Решение № 213 от 13.07.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Благоевград, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Владимир Ат. Пензов при участието на секретаря Венелина Д. Поповска Юрукова като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно наказателно дело № 20261210200486 по описа за 2026 година

Производството по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на О. Г. К., ЕГН **********, с адрес с. ********** против Наказателно постановление № 25-1116-004143 от 11.11.2025г. на Началник Група към ОДМВР Благоевград, Сектор „Пътна полиция“ - Благоевград, с което за административно нарушение по чл.98 ал.1 т.2 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.4 т.9 пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 51,13 (петдесет и едно евро и тринадесет евроцента) евро, равностойност на 100 (сто) лева.

С жалбата се навеждат доводи, че издаденото НП за неправилно и незаконосъобразно.

Твърди, че липсва каквато и да било яснота досежно мястото на извършване на нарушението, описание на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено от обективна и субективна страна. Излагат се и твърдения за сопуснати процесуални нарушения при постановяване на санкционния акт. Моли съдът да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от редовно упълномощен защитник – адв. В. Г. от АК - К. която чрез писмено становище сочи, че поддържа жалбата, ангажира доказателства в подкрепа на тезата си и излага становище по същество. който не се явява, но в депозирана молба излага становище по същество на делото.

Административнонаказващият орган и Районна прокуратура - Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират представители по делото и становище по жалбата.

Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:

На 01.11.2025г. около 22.33 часа длъжностни лица при Сектор „Пътна полиция“ Благоевград, актосъставителят С. Ж. З. и свидетеля по акта Л. И. И. били на работа, като при обход на града и преминавайки по ул. „Георги Андрейчин“ срещу бл. 9Б забелязали, че водача на лек автомобил „*******“ с рег. № ******, паркира като втори ред от страната на движение, в активната лента до паркиран лек автомобил „*******“ с рег. ********.

Полицейските служители подали сигнал на водача, да преустанови маневрата и да премести автомобила, и отминали. След като направили още един обход на района и отново се 1 върнали на същото място констатирали, че водачът отново не е преместил автомобила, като водачът стои до автомобила. За това нарушение, след извършена проверка на място актосъставителят С. З., в присъствието на свидетеля при констатиране на нарушението и съставяне на акта Л. И. и на жалбоподателя О. К. съставил Акт за установяване на административно нарушение Серия G № 4362117 от 01.11.2025г. (лист 6 от делото), за това, че жалбоподателя О. Г. К., като водач на лек автомобил „*******“ с рег. № *******, собственост на В. В. от гр.****** на 01.11.2025г. около 22.33 часа в гр.****** и на ул.“********“ срещу блок –* паркира лек автомобил „******“ с рег. № ******, собственост на В. В. от гр.Благоевград, като втори ред от страната на движението в активната лента за движение до паркиран лек автомобил „****“ с рег. № *****, като квалифицирал нарушението по чл.98 ал.1 т.2 от ЗДвП – водач, който паркира като втори ред в активната лента за движение до спрели МПС по посока на движението. Така съставеният АУАН се връчил на нарушителя О. К., като същият отказал да го подпише, който отказ се удостоверил в нарочна разписка с подписа на свидетеля Л. И. И.. Във връзка с констатираното нарушение актосъставителят С. З. изготвил и Докладна записка от 01.11.2025г. до Началника на Сектор „Пътна полиция“ – Благоевград (лист 8 от делото), в която описал подробно случая и причините за съставяне на АУАН. В законоустановеният срок не са депозирани писмени възражения срещу акт за установяване на административно нарушение. Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение, на 11.11.2025 година, Началник Група към ОДМВР Благоевград, Сектор „Пътна полиция“ - Благоевград, като надлежно упълномощен представител на административнонаказващия орган, упълномощен с МЗ № 8121з-1632 от 02.12.2021г., издал атакуваното Наказателно постановление № 251116-004143 от 11.11.2025г. (лист 13 отделото, с което за административно нарушение по чл.98 ал.1 т.2 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.4 т.9 пр.2 от ЗДвП наложил на жалбоподателя О. Г. К., ЕГН **********, с адрес с. *******административно наказание „Глоба” в размер на 51,13 евро, равностойността на 100 лева. НП е връчено лично, срещу подпис на жалбоподателя на 31.03.2026 година, като в законоустановеният срок на 09.04.2026г. чрез наказващият орган е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.

Посочените в акта за нарушение фактически констатации се потвърждават с показанията на разпитаните по делото свидетели С. З. и Л. И., които поддържат изцяло констатациите отразени в акта, както и подробно описаната фактология, съвпадаща с описаното в докладната записка от мл. инспектор С. З.. И двамата заявяват пред съда, че при направен обход на ул. „******“ срещу бл. *** забелязали, че лек автомобил „********“ с рег.

