Решение № 260166 от 29.01.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260166

Гр.Пловдив,

29.01.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански състав в открито заседание на 21.10.2020 г. в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев

Иван Анастасов като разгледа гр.д.№2878/2019 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от Е.О.О., ЕГН: **********, Е.О.Я., ЕГН: ********** и Г.А.П. с ЕГН **********, тримата с адрес: ***, чрез пълн. им адв.В.Ц.,*** против решение №385/03.05.2019 г. по гр.д.№1052/2018 г. на РС-Пещера, в частта, с което с отхвърлен предявеният от тях иск за признаване за установено, че те са собственици на недвижим имот - сграда с идентификатор №56277.503.* по КК и КР на гр.Пещера с предназначение – хангар, депо, гараж и за осъждането на ответницата да предаде собствеността и владението на този имот, в частта, с която е отхвърлен иска им за осъждане на ответницата да предаде ползването на 16 кв.м.в югозападната част от имота с лице на юг от 4 л.м., което ползване е определено с НА №*/1982 г. на РС-Пещера, в частта, с което е оставен без разглеждане иска им с пр.осн.чл.124 ГПК за признаване за установено, че ищците са собственици на следния недвижим имот, а именно: 110/235 ид.ч. от ПИ с идентификатор №56277.503.

* по КККР на гр.Пещера с площ от 238 кв.м., с право на реално ползване на ½ ид.ч. от дворно място;както и в частта, с което са осъдени да заплатят разноските на ответницата. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което да се уважат предявените искове; Претендират за присъждане на разноски.

Постъпил е в срок отговор на въззивната жалба от въззиваемата Г.Б.Д. с ЕГН:********** *** чрез адв.И., с който жалбата се оспорва, моли да се потвърди обжалваното решение. Претендират се разноски.

Третите лица помагачи- М.-М. П.Т., И.Д.П., А.Н.Т., Д. И.П., Д.И.Т. – чрез адв.И., с който считат жалбата за неоснователна.

Пловдивският окръжен съд, 14 граждански състав, след като прецени данните по делото, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирана страна, внесена е дължимата ДТ за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор.Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма,съдържание и приложения.

Производството, в което е постановено обжалваното решение, е образувано по ОСИ -осъдителен ревандикационен иск за собственост с правно основание чл. 108 ЗС и установителни искове за собственост с пр.осн.чл.124 ГПК.

В останалата част на решението, в която е уважен иска с пр.осн.чл.108 от ЗС във вр. с чл.111 от ЗС и е прието за установено, че ищците имат право да ползват 16 кв.м. в югозападната част на имота с лицена юг от 4 л.м., което ползване е определено с НА №98,т.1,д.227/21.05.1982 г. на РС-Пещера –не е обжалвано и е влязло в сила.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че неправилно РС не е кредитирал показанията на разпитаните свидетели, посочени от ищците, които са непротиворечиви и кореспондират с представените писмени доказателства, както и със съдебно-техническата експертиза, според която процесната сграда е идентична на описаната в НА №*/1982 г. паянтова жилищна сграна и в НА №*/1966 г.- обор; неправилно са кредитирани показанията на свидетелите К. Т., С. П. и А. П., които според жалбопателят лъжесвидетелстват, че процесният гараж бил построен от И.Т. като всъщност той бил старата жилищна сграда, преустроена в гараж; излагат се доводи, че И.Т. е владял процесната сграда със съгласието на братята А. и О. П., разбирал се с двамата братя, като И.Т. никога не бил отричал, че сградата е на братята А. и О., никога не бил демонстрилал намерение да я завлядява за себе си, а споровете били възникнали след неговата смърт, когато неговите наследници са продали имота на друго лице и е отпаднало предвиденото отчуждително мероприятие; наследниците на И.Т. не били владели никога процесната сграда, превърната в гараж, поради което счита, че не са я прилобили по давност.

