Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 27.02.2024, Административен съд - Кърджали

Съд
Административен съд - Кърджали
Дело
8/2024
Подписан
27.02.2024

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

27.02.2024

Град

Кърджали

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд състав

На

15.02.

Година

2024

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ

МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мелиха

Халил

Прокурор като разгледа докладваното от

Ангел

Момчилов

Адм. дело номер

8 по описа за

2024 година.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Депозирана е жалба от адв. С.М., действащ в качеството си на пълномощник на К.Р.М. от ***, против Решение № 2153-08-267/06.12.2023 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № РП-3-08-01444218/01.11.2023 г., издадено от ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали.

Счита, че цитираното решение е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалноправни разпоредби и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Твърди, че от анализа на разпоредбите на чл. 54к от КСО и чл. 1, ал. 2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване се налагал изводът, че правото на получаване на паричните обезщетения за временна нетрудоспособност било свързано с наличието на осигуряване за общо заболяване и майчинство към момента, към който е възникнала необходимостта от изплащане на съответното обезщетение.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 2153-08-267/06.12.2023 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № РП-3-08-01444218/01.11.2023 г., издадено от ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали. Претендира присъждането на деловодни разноски.

В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата се представлява от юрисконсулт З. Б., която оспорва изцяло подадената жалба. Излага доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 5 от КСО, дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срок се дължат по принудително изпълнение по реда на Кодекса или по реда на ДОПК или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигуреното лице от държавното обществено осигуряване. В конкретния случай била налице дължима сума, която лицето имало към ДОО, постановена по надлежния ред с разпореждане, която не била доброволно погасена. Същевременно налице било и вземане в полза на К.М. от фондовете на ДОО, представляващо парично обезщетение за бременност и раждане, заявление - декларация чл. 50 за периода октомври 2023 г. Счита, че при наличието на изискуемо вземане или задължение, което лицето има към фондовете на ДОО правилно е прието, че следва да бъде извършено прихващане на сумата от паричното обезщетение за бременност и раждане, заявление - декларация чл. 50 от КСО за погасяване на задължението, което лицето има към ДОО. Подадената жалба срещу разпореждането за дължимата сума не спирала изпълнението на акта, тъй като спиране било допустимо единствено при определени законови предпоставки, които в настоящия случай не били налице. Сочи, че към настоящия момент имало постановени съдебни решение по идентични казуси на Административен съд – Кърджали. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна, като присъди юрисконсултско възнаграждение, алтернативно релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С Разпореждане №

РВ-3-08-01343635/26.04.2023 г./л. 28/, издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, на К.Р. *** е разпоредено да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете, за периода от 14.07.2018 г. до 17.02.2022 г. в размер на *** лв., представляващи главница и *** лв. – лихви. Изложени са мотиви, че разпореждането е издадено въз основа на резултатите от извършена проверка на ДОО, приключила със съставянето на Констативен протокол № КВ-5-08-01196065/16.09.2022 г., в който е прието, че лицето не е изпълнило разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО и няма качество на регистриран земеделски стопанин по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

Поради тази причина К.Р.М. нямала право на парично обезщетение за периода от 14.07.2018 г. до 17.022022 г., тъй като не отговаряла на условията на чл. 10, ал. 1, чл. 48а и чл. 52а от Кодекса за социално осигуряване, а именно не била осигурено лице за общо заболяване и майчинство за периода от 14.07.2017 г. до 11.05.2022 г. и нямала необходимия 12-мссечен осигурителен стаж. Предвид изложеното е прието, че лицето следва да възстанови полученото парично обезщетение за посочения период.

К.М. е обжалвала разпореждането пред директора на ТП на НОИ – Кърджали, който с Решение 2153-08-149/14.06.2023 г./л. 23 - л. 25/ е отхвърлил жалбата й против Разпореждане №

РВ-3-08-01343635/26.04.2023 г. като неоснователна.

С Разпореждане № РП-3-08-01444218/01.11.2023 г./л. 17/, издадено от ръководител на контрола по разходите в ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл. 114, ал. 5 от КСО е разпоредено да се прихване от изискуемо вземане на К.Р.М., с ЕГН ********** от държавно обществено осигуряване, представляващо парично обезщетение за бременност и раждане, в размер на *** лв. за периода 10.2023 г. В административния акт са изложени мотиви, че дължимото вземане е постановено с Разпореждане № 148-3-08-01343635/26.04.2023 г., издадено на основание чл. 114, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно което К.Р.М. следвало да възстанови сума, представляващи парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете в размер на *** лв., от които *** лв. - главница и *** лв. - лихва, начислена към датата на издаване на разпореждането. Посочено е, че към 01.11.2023 г. е погасена част от задължението в размер на *** лв., от които *** лв. - главница. Отразено е, че към 01.11.2023 г. задължението на лицето е в размер на *** лв., от които *** лв. - главница, *** лв. - лихва и *** лв. - допълнително начислена лихва до датата на настоящото разпореждане.

