Решение № 39 от 16.01.2019, Районен съд - Хасково

Р

Е Ш Е

Н И Е № 39 гр.Хасково, 16.01.2019год.

В и м е т о н а н а р о д а

Хасковският районен съд в публичното заседание на двадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ:

ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Елена Стефанова

Прокурор: като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 857 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „А 1 България“ ЕАД /с предишно наименование „Мобилтел ЕАД“/, със седалище и адрес на управление: гр.София, Район „Илинден“, ул.“Кукуш“ № 1, ЕИК *********, против С.Г.И.,***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание с чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.92 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответницата съществували и валидно действали Договори с индивидуален потребителски номер М3912266 от 11.12.2013г., номер М4045162 от 19.03.2014г., номер М4220061 от 08.09.2014г., номер М4285895 от 08.11.2014г. с които на ответницата била предоставяна далекосъобщителна услуга. Съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор „Заплащането на услугите се извършва възоснова на месечна фактура, която се издава на името на абоната. При сключване на договора ищецът уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно от ищеца след предварително уведомление до абоната.

Неполучаването на фактурата не освобождавало абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми“. В срока на действието на договорите ищецът издал на абоната следните фактури: 1. по Договор номер М3912266 от 11.12.2013г.: Фактура № *********/12.01.2015г., с падеж на плащане 27.01.2015г. за отчетен период от 09.12.2014г. до 08.01.2015г. за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 109.86 лева ; Фактура № *********/09.02.2015г., с падеж на плащане 09.02.2015г., за отчетен период от 09.01.2015г. до 08.02.2015г., в която била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 107.50 лева; Фактура № *********/12.02.2015г., с падеж на плащане 27.02.2015г., за отчетен период от 09.01.2015г. до 08.02.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 14.80 лева. Ищецът претендира и мораторна лихва върху главницата в размер на 32.54 лева за периода от 28.02.2015г. до 25.09.2017г. 2. По Договор с номер М4045162 от 19.03.2014г.:

Фактура № *********/14.05.2015г., с падеж на плащане 29.05.2015г., за отчетен период от 09.04.2015г. до 08.05.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 16.46 лева; Фактура № *********/12.06.2015г., с падеж на плащане 27.06.2015г., за отчетен период от 09.05.2015г. до 08.06.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 0.31 лева; Фактура № *********/12.08.2015г., с падеж на плащане 27.08.2015г., за отчетен период от 09.07.2015г. до 08.08.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 0.12 лева; Фактура № *********/17.09.2015г., с падеж на плащане 17.09.2015г., за отчетен период от 09.08.2015г. до 08.09.2015г., в която била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 21.50 лева. Ответницата дължала и лихва за забава в размер на 3.63 лева за периода от 28.08.2015г. до 25.09.2017г. 3. По Договор с номер М 4220061 от 08.09.2014г.: Фактура №

*********/12.11.2014г. с падеж на плащане 27.11.2014г., за отчетен период от 07.10.2014г. до 06.11.2014г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 27.34 лева; Фактура № *********/12.11.2014г., с падеж на плащане 27.11.2014г., за отчетен период от 07.10.2014г. до 06.11.2014г. за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от

7.90 лева; Фактура № *********/10.12.2014г., с падеж на плащане 25.12.2014г., за отчетен период от 07.11.2014г. до 06.12.2014г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 31.27 лева; Фактура № *********/10.12.2014г., с падеж на плащане 25.12.2014г., за отчетен период от 07.11.2014г. до 06.12.2014г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 7.90 лева; Фактура № *********/09.01.2015г., с падеж на плащане 24.01.2015г., за отчетен период от 07.12.2014г. до 06.01.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 7.90 лева; Фактура № *********/10.02.2015г., с падеж на плащане 25.02.2015г., за отчетен период от 07.01.2015г. до 06.02.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 0.12 лева; Фактура № *********/10.02.2015., с падеж на плащане 25.02.2015г., за отчетен период от 07.01.2015г. до 06.02.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 7.90 лева; Фактура № *********/11.02.2015г., с падеж на плащане 11.02.2015г., за отчетен период от 07.01.2015г. до 06.02.2015г., в която била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 223.56 лева; Фактура № *********/11.02.2015г., с падеж на плащане 11.02.2015г., за отчетен период от 07.01.2015г. до 06.02.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 142.20 лева и Фактура № *********/10.03.2015г., с падеж на плащане 25.03.2015г., за отчетен период от 07.02.2015г. до 06.03.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 0.06 лева. Ответницата дължала и лихва за забава в размер на 59.10 лева за периода от 26.03.2015г. до 25.09.2017г. 4. По Договор с номер М4285895 от 08.11.2014г.: Фактура № *********/26.03.2015г., с падеж на плащане 10.04.2015г., за отчетен период от 23.02.2015г. до 22.03.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 17.30 лева; Фактура № *********/26.03.2015г., с падеж на плащане 10.04.2015г., за отчетен период от 23.02.2015г. до 22.03.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 7.90 лева; Фактура № *********/28.04.2015г., с падеж на плащане 13.05.2015г., за отчетен период от 23.03.2015г. до 22.04.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 16.80 лева; Фактура № *********/28.04.2015г., с падеж на плащане 13.05.2015г., за отчетен период от 23.03.2015г. до 22.04.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата 7.90 лева; Фактура № *********/27.05.2015г., с падеж на плащане 11.06.2015г., за отчетен период от 23.04.2015г. до 22.05.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата 7.90 лева; Фактура № *********/26.06.2015г., с падеж на плащане 11.07.2015г., за отчетен период от 23.05.2015г. до 22.06.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата 7.90 лева;

