Определение № 632 от 15.04.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 632 гр. Варна, 15.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Т. като разгледа докладваното от Светлана Т. Търговско дело № 20253100900427 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по т.д. № 427/2025г. по описа на Окръжен съд Варна е образувано по молба на А. П. Г. с ЕГН ********** с адрес ***********, П. Г.

Г. с ЕГН ********** с адрес *********** и Н. Г. Г. с ЕГН ********** с адрес ***********, в качеството им на наследници на починалия Г.П. Г., б.ж. на гр.

Разград, поч. на ***********г., в качеството му на кредитополучател, с която срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Витоша, ул. Околовръстен път 20, са предявени в условията на обективно и субективно кумулативно съединяване следните искове

1. За прогласяване нищожността на Договор за кредит за покупка на недвижим имот ***********г., поради неравноправност и нищожност на клаузи по него, свързани с валутния риск и определящи основния му предмет : чл. 1, ал.1 и ал. 3; чл. 2, ал.3; чл. 6, ал.1, ал.2 и ал. 4; чл. 21 и чл.

22, с правно основание чл. 124, ал.1 вр. чл. 26, ал.1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 143 вр. чл. 146, ал.1 ЗЗП.

2. За осъждане на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК 000694749 да заплати на А. П. Г. с ЕГН **********, на осн. чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 30 174.79 шв. франка, с която ответникът неоснователно се е обогатил, като получена при начална липса на основание по нищожен Договор за кредит за покупка на недвижим имот ***********г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.07.2025г. до окончателното плащане на главницата

3. За осъждане на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК 000694749 да заплати на П. Г. Г. с ЕГН **********, на осн.чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 1

7 543.70 шв. франка, с която ответникът неоснователно се е обогатил, като получена при начална липса на основание по нищожен Договор за кредит за покупка на недвижим имот ***********г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.07.2025г. до окончателното плащане на главницата.

4. За осъждане на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК 000694749 да заплати на Н. Г. Г. с ЕГН **********, на осн.чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 7 543.70 шв. франка, с която ответникът неоснователно се е обогатил, като получена при начална липса на основание по нищожен Договор за кредит за покупка на недвижим имот ***********г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.07.2025г. до окончателното плащане на главницата.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез процесуален представител, депозира искова молба, в която счита исковата молба за нередовна, а иска за недопустим и неоснователен. Настоява за прекратяване на производството като недопустимо, на осн.чл. 299, ал.2 във вр.ал.1 от ГПК, евент. за отхвърляне на исковите претенция като неоснователни и недоказани.

По редовността на исковата молба :

Съдът намира за основателно искането на ответника за конкретизация на съдържането на сумата по исковете (лихви, разноски, валутни разлики по платени вноски и/или др. вземания), както и периода, за който е извършено плащането на сумите от кредитополучателите към банката, поради което на ищците следва да бъде дадена възможност да пояснят твърденията си.

По допустимостта на претенциите:

Поставена на разглеждане е претенция за установяване действителността на договор за кредит при въведено от ответника възражение за наличие на сила на пресъдено нещо относно въпроса за действителността на договора предвид постановени съдебни решения по водени дела между същите страни и на същото основание, предхождащи настоящото производство. В настоящото производство ищците се претендиран нищожност на целия договор, с което обосновават осъдителната си претенция, като предмет на доказване са различни от изследваните в сочените съдебни производства факти и твърдения, което обосновава допустимост на същата.

Съдът намира, че доколкото за установяване налице ли е СПН по въпроса за действителността на процесния договор следва да бъдат събирани писмени доказателства, то по допустимостта на предявения иск следва да се произнесе в хода на производството, евент. с крайния съдебен акт.

Твърденията за легитимация на страните съответстват на описаното в исковата молба правоотношение, породено от Договор за кредит за покупка на недвижим имот ***********г., за който ищците предявяват иск за неговата нищожност поради наличието на неравноправни клаузи, съставляващи 2 неговия основен предмет, и които след премахването им, лишават от правна възможност запазването на договора.

Представителната власт на пълномощника на ищеца е надлежно учредена.

По доказателствените искания:

Съдът преценява, че всички представени от страните документи представляват относими и допустими доказателства и като такива следва да бъдат приети по делото.

С оглед направеното искане, съдът намира за допустимо и относимо към предмета на спора назначаването на съдебно – счетоводна експертиза по поставените от ищеца, ответника и конкретизирани и допълнени от съда въпроси.

Съдът намира за допустимо и относимо към предмета на доказване искането на ищците за събиране на гласни доказателства посредством разпита на двама свидетели за установяване на факти относно преддоговорните взаимоотношения и информацията, изнесена от кредитора относно съдържанието на договора и стабилността на валутата по договора.

Съдът счита, че прилагането на заверени преписи от съдебните актове по гр.д. № 6798/2015г. по описа на ВРС, в.гр.д. № 1479/2016г. по описа на ВОС, т.д. № 976/2017г. по описа на ВКС второ т.о.; т.д. № 545/2023г. по описа на ВОС; т.д. № 158/2021г. по описа на ВОС и в.т.д. № 311/2022г. по описа на ВАпС, е достатъчно за изясняване на факти относно съдържанието на водените между страните съдебни спорове, при което не е необходимо прилагането към настоящото производство на пълните преписки по тях.

