Решение № 612 от 02.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 612 гр. София, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Воденичарова Въззивно гражданско дело № 20231100513684 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на жалба с вх. № 105894/ 18.10.2023 г., подадена чрез В. И. в качеството му на процесуален представител на взискателите Г. Б. М., И. Б. А., Б. Б. А. и К. Б. А. по изп. дело № 3286/2013 г. по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ срещу разпореждане изх. № 60810/05.10.2023 г., с което на осн. чл. 429 ГПК като взискател на основание договори за цесия от 16.06.2021 г. е конституиран цесионерът В.П.Г.. Взискателите Г. Б. М., И. Б. А., Б. Б. А. и К. Б. А. излагат в жалбата, че ИЛ е издаден на тях като наследници на родителите им, поради което родителите им /починали към момента на образуване на ИД/ не са били взискатели и поради това не могли да цедират вземането с договорите за цесия. На второ място сочат, че договорите за цесия били сключени по време на течението на исковото пр-во, поради което не била налице хипотезата на чл. 429 ГПК. На трето място излагат, че е налице спор между кредитори, който не се разрешава в хода на ИД.

Образувано е въз основа на жалба с вх. № 113486/ 14.112023 г., подадена чрез В.

И. в качеството му на процесуален представител на взискателите Г. Б. М., И. Б. А., Б.

Б. А. и К. Б. А. по изп. дело № 3286/2013 г. по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ срещу постановление за прекратяване от 26.10.2023 г. изх. № 64981/26.10.2023 г.

Взискателите Г. Б. М., И. Б. А., Б. Б. А. и К. Б. А. излагат в жалбата, че неправилно ЧСИ е прекратил ИД спрямо тях с постановлението по мотиви, че като взискател е конституирано по реда на чл. 429 ГПК „Н.Л.“ ЕООД на основание договори за цесия от 2018 г. Сочат, че договорите за цесия били сключени по време на течението на исковото пр-во, поради което не била налице хипотезата на чл. 429 ГПК. Излагат, че е налице спор между кредитори, който не се разрешава в хода на ИД.

По делото е постъпило писмено възражение от взискателя В.П.Г.. Сочи, че е 1 частен правоприемник на С. и Б.М. по силата на договора за цесия, като не е могъл да участва в исковото пр-во, по което е издадено изпълнителното основание, поради правилото на чл. 226 ГПК. Именно поради това е подал молба по ИД да бъде конституиран като взискател. Носител на правото бил той, понеже жалбоподателите са наследници на С. и Б.М. по закон, но не са наследили цедираните вземания.

По делото са постъпили писмени възражения от взискателя „Н.Л.“ ЕООД.

Според първото становище договорите за цесия в полза на В.Г. били нищожни.

Според второто становище като титуляри по ИЛ са посочени жалбоподателите като наследници на С. и Б.М., но последните са отчуждили вземането в полза на „Н.Л.“ ЕООД по силата на договори за цесия от 2018 г. Органът по принудителното изпълнение правилно е конституирал дружеството като взискател, като е извършил проверка на договора за цесия и е съобразил, че договорът е с предмет вземането по ИЛ.

В мотивите, с които ЧСИ П. е изпратил въззивната жалба на съда, се обосновава становище за нейната неоснователност. Проследяват се извършените от съдебния изпълнител действия, като се аргументира, че лицата, на които е издаден ИЛ /жалбоподателите/, са наследници по закон на първоначалните ищци С. и Б.М. по делото, по което е издадено изпълнителното основание, но същевременно не са наследили вземанията, които са били цедирани.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и взе предвид становищата и доводите на страните, намира следното за установено от фактическа страна:

В ПТП от 17.09.2018 г. почива Т.М., дъщеря на С. и Б.М., от което за последните търпят неимуществени вреди – болки и страдания от загуба на близък.

С. и Б.М. са завели срещу ответника ГФ гр.д., образувано под номер 23/2019 г. по описа на ОС Враца. В хода на пр-вото ищците са починали и на тяхно място на осн. чл. 227 ГПК са конституирани настоящите жалбоподатели Г. Б. М., И. Б. А., Б. Б. А. и К. Б. А..

С влязло в сила решение ответникът е осъден да заплати 75 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди, претърпени от С. М., и 75 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди, претърпени от Б.М.. Издаден е ИЛ в полза на ищците за сумата от общо 150 000 лв. ИЛ е издаден в полза на ищците. В исковото пр-во на осн. чл. 226 ГПК са участвали наследниците на първоначалните ищци и ответникът, като не са могли да бъдат съобразени множеството договори за цесия, с които се прехвърлят части от вземането, представляващо обезщетение за неимуществените вреди на С. и Б.М..

ИЛ е издаден на 03.10.2023 г. и на 04.10.2023 г. Г. Б. М., И. Б. А., Б. Б. А. и К. Б.

А. са подали пред ЧСИ П. молба за образуване на ИД. Образувано е ИД № 3286/2023 г.

В хода на ИД различни лица са представят множество договори за цесия, с които С. и Б.М. прехвърлят части от процесното вземане преди образуване на гражданското дело или по време на хода му. Представени са:

С молба от 05.10.2023 г. от В.Г. договори за цесия от 16.06.2021 г., с които С. и Б.М. прехвърлят на В.Г. част от вземането, а именно всеки по 70 000 лв.;

С молби от 17.10.2023 г. и 18.10.2023 г. „Н.Л.“ ЕООД представя: а/Договор за цесия от датата на ПТП - 17.09.2018 г., с който Б.М. прехвърля на дружеството 20 000 лв. от вземането си, което оценя на 200 000 лв.; договор за цесия от 2

30.10.2018 г., с който Б.М. прехвърля на дружеството още 55 500 лв. от вземането си; б/ договор за цесия от 18.10.2021 г., с който К. А. като наследник на Б.М. прехвърля на дружеството наследени от него 34 900 лв. - част от вземането на Б.М.; в/ договор за цесия от 01.11.2021 г., с който С. М. като наследник на Б.М. прехвърля на дружеството наследени от нея 34 900 лв. - част от вземането на Б.М.; г/ договор за цесия от 01.11.2021 г., с който И. А. като наследник на Б.М. прехвърля на дружеството наследени от нея 34 900 лв. - част от вземането на Б.М.; д/ договор за цесия от 30.10.2018 г. и анекс от 28.02.2019 г., с който С. М. прехвърля на дружеството сумата от 70 000 лв. – част от вземането си, което оценя на 200 000 лв.; договор за цесия от 28.02.2019 г. и анекс от 28.02.2019 г., с който С. М. прехвърля на дружеството сумата от още 12 000 лв. – част от вземането си, което оценя на 200 000 лв.

Така при тези представени 9 на брой договори за цесия, по силата на които различни лица и в различно качество / като наследник на определено лице или като лица, придобили правото с настъпването на ПТП/ прехвърлят на различни лица определени части от вземането, ЧСИ с разпореждане изх. № 60810/05.10.2023 г. на л.

41 конституира като взискател В.Г.; с разпореждане от 26.10.2023 г. на л. 164 конституира като взискател „Н.Л.“ ЕООД; с постановление за прекратяване от 26.10.2023 г. изх. № 64981/26.10.2023 г. прекратява ИД спрямо първоначалните взискатели поради това, че конституирал като взискател „Н.Л.“ ЕООД. Делото не е прекратено спрямо друг взискател /остават двама/.

Въз основа на горните фактически констатации и след като съобрази становището на страните, съдът намира следното от правна страна:

Жалба с вх. № 105894/ 18.10.2023 г. срещу разпореждане изх. № 60810/05.10.2023 г. следва да бъде оставена без разглеждане. С атакуваното разпореждане е конституиран като взискател В.Г., но ИД не е прекратено, поради което това не съставлява подлежащ на обжалване акт на ЧСИ. Също така, цели се с жалбата да бъде отменено конституирането на В.Г. като взискател, а според изложените по-долу съображения същият понастоящем следва да участва в ИД като взискател. В случая ИЛ е издаден в полза на Г. Б. М., И. Б. А., Б. Б. А. и К. Б. А. като наследници по закон на ищците по гр.д. № 23/2019 г. по описа на ОС Враца и конституирани на осн. чл. 227 ГПК, но твърдяното настъпило частно правоприемство в хода на процеса – на 16.06.2021 г., не е довело до промяна на страните по гр.д. по арг. от чл. 226 ГПК.

Жалба с вх. № 113486/ 14.112023 г. срещу постановление за прекратяване от 26.10.2023 г. е подадена от надлежно легитимирана страна- първоначалните взикатели по ИД, в рамките на образувано изпълнително производство. Същата е депозирана в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по чл. 435, ал.

1, т. 3 ГПК /прекратяване на ИД/, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна. Както е изложено по-горе, в случая ИЛ е издаден по гр.д. № 23/2019 г. по описа на ОС Враца в полза на Г. Б. М., И.

Б. А., Б. Б. А. и К. Б. А. като наследници по закон на първоначалните ищци С. и Б. А.и, които са починали в хода на исковото пр-во. Така, вземането е било в патримониума на С. и Б. А.и.

С представените и описани по-горе 9 бр. договори за цесия С. и Б. А.и са прехвърлили части от вземането си първо на „Н.Л.“ ЕООД, а впоследствие на В.Г..

3

Първият договор за цесия е от датата на ПТП /когато е възникнало вземането/, последният – от 16.06.2021 г. /по време на хода на гр.д. № 23/2019 г. по описа на ОС Враца преди влизане на решението в сила/.

Така, по силата на 9 бр. договори за цесия различни лица и в различно качество / С. и Б. А.и като родители на починалото лице или наследници на С. и Б. А.и относно вземането на наследодателите/ прехвърлят на различни лица определени части от вземането.

С жалбите Г. Б. М., И. Б. А., Б. Б. А. и К. Б. А. твърдят, че част от договорите за цесия /тези с цеденти С. и Б. А.и / били нищожни. От своя страна „Н.Л.“ ЕООД твърди да е налице нищожност на договорите за цесия в полза на В.Г.. В.Г. оспорва жалбата на Г. Б. М., И. Б. А., Б. Б. А. и К. Б. А..

Съдът намира, че при така породилия се спор между взискатели Г. Б. М., И. Б.

А., Б. Б. А. и К. Б. А. /наследници/, В.Г. и „Н.Л.“ ЕООД / цесионери/ относно това кой е взискател по делото прекратяването на ИД спрямо първоначалните взискатели /наследниците/ е неправилно. Спорът относно това кое лице е носител на правата по ИЛ не може да бъде разрешен от ЧСИ, а по надлежния за това ред. Оспорването от един кредитор на съществуване на вземане на друг кредитор в хода на изп. пр-во се разрешава в хода на отделен исков процес. Така прекратяването на ИД спрямо взискателите Г. Б. М., И. Б. А., Б. Б. А. и К. Б. А. е преждевременно.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба вх. № 113486/ 14.112023 г. постановление за прекратяване изх. № 64981/ 26.10.2023 г. по изп. дело № 3286/2013 г. по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 105894/ 18.10.2023 г. срещу разпореждане изх. № 60810/05.10.2023 г.

Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4