По отношение на решението в частта, с която е отхвърлен иска им за осъждане на ответницата да предаде ползването на 16 кв.м.в югозападната част от имота с лице на юг от 4 л.м., което ползване е определено с НА №*/1982 г. на РС-Пещера, счита, че И.Т. е знаел, че братята А. и М. имат право да ползват процесните 16 кв.м. в южната част на двора, които те реално не били ползвали, защото нямали достъп. Считат също, че наследниците на И.Т. са признали правото на ищците по отношение на тези 16 кв.м. в южната част на двора, след като на 02.10.2013 г. са продали на ответницата притежвания от тях имот с реално ползване на цялата южна част на парцела с изключение на 16 кв.м.,находящи се в югозападната част на парцела, поради което счита, че искът им за предаване на ползването следва да бъде уважен.

По отношение на решението в частта, с което е оставен без разглеждане иска им с пр.осн.чл.124 ГПК за признаване за установено, че ищците са собственици на 110/235 ид.ч. от ПИ с идентификатор №56277.503.* по КККР на гр.Пещера с площ от 238 кв.м., с право на реално ползване на ½ ид.ч. от дворно място,считат, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, тъй като в доклада по делото /опр.№547/18.10.2018 г./ РС е приел, че е за този имот е предявен иск по чл.108 ЗС, а в решението си се е произнесъл по иск с пр.осн.чл.124,ал. ГПК, който не е бил предявен отделно.

Въззиваемата е взела становище, че постройката, фигурираща в нотариалния акт на жалбоподателя няма нищо общо със съществуващия гараж, кото е изграден от Т.- това била съвсем нова постройка, за което имало събрани свидетелски показания, които съдът е обсъдил и е възприел съвсем правилно като напълно еднозначни и непротиворечиви, поради което счита, че решението на РС е правилно.

От представените по делото доказателства и по направените оплаквания, ПОС намира следното:

По отношение на предявеният ревандикационен иск за постройката в имота с идентификатор №56277.503.* по КК и КР на гр.Пещера с предназначение – хангар, депо, гараж с площ от 33 кв.м. са представени следните доказателства за собственост:

От НА №*,д.501/1963 г. на Пещерския РС е видно, че Ф. Х. е призната за собственик по обстоятелствена проверка на дв.м. от 110 кв.м. ведно с построения в него обор, съставляващо имот пл.№1493,кв.116 по плана на гр.Пещера; С НА №*,д.20/1966 г. на РС-Пещера,Ф. продава срещу гледане и издръжка този имот на М. А. П.. С НА №*,д.225/1982 г. на РС-Пещера, М.

А. П. / с бълг.имена М. И. П./ продава срещу гледане и издръжка този имот на своите синове А. М. П. /с бълг.име А. М. П./ и О. М. П./с бълг.име-О. М. П./ процесният имот ведно с построената в него паянтова жилищна сграда /по рано стопанска/.

Не се спори, че И.Д.Т. е бил собственик на съседния имот пл.№1494 с площ от 125 кв.м. ведно с пострените в него постройки.

С НА №*,т.1,д.218/1982 г. А. М. П., О. М. П. и И.Д.Т. като съсобственици на парцел VIII-1493,1494 в кв.116 по плана на гр.Пещера, си учредяват взаимно право на строеж за построяване на триетажна с приземен етаж жилищна сграда в съсобствения парцел, като след построяването й И.Т. ще стане собственик на първия жилищен етаж с цялото южно стълбище, на двете югоизточни помещения в приземния етаж, А. П. – на втория жилищен етаж, средното гаражно помещение, на избеното помещение зад него на ½ от тавана и на ½ от северното стълбище, а О. П. – на третия жилищен етаж, северното гаражно помещение, на избеното помещение откъм съседа К.

А., на ½ от тавана и на ½ от северното стълбище; същите се споразумяват още за разпределение на ползването на дворното място както следва:

½ от мястото откъм съседите И. и М. Д. и 16 кв.м. в югозападната част на парцела с лице на юг от 4 л.м. ще ползват общо А. и О., а И.Т. ще ползва останалата ½ част –цялата южна част на парцела без 16 кв.м.; всички постройки в им.пл.№1493 да останат да се ползуват от А. и О. най-късно до 31.03.1984 г.; И.Т. се задължава да събори жилищната сграда в им.пл.№1493 и да ползува материалите.