На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне и на списък на разноските, на осн. чл. 80 от ГПК.

Съдът намира, че на страните следва да се укаже възможността в 1седмичен срок от съобщаването могат да изразят становище по проектодоклада, както и в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 9 ГПК.

За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на съдията.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявени в условията на обективно и субективно кумулативно съединяване от А. П. Г. с ЕГН ********** с адрес ***********, П. Г. Г. с ЕГН ********** с адрес *********** и Н. Г. Г. с ЕГН ********** с адрес ***********, в качеството им на наследници на починалия Г.П. Г., б.ж. на гр. Разград, поч. на ***********г., в качеството му на кредитополучател, срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Витоша, ул. Околовръстен 3 път 20, следните искове :

1. За прогласяване нищожността на Договор за кредит за покупка на недвижим имот ***********г., поради неравноправност и нищожност на клаузи по него, свързани с валутния риск и определящи основния му предмет : чл. 1, ал.1 и ал. 3; чл. 2, ал.3; чл. 6, ал.1, ал.2 и ал. 4; чл. 21 и чл.

22, с правно основание чл. 124, ал.1 вр. чл. 26, ал.1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 143 вр. чл. 146, ал.1 ЗЗП.

2. За осъждане на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК 000694749 да заплати на А. П. Г. с ЕГН **********, на осн. чл. 34 вр. чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 30 174.79 шв. франка, с която ответникът неоснователно се е обогатил, като получена при начална липса на основание по нищожен Договор за кредит за покупка на недвижим имот ***********г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.07.2025г. до окончателното плащане на главницата

3. За осъждане на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК 000694749 да заплати на П. Г. Г. с ЕГН **********, на осн. чл. 34 вр. чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 7 543.70 шв. франка, с която ответникът неоснователно се е обогатил, като получена при начална липса на основание по нищожен Договор за кредит за покупка на недвижим имот ***********г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.07.2025г. до окончателното плащане на главницата.

4. За осъждане на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК 000694749 да заплати на Н. Г. Г. с ЕГН **********, на осн.34 вр. чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 7 543.70 шв. франка, с която ответникът неоснователно се е обогатил, като получена при начална липса на основание по нищожен Договор за кредит за покупка на недвижим имот ***********г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.07.2025г. до окончателното плащане на главницата.

Постановява разглеждане на делото по реда на част ІІІ, от ГПК - „ОБЩ ИСКОВ ПРОЦЕС”.

ОБЯВЯВА на страните следният проект за УСТЕН ДОКЛАД:

Твърди се в исковата молба, че ищцата А. П. заедно със съпруга си Г. Г., поч. на ***********г., са сключили с ответника “Юробанк България” АД Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 43643-597 от 02.10.2008г., чиито клаузите били предварително изготвени от страна на 4 ответника като кредитор, без кредитополучателите да са били във възможност да се запознаят предварително с тях или да влияят на съдържаниeто им.

Сочи се, че банката е предоставила кредитен лимит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 77 000 евро по курс “купува” за швейцарския франк към евро на “Юробанк И Еф Джи България” в деня на усвояване на кредита. Поради което на 10.10.2008 г. сума в размер на 120 072 швейцарски франка е прехвърлена по блокирана сметка, водена на името на кредитополучателите. Със следваща счетоводна операция е извършена продажба (валутна сделка) и сметката в евро на Г. Г. е заверена със сума в размер на 77 000 евро, с която той вече е можел да разполага.

Твърди се, че основния предмет на договора създава единствено привидност, че заемният финансов ресурс се предоставя във валута швейцарски франк, докато реално той е усвоен в евро, а валутата швейцарски франк се оказва само “виртуална”. Сочи се, че чрез правалутирането в евро по разплащателната сметка на кредитополучателя се осъществява чрез операция, която е поставена в зависимост от волята на банката, което според ищците кредиторът е обезпечил за себе си допълнителна облага, която не е била конкретно уговорена в договора, като кредитополучателя при изпълнение на договора е бил принуден да заплаща “цената” на превалутирането в евро за заетата му сума в щвейцарски франкове.

Твърди се, че отнасящите се до валутния риск клаузи в договора определят “основния предмет на този договор” по смисъла на чл.4, пар.2 от Директива 93/13, доколкото определят съществен, характеризиращ го елемент.

Те следва да са изразени на ясен и разбираем език, като това не следва да бъде свеждано само до разбираемост от формална и граматическа гледна точка.

Въведената с Директива 93/13 и ЗЗП защита взема предвид, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо търговеца по отношение на степента на информираност и в този смисъл изискването за ясен и разбираем език следва да бъде разбирано разширително- изисква средният потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, да може да установи възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута, в която кредитът е договорен и да прецени потенциално значимите икономически последици от клауза с такова съдържание върху финансовите си задължения.

Сочи се, че в този контекст с оглед съдържанието на договора и предоставяните в преддоговорния процес рекламни материали от банката се извежда, че клаузите за валутния риск, като основен предмет на договора, са били включени едностранно, без да е имало възможност за реално договаряне, без да е налице информирано съгласие от сем.Г.и, без да е спазено изискването за добросъвестност- в тесен и широк смисъл.