Решение № 1393 от 26.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1393 гр. Пловдив, 26.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20215330109866 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба от „ПС лайф” ООД, ЕИК 200453223, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Георги Трингов“ № 1, представлявано от С. С. против „Валенсия” ЕООД, ЕИК 147118736, със седалище и адрес на управление: гр.

Карнобат, бул. „България“ № 6, представлявано от **** А. Ж., с която е предявен установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ.

В исковата молба се твърди, че между страните съществуват търговски отношения, като ищецът доставил стока, подробно описана във фактура № ****** от 08.07.2020 г. на ответното дружество. Фактурата била на обща стойност от 1070 лв. с ДДС. Твърди, че ответникът превел на ищеца по банков път част от дължимата сума, а именно 300 лв., като останала дължима сумата от 770 лв. Въпреки, че ищецът предоставил на ответника известен толеранс процесната сума така и не му била заплатена.

За събиране на вземането си ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което се образувало частно гр. дело № 332/2021 г. на Районен съд – Карнобат, по което била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, но длъжникът възразил в срок и затова се предявявал настоящия установителен иск.

С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 770 лева – представляваща незаплатен остатък от фактура № ***** от 08.07.2020 г., издадена във връзка с доставена на ответника стока, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 26.02.2021 г. до изплащане на вземането. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е постъпил отговор на исковата молба, нито е изразено становище по иска, като за ответното-дружество не се явява процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не се ангажират доказателства и не е 1 направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

Като писмени доказателства по делото са приети фактура от 08.07.2020г. и банково бордеро.

Ответника не твърди и не ангажира доказателства за извършено плащане.

От пълномощника на ищеца е постъпила молба /приложена на л. 30 от делото/ за постановяване на неприсъствено решение при наличие на предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки, което се поддържа, видно от депозираната преди съдебното заседание молба.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответното дружество. Същото е редовно призована и за първото по делото заседание, като в изпратеното му съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в отсъствие на представител на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и ангажираните от ищеца, приети по делото писмени доказателства, се налага извод, че искът е вероятно основателен.

В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.

Предвид горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение.

Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, които да се отрази в настоящото решение.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за настоящото производство, които се претендират и са налице доказателства, че са действително заплатени- държавна такса за образуване на делото в размер на 50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, както и разноските в заповедното производство – заплатена ДТ в размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответното дружество „Валенсия” ЕООД, ЕИК 147118736, със седалище и адрес на управление: гр. Карнобат, бул. „България“ № 6, представлявано от ****** А. Ж., че дължи на ищеца „ПС лайф” ООД, ЕИК 200453223, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Георги Трингов“ № 1, представлявано от С. С. сумата от 770 лева – представляваща незаплатен остатък от фактура № ***** от 08.07.2020 г., издадена във връзка с доставена на ответника стока, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 26.02.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 260241/02.03.2021г. по ч.гр.д. № 332/2021г. по описа на Районен съд-Карнобат.

ОСЪЖДА „Валенсия” ЕООД, ЕИК 147118736, със седалище и адрес на управление:

2 гр. Карнобат, бул. „България“ № 6, представлявано от ***** А. Ж., да заплати на ищеца „ПС лайф” ООД, ЕИК 200453223, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Георги Трингов“ № 1, представлявано от С. С. сумата от 350 лева /триста и петдесет лева/, представляваща направени в настоящото производство разноски, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 325 лева /триста двадесет и пет лева/.

Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3