Решение № 116 от 31.01.2023, Административен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер /31.01.2023 год., гр. Варна

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА при секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д.

№ 730 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.118 ал.1 вр.чл.117 ал.3 от КСО вр.чл.146 и сл. от АПК. Образувано е по жалба от С.Н.Л., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв. Ю.Д. ***, против Решение № 2153-03-32/07.03.2022 г. на директора на ТП – Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалбата на Л. срещу Разпореждане № **********/22.10.2021 г. на ръководител „ПО“ при ТП-Варна на НОИ, с което на осн.чл.69 от КСО, §49 и §50 от ПЗР на ЗИДКСО му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, само за две от възприетите основания: по условията на чл.69 ал.1 от КСО към 31.12.2015 г. при изискуем положен общ осигурителен стаж 27 години има положен – 26г. 10м. 22 д., и по условията на §49 и §50 от ЗИДКСО – при изискуем общ осигурителен стаж 27г. до 31.12.2015г има 26г. 10м. 22дни. Жалбоподателят оспорва решението като незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон и целта на закона. Сочи, че не оспорва доводите на пенсионния орган, че по условията на чл.69 ал.1 от КСО в редакцията от 01.01.2016г., при изискуема възраст за 2018г. – 52г. 10м., има навършена възраст – 48г. 00м. 03г., както и че по условията на чл.69б ал.1 от КСО, няма изискуемия стаж и възраст с общ сбор 100. Оспорва обаче отказа да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.69 в съответствие с §50 от ПРЗ на КСО, както и че не отговаря на условията на §49 и §50 от ПРЗ към ЗИД на КСО. Сочи, че изчислението на стажа му в размер на 26г. 10м. и 22 дни е незаконосъобразно и необосновано поради противоречие с представените от него доказателства, като твърди, че в издаденото Удостоверение обр. В рег.

№6373/29.06.2018 г. по описа на ОД на МВР – Варна не са вписани вярно часовете положен извънреден труд. Излага подробни съображения, че за периода 01.01.2015г. – 30.06.2018 г. има изработени общо 1851 часа извънреден труд, а не както са вписани в издаденото му удостоверение за класиране и пенсия – 1083 часа, като твърди, че именно с тези часове извънреден труд се попълва разликата до изискуемия стаж от 27 години. С оглед на изложеното отправя искане за отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него разпореждане, като преписката бъде върната на длъжностното лице по чл.98 ал.1 т.1 от КСО за ново произнасяне по заявлението за отпускане на пенсия. В съдебно заседание по същество на спора жалбоподателят чрез адв. Д. поддържа изцяло жалбата, и с позоваване на приетото заключение на ССчЕ настоява за уважаването й. Позовавайки се на чл.40 ал.5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж счита, че в случая следва да се вземат предвид нарядните ежедневни ведомости и месечни графици, представени от работодателя му.

Отправя искане за присъждане на сторените в производството разноски.

Представени са подробни писмени бележки.

Ответникът

– директорът на ТП на НОИ – Варна чрез процесуалния си представител ю.к.Е.Л. оспорва жалбата. Сочи, че Наредбата за пенсиите и осигурителен стаж определя кръга от документи, с които се удостоверява продължителността на осигурителния стаж на лицата. Счита, че общият осигурителен стаж на жалбоподателя е правилно изчислен и съобразен както по продължителност, така и по категория. С тези аргументи настоява за отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представени са писмени бележки, с подробно развити съображения за неоснователност на жалбата.

След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Началото на производството е поставено със Заявление вх.№2113-03-17734/10.07.2018г. от С.Н.Л. до директора на ТП на НОИ – Варна за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.69 от КСО, с посочен 3-годишен период на осигурителния доход, въз основа на който заявителят желае да бъде изчислен размера на пенсията, и с представени доказателства: трудови и военна книжка, удостоверение обр. В, трудови удостоверения УП-13.

