Решение № 250 от 14.12.2021, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

14.12.2021

Град

Кърджали

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд състав

На

18.11.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ

МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Павлина

Петрова

Прокурор като разгледа докладваното от

Ангел

Момчилов

Адм. дело номер

171 по описа за

2021 година.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Депозирана е жалба на З.Ф.М. от ***, действаща чрез пълномощника адв. С.М., против Решение №

2153-08-124/08.06.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № О-08-000-00-01462402/27.04.2021 г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при в ТП на НОИ – Кърджали.

Въвежда доводи, че оспореното Решение № 2153-08-124/08.06.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Моли съда да отмени Решение № 2153-08-124/08.06.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № О-08-000-00-01462402/27.04.2021 г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при в ТП на НОИ – Кърджали. Претендира присъждането на деловодни разноски.

В съдебно заседание се представлява от адв. М., който поддържа жалбата. В предоставения му срок за представяне на писмена защита, не депозира такава.

Ответникът по жалбата – директор на ТП на НОИ – Кърджали, лично и чрез юрисконсулт Я. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. В хода на устните състезания излага съображения, че З.Ф.М. била регистрирана като земеделски производител на 9 ноември и от 1 декември излязла в отпуск за временна неработоспособност, поради общо заболяване, а именно, ***, като до 18 март тя била във временна неработоспособност. При регистрацията било заявено намерение за производство на домати, при това „полски домати”, а не „оранжерийни”, като в анкетната карта имало отделна колона за попълване, ако лицето трябвало да отглежда „оранжерийни домати”. Счита, че от свидетелските показания и от събраните доказателства по делото по никакъв начин не се установявало, че жалбоподателката е упражнявала земеделска дейност, с цел производство на продукция за продажба.

В случая се касаело за една семейна градина, в която са участвали членовете на нейното семейство в голяма степен и евентуално са я обработвани. Следвало при решаване на делото да се вземе предвид и постановеното решение № 211 от 09.11.2020 г., относно правото на парично обезщетение на З.Ф.М., с което била отхвърлена нейната жалба. Предвид това, моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди решението на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отказано парично обезщетение за временна неработоспособност. В подкрепа на доводите си представя писмена защита.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените и приети по делото справка за дейността на З.Ф.М., издадена от ОД „Земеделие - Кърджали/л. 16/, Анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин от 09.11.2020 г./л.

39/, Анкетен формуляр № BG-01-05-124/л.

21/ и Анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин от 21.04.2021 г./л. 45/, се установява, че З.Ф.М. се е регистрирала като земеделски стопанин на 09.11.2020 г., при което е заявила използвана земеделска земя с обща площ 0.1160 ха, № ***, с намерение за засяване на 0.0500 ха домати-полски;

Видно от договор за отдаване на земя под наем от 09.11.2020 г./л. 36/, Р.С.Н. от *** е предоставил под наем на жалбоподателката имот в ***. В договора липсва конкретизация на имота по площ и граници, както и не епосочен срока на договора и наемната цена;

На 16.02.2021 г. в

ТП на НОИ – Кърджали е представено Удостоверение/вх. № *** – л. 19/, съдържащо данни за З.Ф.М. от ***, относно правото й на парично обезщетение за временна нетрудоспособност във връзка с Болничен лист № ***, с период от 13.02.2021 г. до 17.03.2021 г. Към удостоверението е приложен Болничен лист № ***/л. 20/, издаден на 16.02.2021 г., видно от който З.Ф.М. е била във временна нетрудоспособност за периода от 13.02.2021 г. до 17.03.2021 г., с диагноза: „***“;

С Разпореждане №

О-08-000-00-01464202/27.04.2021 г./л. 11/, издадено от ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, е отказано отпускане на парично обезщетение/помощ за общо заболяване на З.Ф.М., с ЕГН **********, по Болничен лист № ***. В административния акт са изложени мотиви, че събраните в административното производство доказателства можело да се направи обоснован извод, че лицето не отговаря на изискванията на регистриран земеделски стопанин по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО. В този смисъл за изложени съображения, че е било обективно невъзможно лицето да започне да упражнява трудова дейност като земеделски стопанин с оглед заявеното намерение за засяване на 0.0500 ха домати-полски, тъй като периода, в който най-рано се засаждат домати е началото на месец май. Счетено е, че наличието само на регистрация като земеделски стопанин не е достатъчна, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащото от него право на обезщетение;

