Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 58 от 09.05.2023, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Търговско дело 63/2022
Вид
Решение № 58
Подписан
09.05.2023
В сила
13.06.2023
Състав
КРАСИМИР ИВАНОВ ПЕТРАКИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 104 т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.372 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.108 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.116 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.5 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 429, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 477, ал. 1 и 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 477, ал. 1 и 2 · Кодекс за застраховането
  • чл.493 · Кодекс за застраховането
  • чл. 497 · Кодекс за застраховането
  • чл. 497, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Плевен, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря М. ИВ. И. като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Търговско дело № 20224400900063 по описа за 2022 година

Иск с правно осн. чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 52 и вр. с чл. 45 от ЗЗД .

Пред Плевенския окръжен съд е постъпила искова молба, подадена от И. П. М. от общ.Ч.Б., с.***, ул.“Б.Т.“ 5, ЕГН **********, чрез адв. М. К. И. от ВТАК, упълномощен представител и съдебен адресат: гр.В.Т., ул.“Ц.Ц.“ №* срещу „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.Позитано №5, представлявано от Н. Д. Ч. и И. И. Г. – изпълнителни директори по иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за сумата от 450000лв. - обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие смъртта на баща й, в резултат на ПТП на 18.06.2021г. от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и за законната лихва върху претендираната сума, считано от ***г. до окончателното й изплащане.

Претендира се и присъждане на деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Предявеният от И. П. М. иск съгл. чл. 104 т. 4 от ГПК е родово подсъден на ПлОС.

В исковата молба се твърди, че на ***г., около *** часа., в с. ***, община Ч.Б., област П., на улица „В.Д." пред дом номер 41 е настъпило ПТП, 1 при което водачът на товарен автомобил „Опел Комбо", с рег. №***, собственост на П. Й. Ц., с ЕГН**********, с адрес: с.***, ул."Н.В." №4, и управляван от Д. Й. Д., с ЕГН**********, с адрес: с.***, ул."П." №8 без да си изясни пътната обстановка и движейки се с несъобразена скорост, блъска, намиращият се на пътното платно П. В. М., с

ЕГН**********, който почива вследствие на възникналото събитие. Твърди се, че след инцидента водачът Д. Д. напуска мястото на събитието без да уведоми и без да изчака органите на пътна полиция.

Във връзка с ПТП е образувано ДП ЗМ номер 201/21г. по описа на РУ Червен бряг.

Твърди се, че настъпилото ПТП е по вина на водачът Д. Й. Д., с ЕГН**********, който без да си изясни пътната обстановка и движейки се с несъобразена за населеното място скорост, предизвиква настъпването на ПТП с летален изход.

Заявява, че е налице причинно следствена връзка между настъпилото ПТП и смъртта на баща й и противоправното поведение на извършителя.

Сочи, че претърпените от нея вреди са с неимуществен характер и се изразяват в болките и страданията от загубата на баща й – П. М.. Твърди, че до настоящият момент страда от посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, често главоболие и тревожност, като наличните й здравословни проблеми се задълбочават и развиват в отрицателна посока.

Твърди, че преди настъпилото събитие е била изключително жизнена и контактна, радвала се е на спокоен живот и постоянни срещи с близки приятели. Твърди, че баща й П. В. М. бил на 78г., пенсионер, но здравословното му състояние било много добро. В заключение посочва, че настъпилото невъзвратимо и непоправимо събитие има за последица силно негативно влияние върху целия й бъдещ живот.

Заявява, че е предявила претенция пред Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп" АД, за изплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, че претенцията е получена от ответното дружество, но към датата на депозиране на ИМ пред ПлОС – ***г. ищцата не е обезщетена.

Застрахователно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп" АД е подало писмен отговор.

2

Искът се приема за допустим с редовна искова молба, но по същество неоснователен.

Не оспорват наличието на застрахователно правоотношение между тях и т.а. марка „Опел Комбо", с рег. №*** по застраховка „Гражданска отговорност“.

