Решение № 1090 от 06.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1090 гр. София, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20241000500911 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 38 от 20.10.2023 год., постановено по т.д.№ 36/2022 год. по описа на Окръжен съд Кюстендил, ЗД „Бул Инс” АД е осъдено на правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на В. В. К., В. Й. К. и Т. К. П., като правоприемници на починалия в хода на делото К. Т. К. сумата от 60 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 28.11.2020 год. при което е причинена смъртта на синът му В. К. Т., ведно със законната лихва, считано от 28.02.2022 год. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен до пълния размер от 180 000 лева.

Със същото решение, „Бул Инс” АД е осъдено на правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на В. Й. К. и В. В. К. сумите от 60 000 лева за първата от тях и сумата от 80 000 лева – за втората, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 28.11.2020 год. при което е причинена смъртта на сина на първата и баща на втората - В. К. Т., ведно със законната лихва, считано от 28.02.2022 год. до окончателното изплащане, като исковете са отхвърлени до пълните размери, съответно до 180 000 лева за първата и до 200 000 лева за втората ищца.

С решението са разпределени и разноските в производството.

Решението е обжалвано и от ищците В. В. К., В. Й. К. и Т. К. П. в отхвърлителните части, като се излагат доводи за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД. Считат, че съдът не е 1 отчел в достатъчна степен преживените болки и страдания от загубата на техния сродник, с който били в изключително близки отношения и живеели заедно в едно домакинство.

Оспорват и изводите на съда по приетото съпричиняване, като твърдят, че такова не е налице, тъй като и при правилно поставен предпазен колан увредите, несъвместими със живота, отново биха настъпили. Молят исковете да бъдат уважени до пълните размери.

Въззиваемият ЗД „Бул Инс“ АД оспорва жалбата, като моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от страни в производството, имащи право на жалба, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваните части за валидно и допустимо.

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на деликта, за репариране на неимуществени вреди пряко от застрахователя, причинени при пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по риска „гражданска отговорност“.

Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт /в осъдителните му части за сумите от по 60 000 лева за ищците В. Й. К. и К. Т. К., починал в хода на първоинстанционното производство и сумата от 80 000 лева – за ищцата В. В. К./ следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1 КЗ - наличие на валидна застраховка по риска „гражданска отговорност“ със застрахователното дружество, в рамките на действие на която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на неимуществени вреди на ищеца, причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на прекия извършител. Не е спорен и установения от първоинстанционният съд механизъм на произшествието.

С оглед на заявените в жалбата оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до размера на обезщетението за причинените на ищците неимуществени вреди и наличието или не на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредите и неговото стойностно изражение спрямо този на прекия причинител на увреждането.

При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. Съдът следва да се ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява редица 2 конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: начинът и обстоятелствата, при които е извършен деликтьт, възрастта на увредения, общественото му положение, степента на родство и отношенията между пострадалия и близките му, които търсят обезщетение.

В настоящия случай пред първоинстанционният съд са разпитани двама свидетели – А. Д., втора братовчедка на В. К. и К. П., която е първа братовчедка на В., а другите ищци са й баба и дядо, чийто показания съдът прецевява съобразно чл.172 от ГПК установяват, че семейството на починалия било сплотено и задружно. Тримата живеели в една и съща къща с родителите на починалия и всички се разбирали добре и живеели без дрязги и конфликти.

Между В. и дъщеря му В. съществувала силна емоционална връзка. Установяват също така, че както родителите на починалия, така и неговата дъщеря възприели много тежко новината за внезапната му смърт, били съкрушени. От този момент в дома им настанала тишина; събиранията и веселбите останали в миналото; всичко потънало в тъга, сълзи и мъка.

Починалият бил глава на семейството, грижел се за всички като работел. Дъщеря му В. била студентка в гр.София, но се наложило да прекъсне образованието си и да замине да работи в чужбина, тъй като със загубата на баща й, а по-късно и на майка й, изгубила финансовата опора, която имала и трябвало да поеме грижите за издръжката както на себе си, така и на своите баба и дядо.

Въззивният съд след като съобрази тези изложени обстоятелства, факта, че починалия е бил в активна възраст, работоспособен и енергичен, а също и фактът, е към датата на инцидента дъщеря му вече е била пълнолетна, икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП - ноември 2020 г., лимитите на отговорност, както и съдебната практика за подобни случаи, намира, че сумата от 120 000 лева за дъщеря му В. К. и сумите от по 90 000 лева за всеки от останалите ищци, адекватно ще обезщети причинените им неимуществени вреди.

При така възприетия размер на обезщетението ще следва да се разгледа другото оплакване, повдигнато с жалбата относно наличието на принос за настъпване на вредите на посочените основания.

За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната практика по приложение на цитираната норма. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. В този смисъл не всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона, а само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.

В настоящия случай от установения механизъм на произшествието от комплексната 3 експертиза, неоспорен от страните, категорично се установи, че починалия е пътувал в автомобила без предпазен колан, което представлява нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

Установи се също така, че допуснатото от починалия противоправно поведение се намира в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Това е така, тъй като при процесното произшествие, при движението на автомобила със скорост от 54 км/ч, предприетата от водача рязка маневра завиване наляво и последващото странично преобръщане, при правилно поставен и изправен предпазен колан, пострадалият не би изпаднал от автомобила, тъй като долната част на предпазния колан задържа тялото към седалката, а горната част на колана предпазва тялото от преместване напред и не би получил същите по вид и тежест травми, т.е. не би получил установената гръдна травма и същата по вид черепно-мозъчна травма. Експертите са категорични в заключението си, че довелите до смъртта на починалия травми – черепно-мозъчна и гръдна, са пряко свързани с изпадането на тялото му от автомобила и последващото му притискане от външни части на автомобила и земната повърхност при преобръщането му. С това си поведение пострадалият е поставил сам се е поставил в риск и съществено е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, като настоящия състав определя 1/3 принос на съпричиняване. С оглед на така възприетия принос за настъпване на вредите в размер на 1/3 ще следва да се редуцира определеното обезщетение от 120 000 лева за дъщеря му В. К. на сумата от 80 000 лева, а за останалите ищци–от сумите по 90 000 лева за всеки от тях, на 60 000 лева за всеки от тях, за които суми исковите претенции са основателни.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Окръжен съд Кюстендил следва да бъде потвърдено в обжаланите части. В необжалваните осъдителни части решението е влязло в сила.

При този изход на спора въззивниците дължат на въззиваемия, на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК сторените разноски, които съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и доказателствата към него възлизат на общата сума в размер на 29 400 лева.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 38 от 20.10.2023 год., постановено по т.д.№ 36/2022 год. по описа на Окръжен съд Кюстендил.

ОСЪЖДА В. В. К., В. Й. К. и Т. К. П., като правоприемници на починалия в хода на делото К. Т. К. да заплатят на ЗД „Бул Инс“ АД разноски в размер на 9 480 лева.

ОСЪЖДА В. Й. К. да заплатят на ЗД „Бул Инс“ АД разноски в размер на 9 480 лева, а В. В.

К. да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД сумата от 10 440 лева.

Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5