Решение № 6232 от 01.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 53352/2025
- Вид
- Решение № 6232
- Подписан
- 01.04.2026
- Състав
- МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 235 - чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 - чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 - чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 500 · Кодекс за застраховането
- чл. 500, ал. 1, т. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 6232 гр. София, 01.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.А като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110153352 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава осемнадесета, раздел I, чл. 235 – чл. 237 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ЗД „Б.И.“ АД, с която срещу А. К.
Я., е предявен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за сумата 1360,28 лева, представляваща регресно вземане във връзка с изплатено от застрахователя застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на правоимащото лице за вредите, причинени му от ответника, който с поведението си като водач на лек автомобил „***** ****“, рег. № ***** **** станал причина за настъпване на ПТП на 07.06.2022 г. в района на гр. ***** ****.
Ищецът твърди, че на посочените в исковата молба дата и място водачът на лек автомобил „***** ****“, рег. № ***** **** (ответникът) поради несъобразяване с правилата за предимство (неспиране на знак „Стоп“) е нанесъл щети по движещия се по пътя с предимство лек автомобил „***** ****“ рег. № ***** ****, собственост на Д. И. Д., за което е бил съставен протокол за ПТП № ***** ****/08.06.2022 г.
Ответникът напуснал местопроизшествието и не изчакал пристигането на контролните органи. На собственика на увредения автомобил „***** ****“ са били нанесени имуществени вреди, които ищецът оценил на сумата 1335,28 лева, която изплатил, като сторил разноски за определяне и изплащане на обезщетението в размер на сумата 25 лева. Поддържа, че в конкретния случай посещението на ПТП от органите, осъществяващи контрол по движението по пътищата е било задължително, тъй като ответникът с поведението си демонстрирал, че не се счита виновен за настъпване на ПТП, съответно било налице противоречие относно обстоятелствата, при които произшествието е настъпило. Моли за постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде уважен.
Ответникът чрез надлежно упълномощен процесуален представител е подал в срок отговор на исковата молба, с който заявява, че признава същия. Счита, че не е дал повод за завеждането на иска, доколкото не е получавал покана от ищеца за плащане на процесното задължение.
1
В проведеното пред настоящата инстанция открито съдебно заседание ищецът чрез своя процесуален представител е заявил искане съдът да се произнесе с решение съобразно направеното от ответника признание.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулирания петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с иск с правно основание по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи, че 1.вредите по лек автомобил „***** ****“ са причинени от ответника чрез негово виновно и противоправно поведение; 2. наличие към датата на ПТП на валидно договорно правоотношение между ответника и ищеца по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; 3. размера на причинените вреди и заплащане от страна на застрахователя на застрахователното обезщетение на увреденото лице; 4. че в случая посещението на местопроизшествието е било задължително по закон, че ответникът е напуснал същото.
В тежест на ответника при доказване на горните факти е да докаже, че е погасил дълга.
С оглед направеното признание всички факти и обстоятелства по делото са безспорни и като такива не се нуждаят от доказване.
Ответникът признава изцяло предявения иск, като не твърди и не ангажира в производството доказателства за неоснователност на иска, респ. за погасяване на вземането. С оглед правилото на чл. 237 ГПК съдът не дължи да излага допълнителни мотиви по основателността на иска.
По разноските:
При този изход от спора разноски се следват само на ищеца. Ответникът е заявил възражение, че не е дал повод за предявяване на иска, съответно с оглед направеното признание не дължи разноски за производството. Това възражение съдът намира за неоснователно – ответникът с поведението си по причиняване на ПТП и настъпване на същото без да се увери, че е постигнато съгласие между водачите относно причините и повредите от произшествието, с оглед разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ е дал повод за предявяване на иска. Обстоятелството, че не е знаел за регресната претенция на застрахователя не се явява извинително. Изпращането на покана в случая би имало значение за поставяне на ответника в забава, а в настоящото производство не се претендира обезщетение за забава. Същевременно за допустимостта на иска по чл. 500 КЗ не се предвижда отправяне на регресна покана, както е напр. по исковете по чл. 432 КЗ (съгласно изискването на чл. 498, ал. 3 КЗ).
Доколкото съдът намери, че за застрахователя не е налице нормативно уредено задължение да покани длъжника, спрямо когото има регресно вземане, то и ответникът е дал повод за предявяване на претенцията и нему следва да се възложат разноските за производството, Същите са в размер на заплатената държавна такса 54,41 лева (27,82 евро) и адвокатско възнаграждение в размер на сумата 260 евро с вкл. ДДС, което е под минималния размер съгласно предвиденото в Наредбата за възнагражденията за адвокатската работа. Сума в размер на 287,82 евро следва да се възложи в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. К. Я., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ***** ****, да заплати на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ на „ЗД Б.И.“ АД, ЕИК ***** ****, със съдебен адрес: гр. ***** ****, сумата 695,50 евро, ведно със законната лихва от предявяване на иска (27.11.2025 г.) до окончателното плащане, представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за причинените от ответника вреди по лек автомобил „***** **** А3“, рег. № ***** **** във връзка с ПТП, настъпило на 07.06.2022 г. в гр. ***** **** на бул. „***** ****“.
ОСЪЖДА А. К. Я., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ***** ****, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „ЗД Б.И.“ АД, ЕИК ***** ****, със съдебен адрес: гр. ***** ****, сумата 287,82 евро, представляваща разноски в първоинстанционното производство.
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка на ищеца: ***** ****.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните чрез процесуалните им представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3