Оспорва се механизма на ПТП. Счита, че от представените писмени доказателства не се установява къде точно се е намирал на пътното платно непосредствено преди ПТП и какво е било поведението на пътя на пострадалия пешеходец П. В. М.. Посочва, че П. В. М. е бил под силно въздействие на алкохол с концентрация от 2.54 промила, съответстващи на тежка степен на алкохолно опиянение, характеризиращо се с тежко потискане на централната нервна система (дълбока сънливост, обезчуствяване на болка и нарушение на вегативни функции). Твърди че, в хода на наказателното производство са събрани доказателства, че пострадалият е бил алкохолно зависим и е бил постоянно в нетрезво състояния, като часове преди ПТП е бил забелязан в нетрезво състояние с видима невъзможност да ходи и пада по пътното платно. Сочи, че са събрани доказателства, че няма данни от удар между процесното застраховано МПС и загиналия пешеходец, а за прегазване, докато същият е бил легнал върху пътното платно.Твърди, че непосредствено преди ПТП П. В. М. е бил легнал на пътното платно в безпомощно състояние поради високата степен на алкохолно опиянение и с това си поведение е допринесъл в значителна степен за настъпването на ПТП.

Не оспорва, че пешеходецът М. най-вероятно се е намирал на пътното платно на място, което не е изрично обозначено за пресичане, движение и/или лежане. Сочи, че са налице данни че ПТП е настъпило в район, в който няма зони, предназначени за пресичане, определящи реда за преминаване на МПС и пресичане на пешеходците. ПТП е настъпило в още тъмната част от денонощието, което допълнително е ограничило възможността за реакция на водача на МПС.

Твърди, че поведението и мястото на движение/лежане на пътното платно от страна на П. В. М. е причина за настъпилото ПТП.

Въвежда възражение за наличие на случайно деяние от страна на водача на МПС.

Въвежда възражение за наличието на данни за доказано по безспорен 3 начин виновно поведение от страна на водача на застрахованото МПС.

Оспорва приложения в копие като доказателство Констативен протокол за ПТП от ***г., като съставен от лице, което вероятно не е било на мястото на ПТП и не е имало възможност лично да възприеме обстоятелства, пряко свързани с причините за настъпване на ПТП, механизма и мястото на самото ПТП, поведение на участниците в ПТП, а оттук и наличие на вина за настъпването на ПТП от всеки един от участниците.

Въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Твърди, че пострадалият неочаквано за водача се е намирал лежащ на пътното платно в непосредствена близост до автомобила, на място, което не е предназначено за пресичане и водачът не е имал време да реагира. Счита, че от представените с исковата молба писмени доказателства не става ясен точния механизъм на настъпване на произшествието, не се разкриват в достатъчна степен обстоятелствата, при които е настъпило същото и действията на участниците в него.

Оспорва твърдението за наличие на деликтна отговорност по чл.45, ал.1 ЗЗД.

Оспорва размера на претендираното обезщетение. Счита претенциите като завишени предвид съдебната практика.

Оспорва се дължимостта на претендираната от ищеца в исковата молба лихва. Счита, че единственият задължен по отношение на лихвите за забава е деликвента (застрахования).

Моли искът да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан, като се присъдят направените разноски.

С допълнителната си искова молба в срока по чл.372 от ГПК, ищцата оспорва изцяло подадения отговор от ответника.

Сочи за несъстоятелни твърденията на ответника, че към исковата молба няма представени доказателства за удостоверяване на безспорно виновно поведение, съответно нарушение на правилата за движение на водача на МПС, ангажиращо отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите". Посочва, че в исковата молба са представени убедителни доказателства за виновността на водача, а ответникът, с отговора си, представя протоколи от разпит на водача, в които той признава вината си. Посочва, че е образувано НОХД №***г. по описа на ПлОС. Не възразява настоящото дело да бъде спряно.