Ищците са наследници на О. П., поч.2004 г./л.26/, като са придобили и дела на А. П., който е поч.1999 г., след като наследиците на последния са им го продали, видно от НА №*/2013 г. и НА №*/2014 г.

По делото са разпитани свидетелите на ищците –А.

П.- съпруга на О., С. А. – б.р., Н. М. Ч. – леля на ищцата Е.О., и свидетелите на ответницата – К. И.Т. – първи братовчед на И.Т. – б.р. на страните по делото; С. А. П. –б.р. и А. Г. П. - б.р.

Св. А. П. установи, че в процесната сграда е живяла от 1976 г. до 1986 г.

–когато се преместили в новопростроената сграда; след като освободили процесната постройка, И.Т. не съборил тази постройка, която се състояла от две стаи; с тяхно съгласие И.Т. и семейството му започнали да я полузват като веднага след като те /П./ се преместили в новата къща - през 1987 г. И. я преустроил в гараж като съборил стената между двете стаички, премахнал старите врати откъм двора, премахнал прозорците откъм улицата и вместо тях направил гаражна врата;

Св. С. А.,която е живяла в махалата от 1980 до 1991 г. установи, че строежът на новата къща започнал 1982-1983 г. и била готова за 2-3 години, след което А. и жена му се преместили на 2-я ет.,преместили се също и баща му М. и майка му Н. след което освободили старата постройка, която започнали да ползват И.Т. и съпругата му М. – слагали си нещо там, според свидетелката временно със съгласието на М. и Н.;тези две стаи останали в частта от дв.място на И.; чувала е от Е., че си ги искат тези две стаи, но М. не са преотстъпили тези две стаи, че са ги присвоили;

Св. Н. М. Ч. установи, че семейството на Е. се нанесло в къщата през 1985-1986 г., но старата постройка не била бутната –нея започнал да я ползва И.Т. – дали му я да я ползва временно; в нея той слагал стари вещи; след като съсобствениците си разделила ползването на двора, пак И. ползвал постройката до смъртта си през 2005 г. и не са имали спорове за нея помежду си, след това никой не я ползвал докато наследниците му продали имота на ответницата Г. и тогава започнали споровете.Ключовете за постройката държала Г..

Св.К.

И.Т. установи, че баща му е водил преговорите със съсобствениците за строителството на новата сграда и знае, че са се разбрали първия етаж и частта от двора с яхъра, в който имало кон или каруца, остава за братовчед му И., който го бутнал и построил гараж на негово място;

Св. С. А. П. установи, че след като се построила новата къща, И. и съпругата му бутнали стара постройка, в която се прибирали кон и каруца и някъде към 1985-86 г. построили гараж на нейно място, в която И. си прибирал колата; след смъртта на И., М. и децата му владеели гаража, докато М. продала къщата и гаража; не знае някой да е имал претенции, не се е чуло такова нещо;

Св. А. Г. П. установи, че лично е присъствал на строежа на гаража – И. лично с негови средства направил гаража – с канал, с материали; не е чул някой да има възражения или претенции за мястото и гаража.От приложеното нотарилано дело /на л.139 / е видно, че същият е декларирал писмено, че паянтовата сграда с площ от 33 кв.м., която в момента е преустроена в масивна постройка –гараж от И.Т., построен от него преди 1987 г. и преди и сега се се ползувал от него и наследницете му като гараж.

От приетата по делото СТЕ, - заключение от

20.02.2019 г. /л.160/, изготвено от в.л.Х. К., неоспорено от страните, се установява, че сграда с с идентификатор

№56277.503.* представлява гараж, която сграда в плана от 1968 г. е показана като паянтова жилищна сграда, в плана от 1985 г. е показана като масивна жилищна сграда, видно от приложените копия от тези планове. Щом като в плана от 1985 г. процесният гараж фигурира като масивна постройка, означава, че към 1985 г.той вече е бил построен.

От представеното по делото удостоверение за наследници/л.151 от д.РС/ е видно, че И.Т. е починал през 2005 г. От представения по делото НА №*,т.3,д.433/2015 г. на нотариус Г.В., с рег.№** по РНК е видно, че наследниците на И.Т. /третите лица-помагачи по делото/ са признати за собственици по наследство и давност на процесната сграда с с идентификатор