Видно от представеното Удостоверение за класиране и пенсия обр. В № 6373/29.06.2018г.

(л.35 по адм.преписка), жалбоподателят има прослужено време в структурите на МВР на длъжности за държавен служител по ЗМВР от 17.11.1992 г. до 30.06.2018 г., и към момента на издаването на удостоверението все още е работил там. Според данните в удостоверението през 2007 г. Л. е положил 27 часа извънреден труд, през 2009 г. – 45 часа, през 2010 г. – 120 часа, през 2011 г. – 48 часа, през 2012 г. – 98 часа, през 2013 г. – 106 часа, през 2014 г. – 150 часа, през 2015 г. – 215 часа, през 2016 г. – 100 часа, през 2017 г. – 150 часа, и през 2018 г. – 24 часа.

С оглед предприетото оспорване на Удостоверението и образуваното адм.д.

№2951/2018г по описа на Административен съд – Варна, с разпореждане №********** от 27.09.2018г производството по преписката е спряно, а след прекратяване на съдебното производство с влязъл в сила съдебен акт е възобновено с определение №********** от 30.06.2021г.

По искане на жалбоподателя била извършена проверка относно продължителността на положените часове извънреден труд за периода 01.01.2005 г. до 31.05.2018г., приключила с констативен протокол №КП-5-03-00985754/30.08.2021г. (л.34 по преписката). Извършилите проверката са приели, че данните за положен от Л. извънреден труд по разплащателните ведомости отговарят на подадените данни по чл.5 ал.4 от КСО в РОЛ, както и на тези в Удостоверение обр. В №6373/29.06.2018 г. за периода 01.01.2007 г. до 31.05.2018 г.

С

Разпореждане №*********/22.10.2021г на ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Л., тъй като не отговаря на условието по чл.69 ал.1 от КСО към 31.12.2015г., а именно: при изискуем положен общ осигурителен стаж 27г., той има положен стаж от 26г. 10м. 22 дни. С разпореждането е прието, че жалбоподателят не отговаря на условията на чл.69 от КСО в редакцията му към 01.01.2016г., а именно: при изискуема възраст за 2018 г. от 52г. 10 м., Л. има навършени 48г. 00м. 03 дни. Прието е още, че той не отговаря и на условията на § 49 и § 50 ПЗР на ЗИДКСО, а именно: при изискуем общ осигурителен стаж 27 години до 31.12.2015 г., Л. има 26г. 10 м. 22 дни. На последно място Ръководителят на „ПО“ е приел, че жалбоподателят не отговаря и на условията на чл. 69б ал.1 от КСО, тъй като няма изискуемия сбор от стаж и възраст 100.

С.Л. е оспорил това Разпореждане в срока и по реда на чл.117 от КСО пред горестоящия административен орган, относно продължителността на зачетения му извънреден труд. С оспореното понастоящем Решение №2153-03-32/07.03.2022г. ответникът по делото, позовавайки се на чл.40 ал.1 от НПОС е приел, че данните от Удостоверение обр. В №6373/29.06.2018г. отговарят на тези в разплащателните ведомости на осигурителя, и на тези, подадени по чл.5 ал.4 от КСО от същия в РОЛ. Посочил е, че разпоредбата на чл.40 ал.1 вр.ал. 3 от НПОС поставя пенсионния орган в условията на обвързана компетентност да се съобрази със същите, поради което е счел, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно, като е отхвърлил жалбата против него.

В хода на съдебното дирене са приобщени допълнителни доказателства от осигурителя ОДМВР – Варна, съдържащи се и на ел. носители /флаш памет- стр. 109/ - ежедневни ведомости за наряд на личния състав на ППД за С.Л. за периода 01.01.2015г.- 31.12.2009г., както и график за дежурствата в ДВНМН на Л. за периода 01.01.2011г. – 31.12.2013г. /стр. 140-179 от делото/.