№ *******, паркирал на втори ред от страната на движение в активната лента до паркирания лек автомобил „*******“ с рег. *****. Водачът бил до МПС-то, като му подали сигнал да премести колата и същият казал „добре, добре сега го премествам“. И двамата са категорични, че след като продължили с обхода отново се върнали, за да видят дали МПС е преместено и отново констатирали, че водачът отново не е преместил автомобила, като водачът стои до автомобила, поради което му съставили АУАН. И двамата свидетели описват процедурата по съставяне на акта, както и, че жалбоподателят отказал да го подпише, което обстоятелство е удостоверено с подпис на свидетеля И..

Представена е Заповед № 8121з - 1632 от 02.12.2021г. на Министъра на МВР (лист 1516 от делото), с която се установява материалната и процесуална компетентност на издателя на наказателното постановление.

От приложената справка за нарушител/водач на О. Г. К., ЕГН ********** (лист 17-26 от делото) е видно, че същият е правоспособен водач с придобити категории В, М и АМ и е санкциониран многократно за нарушения по ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за 2 обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с установената за това императивна законова процедура и от компетентен орган. Доказателства в противна насока в хода на делото не се представиха. Наказателното постановление съдържа всички изискуеми реквизити за такъв акт по чл.57 от ЗАНН, като дори в същото и да не са посочени всички обстоятелства, формиращи цялостната фактическа обстановка, то е посочен и конкретизиран акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено. Именно по силата на препращането се налага извода, че обжалваното постановление е подробно, ясно и точно, като съдържа всички задължителни законоустановени елементи, включително и тези по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. След служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, влечащи след себе си отмяна на атакуваното наказателно постановление. Критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е единен в процесуалната теория и практика - нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване правата на страните в която и да е фаза на процеса. В случая нарушителят е узнал за съдържанието на акта при неговото предявяване, но е отказал да го подпише и получи. Същият е знаел за съществуването в правни мир на АУАН, имал е възможност да реализира в пълен обем правата си още от началото на образуваното срещу него административнонаказателно производство, но въпреки това не е депозирал възражения по акта. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт и в сроковете по чл.34 от ЗАНН е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на НП. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. В тази насока съдът не приема доводите, изложени в жалбата. Съдът не констатира такива процесуални нарушения, които да се довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице.

При така направените фактически констатации, районният съд счита, че жалбоподателят О. Г. К. е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му административно нарушение по чл.98 ал.1 т.2 от ЗДвП. Съгласно посочения законов текст, престоят и паркирането са забранени до престояващо или паркирано пътно превозно средство от страната на движението. От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С. З. и Л. И. по безспорен и категоричен начин се установи от обективна страна, че на 01.11.2025г. около 22.33 часа свидетелите С. З. и Л. И. при обход на града и преминавайки по ул.„********“ срещу бл.* установили, че лек автомобил „********“ с рег. № ********, е паркирал на втори ред от страната на движение в активната лента до паркирания лек автомобил „*******“ с рег.*********, като подали сигнал до водача, да премести автомобила. Въпреки, че водача – жалбоподателя О. Г. К. първоначално заявил, че ще премести автомобила, след повторно направен обход на района полицейските служители отново се върнали там, като констатирали, че жалбоподателя отново не е преместил автомобила, като същият (водачът) стои до автомобила. Безспорно се установи, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл.98 ал.1 т.2 от ЗДвП, като е паркирал, като втори ред в активната лента за движение до спрял автомобила – „******“ с рег. № *******, от страната на движението. Свидетелите са категорични, че процесният автомобил, паркиран по този начин е затруднявал движението в лентата в която е бил 3 паркиран, като по този начин водачът му не е изпълнил задължението се да не паркира като втори ред, до вече паркиран автомобил в лентата за движение и по посока надвижението.

От субективна страна обстоятелството, че жалбоподателят О. Г. К. е правоспособен водач на МПС, налага извода, че същият е запознат с всички правила и негови задължения при управление на МПС, в това число и с задължението си по чл.98 ал.1 т.2 от ЗДвП, а именно, че е забранено да паркира като втори ред в активната лента за движение и по посоката на движение до друго МПС, но въпреки това и след като един път е бил предупреден, че следва да премести автомобила си, той не го е преместил, а е продължил да престоява там, поради което съдът приема, че е извършил виновно и съзнателно нарушението, неспазвайки това законово изискване, което обосновава и извода за реализиране на процесното деяние и от субективна страна.

След като правилно е квалифицирал процесното нарушение по чл.183 ал.4 т.9 пр.2 от ЗДвП, правилно административнонаказващият орган е определил на основание същата законова разпоредба и административното наказание по вид, като е наложил на жалбоподателя „Глоба“ в размер на 100 лева, с еврова равностойност от 51,13 евро. Тази предвидена и законоустановена санкция е единствената, като вид и размер за деяние като процесното, поради което и съдът я приема за законосъобразно отмерена и в пълно съответствие с изискванията на нормата на чл.27 от ЗАНН.