Фактура № *********/28.07.2015г., с падеж на плащане 12.08.2015г., за отчетен период от 23.06.2015г. до 22.07.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата 7.90 лева; Фактура № *********/26.08.2015г., с падеж на плащане 10.09.2015г., за отчетен период от 23.07.2015г. до 22.08.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата 0.06 лева; Фактура № *********/26.08.2015г., с падеж на плащане 10.09.2015г., за отчетен период от 23.07.2015г. до 22.08.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата 7.90 лева;

Фактура *********/03.09.2015г., с падеж на плащане 03.09.2015г., за отчетен период от 23.07.2015г. до 22.08.2015г., в която била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 173.88 лева и Фактура № *********/25.09.2015г., с падеж на плащане 10.10.2015г., за отчетен период от 23.08.2015г. до 22.09.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 102.70 лева. Ответницата дължала и лихва за забава в размер на 36.72 лева за периода от 11.10.2015г. до 25.09.2017г. От общата сума за главница 1084.84 лева – 558.40 лева представлявали неплатени далекосъобщителни услуги и 526.44 лева – неустойка. Мораторната лихва била в общ размер на 131.99 лева. Посочва се още в исковата молба, че ищецът имал право да получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените услуги, както и имал право да получава в срок всички суми по т.34.а-34.в от Общите условия. Незаплатената стойност на далекосъобщителните услуги, предоставяни на абоната, била отразена във фактурите. Доколкото същите не били погасени от ответницата, ищецът прекратил едностранно сключения с нея договор за мобилни услуги, поради което била начислена и неустойка. Видно било от договорите, че ответницата се е съгласила и приела Общите условия на оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл.37.а от ОУ /Доп. Съгласувано с Решение № 639/13.04.2006г. на КРС / ищецът имал право да получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените услуги. Съгласно чл.26.5 ищецът предоставял на абоната 15-дневен срок след издаването на фактурата за плащане на посочената в нея сума. Дължимите, съгласно договорите, и неплатени от ответницата суми за ползвани далекосъобщителни услуги по договорите с оператора, обусловило правото на последния /чл.54 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на ответницата. По силата на чл. 26.4 от Общите условия неполучаването на фактура не освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.

Заплащането на услугите се извършвало възоснова на месечна фактура, която се издавала на името на абоната. При сключване на договора ищецът уведомявал всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този период можела да бъде извършвана едностранно от ищеца след предварително уведомление до абоната. Неполучаването на фактурата не освобождавало абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми. Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, присъдени по съдебен ред. Съгласно чл.27 от Общите условия, плащането на посочената във фактурата сума се извършвало в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й, като при неспазване на срока потребителят дължал неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение. Представените фактури сами по себе си не били основание за плащане, но ответницата била сключила договор и била ползвала съответната далекосъобщителна услуга, която не заплатила и така била в неизпълнение на договора си.

Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца сумите, както следва: 558.40 лева - главница за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги; 526.44 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги и 131.99 лева – мораторна лихва. Претендира разноски.

Назначеният особен представител на ответницата оспорва иска като неоснователен и недоказан, както по основание, така и по размер. Оспорва всички, изложени в исковата молба, фактически твърдения. Счита, че не били възникнали облигационни отношения между ищеца и ответницата. Оспорва представените с исковата молба писмени доказателства.

Прави възражение за прекомерност на начислената неустойка. Неправилно бил изчислен и размера на мораторната лихва. Прави се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всички, претендирани вземания.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Цитираните в исковата молба доказателства са представени по делото и от същите е видно, че имат посоченото в исковата молба съдържание, поради което не следва отново същото да се преповтаря.

При така събраните по делото доказателства, съдът счита, че в настоящия процес ищецът не проведе пълно и главно доказване, че възоснова на сочените в исковата молба договори, респ. за потребени по тях услуги, са издадени процесните фактури, по които на ответницата са начислени претендираните в настоящото производство суми. В самите фактури не се сочи конкретният договор, възоснова на който са издадени, а само, че са по потребител № М4045162, № М4220061, № М4285895.

Ищецът не доказа соченото от него обстоятелство, че възоснова именно на процесните договори е налице ликвидно, изискуемо и неудовлетворено негово вземане от ответницата. В този смисъл само по себе си наличието на фактури, дори и да се приеме, че касаят процесните договори, дори и удостоверяващи претендираните суми, не може да обоснове извод за тяхната дължимост. Това е така, тъй като фактурата не е източник на задълженията на получателя по нея, а само ги обективира. Фактурата, като частен писмен документ, не притежава обвързваща съда доказателствена сила за удостоверените в нея вземания. При оспорване от ответната страна в тежест на ищеца е да докаже основанието на обективираното във фактурата вземане, което, както вече бе посочено, ищецът по делото не стори. Същевременно, от съдържанието на представените по делото фактури се установява, че те съдържат суми не само за ползване на далекосъобщителни услуги, както ищецът твърди в исковата молба, но и за вноски за изплащане на стоки, в каквато насока не са изложени твърдения в исковата молба.