Определение № 539 от 24.06.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 539 гр. Пазарджик, 24.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20265200500467 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Същото е образувано по повод на постъпила частна жалба с вх.

№5479/22.10.2025г., подадена от „Кредисимо“ ЕАД, представлявано от С. Я.Изпълнителен директор, действащ чрез пълномощника си ст.юриск.Е. В. срещу Определение №573/30.09.2025г., постановено по гр.д.№515/2023г. по описа на РС- Панагюрище, с което е изменено Решение №127/24.06.2025г., в частта за разноските.

Твърди се, че постановения акт е неправилен. Тази насока се твърди, че в производството пред районния съд, последния е уважил предявения от „Кредисимо“ ЕАД осъдителен иск, като е осъдил ответника да заплати в полза на дружеството сумата от 3000лв., представляващи главница, вено със законната лихва, както и сумата от 210,90лв., представляващи сторени съдебни разноскиВизира се, че с обжалваното определение, РС е отменил Решение №127/24.06.2025г., като е отменил последното в частта относно разноските. В мотивите на същото съдът е посочил, че съгласно практиката на СЕС, поконкретно Директива 93/13 в тежест на ответника не следва да се присъждат разноски, доколкото последния има качеството на потребител.

Счита се, че цитираната практика в процесното определение, основана на практиката на СЕС не е относима към спора.

1

Сочи се, че в настоящия случай става въпрос не за иск за връщане на суми на потребителя, а иск за връщане на суми, сред които главницата на кредитора, който е ищец, тъй като няма друг ред, по който да получи дадените в заем суми, освен по исков ред. Очакването на длъжника, че кредиторът му ще трябва да води иск за връщане на дадената главница, която винаги е дължима, според разпоредбата на чл.23 от ЗПК /т.е. чистия размер на кредита/ без да му се дължат разноски за съдебния процес е непълно неоснователно, тъй като по този начин самия кредитор ще бъде препятстван да предявява по съдебен ред вземането си поне за главница, в случаите когато договорът е нищожен.

Твърди се на следващо място, че практика на СЕС е основана на опасението, че ако се присъдят разноски на кредитора потребителя може да бъде възпрян да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. Затова не е без значение процесуалното качество на потребителя по делото, а в случая същия е ответник и може да се брани с възражение за нищожност на договора, по което не дължи държавна такса.

Приема се отделно от това, че следва да се има предвид, че съдът служебно следи за неравноправните клаузи по договорите, сключени с потребител, съгласно чл.7, ал.3 от ГПК, т.е. правата му в случая са гарантирани и без да е нужно да води иск за нищожност на договора.

Искането е да се отмени обжалваното определение, като вместо това се постанови съдебен акт, с който да се осъди П. М. Л., да заплати на „Кредисимо“ ЕАД, сумата от 210,90лв., представляващи сторени съдебноделоводни разноски.

В указания срок от другата страна в процеса- П. М. Л., чрез процесуалния му представител адв.П. П. е постъпил писмен отговор. В него е застъпено становище, че подадената жалба е неоснователна.

Счита се, че не се откриват основания, поради което следва да се отмени обжалваното определение, като се присъди сторения от „Кредисимо“ ЕАД разход в размер на 210,90лв., представляващ съдебно- деловодни разноски.

Искането е да се отхвърли подадената в производството частна жалба, като неоснователна и да не се присъждат в полза на жалбоподателя разноски.

2

Моли се да се осъди въззивникът да заплати разумен, пропорционален и справедлив адвокатски хонорар по въззивното производство, за оказаната безплатна правна помощ от адвокат П. И. П. от АК- Хасково.

