Решение № 1479 от 28.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1479 гр. Пловдив, 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20235300501994 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и следващите ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от Бачковската Ставропигиална Света Обител „Успение Богородично – Бачковски манастир“ с. ***“, чрез пълномощника по делото адвокат П., против Решение от 27.04.2023 г., постановено по гр. д.№ 2300/2012г. по описа на РС- Асеновград, с което съдът на осн. чл. 353 от ГПК е разпределил делбения имот- ПИ 02*** между съделителите като в дял на „БЪТЕРФЛАЙ 2003“ ЕООД, ЕИК 115784801, със седалище и адрес на управление гр.

П., ул.“***, представлявано от Г. П. – управител е възложил ПИ 029***/нула две девет седем четири точка едно две точка осем шест - проектен/ урбанизирана територия с начин на трайно ползване за къмпинг мотел, с площ от 2**/двадесет и шест хиляди осемстотин двадесет и два/ кв. м. по КК на с. Б., общ Асеновград, при граници и съседи: 02974**, 02974,1**, 02974,1**, 02974,1**, а в дял на Бачковската Ставропигиална Света Обител „Успение Богородично – Бачковски манастир“ с. *** е възложил ПИ 0297***/нула две девет седем четири точка едно две точка осем пет - проектен/- урбанизирана територия с начин на трайно ползване за къмпинг мотел, с площ от 706/седемстотин и шест/ кв. м. по КК на с ***, общ.

Асеновград, при граници и съседи: 029**, 029**.

Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост на обжалваното решение, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна. Претендира разноски.

1

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемото дружество „БЪТЕРФЛАЙ 2003“ ЕООД, ЕИК 115784801, подаден чрез пълномощниците им адвокати В. и М., с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Претендира разноски.

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършена служебна проверка на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се следи служебно и за спазването на императивните материалноправни норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки доводите на страните, както и посочените предели на въззивната проверка, съдът намира следното:

Производството е делбено във фазата по извършване на делбата.

С влязло в сила Решение № 54 от 09.01.2015 г. постановено по в. гр. д. № 3143 по описа на ОС –Пловдив за 2014 г. е отменено Решение № 101/ 13.03.2014г., постановено по гр.д. № 2300 по описа за 2012г. на Районен съд Асеновград, III-състав, като е допусната съдебна делба между "Бътерфлай 2003" ЕООД, ЕИК 115784801, със седалище и адрес на управление гр. П., ул."***, представлявано от Г. П. – *** и Бачковската Ставропигиална Света Обител "Успение Богородично – Бачковски манастир" с. **, по отношение на имот № 029***, находящ се в с.**, община Асеновград, област Пловдив, по кадастралната карта одобрена със Заповед № 300-567/08.11.2004 г. на Изпълнителния директор на АК, с площ на целия поземлен имот по кадастрална карта 22 738 кв. м, с трайно предназначение – земеделска територия, с начин на трайно ползване – друга селскостопанска територия при неполивни условия, при съседни имоти по кадастрална карта № 01** на Бачковски манастир "Света Богородица", № 01** – път, № 01** - Бачковски манастир "Света Богородица", № 01** - път І клас на Държавата, ПРИ КВОТИ : 22155/22738 ид.ч. за Бътерфлай 2003" ЕООД, ЕИК 115784801, със седалище и адрес на управление гр. П., ул."***, представлявано от Г. П. – управител и 583/22738 ид.ч. за Бачковската Ставропигиална Света Обител "Успение Богородично – Бачковски манастир" с. ***.

Втората фаза на делбата следва да се извърши в предметната рамка на решението по допускане на делбата, т.е. за имотите, допуснати до делба и между лицата, титуляри на правото на собственост или техни законни правоприемници.

В тази връзка следва да се отбележи, че в хода на първоинстанционното производство по извършването на делбата между страните по делото е постигната по 2 гр. д.№ 1177/2015г. на АРС по предявен иск с правно квалификация чл. 54 ЗКИР, съдебна спогодба от 16.02.2016г., като е извършено изменение на КККР по отношение на ПИ 02974.** , като е прието, че е налице грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри по отношение на границите и площта на ПИ 029**, като действителните правилни и реални граници на този имот по КККР, съгласно който следва да бъде нанесен в картата, са тези, очертани със зелени линии по скица № 4 за изменение на карта, че действителната площ на този имот е 27 528 кв.м., а действителния статус е за „мотел, ресторант и къмпинг“.

От заключенията на двете СТЕ, които настоящият съдебен състав кредитира изцяло като обективни, пълни и компетентно дадени се установява, че със съдебна спогодба от 16.02.2016 г., сключена по гр. д.№ 1177/2015г. на АРС е извършено изменение на КККР по отношение на ПИ 0297** в ПИ 029**, като е образуван ПИ 029** с площ 27528 кв. м. , който е идентичен с ПИ 029** и включва цялата площ на допуснатия до делба имот, като в северната и източната посока се разширява в резултат на нанасяне на вярната граница, на което се дължи и изменението на площта на ПИ 029**. Изменението на площта на ПИ 029** се дължи на нанасянето на верните му имотни граници приети със съдебна спогодба от 16.02.2016 г. по гр.д. № 1177/2015 г. на АСР. Към настоящия момент актуални статут на имот 02** по данните в КК е урбанизирана територия с предназначение за къмпинг мотел, след постановяване на решението по допускане на делбата е започнало производство по изменение на КК на с Б., засягащо имоти с КИ 029**, 029**, 029**, 029** и 029**, което приключва с влизане в сила на Заповед от 17.06.2016г. на началника на СГКК Пловдив. С изменението на КК се нанася нов обект в КК - ПИ 029** с площ 27528 кв. м. „за къмпинг мотел“, като площта на новия имот включва цялата площ на ПИ 029** от 22740 кв. м., цялата площ на ПИ 029** от 1791 кв. м., цялата площ на ПИ 029*** от 1248 кв м, 37 кв м от ПИ 029** и общо 1713 кв. м. от ПИ 029**. Това е единственото изменение на КК засягащо процесния имот, и с нея е отстранена грешка в КК. Тази грешка в кадастралната карта е отстранена с издаването на заповед№184819/17.06.2016 г. на началника на СГКК гр. Пловдив, като ПИ 029** е идентичен със ПИ 029***

