Решение № 5 от 15.01.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Варна, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20233000500429 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ТИГОТИЙМ ОЙ АБ“/Tigoteam Oy Ab, погрешно изписано в решението като „ТИГОТИЙМ ОЙ ОБ“/, дружество вписано в търговския регистър на Ф. с фирмен № 058705-8, представлявано от процесуален представител адв.П., против решение № 179/16.06.2023г. на ОС – Добрич, постановено по гр.д. № 45/2022г. и с което са отхвърлени предявените от въззивника против ЧСИ Л. Т. и ЧСИ Н. Н. искове с правно основание чл.74, ал.1 ЗЧСИ вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за солидарното заплащане на сумата от 170 344.44 лева, претендирана като дължимо обезщетение за претърпени имуществени вреди /пропуснати ползи – неполучени суми по разпределение от 27.11.2020г./, причинени от незаконосъобразно проведено изпълнение по изп.д. № 201328100400868 по описа на ЧСИ Н. и изп.д. № 20137370400156 по описа на ЧСИ Т., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и за сумата от 19 922.43 лева, претендирано обезщетение за забава върху главницата от 170 344.44 лева за периода 01.12.2020г. – 25.01.2022г.

Твърди се в жалбата, че така постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при установена по делото безспорна фактическа обстановка, но при неправилно приложение на материалния закон 1 и разрешенията по ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Оспорват се направените от първоинстанционния съд правни изводи, че към датата на разпределението въззивното дружество не е имало качеството присъединен взискател по чл.456 ГПК, респ. за кои имоти е присъединен взискател по право и обема на вземането му, изводите относно значението на постановеното от ЧСИ Н. прекратяване на образуваното пред него изпълнително производство, както и крайния извод за липса на незаконосъобразни действия от ответниците. Изложени са доводи по съществото на спора. Отправеното искане е за отмяна на съдебния акт и уважаване на предявените искове.

В срока по чл.263 ГПК са постъпили отговори от насрещната страна – въззиваемите ЧСИ Л. Т. и ЧСИ Н. Н., които оспорват жалбата като неоснователна. Излагат доводи за липса на сочените пороци на обжалваното решение, съответно за неоснователност на твърденията за наличието на незаконосъобразни изпълнителни действия, които да ангажират отговорността им.

Постъпили са отговори и от Застрахователна компания „Лев инс“ АД, трето лице-помагач на въззиваемата Л. Т. и от Застрахователно дружество „Булстрад Виена Иншурънс“ ЕАД, трето лице-помагач на ответника Н. Н., в които излагат становище за неоснователност на жалбата.

Третото лице-помагач на ответника Н. Н. – Застрахователно дружество „Асет Иншурънс“ АД не е подало отговор.

В с.з. въззивната жалба, съответно подадените от въззиваемите писмени отговори се поддържат.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

ОС – Добрич се е произнесъл по предявени от въззивника против въззиваемите Л. Т. и Н. Н. искове с правно основание чл.74, ал.1 ЗЧСИ вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, основани на твърдения за претърпени от дружеството неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно проведено от ответниците, в качеството им на частни съдебни изпълнители, принудително изпълнение по изп.д. № 201328100400868 по описа на ЧСИ Н. и изп.д. № 20137370400156 по описа на ЧСИ Т..

В исковата молба на въззивното дружество се сочи, че с определение на ОС – Добрич по ч.гр.д. № 55/2013г. в негова полза е било допуснато обезпечение на бъдещите му искове против „К. Е.“ ЕООД чрез налагане на възбрана върху 10 бр. подробно описани самостоятелни обекта - апартаменти в недостроена жилищна сграда в с.Топола, собственост на ответника, която възбрана е вписана в АВ на 13.03.2013г. По обезпечените искове е постановено неприсъствено решение на ОС – Варна и с което длъжникът „К.