З.ф.М. е обжалвала така постановеното разпореждане в срока чл. 117, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „е“ от КЗ, която жалба с Решение № 2153-08-124/08.06.2021 г./л. 7 – л. 9/, издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали, жалбата е отхвърлена като неоснователна. В акта са изложени доводи, че понятията „регистриран земеделски стопанин“ по Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани и „регистриран земеделски стопанин“ по смисъла КСО не били тъждествени, като по отношение на последното освен, че лицето трябвало да е регистрирано по установения ред, следвало то да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба.

Предвид това е прието, че лице, за което не било доказано, че е извършвало трудова дейност – в настоящия случай, че е произвеждало земеделска продукция, предназначена за продажба, то не можело да има качеството осигурено лице. С други думи, изискването на законовата разпоредба за осигурено лице по смисъла на КСО било лицето да осъществява дейност като земеделски стопанин, като произвежда продукция за продажба.

Въведени са доводи за правилност и обоснованост на изводите в оспореното разпореждане, че З.Ф.М. не е упражнявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин. В тази връзка е посочено, че заявените от жалбоподателката намерения да засади площи от 0.0500 ха с домати, по никакъв начин не обосновавали правопораждащия факт, че към момента на настъпване на осигурителното събитие (01.12.2020 г.) от нейна страна в качеството й на земеделския стопанин е упражнявана каквато и да е трудова дейност. На следващо място са изложени съображения, че жалбоподателката е била в непрекъсната временна нетрудоспособност поради общо заболяване още от 01.12.2020 г. Всички болнични листове били издадени с една и съща диагноза „***“, което обосновавало извода, че ***.

Счетено е, че липсвали данни М. да е отглеждала земеделска продукция с цел продажба, като следвало да се има предвид, че заявената от нея култура – домати, се засаждала през пролетта, което от своя страна било аргумент, че в конкретния случай не само не е била упражнявана трудова дейност, но и лицето е нямало никакво намерение да упражнява трудова дейност като земеделски стопанин, свързана с производството на домати-полски, предназначени за продажба.

В заключение е посочено, че след като по отношение на З.Ф.М. не е било налице условието да произвежда растителна продукция, предназначена за продажба, то не е възникнало осигурително правоотношение, което от своя страна изключвало правото на лицето да получи осигурителни плащания.

Разпитаните по делото свидетели Р. С. Н. и Ф.А.Ш., съответно *** и *** на жалбоподателката, през месец ноември З.М. наела земя от св.Н. с цел засаждането на домати, пипер, ягоди и др. Първият от свидетелите твърди, че през месец март 2021 г. в имота имало засети домати под найлон, като произведената продукция продала на жители на населеното място. Св.Ш. твърди, че *** произвела домати, пипер, картофи и ягоди, които продала на свои съседи. На зададените му въпроси уточнява, че през 2020 г. и 2021 г. З. живеела в ***, а наетата земя в *** започнала да я обработва през месец октомври 2020 г. Сочи, че през месец декември 2020 г. и месец януари 2021 г. не била посещавала наетата земя. Заедно ходили до *** през месец февруари 2021 г., като засели домати под найлон, върху който поставили килими и дюшеци.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

След извършване на проверката по чл. 168 от АПК относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл.

117, ал. 1, т. 2, б. „е“ от КСО и в предписаната от чл.

117, ал. 3 от КСО писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му. Разгледан по същество оспореният акт е законосъобразен като издаден в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати нарушения на административно производствени правила, по следните съображения:

Съгласно чл. 40 от КСО/в редакцията на нормата с ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г./, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст.

С оглед така посочената нормативна уредба, за да придобие право на обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване и майчинство, следва по отношение на съответното лице да са налични при условията на кумулативност две предпоставки, а именно: 1. лицето да е осигурено към момента на настъпване на осигурителното събитие и 2. лицето да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за всички осигурени социални рискове.

Осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл.