинцираният купувач трябва да добави към подлежащата на връщане цена, за да купи 3 равностойна вещ. При имуществените вреди паричното обезщетение се определя като разлика между паричната равностойност на имуществото на кредитора, както е увредено и паричната му равностойност, ако не беше увредено. При евикция неизпълнението от страна на продавача на чужда вещ е в причинна връзка с необходимостта евинцираният купувач да плати пазарната цена, такава каквато е при съдебното отстранение, за да си купи равностойна вещ, защото неизпълнението е необходимо и достатъчно условие за извършването на съответния допълнителен разход на свободния пазар, който е обичайна среда. В този смисъл е трайната практика на ВКС, обективирана в решения № 296/05.11.2013 по гр.д. № 48/2013 г на ІV ГО, №190/12.08.2014 по гр.д.№ 6532/ 2013 на ІV ГО, № 11 от 06.03.2018 г. по гр.д. №1289/2017, № 224 от 18 октомври 2017 г. по гр.дело № 4402/2016 наІV ГО.

В жалбата се прави възражение,че в случай не е липсва реална ревандикация на процесния имот,а е налице само индиция за това.

Така направеното възражение е неоснователно .

Съгласно константната съдебна практика, евикцията може да бъде евентуална или осъществена . В първата хипотеза правата на трето лице само са предявени по съдебен ред или дори още не са предявени, но могат във всеки момент да бъдат предявени и противопоставени на купувача. Вещта още не му е отнета, но съществува реална заплаха от това - налице е евентуална евикция .Във втората хипотеза третото лице е предявило правата си и купувачът вече е отстранен от вещта, която е купил, въз основа на съдебно решение по иск на трети лица - налице е осъществена евикция. А след като това е така, то твърдението за липса на евикция е напълно неоснователно.

Предвид гореизложеното настоящата инстанция намира,че предявените искове са основателни.Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции атакуваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия и направените в производството разноски в размер на 2740 лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл.272 ГПК Окръжен съд-Монтана РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 142/27.03.2024 г. ,постановено по гр. дело № 2583 по описа за 2023 г. на Районен съд –Монтана.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК Община *, ЕИК: *, с адрес: гр.*, ул.,,*‘‘ № * ДА ЗАПЛАТИ на Р.В., ЕГН ********** с адрес: гр.*, ул.,,*‘‘ № *сумата от общо 2740 ЛВ.

–разноски във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страната .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5