Е.“ ЕООД е осъдено да му заплати сумите от 225 811.50 евро, ведно с лихва за периода от 25.03.2013г. до окончателното й изплащане, 114 537.50 евро и 46 328.12 лева. По издадения въз основа на това решение изпълнителен лист е 2 образувано изп.д. № 868/2013г. по описа на ЧСИ Н., а въз основа на издадено от последния удостоверение на 24.06.2013г. дружеството се е присъединило към образуваното от друг взискател срещу длъжника изп.д. № 156/2013г. по описа на ЧСИ Л. Т.. Сочи се, че през 2019г. по това изп.д. е реализирана публична продан на един от апартаментите, с получената сума са погасени частично вземания на привилегирован кредитор, за ищцовото дружество като хирографарен кредитор суми не са били разпределяни суми, но ЧСИ Т. изрично е приела в изготвеното от нея разпределение, че "Тиготийм Ой Аб" има качеството на присъединен взискател с вземане в размер на 1 010 865.54 лева. Останалите девет имота са продадени на публични продани през 2020г. като на 27.11.2020г. ЧСИ Т. е изготвила едно общо разпределение, в което въззивникът е бил включен като присъединен по право взискател само досежно разпределянето на получените суми от продажбата на ап.В-3 и ап.А16, а в разпределянето на сумите от останалите продадени апартаменти не е участвал с оглед получения от ЧСИ Н. отговор, че образуваното пред него изп.д. № 868/2013г. е прекратено. Наведени са подробни аргументи за незаконосъобразност на извършеното от ЧСИ Т. разпределение – същата е следвало да изиска информация от ЧСИ Н. за основанието, вкл. и постановлението за прекратяване на изп.дело

№

868/2013г., незаконосъобразно е изключила ищцовото дружество от разпределението на част от продадените апартаменти, приемайки, че с прекратяването на изпълнителното дело пред ЧСИ Н. дружеството е загубило качеството си на присъединен взискател, неправилно е определила размера на вземането му като не е включила присъдените с изпълнителния лист разноски и натрупаната законна лихва върху главницата за периода до датата на разпределението. Твърди се незаконосъобразност на действията и на ЧСИ Н. вр. издаденото от него постановление за прекратяване на изп.д. № 868/2013г. с доводи за липса на предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Сочи се, че именно в резултат на така посочените незаконосъобразни действия и на двамата съдебни изпълнители дружеството е претърпяло имуществена вреда – не е получило в пълен размер следващата му се част от постъпилата по изп.д. № 156/2013г. сума от продажбата на деветте апартамента, предмет на разпределението от 27.11.2020г., която вреда изчислява в размер на сумата от 170 344.44 лева /разликата между получените по разпределението 44 725.01 лева и претендираните като следващи му се 215 069.45 лева/. С оглед на това са предявени и исковете за солидарното осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 170 344.44 лева, обезщетение за претърпяната вреда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане и сумата от 19 922.43 лева, претендирана мораторна лихва върху главницата за периода от 01.12.2020г. до 25.01.2022г.

С подадените в срока по чл.131 ГПК отговори въззиваемите не оспорват изложените от дружеството твърдения по фактите, но оспорват доводите, че извършените от тях в качеството им на съдебни изпълнители действия са 3 незаконосъобразни, както и че в резултат на тези действия са претърпени претендираните имуществени вреди.

ЧСИ Н. навежда подробни доводи за неоснователност на твърденията за незаконосъобразност на издаденото от него постановление за прекратяване в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, както и на изпратеното до ЧСИ Т. уведомление, че изпълнителното производство пред него е прекратено.

Твърди, че не е налице връзка между тези му действия и евентуална вреда, претърпяна от дружеството от изготвеното от ЧСИ Т. разпределение. Оспорва и направените в исковата молба изчисления относно претендираната като следваща се на ищеца сума по същото. В условията на евентуалност е направено възражение за погасяване на исковите претенции по давност.

ЧСИ Т. оспорва исковете с аргументи, че не са налице елементите от фактическия състав на деликтната отговорност по чл.441 ГПК вр. чл.74 ЗЧСИ, както и основания за солидарната отговорност на двамата ответници.

