Решение № 157 от 17.04.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Варна, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20243100900001 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. А. – Ф., родена на 08.07.1957г., гражданка на *****, с адрес: ******, постоянно пребиваваща в Република България с ЛНЧ ********** и регистриран административен адрес: ******, срещу „Ф.

Енерджи“ ООД, ЕИК 203511969, с адрес: с. Горен Чифлик, общ. Долни Чифлик, обл. Варна, ул. Люлин No 2a, представлявано от Е.Х. Ф. – управител, са която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 240 ал.1 от ЗЗД да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 19 151,30 евро / деветнадесет хиляди сто петдесет и едно евро и тридесет евроцента/, представляваща главница по договор за заем от 16.01.2019г. и сумата от 29 129,25 евро / двадесет и девет хиляди сто двадесет и девет евро и двадесет и пет евроцента/, представляваща главница по договор за заем от 18.02.2019г., а в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 19 151,30 евро / деветнадесет хиляди сто петдесет и едно евро и тридесет евроцента/, както и сумата от 29 129,25 евро / двадесет и девет хиляди сто двадесет и девет евро и двадесет и пет евроцента/, представляващи платени от третото лице „Мителдойче Нецгезетчафт Щром мбХ“ / Митнец Електроенергия/ по сметка на ответника съответно на 16.01.2019г. и на 18.02.2019г., но дължими на ищцата суми, с които последната е обедняла, а ответното дружество се е обогатило.

ИЩЦАТА твърди, че със съпруга й – Е.Х. Ф., гражданин на Германия, учредили ответното дружество – „Ф. Енерджи“ ООД, което било регистрирано в ТР на 25.04.2015г. Е.

Ф. бил назначен за управител, а в периода 31.08.2015 г. – 02.08.2019 г. тя била назначена за заместник-управител с месечно възнаграждение от 11 734,98 лв. Посочва, че съпругът й притежавал ветрогенератор, находящ се в Република Германия, 15910 Шьонвалде, район 1

Шьонвалде, ул. Люболцел Щр., 901Ц, за който сочи, че бил движима вещ и върху който учредил в полза на ищцата безвъзмездно право на ползване със заявление до немската енергоразпределителна компания от 24.02.2018г., която изкупувала произведенета от генератора електроенергия. В резултат ищцата получавала по сметката си на месечна база суми в зависимост от произведената от ветрогенератора ел.енергия, дължими за изминалия месец, изплащани от енергоразпределителното дружество „Мителдойче Нецгезетчафт Щром мбХ“ / Митнец Електроенергия/. Поради липса на финансови средства, в началото на март 2018г. с постигната устна договорка, между ищцата, като заемодател и ответното дружество, действащо чрез управителя си Е. Ф., страните се споразумели ищцата да предостави в заем на дружеството средствата, които получавала от немското ел.разпред. дружество. За целта подала уведомление до последното за промяна на банковата си сметка и посочила банковата сметка на ответното дружество в Райфайзенбанк. Твърди, че по така посочената сметка на дружеството били постъпили директно от „Мителдойче Нецгезетчафт Щром мбХ“ / Митнец Електроенергия/, както следвало: - на 16.01.2019г. – сумата от 19 151,30 евро, представляваща стойността на отчетената за месец декември 2018г. ел. енергия и – на 18.02.2019г. – сумата от 29 129,25 евро, представляваща стойността на отчетената за месец януари 2019г. ел. енергия. Ищцата твърди, че доколкото договорът за заем бил реален, то и били сключени два договора за заем, по които страните не били уговорили срок за връщане и дължими лихви. Договорите били сключени с постъпването на сумите по сметката на ответното дружество – на 16.01.2019г. и на 18.02.2019г. Задълженията били отразени в счетоводството на ответника, както и в ГФО, подписани от неговия управител. Пояснява, че покана за връщане на сумите не била отправена до ответника преди завеждане на исковата молба, която следвало да се възприеме и като покана за връщане на предоставените суми.

В условията на евентуалност сочи, че ако не се възприеме, че между страните била налице облигационна връзка по договори за заем, то липсвало основание за получаването и задържането на сумите, които били постъпили от „Мителдойче Нецгезетчафт Щром мбХ“ / Митнец Електроенергия/ по сметка на ответното дружество, както следвало: - на 16.01.2019г. – сумата от 19 151,30 евро, представляваща стойността на отчетената за месец декември 2018г. ел. енергия и – на 18.02.2019г. – сумата от 29 129,25 евро, представляваща стойността на отчетената за месец януари 2019г. ел. енергия. Твърди, че ищцата била обедняла, а ответникът се бил обогатил за нейна сметка с посочените суми и следвало да й ги върне.

