Решение № 5565 от 19.07.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е № гр. София, 19.07.2019 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, I Гражданско отделение, 26-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9148 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 от Търговския закон, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.

С исковата молба „У.Б.“

АД против В.Т. Д. твърди, че на 24.04.2007 г. между страните е сключен Договор за банков кредит №93 от 24.04.2007 г. с цел покупка на недвижим имот и строително-довършителни дейности. По силата на договора Банката му предоставила на ответника кредит в размер на 62 400 евро, които той се е задължил да усвои, да ползва и да върне сумата чрез плащането на анюитетни вноски, ведно с уговорените лихви и комисионни в срок съгласно договора, с краен срок на погасяване 05.05.2032 г. Съгласно чл. 4 от договора, за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент (1 м. EURIBOR) и надбавка от 2,

886 пункта. Ответникът усвоил изцяло отпуснатия му кредит. Твърди се, че поради допуснато просрочие, на основание т.16.1 от договора, вр. с чл.60, ал.2 от ЗКИ, кредитът е бил обявен за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 05.12.2013 г., за което ответникът бил уведомен с нотариална покана, изпратена чрез Нотариус Г.Г., която се счита връчена на 31.03.2017 г. Ответникът не е заплатил дължимите суми, което поражда правния му интерес да предявява иск пред съда.

ИСКАНЕТО е да се осъди ответника да заплати на ищеца 1/сумата от 55028, 32 евро, дължима и неизплатена главница по Договор за банков кредит №93/2007 г., ведно със законна върху главницата от 06.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/сумата от 2 265,50 евро /две хиляди двеста шестдесет и пет евро и петдесет евроцента/- неизплатен договорен лихвен процент по Договор за банков кредит № 93 от 24.04.2007 г. за периода от 05.06.2013 до 05.12.2013 г., 3/сумата от 34

717, 29 евро /тридесет и четири хиляди седемстотин и седемнадесет евро и двадесет и девет евроцента/ - лихва върху просрочена главница по Договор за банков кредит № 93 от 24.04.2007 г. за периода от 05.09.2013 г. до 05.07.2018 г. и 4/ сумата от 4 946,28 /четири хиляди деветстотин четиридесет и шест евро и двадесет и осем евроцента/ - наказателна лихва при просрочие по Договор за банков кредит № 93 от 24.04.2007 г. за периода от 05.06.2013 до 05.07.2018 г., както и разноските по делото.

С отговора си в срока по чл.367, ал.1 от ГПК, ответникът оспорва иска по основание и размер.

Поддържа, че банката едностранно е увеличила възнаградителната лихва по кредита, над договорения между страните размер от 6, 75 % уговорен като фиксиран лихвен процент, който не се променя от пазарните условия, освен при увеличаване на БЛП с повече от един пункт, без това условие за увеличение на лихвения процент да е било налице, тъй като за периода EURIBOR бележи драстичен спад, и без да е било налице постигнато между страните съгласие за увеличаване на възнаградителната лихва.

Поддържа, че клаузите на т.4, т.11.1, т.11.1.1., т.11.1.2. и т.11.1.3. от договора, в частите даващи право на Банката едностранно да определя БЛП са неравноправни на основание чл.143, т.9, т.10 от ЗЗПотр и моли да бъдат обявени за нищожни на основание чл.146, ал.1 от ЗЗПотр, защото предвиждат възможност банката да увеличава лихвения процент без посочени обективни условия, които да не зависят от волята на кредитора и при подробно и ясно описана методика за тяхната промяна, която да позволява повишаване на лихвата. Ответникът поддържа, че клаузите не попадат в изключенията по чл.144 от ЗЗПотр и не обвързват страните, поради което той не дължи възнаградителна лихва в претендирания от ищеца размер. Оспорва дължимостта на частта от платената до момента от него възнаградителна лихва, представляваща разлика над уговорения процент в размер на 6, 75 % до заплатената от него сума, за която прави възражение за прихващане. Оспорва дължимостта на лихва върху задължението за възнаградителна лихва, поради нищожността на клаузата по т.11.2.1 от Договора, на основание чл.26, ал.1 пр.1 от ЗЗД вр. с чл.10, ал.1 от ЗЗД и поради начисляването й върху вземания, които не са изискуеми. В тази връзка прави евентуално възражение за прихващане с платената до момента лихва за просрочена главница, със сумата представляваща разлика над договорения процент от 11, 75 %, начислен само върху просрочена главница, но не върху просрочена лихва.

