Определение № 441 от 01.02.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 441 гр. София, 31.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско дело № 20238002102366 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на И. С. К., чрез адв. Т. П., срещу решение № 111 от 02.02.2023 г. на Окръжен съд – Варна, постановено по в. гр. д. № 2258/2022 г., с което е потвърдено решение № 26 от 8.03.2022 г., постановено по гр. д. № 238/2021 г. по описа на Районен съд – Девня, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР, предявен от И. С. К. против С. М. Д. за приемане за установено, че ищецът е собственик на реална част от поземлен имот с идентификатор .... с площ от 117 кв. м., отразена графично с виолетова щриховка на изготвената комбинирана скица към заключението на вещото лице Вл. Андреев, заснета погрешно в пространствените предели на поземлен имот с идентификатор ***, вместо в пространствените предели на съседния поземлен имот с идентификатор ......, както и да бъде прието за установено, че е налице грешка в КККР, одобрени със Заповед №РД-18-85/17.09.2008г. на ИД на АГКК относно отразяване на вътрешната имотна граница между поземлен имот с идентификатор ....... и поземлен имот с идентификатор.......

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, 1 поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. 1 и ал.2, предл. трето ГПК, като са поставени следните правни въпроси:

1.

Следва ли въззивният съд да се произнесе по спорния предмет като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди изложеното във въззивната жалба? Поддържа се, че съдът се е произнесъл в противоречие с решение № 189/14.07.2005г.; решение № 176/28.05.2011 г. по гр.д. № 759/2010 г. на II г. о. на ВКС и решение № 700/28.10.2010 г. по гр.д. № 91/2010 г. на IV г.о. на ВКС.

2.

При противоречие между свидетелските показания може ли съдът да кредитира избирателно само някои от тях или е длъжен да ги съпостави с останалите доказателства? Твърди се противоречие с решение № 140/23.03.2010г. на ВКС по гр.д. №4755/2008г., II г.о.; решение № 131/12.04.2013г. на ВКС по гр.д. №1/2013г., IV г.о.; решение № 176/28.05.2011г. на ВКС о гр.д. №759/2010г., II г. о.; решение № 297/22.12.2014г. на ВКС по гр.д. №4004/2014г., I г.о.; решение № 176/28.05.2011г. на ВКС по гр.д. №759/2010г., II г. о. и решение №140/23.03.2010г. на I г.о. на ВКС по гр.д.№4755/2008г.

3.

Придобили ли са праводателите на ищеца, въз основа на кратката придобивна давност процесната реална част от ПИ, за периода от 1992г./когато са дарили имота на праводателката на ответника/ до влизане в сила на ЗУТ и установено ли е добросъвестното владение? По този въпрос се поддържа противоречие на изводите на съда с решение № 185/ 01.03.2010 г. по гр.д.№ 280/2009 г. на ВКС, ГК, I г.о.; решение № 55/14.04.2014 г. по гр.д.№ 12/2013 г. на ВКС, ГК, II г.о.; решение № 186/19.02.1987 г. по гр.д.№ 154/1986 г. на ОСГК на ВС, решение № 1109/09.12.2008г., на трето г.о. на ВКС по гр.д.

№3117/2007г. и решение №1008/14.09.2009г. на първо г.о. на ВКС по гр.д.

№3465/2007г.

4.

Приложими ли са разпоредбите пар. 8. ал. 1 вр. пар. 6, ал.2 и ал.4 от ПР на ЗУТ за прекратяване отчуждителното действие на неприложена дворищна регулация, на които се е позовал ищецът във въззивната си жалба?

Сочи се противоречие с решение № 173/18.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2906/2018 г., IV г. о.; решение № 112/05.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2

3797/2008 г., IV г. о. и решение № 21/04.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 161/2008 г., V г. о.

От ответника по касационната жалба С. М. Д., чрез адв. Бъчварова и адв.

Т., е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор на касационната жалба от В. П. М. - трето лице - помагач на страната на ответника С. М. Д..

Страните претендират присъждане на направените в касационното производство разноски по делото.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното:

Касационната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд.

За да отхвърли иска, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с нотариален акт № ...., том 1, дело № 121 от 9.03.1989 г., С. И. К.

/баща на ищеца/ е признат за собственик на основание давностно владение на недвижими имоти, находящи се в на гр. Девня, кв. “Повеляново“, сред които и дворно място с площ от 880 кв. м., част от дворно място от 940 кв. м., съставляващо парцел V - ..... в кв. ..... и дворно място с площ от 1180 кв. м., представляващо парцел IV - ..... в кв. ....., ведно с построените в него жилищна сграда и стопански постройки.

Прието е също, че парцел V - ...... в кв. ..... съответства на имот с идент.

№ *** по КК на гр. Девня , а парцел IV - ..... на поземлен имот с идентификатор ...... .

С нотариален акт № ...., том 1, дело № 307/16.04.1992 г. С. И. К. и съпругата му Т. Д. К. дарили на В. П. М., дворно място с площ от 880 кв. м., съставляващо парцел V - .... с неуредени регулационни сметки.

С нотариален акт № ....., том 2, рег. № 1445, дело № 177 от 22.03.2019 г.

В. М. продала на ответника С. М. Д., поземлен имот с идентификатор № ......

3 по КК на гр. Девня, с площ от 981 кв. м. с номер по предходен план № ...., кв.

....., парцел V.

Въз основа заключението на съдебно-техническата експертиза е прието за установено, че кадастралният и регулационен план на гр. Девня, кв.

