Решение № 10931 от 09.10.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 44135/2021
- Вид
- Решение № 10931
- Подписан
- 09.10.2022
- В сила
- 16.12.2022
- Състав
- МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 124 · Кодекс на труда
- чл. 128, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 221 · Кодекс на труда
- чл. 221, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 224, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 242 · Кодекс на труда
- чл. 326, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 327, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а · Кодекс на труда
- чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а · Кодекс на труда
- чл. 348, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 349, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 350 · Кодекс на труда
- чл. 350, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 357, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 6, ал. 2 · Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж
РЕШЕНИЕ
№ 10931 гр. София, 09.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20211110144135 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Ищцата Н. Б., гражданин на Р.И., ЛНЧ **********, е предявила срещу ответника Сдружение „И. Т. К.Б.“, ЕИК ..., осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да й заплати, сумата в размер на 2782,71 лева, представляваща незаплатено брутно трудово възнаграждение за месец април 2021 г., месец май 2021 г. и месец юни 2021 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, по чл. 224, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 1636,50 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2020 г. и 2021 г., по чл. 221, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1547 лева, представляващи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на ищцата за срока на предизвестието, както по чл.
350 от КТ във вр. с чл. 357, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да предаде на ищцата трудовата ѝ книжка.
Ищцата чрез процесуалния си представител адв. М. С. твърди, че с ответника били обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение по Трудов договор № 33 от 06.01.2020 г., по който ищцата била назначена при ответника на длъжност „Ръководител отдел“, срещу основно месечно възнаграждение в размер на 1200,45 лева, което трудово правоотношение е прекратено на 10.06.2021 г., на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ – без предизвестие поради забавено плащане на трудовото възнаграждение. Ищцата поканила ответника да й заплати дължимите, но неплатени суми за трудово възнаграждение, за неползван платен годишен отпуск в размер на 30 дни за 2020 г. и 2021 г., както и за заплащане на брутно трудово възнаграждение за срока на предизвестието, но до настоящия 1 момент плащане не е получено, освен това работодателят не е предал и трудовата книжка на ищцата. С оглед изложеното прави искане да й бъдат заплатени описаните суми и работодателят да бъде осъден да й предаде трудовата книжка. Претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави искане за допускане на предварително изпълнение на решението по чл. 242 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв не е постъпил от ответника. В открито съдебно заседание, проведено на 09.05.2022 г. оспорва предявените искове като сочи, че дължимата сума за трудови възнаграждения за март и април е платена, поради което прави искане претенцията в тази част да бъде отхвърлена. Не претендира разноски.
Съдът след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 128, т. 1 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ, чл. 221, ал. 1 от КТ и по чл. 350 от КТ във вр. с чл. 357, ал. 1 от КТ.
В тежест на ищцата при условията на пълно и главно доказване по чл. 154 от ГПК, е да установи, че между страните е възникнало трудово правоотношение с посоченото съдържание, включително размера на уговореното трудово възнаграждение, че е полагала труд при ответника за претендирания период, че трудовото правоотношение е прекратено на соченото основание, пораждащо правото на обезщетение и размера на търсеното вземане.
При установяване на горните факти, в тежест на работодателят е да установи, че е погасил вземанията.
По иска с правно основание чл. 350, ал. 1 от КТ в тежест на работника е да установи, че е предал трудовата си книжка за съхранение при работодателя.
При установяване на горните факти, в тежест на работодателят е да установи, че е оформил и върнал трудовата книжка след прекратяване на трудовия договор, а ако има пречка за оформянето й - да посочи кога тя ще бъде оформена и на разположение на работника.
Съгласно чл. 124 от КТ работникът или служителят по трудовото правоотношение е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил и да спазва установената трудова дисциплина, а работодателят - да осигури на работника или служителя условия за изпълнение на работата и да му плаща възнаграждение за извършената работа. Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден като правилото на чл. 242 от КТ е императивно, поради което уговарянето на безвъзмездно престиране на труд е недействително на основание чл. 74, ал. 1 вр. 242 от КТ.
Според чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Работодателят дължи трудово възнаграждение, ако работникът е престирал дължимия труд. Трудово възнаграждение се дължи и когато работникът се е явил на работа, но не по негова вина не е имал възможност 2 да полага труд, напр. при престой или производствена необходимост.
В настоящия случай липсват твърдения от страните за наличие на някое от посочените изключения, като от приетата по делото и неоспорена от страните ССчЕ се установява, че съгласно ведомостите за начислени работни заплати, през процесния период на ищцата са били начислени единствено възнаграждения за труд за месец април и май 2021 г. в размер на 2400,90 лева, която сума е заплатена от ответното дружество на 14.01.2022 г.