Ответникът поддържа, че клаузите на т.4.3. и т.11.2.3. от договора, предвиждащи задължение на кредитополучателя да заплати наказателна лихва са нищожни поради противоречие със закона чл.69, вр. с чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и поради накърняване на добрите нрави, поради това че предвиждат още едно обезщетение за забава повторно олихвяване на просроченото задължение, както и на редовен непадежирал дълг при вече уговорено обезщетение в размер на лихва за просрочена главница, т.е. с тях за едно и също неизпълнение са предвидени два вида санкционни клаузи. Поддържа, че клаузата в договора, възоснова на която се претендира присъждане на наказателна лихва при просрочие е нищожна и на основание чл.26, ал.4 от ЗЗД поради липса на съгласие. В тази връзка оспорва изцяло дължимостта на сумата от 4 946, 28 евро наказателна лихва за просрочие, а при евентуалност – прави и възражение за прихващане с част от вземането, в размер на платената до момента от него наказателна лихва за просрочие.

Ответникът прави евентуално възражение за погасяване по давност на целия или частта от вземанията, на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД за тригодишен период назад, считано от датата на исковата молба за конкретни суми, посочени в пункт „Г“ от отговора. Оспорва настъпването на предсрочна изискуемост на кредита, както и прави възражение за забава на Банката - кредитор, която с поведението си е осуетила изпълнението и не е дала необходимото съдействие за това.

С допълнителната искова молба ищецът оспорва възраженията за нищожност на клаузите в договора за кредит; поддържа, че оспорените като неравноправни клаузи не са нищожни, както и че в случая са приложими изключенията на чл.144, ал.2, т.1 от ЗЗПотр. Поддържа, че клаузата предвиждаща наказателна лихва не е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тя е уговорена между страните и ги обвързва, освен това не предвижда обезщетение за неизпълнение на едно и също задължение. Оспорва и възражението за погасяване на вземанията по давност, с доводи, че не е изтекъл приложимия в случая срок по чл.110 от ЗЗД, а и освен това длъжникът е направил признание на иска с молба вх.№ 911-07-006303 от 14.09.2015 г., с което давностния срок е прекъснат.

С допълнителния отговор ищецът прави възражение, че клаузите на т.11.1. и т11.1.2. са нищожни и на друго основание – поради липса на съгласие – чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД. Поддържа възражението за погасяване на вземанията на основание чл.111, б. „в“ от ЗЗД, извън вземането за главница. Поддържа твърденията си, че не е налице предсрочна изискуемост на вземанията и прави възражение, че клаузата на чл.16.1.2. е неравноправна, на основание чл.143, т.19 вр. с т.14 от ЗЗПотр.

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, по свое убеждение прие за установено следното:

