Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 101 от 24.11.2021, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 579/2021
Вид
Решение № 101
Подписан
24.11.2021
В сила
28.06.2022
Състав
Евгения Тодорова Генева, Ваня Николаева Иванова, Георги Стоянов Мулешков

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. София, 24.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

ГЕОРГИ СТ. МУЛЕШКОВ

Ваня Н. Иванова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело № 20211800500579 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „М.“ООД,ЕИК ......... със седалище и адрес на управление гр.Б., бул.“Р.“ № ..,против решение № 260653/07.05.2021г. на РС-Ботевград по гр.д.№ 40/2020г.,с което е признато за установено по отношение на въззивника,че Д.,представлявана от МРРБ, е собственик на част от поземлен имот с идентификатор ..................... по КК и КР на Б. ,с площ 500 кв.м като целият имот е с площ 3630 кв.м, стар № ..........,кв...,парцел П.,с граници на имота: имот с идентификатор ........................,имот с идентификатор ........................,имот с идентификатор ...................... и за която част от имота въззивникът се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № ..,том п.,рег.№....,дело № ../....г. на нотариус З.А.отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК в частта му,с която е констатирано,че дружеството е собственик на част от поземлен имот с идентификатор ..................... по КК и КР на Б. с площ 500 кв.м,трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-за друг обществен обект,комплекс, стар идентификатор ...............,номер по предходен план ..........,кв...,парцел П.,съседи : ........................,........................ и ......................, и ответникът е осъден да заплати 677.52 лв. разноски.Релевират се оплаквания за необоснованост и материална незаконосъобразност.Не била доказана идентичност между процесната част от имота и частта от имота,за която Д. била призната за собственик по гр.д.№ 678/2011г. на БРС,с което ответникът не бил обвързан,и при евентуалностпроцесната част била придобита от последния по давностно владение.АЧДС 1

№ .... от ...............г. на О.у. нямал конститутивен ефект и не легитимирал материално-правно ищеца.Отписването от актовите книги за държавна собственост имало оповестително, а не правопрекратително действие.Липсвало придобивно основание за Д., докато дружеството придобило имота в качеството на правоприемник на Стопанско обединение „Механизация и техническо обслужване на селското стопанство“, чийтито активи и пасиви приел по баланса от 31.10.1990г. съгласно разделителен протокол.През 1996г. ДФ“М.“ било преобразувано в „М. „ ЕООД,което продало 80% от капитала на „М. ..“ ООД през 1997г. и 20 % на гпупа физически лица през 1998г.В капитала на дружествата била включена не само построената сграда/магазин,но и застроеният терен плюс прилежащата площ.Вещно-транслативният ефект настъпвал по силата на самото преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество,независимо дали има „осчетоводяване“,“заприходяване“ и прочие.Свидетелката Г. установила,че дружеството владее терена от 1994г.,когато започнало строителството на магазина, до момента явно, непрекъснато и несмущавано ,следователно към датата на мораториума върху придобиване по давност на имоти част държавна или общинска собственост 01.06.2006г. дружеството вече е било собственик.Претендира се отмяна на решението,отхвърляне на иска и осъждане на въззиваемата страна да заплати съдебните разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна.Ответникът се домогвал да се легитимира с констативен акт,съставен преди уважаване на ревандикационния иск по гр.д.№ 678/2011г.на БРС.С предявяването на исковата молба по този иск се прекъснала придобивната давност.Възражението за изтекла давност се преклудирало с влизане в сила на решението, а и това не би било възможно на друго основание-поради законния мораториум.Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед доводите на страните,Софийски окръжен съд намира въззивната жалба процесуално допустима, но неоснователна.

О. у. на С. о. е инициирал производството с искова молба на 09.01.2020г. като е предявил иск против дружеството на осн.чл.124, ал.4 ГПК относно владените 500 кв.м като терен , а така също е направил искане за отмяна на констативния нотариален акт на основание чл.537, ал.2 ГПК.Видно от приложеното гр.д.№ 678/2011г. на КРС,същото е образувано по искова молба от 10.05.2011г. на О.у. с правно основание чл.108 ат ЗС против „М.“ ООД,обосновавайки правния си интерес с консатативен нотариален акт № ..,том П. . рег.№ ...,дело №.. от ....г. на нотариус Д.Г..Приета е съдебнотехническа експертиза,установила идентичност между описания в констатативния акт имот и актуваният за частна държавна собственост,с който ищецът се легитимира процесуално/акт № ..../...............г./С решение № ../.................г. е признато за установено по отношение на „М.“ ООД,че Д. е собственик на терен от 500 кв.м,парцел П.,кв... по плана на Б.,целият с площ 3600 кв.м и е отменен на основание чл.537, ал.2 изр. Последно от ГПК 2 гореописания нотариален акт.С решението ответникът е осъден да предаде владението,издаден е изпълнителен лист.Решението е потвърдено частично с решение № 444/06.11.2012тг. по гр.д.№ 465/ 2012г. на СОС и влязло в сила на 03.01.2013г.Отменено е в частта,с която е отменен констативния акт относно построената върху терена сграда.На 29.05.2019г. дружеството отново се е снабдило с констативен нотариален акт за терена.Това действие обуславя правния интерес на Д. от предявяване на установителен иск за собственост и отмяната на констативния акт.Влязлото в сила решение по гр.д.№ 678/2011г. преклудира възраженията за придобивна давност,изтекла до приключване на устните състезания.Всички аргументи ,обуславящи правоизключващото възражение на ответника на основание чл.17а от ЗППДОбП-че процесната част е включена в капитала на дружеството и по-късно е приключила приватизационна процедура-са били разгледани и обсъдени в мотивите на решението и имат обвързваща сила за решаващия съд по настоящото производство.Ответникът не би могъл да придобие по давност процесния имот и след влизане на решението по гр.д.№ 678/2012г. в сила поради действащия мораториум.Ето защо искът е основателен и констативният акт подлежи на отмяна относно процесната част от имота-терен,върху който е построена собствената на ответника сграда.Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд,поради което решението следва да бъде потвърдено.Предвид изхода на делото възвивникът следва да заплати на въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Водим от горното, Софийски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260053/07.05.2021г. по гр.д.№ 40/2020г. на РС-Ботевград.

ОСЪЖДА „М.“ ООД, с ЕИК ......... със седалище и адрес на управление гр.Б.,бул.“Р.“ № .., да заплати на Д.,представлявана от М.Р.Р.Б., на осн.чл.78, ал.1 ГПК съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3