Възнаграждение за труд за м. юни 2021 г. не е начислявано на ищцата, независимо че същото се дължи, тъй като по делото се установява, че трудовото правоотношение е прекратено на 10.06.2021 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Според заключението на вещото лице размерът на дължимото брутно трудово възнаграждение за 8 работни дни за м. юни 2021 г. е в размер на 562,55 лева, която сума се дължи на ищцата. Тъй като същата търси сумата от 2782,71 лева, част от която е платена на 14.01.2022 г., предявеният иск, на основание чл. 6, ал. 2 от ГПК, следва да се уважи за 381,81 лева – брутно трудово възнаграждение за месец юни 2021 г., представляваща разликата между търсените 2782,71 лева и платените 2400,90 лева, ведно с лихвата за забава от исковата молба – 27.07.2021 г. до окончателното плащане на вземането. За разликата над 381,81 лева до пълния претендиран размер от 2782,71 лева искът е неоснователен, тъй като е погасен чрез плащане в хода на процеса, което на основание чл. 235 от ГПК следва да се съобрази, поради което искът следва да се отхвърли. Върху сумата от 2400,90 лева се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.07.2021 г. до датат наплащането - 14.01.2022 г., изчислено с помощта на лихвен калкулатор по реда на чл.
162 от ГПК в размер на 114,71 лева, която сума следва да се присъди.
Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителя има право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Целта на обезщетението е да се компенсира работещият за това, че реално не е ползвал полагащия му се отпуск, а когато работодателят установи, че реално е изплатил дължимото обезщетение на работника или служителя, съдът не може да го осъди повторно да го заплати (така Решение № 50 от 07.03.2016 г. по гр. дело № 3458/2015 г. на III ГО на ВКС). В настоящия случай от допълненото заключение на вещото лице се установи, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е имала неползван платен годишен отпуск за 2020 г. и 2021 г. в общ размер на 26 дни, за които нетното обезщетение възлиза на 1645,45 лева, поради което искът, на основание чл. 6, ал. 2 от ГПК, следва да се уважи за пълния претендиран размер от 1636,50 лева нетно.
Според чл. 221 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а от КТ работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. Както се установява от събраните по делото доказателства, трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание, 3 попадащо в посочените в чл. 221, ал. 1 от КТ, поради което на ищцата се дължи обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение, тъй като правоотношението между страните е било безсрочно, съответно не е уговорен различен срок на предизвестието от посочените в чл. 326, ал. 2 от КТ. Същото, според заключението на вещото лице, е в размер на 1547 лева, поради което искът следва да бъде уважен изцяло.
Според чл. 348, ал. 3 от КТ трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, който е длъжен да я представя на работодателя при поискване, както и за вписване на нови обстоятелства в нея, в какъвто смисъл е и чл. 6, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, според който работникът или служителят има задължение да представи трудовата си книжка, за да бъдат отразени необходимите данни.
Когато трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, работодателят, на основание чл. 2, ал. 4 от Наредбата, е длъжен да поиска в 5-дневен срок трудовата книжка, за да впише настъпилите изменения в трудовото правоотношение и промени на данните по чл. 349, ал. 1 от КТ. След като я получи, следва да попълни данните и да я предаде на работника или служителя незабавно, в деня на предоставяне на трудовата книжка. Когато трудовата книжка се намира в работодателя, той е длъжен да създаде необходимата организация, за да я предаде надлежно оформена, в деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Неизпълнение на задължението на работодателя да извърши вписване и да предаде трудовата книжка на работника обуславя възможността за последния да предяви иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от неизпълнението. В настоящия случай по делото се търси реално предаване на трудова книжка, но не се устави ищцата да е предоставила на работодателя трудовата си книжка за вписване на обстоятелствата относно прекратяване на трудовото правоотношение, нито трудовата книжка да е била дадена за съхраняване у последния, поради което искът по чл. 350, ал. 1 от КТ вр. с чл. 357, ал. 1 КТ за осъждането на ответника да предаде на ищцата трудовата книжка се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
По искането по чл. 242 от ГПК:
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение на главните вземания за възнаграждение за труд и обезщетения за работа.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, има ищецът. В представения на лист 43 договор за правна защита и съдействие от 20.07.2021 г., обаче, липсва указване на начина на плащане на уговорената сума от 800 лева – в брой или по банкова сметка, респективно няма представени, съгласно указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, доказателства за нейното реално заплащане - разписка за получаване на сумата, съответното отбелязване в този смисъл в договора или платежно нареждане, удостоверяващо извършване на банков 4 превод в полза на адвоката, поради което разходът не следва да се присъжда.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата в общ размер на 538,65 лева, представляваща 4% върху цената на уважените искове, както и 300 лева за възнаграждение на вещо лице по СТЕ (лист 55), платени от бюджета на съда съгласно издадените РКО.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Сдружение „И. Т. К.Б.“, ЕИК ..., със седалище в ..., да заплати на Н. Б., гражданин на Р.И., ЛНЧ **********, със съдебен адрес в ..., на основание чл. 128, т. 2 от КТ, сумата от 381,81 лева – брутно трудово възнаграждение за месец юни 2021 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 114,71 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху платената на 14.01.2022 г. главница от 2400,90 лева, от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.07.2021 г. до 14.01.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 381,81 лева до пълния претендиран размер от 2782,71 лева и за м. април 2021 г. и май 2021 г., като погасен чрез плащане, извършено в хода на процеса.