Безспорно е, както и установено от доказателствата по делото, че правоотношенията между страните са породени от сключен на 24.04.2007 г. Договор за банков кредит № 93 от 24.04.2007 г. между „У.Б.“ АД, като кредитодател и ответника В.Т.Д., като кредитополучател, по силата на който „У.Б.” АД е предоставило на кредитополучателя кредит в размер на 62 400 евро за закупуване и ремонт на недвижим имот с краен срок за погасяване на кредита до 05.05.2023 г., обезпечен с ипотека. Съгласно клаузите на чл.4.1.а от договора, за усвоения кредит ответникът се е задължил да заплаща годишен лихвен процент (ГЛП), формиран като сбор от два компонента - плаващ лихвен процент, наречен Базов лихвен процент (БЛП) по т.10.3 и 10.4 от Условията по кредити на физически лица (Условията), определен съгласно т.11.1.1 при подписването на договора – едномесечен EURIBOR, и надбавка към него във фиксиран размер на 2, 886 %. Така формиран към датата на подписването му, общият размер на годишния лихвен процент е 6, 75 %. С клаузата на чл.11.1.1 е уговорено, че приложимият към съответния период годишен лихвен процент се определя от УС на банката или оторизирани лица, възоснова на конкретно посочения индекс в Условията, които са неразделна част от договора, с които кредитополучателят е запознат. Уговорено е, че банката уведомява кредитополучателя за приложимия БЛП и за промяната му чрез публикация в интернет страницата, изрично посочване в извлечението и изпращане по пощата на посочения от него адрес в заявлението за кредит (чл.11.1.1 и 11.1.2.). С разпоредбата на чл.11.1.3 от Договора, страните са се съгласили, че при кредити, платими на анюитетни вноски, ГЛП за кредита се фиксира в лихвения план и не се променя, освен когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му с най-малко един пункт и възможност банката да може едностранно да променя размера на годишния лихвен процент, без да е необходимо предварително съгласие на кредитополучателя, за което го уведомява в едноседмичен срок.

От основното заключение на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно счетоводна експертиза се установи, че към 05.12.2013 г. има просрочена и неплатена главница от общо 249, 30 евро, по три вноски с настъпил падеж от 05.09.2013 г. до 05.11.2013 г. включително, като в хода на делото и от допълнителното заключение се установи, че ответникът е бил в просрочие независимо от начина, по който е формиран размера на първата платена вноска. Вещото лице изчислява размера на неплатената част от главницата по кредита и на възнаградителната лихва, при условие, че същите са предсрочно изискуеми към тази дата. Също така от заключението е видно, че размера на дължимата от ответника лихва върху просрочената главница за периода от тази дата до предявяване на исковата молба е 34 717, 34 евро, а на наказателната лихва за периода от 30.08.2016 г. до датата на предявяване на исковата молба - 4946, 28 евро. От експертното заключение се установява, че за периода от 24.04.2007 г. (датата на подписване на договора) до датата на предявяване на настоящия иск ответникът е заплатил по кредита общо сумата от 50 996, 42 евро (Приложение 1 към основното заключение). По поставените му задачи в основното заключение вещото лице изчислява и размера на дължимите се суми по кредита, при ГЛП от 6, 75 % без отчитане на промяната му (приложение 4).

Изяснява се (от отговора на задача 8), че за период - отпреди три години преди датата на предявяване на исковата молба, не е имало неплатени задължения по процесния банков кредит, които да са предмет на разглеждане на възражението за погасителна давност. По допълнително поставените от страните задачи, от съда е допусната изслушана допълнителна съдебно счетоводна експертиза на вещото лице, което със заключението си установява размера на неплатената лихва върху главница, наказателна лихва и възнаградителна лихва предмет на исковата претенция – за период от три години назад отпреди датата на подаване на исковата молба (от 06.07.2015 г. до 05.07.2018 г.) С нотариална покана рег. № 1056, том I от 10.02.2017 г. на Нотариус с рег. № 637 на НК и район на действие СРС Банката е уведомила ответника, че кредитът е предсрочно изискуем на основание т.16.1. от Договора и Раздел IX от ОУ. Съгласно посочената клауза от договора, предсрочно изискуем кредитът заедно с лихвите става по преценка на кредитора изцяло или частично изискуем, на, и в случай, че настъпи всяко едно от основанията по т.16.1.1. и 16.1.2. при нарушение на условията на договор, както и просрочие или неплащане на изискуеми задължения. Нотариалната покана е връчена на кредитополучателя при условията на чл.47, ал.1 от ГПК на 31.03.2017 г. От заключението на вещото лице се установява, че към датата на връчването й просрочени са били задължения по договора в размер на общо 1800, 61 евро.