В срока по чл. 367 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Сочи, че имотът, ведно с ветрогенератора, построен върху него, в община Шьойнвалде, близо до Пенкеграбен, били лична собственост на Е.Х. Ф., придобити с Договор за покупкопродажба на недвижим имот от 28. 04. 1999г., аналогичен на договора за покупко-продажба на недвижим имот във формата на нотариален акт по българското право. Ищцата не притежавала учредено в нейна полза право на ползване нито върху ветрогенератора, нито 2 върху имота, върху който той бил изграден. Сочи, че съобразно приложимото немско законодателство, учредяването на подобно право на ползване следвало да е вписано в поземления (имотния регистър) – цитира разпоредбата на пар. 873 и пар. 892 от Германския граждански законник. В имотния регистър нямало вписване на никакви права в полза на ищцата. Ветрогенераторът, собственост на Е. Ф., не бил движима вещ, а недвижима, защото бил трайно прикрепен към имота на Ф. – цитира пар. 94 от Германския граждански законник (BGB), поради което и правата върху него се учредявали само с нотариално заверен договор.

Допълва, че между ищцата и Е. Ф. е бил сключен брачен договор, по силата на който между тях бил установен режим на разделна собственост. Поради това ищцата не би могла да придобие каквито и да е права върху имущество на Е. Ф., а още по-малко това да може да стане по безвъзмезден начин. В посочения в исковата молба период (09. 03. 2018г. до 17. 09.

2019г.) преди него и след него ищцата е имала само правото да събира от името и за сметка на Е.Х. Ф. доходите от производство на електрическа енергия от ветрогенератора в Шойнвалде по същия начин, по който това правел ответникът. Договор за мандат не бил сключван в писмена форма, тъй като до 2019г. между ищцата и Е. Ф. съществувало доверие, тъй като били в брак. От 2019г. доверието било напълно унищожено, което било причината и за прекратяване на брака. По силата на договора за мандат ищцата била длъжна да дава отчет на Е. Ф. и да му превежда резултата, т.е. получените от купувача на ел. енергия Мийтнетц щром приходи. Сметката, по която били получавани сумите била посочена от самата ищца, като от тези пари тя получавала и трудовото си възнаграждение от дружеството. Липсвало основание ищцата да задържа получените от нея суми и същите следвало да бъдат възстановени на ответника. Моли за отхвърляне на исковата претенция.

В срока по чл. 372 от ГПК, ИЩЦАТА депозира допълнителна искова молба, с която поддържа изведените в исковата молба фактически и правни твърдения. В отговор на възраженията за липса на валидно учредено право на ползване се позовава на влязло в сила на 08.09.2021г., съдебно решение по дело №6 О 228/2020г. на Областен съд гр.Хале, водено от А. А. Ф. срещу „Мителдойче Нецгезелшафт Щром мбХ" Германия относно дължими суми за изкупуване на електроенергия, като предмет на делото е било и правото на ищцата да ползва и да бъде оператор на ветрогенератора. Съдът е приел, че считано от 24.02.2018г. с договор сключен между А. Ф. и Е. Ф. и отправен като заявление до „Мителдойче Нецгезелшафт Щром мбХ", Германия правото на ползване/ оператор било прехвърлено на А. Ф.. Излага, че представеното Заявление от 24.02.2018г. за промяна било подписано от А.

Ф. и Е. Ф. като представител на предходния ползвател/оператор, като имало характер на договор между страните, които заявили, че желаят промяната да влезе в сила със задна дата от 01.08.2017г.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК, ОТВЕТНИКЪТ депозира отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа първоначалния си отговор и наведените в него фактически и правни доводи. Твърди, че представеното от ищцата решение не го обвързва, доколкото не е участник в производството и касае отношенията на ищцата с трето лице. Сочи, че между ответника и Е. Ф. били сключени Договор за техническо ръководство 3 на предприятието от 09. 08. 2016г. (Vertrag iiber technische Betriebsfuhrung) и договор за търговско ръководство на предприятието от 09. 08. 2016г. (Vertrag uber kaufmanische Betriebsfuhrung), които били необходими за функционирането на ветрогенератора като такъв.

