Решение № 597 от 17.07.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 597 гр. Бургас, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20252100500833 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивни жалби срещу Решение №35/21.03.25г., постановено по гр.д.№496/24г. по описа на Районен съд Царево.

Въззивникът - ответник Прокуратурата на Република България, чрез Прокурор в Районна прокуратура Бургас – ТО Царево обжалва решението в частта, с което въззивникът е осъден да заплати на И. С. Т., сумата от 20000.00 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в хода на наказателното преследване срещу ищеца по ДП № 108/ 2017 година по описа на Специализирано звено „Антикорупция“ при Софийска градска прокуратура, пор. № 699/2017 г. по описа на СЗА при СГП, по НОХД № 3594/ 2017 година, 2-ри състав на НО на СГС, по ВНОХД № 1055/ 2019 година, ведно със законната лихва върху сумата считано от 21.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Въззивникът изразява недоволство от решението и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат отхвърлени. Излага подробни съображения, като многократно акцентира на хронологията от образуване на досъдебното производство (ДП), до постановяване на оправдателната присъда; извършваните в двете фази на наказателното производство процесуално – следствени действия; поведенията на страните и участниците в производството, които за целите на настоящото изложение следва да бъдат редуцирани:

- ищецът излага хронологията на процесуално – следствените действия от започване на ДП 14/17г. на РПУ Приморско по реда на чл.212, ал.2 НПК на 29.01.2017г. за престъпление по чл.338, ал.1 НК, предявяване на обвинение, предявяване на разследване, приключване на разследването на 05.07.2017г.

- въззивникът излага подробно хронологията на извършените процесуални действия в съдебната фаза от внасяне на обвинителния акт на 26.07.2017г. в СГС, поради професионалната правосубектност на един от обвиняемите, който бил прокурор и по обективни причини наложило пътуването на подсъдимите лица и свидетелите на място 1 отдалечено от местоживеенето им. Описва подробно всички искания на обвиняемите и техните защитници, в т.ч. и на ищеца; тези за отлагане на делото по различни причини, в т.ч. здравословни, датите на проведените съдебни заседания, процесуалното поведение на страните, защитниците и свидетелите; събираните доказателства, както и в контекста на представенвите по настоящото дело доказателства- препис от свидетелство за регистрация на МПС л.а „Дайхатсу Териос“, които ищецът ангажира за установяване, че е ползвал при пътуванията си до град София- три в хода на ДП, 13 пътувания в хода на производството пред СГС и едно в производството пред САС или общо 17 пътувания.

Така въззивникът обосновава извод, че делото започнало и приключило в рамките на минималните разумни срокове по НПК, включително с полицейското му задържане. В този период той имал най - леката мярка за неотклонение „Подписка“, която не е затруднила житейското и социалното му съществуване, а самият той е станал причина сам за отлагане на действия по разследването, заради заболяване, което било резултат от случайно събитие, а не такова свързано с преживените негативни емоции по време на разследването.

Според въззивника от датата на инкриминираните деяния – 31.12.2016г. до крайна дата на влизане в сила на окончателният съдебен акт на САС- 06.01.2020г., с отчитането на продължителността на наказателното производство не са налице данни за забавяне или бездействие на правоохранителните или правосъдните органи, а общо производството продължило във всички свои фази три години – в разумни срокове. Въззивникът извършва подробен анализ на понятието „разумен срок“ по чл. 6, § 1 ЕКПЧ, даващо защита на всички страни в съдебното производство от „прекомерни процесуални забавяния, като „разумният характер на продължителността на производството“, както и критериите, които следва да се преценяват:

- фактическа и правна сложност на делото - обем, правна квалификация, брой подсъдими и брой на лицата, които ще бъдат разпитани като свидетели, необходимостта от изготвяне на сложни експертни заключения, съставът на експертизите, необходимост от използване на механизмите на международно-правна помощ и ефективно ли са използвани те и пр.;

- поведението на жалбоподателя доколко то е допринесло за забавянето на наказателното производство - например било ли е необходимо да се издирва обвиняемият/подсъдимият; отлагането на производството на каква причина се дължи уважителна или не; дали е имало констатации за шиканиране с права и пр.

- поведението на съответните органи - изводи за поведението на органа, пред който се развива съответното производство, се правят на базата на ритмичността и срочността за извършване на определени действия, така че да се осигури разглеждането и решаването на делото в разумен срок. и

- на какво е бил изложен жалбоподателят (§ 70, 71 на решение ,,Димитров и Хамънов “ срещу България на ЕСПЧ).

В контекста на хронологията на наказателното производство, която отново излага, въззивникът обосновава извод, че делото е разгледано в разумен срок.

Според въззивника, макар срещу ищеца да са били предявени две обвинения, само едното от тях било за тежко престъпление. Подсъдимият бил оправдан, заради недоказаност на обвинението по НК, но бил санкциониран по реда на чл.90 от ЗЛОД, което е доказателство за неговата противоправна дейност, която е инициирала първоначалната намеса на прокуратурата.

Въззивникът излага съображения и по отношение на твърденията на ищеца за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес, унижения, неизмерими душевни болки и страдания, страх от бъдещето и крайно униние били предизвикани от образуваното срещу ищеца наказателно производство, дискредитиране сред обкръжението и приятелския му кръг, чувство на изоставеност и отритнатост от обществото, влошаване на здравословното му състояние- получаване на хипертония и учестен пулс, което наложило лечение с медикаменти; лишаване от възможността да упражнява своето хоби - лов, както и от възможността да ползва личния си телефон, в който съхранявал всички абонатни номера.