Излага аргументи срещу доводите на ищцовото дружество относно това дали е присъединен по право взискател и в какъв обем /по отношение на кои имоти/, за значението на постановеното от ЧСИ Н. прекратяване, срещу сочения от ищеца размер на вземането му и начина на разпределяне на сумата по процесното разпределение. Сочи, че ищецът не е обжалвал това разпределение, което поведение следва да се тълкува като негово съгласие с действията й по разпределението на осребреното имущество.

По искане на двамата въззиваеми и на основание чл.219 ГПК, с определение от 11.07.2022г. в производството са конституирани трети лицапомагачи - Застрахователна компания „Лев инс“ АД като помагач на ЧСИ Л.

Т., Застрахователно дружество „Булстрад Виена Иншурънс“ ЕАД и Застрахователно дружество „Асет Иншурънс“ АД като трети лица-помагачи на ЧСИ Н. Н..

И трите конституирани застрахователни дружества са подали писмени отговори, с които оспорват исковете като неоснователни с възражения за липса на предпоставките за ангажиране отговорността на въззиваемите.

По съществото на спора, въз основа на наведените във въззивната жалба оплаквания, становищата на страните, доказателствата по делото и приложимия закон, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Както в първоинстанционното производство, така и пред настоящата инстанция между страните не е налице спор по фактите, установени и от материалите по приложените изпълнителни дела.

Въз основа на определение и издадена обезпечителна заповед от 12.03.2013г. по ч.гр.д. № 55/2013г. на ОС - Добрич в полза на въззивното дружество е било допуснато обезпечение на бъдещи искове срещу “К. Е.“ ЕООД с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД и чл.88, ал.1 ЗЗД за сумите съответно от 225 811.50 евро и 112 991.60 евро, чрез налагане на възбрана 4 върху 10 апартамента, собственост на бъдещия ответник – ап.А-9 с идентификатор № ***, ап.А-12 с идентификатор №

***, ап.А-16 с идентификатор № ***, ап.А-15 с идентификатор № ***, ап.А-10 с идентификатор №

***, ап.В-2 с идентификатор № ***, ап.В-3 с идентификатор № ***, ап.А-2 с идентификатор №

***, ап.А-7 с идентификатор № *** и ап.А-13 с идентификатор № ***.

Възбраната е вписана в СВ на 13.03.2013г. с акт № 37, том І, дв.вх. рег.

№ 696/13.03.2013г.

По обезпечените искове е било постановено решение на ОС – Варна по т.д. № 540/2013г. и издаден изпълнителен лист от 17.06.2013г. срещу “К. Е.“ ЕООД за сумата от 225 811.50 евро, платена продажна цена по договор от 27.07.2007г., ведно с лихва за забава, считано от 25.03.2013г., за сумата от 114 537.78 евро, дължима неустойка по същия договор, както и разноски в размер на 46 328.12 лева.

На 24.06.2013г. въз основа на този изпълнителен лист е било образувано изп.д. № 868/2013г. по описа на ЧСИ Н. Н. и издадени удостоверения по чл.456 ГПК с оглед присъединяване на взискателя към изп.д. № 462/2013г. и № 156/2013г. /процесното/, двете по описа на ЧСИ Т..

Не е спорно, че по изп.д. 868/2013г. не са искани от въззивника и не са извършвани каквито и да било изпълнителни действия, вън от наложените веднага след образуването повторни изпълнителни възбрани и запор върху МПС.

С Постановление от 25.07.2018г. ЧСИ Н. е постановил прекратяване на изп.д. № 868/2013г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК и вдигане на наложените възбрани и запори, след влизане на постановлението в сила.

Постановлението не е било надлежно връчено, но след узнаването му е било обжалвано от взискателя /въззивника/ с жалба от 19.02.2021г., по която с решение № 28/28.05.2021г. на ОС-Добрич по в.гр.д. № 252/2021г. същата е оставена без уважение.