Ищцата не представила доказателства в тази насока и това било косвено доказателство, че същата не разполагала с правата върху ветрогенератора. Твърди, че в счетоводството на ответното дружество не съществували задължения към ищцата. В условията на евентуалност сочи, че вземането й било погасено чрез прихващане, което било отразено в счетоводството на ответника.

В насроченото открито съдебно заседание за ищеца и ответника се явяват процесуални представители. Ищцата, чрез адв. П. поддържа предявените искове и моли за уважаването им, както и за присъждане на разноски по представен списък. От името на ответното дружество, процесуалният представител моли за отхвърляне на претенциите.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, а и от извършената служебна справка в АВ – ТРРЮЛНЦ се установява, че ищцата А. А.-Ф. и съпругът й Е. Ф. са съдружници в ответното дружество „Ф. Енерджи“ ООД, ЕИК 203511969 от учредяването на дружество през 2015г. до настоящия момент, като управител на дружеството през цялото му съществуване е Е. Ф..

Страните не спорят, а и от представените от ответника доказателства / договор за покупко-продажба от 31.08.98г. на поделен парцел без прехвърляне на собствеността и извлечение от имотния регистър на Шьонвалде – л. 105 – л. 117/ се установява, че Е. Ф. е придобил собствеността върху имот, находящ се в Шьонвалде, както и че в същия е изграден ветрогенератор. Безспорно е, а и писмените доказателства /удостоверения, находящи се на л. 255 – 277/ установяват, че ветрогенераторът е присъединен към мрежата на Мителдойче Нецгезелшафт Щром мбХ.

По делото, от ищцата са ангажирани удостоверение за присъединяване към мрежата въз основа на заявление от 24.02.18г. и удостоверение за ползване на присъединен обект и захранване на мрежата с енергия въз основа на заявление от 24.02.18г., в които като собственик и ползвател на обекта идент. №208319-3788 е вписана ищцата А. А.-Ф.. / л.257 – л. 262/.

Ищцата е представила и декларация за изплащане на възнаграждението по немския ЗЕВИ от 14.02.2018г. /л. 275/, с която същата е посочила пред Мителдойче Нецгезелшафт Щром мбХ. банкова сметка в Райфайзен банк за заплащане на захранената в мрежата електроенергия от съоръжението, находящо се в Шьонвалде и изрично е посочила, че титуляр на сметката е самата ищца.

По делото е прието заключението на в.л. П., което ищцата е оспорила, но което съдът кредитира като кореспондиращо с останалия доказателствен материал по делото. Съобразно заключението, в счетоводството на „Ф. Енерджи“ ООД за периода от 01.01.2018г. до датата 4 на подаване на исковата молба – 02.01.2024г. и до датата на изготвяне на заключението са начислявани задължения към А. А. – Ф. за работна заплата по трудови правоотношения и задължения към други кредитори, за временно предоставени средства по кредита на сметка 499 „Други кредитори“. За посочения период А. А. – Ф. е превела на дружеството средства в размер на 561 653,47лв. или 287 168,86 евро, които са отразени в счетоводството като задължения към „Други кредитори“ - аналитична партида А. А. – Ф.. За посочения период е начислено възнаграждение по трудов договор в размер на 252 051,92лв., в т.ч. и обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение в размер на 11 983,28лв., удръжките за сметка на осигуреното лице са в размер на 32 370,48лв. Към 01.01.2018г. има неизплатени средства за работна заплата в размер на 31 128,18лв. Към 30.09.2019г. начисленото задължение за трудово възнаграждение е в размер на 250 809,62лв. За периода след 30.09.2019г. до 30.11.2024г. в счетоводството на „Ф. Енерджи“ ООД не са начислявани задължения към А. А. – Ф.. Погасяването на задълженията на дружеството „Ф. Енерджи“ ООД към А. А. – Ф. е извършвано с банкови преводи и с протоколи - Е.Х. Ф. изплаща задължението към А. А. – Ф., за което е съставен договор за заем между дружеството и физическото лице. Общата сума на погасеното задължение по сметката за временно предоставени средства е в размер на 561 653,47лв. Задължението за начислени трудови възнаграждения е погасявано с превод по разплащателна сметка на А. А. – Ф. и с протоколи.