Въззивникът коментира твърденията в исковата молба относно общественото положение на ищеца като дългогодишен жител на ***, ловец и член на сдружение на ловците и риболовците*** и на ловна дружинка в *** и притежаваните в тази връзка разрешение за притежаване, носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие.

Коментира твърденията на ищеца, че като ловец се ползвал с уважение, също така бил активист, ангажиран с дейности по опазване на дивеча и флората в региона, който не бил 2 наказван за нарушения на Закона, не бил осъждан към датата на инкриминираното деяние и е бил в граждански брак.

Въззивникът счита, че изцяло в тежест на ищеца е да докаже /в условията на пълно и главно доказване/ търпените вреди, техния размер и връзката им с повдигнатото обвинение, предаването му на съд и провежданото наказателно производство в неговата съдебна фаза. Въззивникът намира, че в хода на съдебното производство не са представени каквито и да било доказателства както за претърпени такива вреди, които да са пряка и непосредствена последица именно от воденото наказателно производство, а не се дължат на други обективни и/или субективни фактори. Намира, че не са представени никакви медицински документи удостоверяващи настоящото и миналото здравословно състояние на ищеца Т. – същият е отсъствал само веднъж по делото и то заради ухапване от пчела; в приложената към делото епикриза е удостоверена липса на други съпътстващи заболявания на ищеца. В тази връзка коментира показанията на разпитания по делото свидетел е дъщеря на ищеца, чиито показания намира за субективни и заинтересовани, както и показанията на приятел на ищеца.

Въззивникът излага подробни съображения по отношение на размера на обезщетението. Намира го за изключително завишен и несъответен на икономическия стандарт в България, на съдебната практика по аналогични случаи. Излага съображения относно критерия за справедливост, дефиниран в чл. 52 от ЗЗД, влючващ вида и характера на упражнената процесуална принуда, продължителността и интензитета на претърпените негативни изживявания и с причиненото здравословно увреждане, ако е настъпило такова.

Намира, че изложените обстоятелства в исковата молба не сочат за необичаен характер на претърпените неудобства от воденото производство, липсват доказателства, че емоционалните преживявания на ищеца надхвърлят обичайните такива и че същите стоят в пряка причинно-следствена връзка с воденото срещу него наказателно производство.

Намира че следва да се съобрази, че наказателното производство в неговата досъдебна фаза е продължило по-малко от шест месеца, въпреки усложнената фактология по казуса, значителния обем от доказателства и конструираното юридическо обвинение за извършено престъпление в съучастие, а наказателното производство /от момента на привличане на ищеца в качеството му на обвиняем до датата на влизане в сила на оправдателната присъда/ е протекло в разумен срок, като в съдебната фаза ответникът не би могъл да влияе на продължителността на процеса, процесуалното поведение на подсъдимите лица и др.

Намира, че следва са се има предвид, че спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение „Подписка“ и обичаният му начин на живот респ. социални контакти не са били засегнати. Намира за недоказани претърпените реално болки и страдания в хода на продължилото производство и причинно – следствена връзка, че именно водения наказателен процес /в двете му фази/ стои в основата на настъпилото влошаване на здравословното му състояние. Според въззивника липсва медийно отразяване на случая от органите на прокуратурата, които нямат отношение към разгласяването на информация за воденото досъдебно производство от други медии и не са извършвали действия извън правнорегламентираните в хода на наказателното производство за оповестяване на информация извън рамките на предвидената следствена тайна. Намира, че за едно от деянията, предмет на наказателното производство е била ангажирана административнонаказателната отговорност на ищеца с налагане на наказание глоба в размер на 500 лева, за нарушение на чл.90 от Закона за лова и опазване на дивеча, което е дало своето отражение в емоционалната сфера на ищеца, но в аспект и като на доказан нарушител на правилата на нормативните актове, които на самостоятелно основание предполагат санкция, свързана с отнемане на законно притежавано ловно оръжие.

Въззивникът възпроизвежда в изложението си и оспорва изводите на ЦРС, както и посочената от него съдебна практика, основани на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, че поради оправдаване на ищеца по повдигнатото обвинение се дължи едно глобално обезщетение.

Според въззивника тази практика не е приложима към казуса, т.к. ВКС е акцентирал, че при определяне на размера на дължимото обезщетение винаги ръководното правило следва да е тезата за справедливост при остойностяване на причинените вреди.

Въззивникът излага възражения и срещу претенцията на ищеца за лихви, тъй като за тази претенция е приложима кратката тригодишна погасителна давност за задължението, предвидена в чл. 111, б. „в” от ЗЗД, според която претенцията за лихви е допустима само в срок от три години назад от датата на подаване на исковата молба, който срок към датата на подаване на настоящата искова молба е изтекъл, доколкото оправдателната присъда е влязла в законна сила на 22.01.2020г. т.е. от тази дата вземането е станало изискуемо и от този 3 момент тече погасителната давност за лихви.

Въззивникът изразява становище за неоснователност претенцията за обезщетение за имуществени вреди, предявени под форма на направени разходи за пътуване във връзка с призоваване за участие в наказателното производство, доколкото на репариране подлежат само реални и доказани имуществени вреди, а доказателства за такива не се представят – излага съображения, относно броя на пътуванията, липсата на разходно-оправдателен платежен документ, който да обвърже конкретното превозно средство с тези пътувания, във времето на посочените съдебни призовавания. В тази връзка се позовава на съдебна практика.