Определение № 352 от 23.06.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 2377/2021
- Вид
- Определение № 352
- Подписан
- 23.06.2021
- В сила
- 23.06.2021
- Състав
- Андрей Ангелов, Кристина Гюрова, Емил Дечев
Цитирани разпоредби
- чл. 194, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 195, ал. 1, т. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 196, ал. 1, т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 306, ал. 1, т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 306, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 342, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 384 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 94, ал. 1, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 18, т. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 9, ал. 3 · Наредба за заплащането на правната помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 352 гр. София , 23.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Андрей Ангелов
Емил Дечев
Кристина Гюрова като разгледа докладваното от Кристина Гюрова Въззивно частно наказателно дело № 20211100602377 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ХХII НПК, вр. чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК.
Образувано е по жалба, с вх. № 3164/28.05.2021 г., подадена от подсъдимия Д.
С.А., срещу определение от 19.04.2021 г., постановено по НОХД № 12620/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 121 състав, с което съдът, в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, е осъдил, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимия да заплати в полза на НБПП сумата от 340 лв. - разноски за правна помощ, изразяваща се в служебна защита.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакувания акт, като се твърди, че адвокатът, защитавал жалбоподателя в наказателния процес, е назначен служебно поради липса на доходи, с оглед на което разноските следва да се поемат от държавата. Иска се определението на първоинстанционния съд да бъде отменено и подсъдимият да бъде освободен от заплащане на адвокатско възнаграждение.
Препис от частната жалба е изпратен и връчен на Националното бюро за правна помощ. Не е постъпил писмен отговор.
Софийски градски съд, след като се запозна с доводите в частната жалба и доказателствата по делото, намира от фактическа страна следното:
С постановление от 14.09.2020 г. по досъдебно производство № 227 ЗМК 1289/2020г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр. пр. № 30609/2020 г. по описа на СРП, Д. С.А. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК. С постановление от 23.07.2020 г., на основание чл. 94, ал. 1, т. 6 НПК, на обвиняемия е предоставена правна помощ, като за негов служебен защитник е назначена адв. С.Л.С. от САК.
1
Производството по НОХД № 12620/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 121 състав, е образувано по внесен в Софийски районен съд обвинителен акт против Д. С.А. за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК.
В съдебно заседание на 18.11.2020 г. първоинстанционният съд е одобрил споразумение по реда на чл. 384 НПК сключено между прокурор С.М. и адв. С.С. защитник на подсъдимия, по силата на което Д. С.А. е признат за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение и е прекратил наказателното производство по НОХД № 12620/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 121 състав.
Във връзка с предоставената правна помощ на подсъдимия А. в досъдебното производство, е постановено решение № СФ 27595-20568/2020 г. на НБПП, с което на основание чл. 18, т. 1 вр. чл. 9, ал. 3 НЗПП, е определено възнаграждение на адв.
С.Л.С. в размер на 340 лв. В производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, инициирано въз основа искане от НБПП, Софийски районен съд е постановил определение от 19.04.2021 г., с което е осъдил подсъдимия да заплати в полза на НБПП сумата от 340 лв. - разноски за правна помощ, изразяваща се в предоставяне на служебна защита. Срещу това определение е подадена частна жалба от подсъдимия А., въз основа на която се развива настоящото производство.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:
Частната жалба е подадена от процесуално - легитимирана страна, в срока по чл.
342, ал. 1 НПК, в надлежна писмена форма, срещу подлежащ на обжалване акт, съгласно чл. 306, ал. 3 НПК, поради което въззивният състав я намира за допустима.
Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Аргументите на съда в тази насока са следните:
Съгласно императивното изискване на чл. 189, ал. 3 НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, той бива осъден да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение за служебно назначения защитник. Воден от разпоредбата на закона и задължителната практика, обективирана в Тълкувателно решение № 4/29.02.2010 г. на ОСНК на ВКС, първостепенният съд законосъобразно е осъдил подсъдимия да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ сумата от 340 лв., представляваща възнаграждение за назначения служебен защитник по досъдебно производство № 227 ЗМК - 1289/2020г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр. пр. № 30609/2020 г. по описа на СРП. Налице са всички предпоставки предвидени в закона: от една страна подсъдимият е признат за виновен по повдигнатото му обвинение със споразумение, което има последиците на влязла в сила присъда, а от друга страна същият е бил представляван от служебен защитник, назначен по реда на Закона за правната помощ, на когото съгласно представеното решение на НБПП е заплатено възнаграждение в размер на 340 лв. за оказаната правна помощ в рамките на досъдебното производство. Неоснователни са оплакванията изложени в жалбата, че подсъдимият не дължи заплащане на направените разноски, тъй като му е назначен служебен защитник. В конкретния случай е било налице основание за задължително участие на защитник в наказателното производство в хипотезата на чл. 94, ал. 1, т. 6 НПК. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК е императивна, а 2
НПК не съдържа възможност за освобождаване на осъденото лице от заплащане на разноските по делото. В тази връзка, съгласно задължителните указания дадени в цитираното тълкувателно решение, подсъдимият, който е признат за виновен следва да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ адвокатско възнаграждение на служебния защитник и в случаите на задължителна защита. Ето защо районният съд законосъобразно, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, след представяне на решението на НБПП, е осъдил подсъдимия да заплати въпросната сума.
По изложените съображения, Софийски градски съд намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а частната жалба оставена без уважение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 19.04.2021 г., постановено по НОХД № 12620/2020 г. по описа на Софийски районен съд , Наказателно отделение, 121 състав, с което на основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимият Д. С.А. е осъден да заплати в полза на НБПП сумата от 340 лв. - разноски за правна помощ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3