К.Р.М. е обжалвала така постановеното разпореждане в срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО, със съображения, идентични с тези в жалбата, по която е образувано настоящото съдебно производство.

С Решение №

2153-08-267/06.12.2023 г./л. 6 – л. 7/, издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали, жалбата на К.Р.М. против Разпореждане № РП-3-08-01444218/01.11.2023 г. е отхвърлена като неоснователна.

В акта са изложени мотиви, че началникът на сектор „Краткосрочни плащания“, отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ при ТП на НОИ - Кърджали е поискал от началника на сектор „Контрол по разходите на държавното обществено осигуряване“ да бъде извършена проверка, която да установи дали за периода от 14.07.2017 г. до 11.05.2022 г. лицето К.Р.М. отговаря на определението за „регистриран земеделски стопанин“ на основание § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО. В тази връзка, на основание чл. 108 от КСО контролен орган в ТП на НОИ - Кърджали е извършил проверка по разходите на ДОО на самоосигурявашото се лице К.Р.М., завършила с констативен протокол № КВ-5-08-01196065/ 16.09.2022 г.

При проверката контролният орган при ТП на НОИ - Кърджали е приел, че жалбоподателката не отговаря на определението за регистриран земеделски стопанин съгласно § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО за периода 14.07.2017 г. - 10.05.2022 г. Въз основа на описаните констатации от контролния орган на ТП на НОИ - Кърджали в Констативен протокол № КВ-5-08-01196065/ 16.09.2022 г., същият е издал Задължителни предписания № ЗД-1-08-01196093/ 16.09.2022 г., с които е предписал да се заличат данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО подавани с декларация обр. № 1 ,Данни за осигуреното лице“ за самоосигуряващого се лице К.Р.М., ЕГН **********, за периода 14.07.2017 г. - 31.12.2021 г. и за периода 01.01.2022 г. - 17.02.2022 г. с код за вид осигурен „13“ (за регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители), както и да се заличи история на осигуряването с период на започване па дейност, считано от 14.07.2017 г. и прекъсване на дейността, считано от 11.05.2022 г. Констативния протокол и издадените задължителни предписания били връчени чрез лицензиран пощенски оператор на жалбоподателката на 20.09.2022 г. Същите не били обжалвани и са влезнали в законна сила, което е прието като доказателство, че жалбоподателката е съгласна с констатациите на контролния орган, че няма качеството на регистриран земеделски производител по смисъла на КСО.

Посочено е, че на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО ръководителят на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Кърджали е постановил Разпореждане № РВ-3-О8-О134363 5/26.04.2023 г., с което на К.М. е вменено задължение за възстановяване на неоснователно получено парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 14.07.2018 г. до 17.02.2022 г. в размер на *** лв., от които *** лв. главница и *** лв. дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането с мотив, че жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин по смисъла на КСО, поради което тя не е осигурено лице и не отговаря на условията на чл. 48а и чл. 52а от КСО за отпускане на заявеното парично обезщетение. Издаденото разпореждане било обжалвано пред директора на ТП на НОИ, който с Решение 2153-08-149/14.06.2023 г. потвърдил същото като законосъобразно.

Посочени са разпоредбите на чл. 114, ал. 5 от КСО и чл. 117а от КСО, в която връзка са въведени доводи, че жалбоподателката не е ангажирала доказателства, че е спряно изпълнението на разпореждането по реда на чл. 117а, ал. 2 от КСО и тъй като обжалването не спирало изпълнението съгласно чл. 117а, ал. 1 от КСО, то оспореното разпореждане се явявало постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на административнопроизводствените правила.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена в срока по чл. 118, ал.

1 от КСО, от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл.

117, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му.

Разгледан по същество оспореният акт е законосъобразен като издаден в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати нарушения на административно производствени правила, по следните съображения:

Съгласно чл. 114, ал. 5 от КСО, дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3 и 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението.

Съдът намира за установено по делото, че с Разпореждане № РВ-3-08-01343635/26.04.2023 г./л. 28/, издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, на К.Р. *** е разпоредено да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете, за периода от 14.07.2018 г. до 17.02.2022 г. в размер на *** лв., представляващи главница и *** лв. – лихви.