Решение № 18953 от 09.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18953 гр. София, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110142988 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба на Г. Р. Х. срещу „...“ ЕООД.

Предявени са при условията на обективно кумулативно и пасивно субективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД за сумата от 541,96 лева, представляваща консумативни разноски за електроенергия за периода 21.11.2024г. – 20.02.2025г., лихва за забава по отношение на задълженията, която е платена на електроразпределителното дружество, както и такса за възстановяването на електроподаването към обекта, за имот на адрес гр. София, ул. .., партер, който ответникът ползвал в качеството на наемател по силата на договор за наем от 19.05.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и иск с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата от 420 лева, представляваща неустойка, предвидена в чл.13 от договора за наем за неспазено предизвестие по чл.13, ал.2 от Договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Претендира разноски.

Ищецът излага твърдения, че е собственик на недвижим имот, представляващ западен магазин, находящ се в гр. София, район „Възраждане, на партер в сграда на адрес гр. София, ул. .. с площ от 35 кв.м. заедно със западно мазе, находящо се под целия магазин с площ от 35 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и със съответните идеални части от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата. На 19.05.2023г. ищецът чрез пълномощник ... сключил договор за наем на описания недвижим имот с наемател ответното дружество „ ..." ЕОО“, което заплащало наемната цена по негова банкова сметка. Договорът бил спазван до началото на м. февруари 2025г., когато управителят на дружеството поискал отсрочване на задължението за плащане на наема за този месец, като била постигната уговорка да бъде продължен срокът до края на месеца. На 25.02.2025г. управителят на ответното дружество се свързал с пълномощника на ищеца .. и заявил, че иска да върне ключовете за помещението, което нямало повече да ползват. Ответникът прекратил сключеният между страните договор за наем без да отправи едномесечно предизвестие, както било уговорено в чл. 13, ал.2 от същия. Останали неплатени и три сметки аз електроенергия – за периода 21.11.2024г.-20.12.2024г. в размер на 139,88 лева, за периода 21.12.2024г. – 20.01.2025г. в размер на 218,52 лева, за периода 21.01.2025г.-20.02.2025г. в размер на 163,02 лева. Управителят на ответника заявил, че няма 1 да бъдат заплатени, както и наемът за месец февруари. Моли исковете да бъдат уважени и ответникът да бъде осъден да заплати претендираните суми.

Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК.

В открито съдебно заседание на 17.07.2026г. ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.

Съдът намира, че искането за постановяване на неприсъствено решение следва да бъде уважено.

За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото, следва да са налице предвидените в закона предпоставки.

На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е представила в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не е изпратил представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

Освен това, налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание /разпореждане 135892/29.08.2025г. е връчено редовно на ответното дружество на основание чл.50, ал.2 ГПК/.

Съдът намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените и приети по делото доказателства.

На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

На ищецът следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в настоящото производство в размер на 51,74 евро държавна такса и 204,52 евро адвокатско възнаграждение.

При горните съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА „...“ ЕООД, ЕИК.., със седалище и адрес на управление гр. София, .. ДА ЗАПЛАТИ на Г. Р. Х., ЕГН **********, с адрес гр. София, .., чрез адв. Б. И. Й., съдебен адрес гр. София, .., на основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД сумата от 541,96 лева/277,10 евро, представляваща консумативни разноски за електроенергия за периода 21.11.2024г. – 20.02.2025г., лихва за забава по отношение на задълженията, която е платена на електроразпределителното дружество, както и такса за възстановяването на електроподаването към обекта, за имот на адрес гр. София, ул. .., партер, който ответникът ползвал в качеството на наемател по силата на договор за наем от 19.05.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 08.08.2025г, както и на основание чл.92 ЗЗД - сумата от 420 лева/214,74 евро, представляваща неустойка, предвидена в чл.13 от договора за наем за неспазено предизвестие по чл.13, ал.2 от Договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.08.2025г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „...“ ЕООД, ЕИК.., ДА ЗАПЛАТИ на Г. Р. Х., ЕГН **********, сумата от 256,26 евро, представляваща сторени разноски в производството.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3