Не оспорва, че пострадалият се е намирал на пътното платно.

Оспорва се твърденията на ответната страна, че пострадалият М. е „бил легнал върху пътното платно".

4

Въвежда се твърдение, за наличие на заболяване „перде" на двете очи н а водача Д., предвид собственото му признание в ДП за това заболяван.

Твърди, че Д. не е възприел достатъчно добре зрително пострадалия М. и е продължил движението на автомобила, игнорирайки напълно другия участник в движението.

Оспорва се твърдението за недоказаност и завишаване на предявения иск. Посочва се, че между ищцата и баща й са съществували нормални и безконфликтни отношения през целия му живот. Двамата живеели в едно населено място и са се виждали ежедневно. Загубата на баща й дълбоко я е покрусила. Последната изпаднала в шок, когато научила за произшествието, плачела, прилошавало й, след смъртта на баща й дълго време приемала успокоителни медикаменти, тъй като не можела да приеме факта, че баща й е загинал. Посочва, че се е затворила в себе си, скърбяла е в продължение на месеци. В допълнение заявява, че е безработна и получава пенсия в размер на 205лв., като е разчитала на пенсията на баща си за помощ. В замяна на това тя се е грижила за него, тъй като е бил вече възрастен /на 78 години/. В тази връзка, нейните болки и страдания са продиктувани не само от загубата му, а и от нейните засилени притеснения за материалното й оцеляване след смъртта на баща й.

Оспорва се твърдението на ответника, че застрахователят не дължи лихва за забава. Противопоставя се на твърденията на ответника, че единственият задължен по отношение на лихвите за забава е деликвентът (застрахованият). Излага подробни доводи в тази насока.

Оспорва се твърдението на ответното дружество, че починалият е загинал, защото често е злоупотребявал с алкохол и при процесното ПТП също е бил злоупотребил и в резултат на това е настъпило „случайно събитие“ или е било налице съпричиняване в голяма степен от страна на П.

М..

Въвежда се възражение срещу изложените от ответника твърдения за нередовност на съставените от органите на МВР протоколи и други документи досежно процесното ПТП. Същите са изготвени в унисон със законовите разпоредби, но дори и хипотетично да се приеме, че това не е така, този факт няма как да бъде вменен във вина и в тежест на ищцата, доколкото това не са документи, съставени от нея, нито тя може да влияе по 5 какъвто и да е начин на това какви протоколи са съставени, на коя дата, от кого и т.н.

Не е постъпил допълнителен отговор от ответното дружество.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и след като обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

С доклада по делото съдът е отделил, като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти:

1. товарен автомобил „Опел Комбо", с рег. №*** имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД , ЕИК ***, с която покриват отговорността на застрахования при условията на чл.493 от КЗ.

2. н а ***г., в с. ***, община Ч.Б., област П., на улица „В.Д." пред дом номер 41, Д. Й. Д. управлява товарен автомобил „Опел Комбо", с рег.

№***, собственост на П. Й. Ц., с ЕГН**********, и блъска, намиращият се на пътното платно П. В. М., с ЕГН**********, който почива вследствие на възникналото събитие.

3. по предявената от ищцата извънсъдебна застрахователна претенция на 28.09.2021г. дружеството не е извършило плащане.

Спорни по делото са въпросите дължи ли застрахователят обезщетение на ищцата, налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия П. М., в какъв размер да е обезщетението за неимуществени вреди, съответно дължи ли се законна лихва върху обезщетението и от коя дата?

С присъда №***г. постановена по нохд№***г. по описа на Плевенски окръжен съд Д. Й. Д. е признат за виновен в това, че на ***г. в с.***, обл.П., при управление на МПС- лекотоварен автомобил „Опел Комбо", с рег. №***, собственост на П. Й. Ц., нарушил правилата за движение по пътищата – чл.5 ал.1, чл.20 ал.2 и чл.116 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на П. В. М. от с.***, като му е наложено съответно наказание лишаване от свобода.