Въз основа на всички писмени доказателства, събрани както в хода на административното, така и на съдебното производство, вкл. горецитираните доказателства, представени от осигурителя, анализирани от вещо лице, по делото е изготвено и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза с.д.№16467/04.11.2022г. (стр. 180-193 по делото), поддържано от експерта в открито съдебно заседание. Вещото лице е дало заключение, че конкретно в периода 01.01.2005г – 04.11.2005г Л. е положил 68 часа извънреден труд, 608 часа нощен труд, и 36 часа труд на официални празници, като целият размер на извънредния труд от 68 часа не е отчетен в Удостоверение обр. В № 6373/29.06.2018г. Според вещото лице за целия процесен период 01.01.2005г – 31.12.2015г Л. е положил 408 часа извънреден труд, които не са отчетени в Удостоверението, и те се равняват на 51 дни трудов и осигурителен стаж. Разпитана в съдебно заседание експертът уточнява, че тези 51 дни са от първа категория труд (полицай) и същите се равняват на 2 месеца и 09 дни; прибавени към приетия от пенсионните органи стаж от 26г. 10м 22 дни те надхвърлят 27 години осигурителен стаж. Вещото лице пояснява, че при изготвяне на заключението си не е проверявала ведомостите за заплати, които са били изследвани от пенсионните органи, и не са й представени доказателства Л. да е бил компенсиран с допълнителен отпуск за удължено работно време през периода. Експертът сочи, че е проверявала ежедневните ведомости за дежурства, предоставени от ОДМВР- Варна по делото, които са официални документи, утвърдени с подписа на началника на управлението, както и графиците за дежурствата; в отговор на въпрос на ответника тя посочи, че не може да отговори на какво се дължи несъответствието между ведомостите за дежурства и ведомостите за заплати.

Съдът в настоящия си състав преценява така приетото заключение като обективно, обосновано, компетентно дадено и кореспондиращо с наличните доказателства по делото, поради което изцяло го кредитира.

По делото по искане на жалбоподателя е разпитан като свидетел М.Г.Г., който е започнал работа в ОД на МВР заедно със С.Л. през 1992г и до пенсионирането му на 27.05.2015г са служили почти навсякъде заедно. Горните данни се потвърждават от приобщените като доказателство по делото заверени копия на лична карта, служебна карта и карта за медицинско обслужване на свидетеля. От показанията му се установява, че с Л. са работили във II РПУ в периода

2002 г. – 2011 година, с прекъсвания. Посочва, че са работили на 24 – часови дежурства, като уточнява, че поради естеството на работата си са нямали почивки – били са дежурни и е трябвало да отговарят на телефона.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка и тези, приобщени в хода на съдебното дирене, както и на заключението на ССчЕ, които са последователни, взамно обвързани и безпротиворечиви, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При тези фактически установености съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.

Обжалваното Решение № 2153-03-32/07.03.2022 година на Директора на Териториално поделение на НОИ – Варна е издадено от компетентен орган съобразно изискванията на чл.117 ал.3 вр.ал.1 т.2 б.“а“ от КСО.

Проверяваният ИАА е издаден в изискуемата съгласно чл.117 ал.3 изр.1 и ал.5 от КСО и чл.59 ал.1 и ал.2 от АПК писмена форма, и съдържа фактическите и правните основания за издаването си в достатъчно подробен вид, позволяващ съдебен контрол.

При служебната проверка не се установяват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила като самостоятелни отменителни основания – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на административния орган. Спазен е регламентираният в чл.117 ал.3 изр.1 от КСО срок за произнасяне, като с решението си Директорът на ТП на НОИ – Варна е решил по същество отнесения до него въпрос съобразно изискването на чл.117 ал.3 изр.2 предложение първо от КСО. Обжалваното решение е постановено след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая и след служебно събиране, проверка и преценка на допустими, относими и необходими доказателства, т. е. административното производство е проведено съобразно изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК.