Решение № 43 от 01.02.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. С., 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Никола Г. Маринов при участието на секретаря Христина П. Панайотова като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно наказателно дело № 20232230201463 по описа за 2023 година Производството е по повод жалба на Х. Й. К. против наказателно постановление №23- 0804- 004544/23.08.2023г., издадено от Началник на РУ на МВР- С., с което на жалбоподателя за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП са наложени на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП наказания „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Моли наказателното постановление да се отмени като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно и своевременно призован не се явява в съдебно заседание. Изпраща упълномощен процесуален представител, който счита наказателното постановление за незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. Претендира направените по делото разноски.

Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно и своевременно призован изпраща свой представител, който не се явява в съдебно заседание. Изпраща становище, с което моли да се потвърди наказателното постановление като законосъобразно.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 19.07.2023г. полицейски служители, свидетелите К. В. и Х. В.

1 изпълнявали служебните си задължения по контролиране спазването на правилата за движение по пътищата в гр. С.. Те спрели за проверка в 23,01 часа до автокъща „АутоКа“ движещия се по бул. „Бургаско шосе“ в посока кв. „Дебелата кория“ лек автомобил „Опел Агила“ с рег. №.............

Установили, че водач на моторното превозно средство е Х. Й. К., а лекият автомобил бил собственост на Й. Х. Й.. След извършена справка с оперативната дежурна част (ОДЧ) се установило, че проверяваният автомобил е със служебно прекратена регистрация от 10.01.2023г. по чл.143, ал.10 от Закона за движение по пътищата.

Свидетелят К. В. приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. За това нарушение съставил акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя, а колегата му Х. В. се подписал при съставянето и връчването на акта за установяване на административно нарушение. Като доказателство бил иззет от жалбоподателя контролен талон №5462195. Жалбоподателят вписал в акта за установяване на административно нарушение, че няма възражения.

Административнонаказателната преписка била изпратена на РП-С. за преценка за възбуждане на наказателно производство за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. Прокурор от РП- С. издал Постановление от 18.08.2023г., с което отказал да образува наказателно производство поради липса на осъществено престъпление от общ характер. Постановлението било изпратено до РУ на МВР- С. за преценка относно необходимостта от ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение и постановление от 18.08.2023г. на РП- С. впоследствие началникът на РУ на МВР- С. възприел същата фактическа обстановка като издал обжалваното наказателно постановление и на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП му наложил две наказания „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в 14- дневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е 2 основателна.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели К. В. и Х. В. изцяло, тъй като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към предмета на делото.

Съдът кредитира и писмените доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

Съдът счита, че неправилно е описано в акта за установяване на административно нарушение нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство е с прекратена регистрация от 10.01.2023г. Установи се безспорно, че това превозно средство е било с прекратена регистрация във връзка с получено уведомление от гаранционния фонд по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП , поради несключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. След служебно прекратяване на регистрацията на МПС обаче служителите от ОД на МВР- С. не са изпълнили задължението си по чл.143, ал.10, изр.1, предл. последно от ЗДвП, както и по чл.18б, ал.2, вр. ал.1, т.8, вр. чл.18, т.2 от Наредба №I- 45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, а именно да уведомят собственика на превозното средство за извършената служебна дерегистрация. По делото се установи, че проверяваният автомобил не е собственост на жалбоподателя, а на Й. Х. Й..

Съобразно приложените справки от административнонаказващия орган не може да бъде установено, че действително собственикът на моторното превозно средство е бил надлежно уведомен за служебно прекратената регистрация.

С оглед на изложеното по- горе е видно, че вмененото във вина на жалбоподателя административно нарушение не е съставомерно от субективна страна, тъй като липсва каквото и да е доказателство, че жалбоподателят К. към въпросната дата 19.07.2023г. е съзнавал, че управлява нерегистрирано моторно превозно средство. За да е налице такова нарушение същото следва да е извършено умишлено от дееца, а в случая се доказа точно обратното, че жалбоподателят не е съзнавал, че управляваното от него моторно превозно 3 средство е дерегистрирано. Като не е налице умисъл, то значи, че виновно нарушение не е било извършено и поведението на жалбоподателя не може да бъде санкционирано.

Въпросът дали се наказва в този случай водачът на моторното превозно средство вече е решен с Тълкувателно постановление №2 от 05.04.2023г. на ОСНК на ВКС и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд по тълкувателно дело №3/2022г., според което не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.

Поради това съдът приема, че административнонаказващият орган съобразно правомощията си по ЗАНН, не е направил необходимото и не е събрал доказателства, че собственикът на моторното превозно средство е бил наясно с обстоятелството, че регистрацията на автомобила, който е управлявал е била прекратена по чл.143, ал.10 от ЗДвП, а именно поради неплатена застраховка „Гражданска отговорност“, за да бъде прието, че водачът изобщо е бил наясно с това. Поради тази причина обжалваното наказателно постановление съдът счита за незаконосъобразно и следва да го отмени.

С оглед правилата на процеса и при направено искане от процесуалния представител на оспорващата страна за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, съдът счете, че следва да бъдат присъдени сторените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Ето защо ОД на МВР- С. следва да се осъди да заплати на Х. Й. К. сума в размер на 400 (четиристотин) лева, представляваща съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.

Ръководен от изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП №23- 0804- 004544/23.08.2023г. на началника на РУ на МВР- С., с което на Х. Й. К. с ЕГН ********** на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер 4 на 200 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от

ЗДвП като

НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР- С. да заплати на Х. Й. К. с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 400 (четиристотин) лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________ 5