Определение № 2165 от 08.08.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2165 гр. Пловдив, 08.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ив. А.а Атанасова

Членове:

Стефка Т. Михова

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502120 по описа за 2024 година

Производство по чл. 274 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК, образувано по частна жалба на „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 срещу Разпореждане инкорпорирано в Заповед №5682 от 08.07.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. №11449 по описа за 2024г. на Районен съд- Пловдив, ХII гр. с., с коeто е било отхвърлено подаденото от дружеството заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу С. П. А., с ЕГН: **********, за претендираните със заявлението вземания както следва: 407,41 лв. – договорно възнаграждение за периода от 30.04.2021 г. до 28.02.2023 г.; 658,42 лв. – обезщетение за забава за периода 01.05.2021 г.– 01.07.2024 г.; законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 02.07.2024 г. до окончателното плащане на вземането.

Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалваното разпореждане, искането е за неговата отмяна и постановяване на въззивен съдебен акт за уважаване на заявлението досежно горните вземания.

Съдът установи следното: Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, на основание чл. 413 ал. 2 от ГПК препис от жалбата не се връчва на ответната страна. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.

Производството пред районния съд е образувано по подадено от „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, като кредитор, срещу длъжник С. П. А., с ЕГН: **********,заявление по чл. 410 от ГПК, с което се иска издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение за следните вземания: сумата 2405,02 лв., съставляваща главница по сключен между С. А. и „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит №****/08.02.2021г. , ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, сумата 407,41 лв., съставляваща 1 възнаградителна лихва за период 30.04.2021 г. – 28.02.2023 г. и сумата 658,42 лв. - обезщетение за забава за период 01.05.2021 г. до датата на депозиране на заявлението. В раздел 12 от заявлението / Обстоятелства, от които произтича вземането / е посочено, че процесните вземания произтичат от сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и С. П. А., с ЕГН: **********, договор за поръчителство на 08.02.2021 г. и сключен на същата дата договор за поръчителство между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, с които са обезпечени вземанията на „Кредисимо“ ЕАД по сключения между него и А. договор за потребителски кредит, като в изпълнение на така поетите задължения поръчителят е платил задълженията на А. към „Кредисимо“ ЕАД.С договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2022 г. и Приложение № 1 към същия от 10.06.2022 г. „Ай Тръст“ ЕООД е прехвърлило на „ Агенция за събиране на вземания“ЕАД взаманията си срещу длъжника по договора за поръчителство.

От представения към заявлението Договор за потребителски кредит се установява че „Кредисимо“ ЕАД е предоставило в заем на С. П. А. сумата от 2490,26 лв. за срок от 24 месеца, при годишен лихвен процент 20 % за целия срок на договора и годишен процент на разходите / ГПР / от 21,94 %. Посочен е общия размер на подлежащата на връщане сума – 3041,76 лв. и начин на връщане – на 24 равни месечни вноски в размер на 126,74 лв. всяка съгласно приложен погасителен план, с краен падеж 28.02.2023 г.Според общите условия за предоставяне на кредити от „Кредисимо“ ЕАД задължително условие за предоставянето на заемните средства е потребителят да обезпечи вземанията на кредитора по договора чрез предоставяне на банкова гаранция, а в случай че не може да даде такава – да сключи договор за поръчителство с посочен от кредитора поръчител. В изпълнение на това задължително условие е сключения на 08.02.2021г. между А. и „Ай Тръст“ ЕООД договор за поръчителство, като справка в ТР установява че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД от неговото учредяване и понастоящем. Поръчителят се е задължил солидарно с А. за всички вземания на „Кредисимо“ ЕАД към него, произтичащи от договора за кредит / в този смисъл е подписан на същата дата и договор за поръчителство между „Ай Тръст ЕООД“ и „Кредисимо“ ЕАД /, а А. - да заплати на поръчителя възнаграждение в размер на 3396,96 лв. – по 141,54 лв. месечно за 24 – месечния период на договора съгласно погасителния план към договора му с „Ай Тръст“ ЕООД относно изплащане на възнаграждението за поетото поръчителство. Така и без специални знания е видно, че действителният ГПР по договора за кредит е над максимално допустимия от разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК от 50%, съответно, че посоченият в договора ГПР от 21,94 % не е действителния по причина, че в него не е включено възнаграждението по договора за поръчителство, което е следвало да бъде включено предвид задължителния характер на този договор за предоставянето на кредитните средства от „Кредисимо“ ЕАД и на основание разпоредбите на чл. 19 ал. 1 от ЗПК и на § 1 т.1 от ДР ЗПК. Тези уговорки са във вреда на потребителя, не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, поради което съставляват неравноправни клаузи по 2 смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Освен това, следва да се отбележи още, че посочването в договора за кредит на по- нисък от действителния ГПР представлява невярна и следователно измамна информация относно общите разходи по кредита, което поведение следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора – неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на подлежащата на връщане сума по кредита от потребителя е неравноправна по смисъла на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора за кредит в неговата цялост. В този смисъл, неяснотата относно включените в ГПР компоненти съставлява и нарушение на основното изискване по чл. 145 ал. 2 от ЗЗП клаузите, определящи основния предмет на договора да са ясни и разбираеми. С оглед изложеното договорът за кредит е недействителен.

Съгласно разпоредбата на чл. 138 ал. 2 изр. 1 от ЗЗД поръчителството може да съществува само за действително задължение. Недействителността на договора за кредит означава, че същият не е породил действителни задължения - в т.ч. и досежно главницата, за поръчителя на основание казаната разпоредба, съответно и за неговия частен правоприемник по договора за цесия. Вземането на кредитора по чл. 23 от ЗПК не е в изпълнение на договора, а на плоскостта на неоснователното обогатяване - за реституиране на даденото по недействително правоотношение. Поради което и с оглед казаната разпоредба на чл. 138 ал. 2 от ЗЗД няма как това вземане да бъде обезпечено чрез договорно поръчителство по недействителната облигация – договора за кредит.

По така изложените от настоящия съд мотиви издаването на Заповед по чл. 410 от ГПК по заявлението за процесните вземания на възведеното основание е правилно отказано с обжалваното разпореждане и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане инкорпорирано в Заповед №5682 от 08.07.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. №11449 по описа за 2024г. на Районен съд- Пловдив, ХII гр. с., с коeто е било отхвърлено подаденото от „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу С. П. А., с ЕГН:

**********, за претендираните със заявлението вземания както следва: 407,41 лв. – договорно възнаграждение за периода от 30.04.2021 г. до 28.02.2023 г.;

658,42 лв. – обезщетение за забава за периода 01.05.2021 г.– 01.07.2024 г.; законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в 3 съда – 02.07.2024 г. до окончателното плащане на вземането.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4