Решение № 6681 от 09.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6681 гр. София, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Хрипсиме Мъгърдичян

ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Въззивно гражданско дело № 20231100502942 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №14809/19.12.2022 г., постановено по гр.д. №2978/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 27 състав, по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Л.

А. Д. и В. Д. Д. искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.

150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1, ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът е приел за установено, че ответникът Л. Д. дължи на ищеца следните суми: сумата в размер на 1043,3 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. **** , аб.№ 220959, ведно със законна лихва от 29.09.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2019г. до 15.09.2021 г. в размер на 166,98лв., главница в размер на 19,64 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 29.09.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2018г. до 15.09.2021 г. в размер на 4,28лв., за които суми има издадена Заповед № 14300/07.10.2021г за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 56237/2021г. по описа на СРС, 27 състав, като е отхвърлил иска срещу Л. Д. за главница за топлинна енергия за разликата от уважения размер до пълния претендиран такъв от 1056,34лв. С решението изцяло са отхвърлени предявените срещу В. Д. Д. искове с правно основание чл. 422, ал. 1, ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото 1 дружество следните суми: 1056,34лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ****, аб. № 220959, ведно със законна лихва от 29.09.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2019г. До 15.09.2021 г. в размер на 166,98лв., главница в размер на 19,64 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 29.09.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2018г. до 15.09.2021 г. в размер на 4,28лв., за които суми има издадена Заповед № 14300/07.10.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 56237/2021г. по описа на СРС, 27 състав.

Срещу решението в частта, с която са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. Д. искове в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подаден въззивна жалба от ищеца, в която се излагат аргументи за неправилност на атакуваното решение поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на изводите на съда.

Районният съд не бил отчел обстоятелството, че към заявлението-декларация, подадено от съсобственика Л. Д., нямало декларация-съгласие от другия съсобственик, че не възразява за откриването на индивидуална партида. Съдът бил отделил за безспорно обстоятелството, че ищецът бил доставил до процесния имот топлинна енергия в количество и на стойност, каквито се претендират от ищеца. Ето защо моли въззивния съд да отмени решението в атакуваните части и да постанови ново, с което да уважи предявените искове срещу В.

Думчева. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответницата В. Д..

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Относно правилността на атакуваното решение въззивният съд намира следното:

Предявени за разглеждане искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Спорен и във въззивното производство остава въпросът дали ищецът и ответницата В.

Д. са били обвързани от договор за доставка на топлинна енергия за процесния период.

Като доказателство по делото е приет Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №30/02.10.1998г., том I, рег. №194, нот.дело №30 от 1998 г. на нотариус Л.Л., по силата на който ответниците Л. Д. и В. Д. са придобили чрез покупко-продажба от П.С. и 2 съпругата му Д.С. процесния недвижим имот- апартамент №139, находящ се на ет. 14, в жилищна сграда блок №****, в ж.к. Младост 1, гр. София.

Представено е от ищеца и заявление-декларация от 20.04.1995 г., подадена от ответника Л. Д., за откриване на партида за процесния имот.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.

Съобразно мотивите на задължителното за съобразяване от настоящата съдебна инстанция Тълкувателно решение 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

Настоящият състав намира, че така представеното заявление-декларация от лицето Л.

Д. за откриване на партида при ищцовото дружество, не е от естество да обоснове извод за наличието на облигационно правоотношение между него и ищцовото дружество, доколкото същото е подадено през 1995 г. преди изобщо същият да придобие собствеността на процесния топлоснабден имот, в съсобственост с ответницата В. Д., по силата на договора за 3 покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №30/02.10.1998г., том I, рег. №194, нот.дело №30 от 1998 г. на нотариус Л.Л..

От доказателствата по делото се установява, че след подаване на това заявление е настъпила промяна в обстоятелствата относно собствеността на процесния апартамент, като същият е придобит от ответниците.

В разпоредбата на чл. 63 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД в гр. София се съдържа уредба относно промените в титулярите на партидите при смърт на физическо лице. Ал. 1 от същата разпоредба регламентира задължение за наследниците на клиент-физическо лице да уведомят топлофикационното дружество за настъпилата смърт, с оглед промяна титуляря на партидата. В ал. 2 пък е регламентирано, че при посоченото събитие – смърт на физическо лице, топлофикационното дружество открива партида на наследниците или на един от тях, при условие, че е налице писмено споразумение между наследниците. Съдът намира, че разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от общите условия относно откриването на партида на един от наследниците при наличието на писмено споразумение с другите наследници, следва да намери приложение и при съсобственост, възникнала от друг факт, различен от наследяването, какъвто е процесният случай. В този смисъл, за да възникне задължение само за поискалия откриване на партида съсобственик, то следва да е налице писмено съгласие между съсобствениците. По делото не са ангажирани доказателства, че такова съгласие е постигнато, поради което ответницата В. Д. се явява пасивно материалноправно легитимирана да отговаря за потребената в собствения й имот топлинна енергия.

От приетата и неоспорена по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът на основание чл. 202 ГПК кредитира като компетентно и обективно изготвена, се установява, че сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, е топлоснабдена, което обстоятелство не се и оспорва по делото.

За процесния период м.05.2018 г. - м.04.2020 г. за процесния имот са начислявани суми за топлинна енергия за сградна инсталация, топлинна енергия за отопление на имот и топлинна енергия за БГВ, като в част от процесния период абонатът осигурил достъп за отчет на ИРРО и водомерите и главните отчети са подписани, което се потвърждава и от представени от ТЛП главни отчети касателно процесния период.

Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза стойността на потребената в процесния имот за процесния период топлинна енергия е в размер на 2086,60 лева. В този смисъл ищецът е доказал доставяне на топлинна енергия за процесния период общо в размер на 2086,60лв. Претендирал е сумата от 2112,68лв. условията на разделност от двамата ответници, поради което искът срещу ответницата В. Д. е основателен за сумата от 1043,30 лв., като за разликата до пълния претендиран размер от 1056,34 лева следва да бъде отхвърлен, както правилно е сторил районният съд.

От приетия протокол за проведено ОС на ЕС за избор на фирма за отчитане на изразходвана топлинна енергия, Договор при общи условия за извършване услугата дялово 4 разпределение, сключен между ищеца и ТЛП, представените от ТЛП изравнителни сметки и главни отчети, така и от заключението по СТЕ се установява, че за процесния имот, в сградата в режим на ЕС е имало сключен договор за извършване услугата „дялово разпределение“ с третото лице-помагач (ТЛП), така и между ищеца и третото лице - помагач е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. В тази връзка съдът приема за установено, на база цитираните писмени доказателствени средства, че услугата е била осъществена, като с оглед чл. 22, ал. 2 от Общите условия ответницата дължи заплащането на ищеца на осъществената услуга дялово разпределение. Цената на услугата дялово разпределение за периода от м. 08. 2018 г. до м.