“Повеляново“ е одобрен със Заповед № 4540/20.07.1968 г. на Председателя на ОНС Варна и е действащ и към настоящия момент. Кадастралната карта е одобрена със Заповед № РД 18-85/17.09.2008 г. При имота на ищеца няма разминаване в границите по РП и по КК, а при този на ответника има разминаване в границите по РП и КК, чрез изместване на източната му граница, както и придаваема част от имот № ..... към парцел V - 294, за която не са открити да са уредени сметки по регулация. Парцели IV - ..... и V - 294 в кв. ..... са отредени за един и същ имот - 294, поради което между тях не може да има придаваема част по регулация. На място е изградена каменна подпорна стена с височина между 1 м. - 1,5 м., която не е отразена в кадастралния план и в КК, като според вещото лице тази стена е построена след 1968 г. и поради това не е била нанесена в кадастралния план.

При така приетата за установена фактическа обстановка въззивният съд е изложил мотиви, че след като от общ имот, принадлежащ на едно лице /наследодателя на ищеца/, са образувани няколко парцела, следва да се приеме, че приложението на регулационния план за общата граница между двата имота не би могло да се поставя в зависимост от заплащането на регулационни сметки и разпоредбите на чл. § 8, ал. 1 и § 6, ал. 2, изр. първо от ПР на ЗУТ са неприложими. Съдът е посочил, че установеното, че на мястото, където ищецът поддържа, че е действителната граница между двата недвижими имота е изградена подпорна стена с височина около 1 м. - 1, 5 м., която не е нанесена в плана от 1968 г., не може да обуслови извод за неприлагане на регулационния план от 1968 г. Прието е също, че макар и да не се съдържат доказателства за уреждането на сметки по регулация за придаваемите части от имот 293, то се касае за част, която е в южната част на УПИ V - .... и не съвпада с процесната реална част, касаеща източната граница на УПИ V-.... към УПИ IV-- ..... .

Съдът е изложил мотиви, че от нотариалния акт за дарение от 1992г.е видно, че родителите на ищеца даряват на В. М. дворно място с площ от 880 кв. м., съставляващо парцел V - ..... по плана на гр. Девня, кв. “П.“ в кв. ..... и 4 изхождайки, че индивидуализиращ белег са границите на имота, а не площта му, е направил извод, че по силата на договора за дарение М. е придобила собствеността върху парцел V - ....., съответстващ на поземлен имот с идентификатор ......, с площ по скица от 981 кв. м. и съответно правото на собственост на ответника се разпростира върху площта, очертана в КК, а не от посочената в нотариалния акт на праводателката му.

За неоснователни са счетени доводите на ищеца за придобИ.е на спорната реална част по давност въз основа на осъществявано от родителите му владение, тъй като свидетелите не установяват факти, свързани с периода и осъществяването на фактическа власт.

Съдът е приел, че не е доказано и че ищецът е упражнявал владение върху имота. Относно паркирането на автомобила му в спорния имот са изложени мотиви, че от показанията на свидетеля Георгиев не се установява дали се касае за постоянно извършвани действия и от кога. Кредитирайки показанията на свидетелите Д. и И., според които В. М. им е заявила, че е предоставила на ищеца за ползване спорната част, съдът е приел, че действията по паркиране на лекия автомобил на ищеца са търпими, извършвани с изричното или мълчаливото съгласие на собственика и няма доказателства те да са трансформирани във владение по смисъла на чл. 68 ЗС.

Изложени са мотиви, че показанията на свидетелите Д. и И. са непротиворечиви, логични, касаят пряко добити впечатления, кореспондират и на житейската логика съобразно родствените отношения между праводателя на ищеца и В. М., а в тази насока е и изложеното от свидетеля Г., че В. М. е била в добри отношения с ищеца и винаги са се разбирали. Съдът е посочил, че липсата на ограда между двата имота, респ. наличието единствено на подпорна стена с оглед предотвратяване свличането на земна маса, не би могло да обуслови извод, че ищецът е възпрепятствал упражняването на фактическата власт върху процесната реална част от страна на В. М..

Съдът е приел, че при извод за липса на осъществявана фактическа власт с намерение за своене върху спорната реална част, не се налага изследване възможността за осъществяване на давностно владение върху спорната реална част от парцел. За пълнота на изложението е проследена правната уредба, касаеща правната възможност за придобИ.е реална част от парцел, като е посочено, че с чл. 200 ЗУТ е предвидена възможност за придобИ.е по 5 давност на реална част от урегулиран имот, ако са спазени изискванията на действащия благоустройствен закон за минимални площ и размери и на двата УПИ. В случая владение на спорната реална част не може да доведе до придобИ.ето й по давност, тъй като останалата част от УПИ на ответника няма да отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗУТ.

Направен е извод, че не е установено наличие на грешка или непълнота в кадастралната карта - от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че разминаването между РП и КК за имота на ответника касае единствено източната му граница, която не е предмет на спора. Относно границата между процесните имоти няма разминаване – установено е застъпване и разминаване в дъното в рамките на допустимата грешка по смисъла на чл. 18, ал. 4, т. 2 от Наредбата за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри и не следва да се смята за грешка, а и не касае спорната реална част, ситуирана в северозападната част на ПИ с идентификатор № ....... .

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице посоченото основание на чл. 280, ал. 2 предл. второ ГПК за допускане на касационното обжалване, поради следното:

Първият правен въпрос е за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните и да направи собствени правни изводи е от обуславящо значение за изхода на спора, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие с трайната практика на ВКС, вкл. и цитираната от касатора, според която въззивният съд е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и да обсъди всички доводи на страните по предмета на спора. В случая въззивният съд е основал изводите си на събраните по делото доказателства, като е изложил мотиви по доводите на страните.Несъгласието на страната с направените от въззивния съд изводи не може да обоснове допускане до касационно обжалване, защото касае правилността на съдебния акт, която е извън обхвата на проверката, осъществявана в производството по чл. 288 ГПК.