Съдът, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред РС- Панагюрище е образувано въз основа на искова молба подадена от П. М. Л. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст” ЕООД, с искане да се прогласи нищожността на клауза чл.4, т.3 от Договор за потребителски кредит №2693535 от 21.12.2022г. и чл.8, т.1 от Приложение №1 към договор за предоставяне на поръчителство от 21.12.2022г. сключен с „Ай тръст“ ЕООД, както и по насрещна искова молба предявена от “Кредисимо” ЕАД срещу П. Л., с която се иска да се осъди П. Л. да заплати на “Кредисимо” ЕАД сума в размер на 3300лв.- главница по договор за потребителски кредит №2693535 от 21.12.2022г., ведно със законната лихва от дата на подаване на насрещната искова молба до окончателното изплащане на сумата.

Видно от Решение №127 от 24.06.2025г. се установява, че е прогласен за нищожен, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, клауза на чл.4, т.3 от Договор за потребителски кредит №2693535 от 21.12.2022г., сключен между П. М. Л. и „Кредисимо“ ЕАД.

Прогласен е за нищожен, на основание чл.26, ал.1, клауза на чл.8, т.1 от Договор за предоставяне на поръчителство от 21.12.2022г., сключен между П.

М. Л. и „Ай Тръст“ ЕООД, във вр. с Приложение №1 към договора.

Осъден е П. М. Л., да заплати на „Кредисимо“ ЕАД сума в размер на 3000лв.- главница-сума предоставена по Договор за потребителски кредит №2693535 от дата 21.12.2022г., ведно със законната лихва от 21.01.2024г.- дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Осъдени са, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, да заплатят общо на П. М. Л., сумата в размер на 133,54лв.сторени по делото разноски.

Осъдени са, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, да заплатят общо на адв.П. П. от АК- Хасково, сумата в размер на 600лв.- адвокатско възнаграждение за осъществен процесуално представителство по делото по първоначалните искове, както и сумата от 18,18лв. по насрещната искова претенция.

3

Осъден е, на основание чл.78, ал.1, във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК, П. М. Л., да заплати на „Кредисимо“ ЕАД, сумата в размер на 210,90лв.- сторени по делото разноски, от които 120лв.- ДТ и 90,90лв.- юрисконсултско възнаграждение.

В срок е постъпила Молба с вх.№4635/18.08.2025г. подадена от П. М. Л., с която е поискано, на основание чл.248 от ГПК да се измени Решение №127/24.06.2025г., в частта му на определение за разноските за юрисконсултско възнаграждение, в полза на „Кредисимо“ ЕАД. В този смисъл се сочи, че съдът неправилно е определил такова в размер на 100лв., както и деловодни разноски в размер на 210,90лв., като са изложени съображения.

Искането да се уважи искането по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното от районния съд решение, като не се възлага в тежест на потребителя да заплати на кредитора сторените от него разноски.

Постъпила е Молба с вх.№4366/18.08.2025г. подадена от адв.П. П., в качеството му на пълномощник на П. М. Л.. В нея се излагат аргументи в насока, районния съд да уважи искане по чл.248 от ГПК, като се допълни Решение №127/24.06.2025г., постановено по гр.д.№515/2023г. по описа на РСПанагюрище досежно сумата от още 300лв., представляващи заплатени разноски за вещо лице.

В Молба с вх.№4703/05.09.2025г. подадена от „Кредисимо“ ЕАД е поискано да се остави без уважение молбата подадена от процесуалния представител на ответника, с искане да бъде изменено Решение №127/24.06.2025г.

Видно от Определение рег.№573/30.09.2025г., постановено по гр.д.

№515/2023г. по описа на РС- Панагюрище е изменено, на основание чл.248 от ГПК, Решение №127 от 24.06.2025г. постановено по гр.д.№515/2023г. по описа на РС- Панагюрище в частта за разноските, като е осъден, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, “Кредисимо” ЕАД ЕИК:175330437, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша” №146А, ет.4 и „Ай тръст” ЕООД, ЕИК:

203508899, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша” 146А, ет.4, да заплатят общо на П. М. Л., с ЕГН 8506013462, с адрес: гр.****, сумата в размер на 433,54лв. или още 300лв.- сторените по делото разноски, като е отменено решението в частта, с която на основание чл.78, ал.1 ГПК, във вр. с чл.78, ал.8 ГПК, П. М. Л. е осъден да заплати на „Кредисимо” ЕАД, ЕИК 4

175330437, сумата в размер на 210,90лв.- сторените по делото разноски.

