Решение № 13675 от 09.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13675 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело № 20251110155159 по описа за 2025 година

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.

София, ..........., е предявил искове за признаване за установено, че ответникът Р. А., ЕГН **********, адрес гр. София, ......, дължи следните суми: 2350.63 евро /4597.44 лв./ представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.08.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 03.10.2025 г. до изплащане на вземането, 651.66 евро /1 274.53 лв./ мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.10.2022 г. до 30.09.2025 г., 33.37 евро /65.26 лв./ цена на дялово разпределение за периода от 01.08.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за период от 03.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 8.67 евро /16.95 лв./ мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от 16.10.2022 г. до 30.09.2025 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2752/25 г. на РС Габрово. Поддържа, че ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди като собственик на топлоснабдявания имот – апартамент 3 в гр.

София, ........... Твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързват потребителя, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период в имота топлинна енергия /ТЕ/, чиято цена не е платена. Твърди, че съгласно Общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща стойността на ТЕ в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че с него е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, като топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни месечни вноски, а след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни 1 сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Моли да се установят вземанията, признати със заповедта, срещу която длъжникът възразил, което обуславя интереса от търсената с иска защита. Претендира разноските в заповедното и исковото производство.

В срока по чл.131 е депозиран писмен отговор от ответницата, в който оспорва предявените искове. Оспорва доставката на топлинна енергия в претендираните количества и стойност и надлежното извършване на дяловото разпределение относно процесния имот, който не се използва и уредите са затворени. Оспорва да е извършван реален отчет и да са й връчвани изравнителин сметки. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.

86 ЗЗД. Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича от установяване на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет продажба на топлинна енергия, доставка на топлинна енергия в твърдените количества за процесния период и стойността й. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие /чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ/. Съобразно нормативната уредба, възникването на облигационното отношение по продажба на ТЕ, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено от придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден имот, явяващ се част от сграда - етажна собственост. Правоотношението възниква и съществува без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, то възниква с придобиването на правото на собственост/ползване и топлоснабдяването на имота и се прекратява със загубването на същите. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. В тази насока са и разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/17.5.2018 г. г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

От приложения по делото протокол за съдебна делба-спогодба, удостоверение за наследници и за идентичност на имена, се установява, че по наследство от майка си А. /Л./ А., Р. А., нейн единствен наследник, придобила получения от майка й в дял при делбата апартамент 3 в гр. София, ........... Като собственик на имота, ответницата е клиент на топлинна енергия и между нея и ищеца е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, по силата на който дължи цената й.

За установяване доставянето на топлинна енергия са приети извлечение от сметка и заключение на съдебно-техническа експертиза. От заключението на съдебно-техническата 2 експертиза се установява, че сградата, в която е имотът, е топлоснабдена. Разпределението на топлинната енергия се извършва от ищеца въз основа на договор от 1.9.22 г., след реален ежемесечен отчет на топлоразпределителите, които са с дистанционен отчет. Общият топломер се отчита всеки месец по електронен път чрез преносим терминал, с който се снема показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. В процесния имот има седем отоплителни тела със седем топлоразпределителя с радио отчет. В имота се ползва топла вода, но поради липса на водомери за топла вода, разходът за имота е изчислен на база един потребител. Начислена е ТЕ отдадена от сградна инсталация на база отопляем обем.

Ежемесечно фактурираните суми са по реален отчет. Отчитането се извършва по общ топломер в абонатната станция, от така отчетената ТЕ се приспадат технологичните разходи и така изчислената ТЕ се разпределя между абонатите в сградата според показанията на уредите. При отчитането и разпределението са спазени разпоредбите на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването. Фактурираната за имота ТЕ през процесния период възлиза на 4597.44 лв.

Възражението на ответника, че не са налице условията на чл. 73 от Наредбата за топлоснабдяването, е неоснователно, тъй като е видно от заключението, че се снема показанието на ТЕ в 0.00 ч. на първо число на месеца. Вещото лице не е констатирало пропуски в начина за ежемесечно отчитане и разпределение на топлинната енергия, поради което не е установено наличието на нормативно нарушение, налагащо да се извършва годишно изравняване.

По гореизложените съображения следва да се приеме, че в имота през процесния период е доставена топлинна енергия, чието количество е разпределено и изчислено законосъобразно в съответствие с правилата на действалата нормативна уредба и цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия период- 4597.44 лв. Искът е изцяло основателен.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредбата за топлоснабдяването. По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение. В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение между топлоснабдените имоти в сградата е възложено от етажните собственици на продавача на топлинна енергия. Ищецът е осъществил услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период, която съгласно представеното по делото извлечение по абонатен номер възлиза на 54.37 лв. – 27.80 евро, за които искът следва да се уважи.

Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Съгласно чл. 33, ал.2 от приложимите за процесния период Общи условия, публикувани през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за 3 топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, от когато започва да се начислява лихва за забава /в хипотезата на реална месечна консумация/. Т.е. плащането не е предпоставено от връчване на фактурата.

Предвид установения в общите условия срок, задължението за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия възниква като срочно и изпадането в забава настъпва с изтичане на срока.

В този смисъл и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане, акцесорната претенция се явява установена по своето основание. Относно размерът й, съдът го определи по реда на чл. 161 ГПК за периода от 16.10.2022 г. до 30.09.2025 г., на 651.66 евро върху дължимата главница, за които искът следва да се уважи.

По отношение на цената на извършената услуга дялово разпределение, доколкото в общите условия не е предвиден срок за плащането й, за поставяне на длъжника в забава е необходима покана, каквато не се установи ищецът да е отправил до ответника. С оглед липсата на забава, претенцията за лихва върху таксата ДР е неоснователна.

Върху главниците следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащането им.

Относно разноските:

При този изход на делото, съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, претенцията на ищеца за присъждане на разноски е основателна съразмерно с уважената част от исковете и от направените разноски за държавна такса 70.02 евро, депозит вещо лице 200 евро и юрисконсултско възнаграждение 100 евро, дължими са 368.29 евро. В заповедното производство са дължими 92.22 евро. Ответницата не е представила доказателства за разноски.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ..........., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че Р. А., ЕГН **********, адрес гр. София, ......, дължи следните суми: 2350.63 евро представляваща цена на доставена топлинна енергия в апартамент №3 в гр. София, .........., за периода от 01.08.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 03.10.2025 г. до изплащане на вземането, 651.66 евро мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.10.2022 г. до 30.09.2025 г., 27.80 евро цена на дялово разпределение за периода от 01.08.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за период от 03.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2752/25 г. на РС Габрово, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимостта на вземането за главница за дялово разпределение за разликата над 27.80 евро до предявените 33.37 евро и изцяло иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер 8.67 евро за периода от 16.10.2022 г. до 30.09.2025 г.

4

ОСЪЖДА Р. А., ЕГН **********, адрес гр. София, ......, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ..........., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 368.29 евро разноски в исковото производство и сумата от 92.22 евро разноски в заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________