Досежно възражението на жалбоподателя, че съдът се е произнесъл по недопустим иск, тъй като липсва идентичност между имотите по допускането на делбата и нейното извършване. Настоящият съдебен състав намира, че несъобразяване със силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата досежно делбените имоти и тяхното описание е налице само ако в решението по извършване на делбата описанието на имотите сочи,че е извършена делба на имоти,които не са идентични с допуснатите до делба като пространствено обособена част от земната повърхност. В този случай решението по извършване на делбата е недопустимо,тъй като е налице произнасяне извън предмета на спора. Ако обаче е налице несъответствие между описанието на имотите в решението по допускане и решението по извършване на делбата,което не сочи на произнасяне по предмет,различен от заявения с исковата молба, вкл. и когато в решението по извършване на делбата допуснатите до делба поземлени имоти са описани като новообособени,това не обосновава недопустимост на решението по извършване на делбата, както е в разглеждания казус. С предявяване на иск за делба съдът бива сезиран с искане за прекратяване на съществуващото дотогава състояние на съсобственост върху описаното в исковата молба /респ. включеното в делбената маса по реда на чл.341,ал.2 ГПК/ имущество. С решението по допускане на делбата съдът се произнася по 3 въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя,както и каква е частта на всеки съсобственик /чл.344,ал.1 ГПК/. След влизане на това решение в сила по реда на чл.349 и сл. ГПК съдът следва да извърши делбата именно на имотите,за които тя е била допусната,т.е. имотите,посочени в решението по допускане на делбата следва да бъдат идентични с имотите,посочени в решението по нейното извършване,за да може да се приеме,че е налице произнасяне по заявения с исковата молба спорен предмет.

При извършването на делбата съдът следва да се съобрази с решението по допускането й. В този смисъл решението по допускане на делбата се ползва със сила на пресъдено нещо по посочените в чл.344,ал.1 ГПК въпроси. В това решение делбеното имущество се описва според възприетите в практиката белези,необходими и достатъчни за неговата индивидуализация,посредством които да бъде отграничено от друго имущество от същия вид. Когато обаче след постановяване на решението по допускане на делба, настъпят промени в имота, който е бил предмет на делба, съдът следва да отчете тези промени в делбения имот, стига същите да нямат за последица създаване на нов обект на право на собственост. След постановяването на решението по допускане на делба е извършено изменение на КККР, като е нанесен нов обект на КК- ПИ 029** с площ 27528 кв. м., който е идентичен с ПИ 029*** /допуснат до делба/и включва цялата площ на допуснатия до делба имот, като в северната и източната посока се разширява в резултат на нанасяне на вярната граница, на което се дължи и изменението на площта на ПИ 029***. Това изменение на КККР е станала поради сключената между страните по настоящото дело съдебна спогодба по гр.д.

№1177/2015 г. на АРС. Със съдебната спогодба страните прекратяват един спор, като преуреждат отношенията си по общо съгласие и занапред отношенията им са такива, каквито ги прогласява спогодбата. В следствие на сключената съдебна спогодба е извършено изменение на КККР по отношение на ПИ 029*** в ПИ 029***. Нанасянето на верните имотни граници в КККР няма за последица създаването на нов имот, на нов обект на правото на собственост нито пък води до обособяването на нов самостоятелен поземлен имот, който да включва в себе си само част от допуснатия до делба имот.

Поради това промените, които следва да бъдат взети предвид при извършването на делбата обективно водят до промяна в описанието на имота. Подобна разлика в описанието на имота не би могла да обоснове недопустимост, както и неправилност на решението по извършване на делбата. Съобразявайки това районният съд е извършил делба на ПИ №029**, който е идентичен с имота допуснат до делба ПИ 029**.

Касателно възражението, че подписаната съдебна спогодба на гр. д. №1177/2015 г. по описа на АРС е сключена от лице без представителна власт, в нарушение на принципите на добросъвестността и добрите нрави, настоящият съдебен състав намира следното. Според константната съдебна практика съдебната спогодба е договор, уреден в чл. 365 - 367 ЗЗД , който се одобрява от съда съгласно чл.234 от ГПК и производството по делото се прекратява. Съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение - сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила. Спогодбата е подчинена на режима на договорите, определението за одобряването й е подчинено на режима на охранителните актове, а определението за прекратяване на производството по делото - на режима на определенията, които турят край на производството по делото. Макар че се потвърждава от съда, съдебната спогодба запазва качеството си на договор и не се превръща в съдебен акт. Ако договорът за съдебна спогодба е опорочен, порочността следва да се разкрие по исков ред. Това в разглеждания случай не е направено. Поради това направените във въззивната жалба възражения досежно порочността на съдебната спогодба не следва да бъдат обсъждани.