При тези данни, от правна страна въззивния съд приема следното:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, като същата е процесуално допустима, а по съществото си е основателна. В случая, предметът на въззивен контрол заявен с нея е постановеното определение на районния съд под №573/30.09.2025г., с която е отменено решението на първоинстанционния съд, в частта, с която на основание чл.78, ал.1 ГПК, във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК, П. М. Л. е осъден да заплати на „Кредисимо” ЕАД, сумата в размер на 210,90лв.- сторените по делото разноски. В останалата част, в която са осъдени „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД да заплатят допълнително на П. М. Л., сумата от още 300лв., съдебния акт не е обжалван, с оглед на което е и влязъл в сила.

В конкретният казус, настоящата инстанция не може да сподели изведените правни изводи от страна на първоинстанционният съд, относно основателността на искането на ищеца направено с молбата му с вх.№4366 от 18.08.2025г. Същото е мотивирано от последния с Определение №50466 от 30.11.2022г. по ч.т.д.№2049/2022г. на ВКС, Іт.о., съгласно която ВКС подчертава, че практиката на СЕС приема, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява възлагането върху потребителя на част от процесуалните разноски в зависимост от размера на недължимо платени суми които са присъдени вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза, поради неравноправния характер, тъй като подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. Прието е от първоинстанционния съд, че дадените разрешения в посочените определение и решение на СЕС (по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на Съда на ЕС) намират в случая приложение по аналогия, доколкото се касае до спор между потребител и търговец, като е предявен иск за обявяване нищожността на договора с оглед неравноправни клаузи.

Основанието за този си извод от страна на настоящата инстанция извежда от следното:

5

С Решение от 16.07.2020г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19, СЕС е приел, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. Настоящият състав намира, че описаната в посоченото решение на СЕС хипотеза е различна от процесната такава, поради което решението не би следвало да намери приложение. На първо място, в решение на СЕС се обсъжда хипотеза на недължимо заплатени от длъжникапотребител суми, които са му били върнати, вследствие на установяването на нищожността на договорна клауза. В случая обаче ответната страна по насрещния иск в случая не е заплатила суми, които не се дължат и с което да се покрие пълния размер от дължимата главница. Тоест не е налице недължимо платени суми. На следващо място следва да се посочи, че действително производството пред районния съд е инициирано по повод искова молба от потребител, но тя е да се прогласи за нищожност на клауза по договор за паричен заем и съответно се признае, че не се дължи конкретно посочена парична сума, а не е за възстановяване на такава, която не е била платена без да се дължат поради нищожността на договорна клауза/ кондикционни искове/. Съответно е налице насрещна искова молба от кредитора, т.е. налице е иницииране от страна на последния на процедура с която се иска да се осъди ответника по насрещния иск да изпълни задължението си кредитно правоотношение. Тоест за да е приложимо посоченото решение на СЕС е нужно потребителят да сезира компетентния съд, пред който да бъде установено, че длъжникът е заплатил парична сума по недействителен договор /клауза/, като тази сума трябва да подлежи на връщане, тъй като клаузата, по която е платена сумата е нищожна, респ. платената от длъжника сума надхвърля чистата стойност на главницата, когато договорът е обявен изцяло за недействителен и е приложено правилото на чл.23 ЗПК. В този случай приетите постановки на СЕС ще са приложими, 6 тъй като ако потребителят понесе част от разноските в зависимост от размера на недължимо платените суми, то това действително би оказало влияние върху намерението му да сезира съответния съд с искане за връщане на даденото. В този смисъл е и Определение № 2041/18.07.2024г. по ч.т.д.