Определение № 1392 от 18.11.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1392 гр. Стара Загора, 18.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Н. Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Н. Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20255500500745 по описа за 2025 година

Производството е по чл.248, ал.1, ал.2 и ал.3 във връзка с чл.274, ал.1 от ГПК, във връзка във вр. чл.78, ал.2 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от „Е.*“ ЕООД, седалище гр.Г., ***, вписано в ТР при АВ с ЕИК ***, представляван от В. Н., чрез пълномощник адв.Н. М. - АК Стара Загора против Определение с рег.№ 293/28.08.2025г. на Районен съд Гълъбово, постановено по гр.д. № 393/2024г., с което е оставена без уважение молба с правно основание чл.248 ГПК.

С атакуваното с настоящата частна жалба Определение под рег.№ 293/28.08.2025г. на Районен съд Гълъбово, постановено по гр.д. № 393/2024г., е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател „Е.*“ ЕООД с правно основание чл.248 ГПК - за изменение на постановеното по делото Решение № 63/08.07.2025г., в частта му за разноските.

Считат, че атакуваното Определение с рег.№ 293/28.08.2025г. на Районен съд Гълъбово е неправилно и незаконосъобразно, поради което в срок подават настоящата частна жалба против същото. Аргументите им за това следните:

За да отхвърли искането им с правно основание чл.248 ГПК - за изменение на решението в частта му за разноските, Районният съд Гълъбово е приел в мотивите на атакуваното от тях Определение рег.№ 293/28.08.2025г., че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото и затова следва да понесе неблагоприятните последици от това, а именно в негова тежест да се възложат разноските за държавна такса по предявените искове, както и направените от бюджета на съда разноски, тъй като в случая не била налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК.

Изложените аргументи на съда за приетото от него разрешение по въпроса за разноските в производството считат за изцяло неоснователни, тъй като същите не отчитат няколко съществени, по отношение, именно на 1 причините за сторените в производството разноски, момента:

1. На първо място - че искът е отхвърлен, поради плащане от ответника, извършено в хода на процеса, което плащане обаче е било неоснователно оспорено от ищеца в хода на делото (оспорена е била представената от ответника в с.з. от 24.02.2025 г., в оригинал разписка, издадена и подписана от ищеца, в която последният заявява, че е получил сумата от 7000 лв., е което са удовлетворени всички негови претенции за главница, лихви и разноски по настоящото производство). И предвид това оспорване, по делото, в проведеното на 17.03.2025 г. съдебно заседание съдът откри на основание чл.193 от ГПК производство по оспорване истинността (автентичността) на положеният от ищеца подпис в представената разписка, като по искане на ищеца е била назначена по делото съдебно-графологична експертиза, от която се установи, че подписа положен срещу реквизита получил сумата“ в процесната разписка е изпълнен от ищеца.

В проведеното по делото заседание на 02.05.2025г., процесуалният представител на ищеца оспори представеното заключение, като съдът назначи тройна експертиза - отново по искане на ищеца. В приетото и неоспорено от страните заключение на тройната съдебно-почеркова експертиза, кредитирана и от съда, експертите са били категорични, че изследвания подпис срещу „положил подпис“ в процесната разписка, е положен от ищеца С. Т..

Именно въз основа на заключенията по двете съдебно-почеркови експертизи по делото, които категорично посочили авторството на представената разписка - че е на ищеца, от съдържанието на която се установи, че той е получил изцяло удовлетворение на претенцията си от ответника, съдът е отхвърлил предявения иск, като неоснователен.

Да, не е спорно, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, но след извършеното от него в хода на делото плащане на ищеца (доказателство за което е процесната разписка), възниква въпроса - защо ищецът е оспорил факта на това извършено от ответника плащане, след като реално е получил от него сумата, удовлетворяваща всичките му претенции по делото?!

Това процесуално поведение на ищеца говори само за едно - за ЗЛОУПОТРЕБА С ПРАВА, която е недопустима в процеса и която злоупотреба с права се санкционира в процеса чрез възлагане на разноските в тежест на страната, която е станала причина за извършването на тези разноски.

Именно такъв е настоящият случай - страната - ищец в производството, въпреки, че бе получила от ответника плащане на претенцията си делото, на практика оспори това плащане и с поведението си стана причина, за извършването по делото, на разноските за първоначална единична и повторна тройна съдебно-графологични експертизи, т.е. с действията си ищецът необосновано и недобросъвестно натовари бюджета на съда с разходи за тези две експертни изследвания. И двете експертни изследвания обаче потвърдиха автентичността на частния документ - разписката, т.е. потвърдиха, че оспорването, инициирано от ищеца е неоснователно.

2

След като това е така, то предвид горното и предвид факта на отхвърляне на иска, те считат, че правилното и справедливо разрешение в случая на въпроса за присъждане на разноските в производството по делото, е ответникът да плати държавната такса, от която ищецът е освободен, както и сторените разноски в производството, но до удовлетворяването на ищеца и до момента на представянето на документа за извършеното плащане в полза на ищеца.

Всички останали разноски - за единичната и тройната съдебнографологически експертизи, назначени във връзка с оспорения от ищеца документ за получени от същия суми (което оспорване бе неуспешно), следвало да се възложат в тежест на ищеца, тъй като: След извършването на плащането от страна на ответника, на сумата от 7000 лв. в полза на ищеца, в хода на делото, направеното плащане от ответното дружество е новонастъпил факт, който има погасяващо действие по отношение на вземането на ищеца, и поради това прави всички по-нататъшни процесуални действия на ищеца за установяване на неговото вземане (вече погасено), като такива по неоснователен иск, подлежащ на отхвърляне и поради това разноските за тези по-нататъшни процесуални действия на ищеца следва да се възложат в тежест на страната, която ги е сторила (в случая ищеца) - съгласно общото правило, че разноските са в тежест на страната, против която е постановено решението.

Процесуалното поведение на ищеца, изразяващо се в оспорване на представения документ за погасяване на задължението (разписката), по съществото си представлява злоупотреба с права, която е недопустима в процеса и която злоупотреба с права се санкционира в процеса чрез възлагане на разноските в тежест на страната, която е станала причина за извършването на тези разноски. Ако не беше оспорен този документ от страна на ищеца, всички последващи разноски - за единичната и тройната съдебнографологически експертизи, нямаше да бъдат направени. Оспорването на ищеца естествено беше неуспешно (както и опита му да се обогати, получавайки два пъти едно и също благо), но то коства допълнителни разноски по делото в размер на 5344,35 лв. за възнаграждение на вещи лица по съдебните експертизи, които допълнителни разноски, с недобросъвестното си поведение си именно ищецът провокира. Справедливо е именно той да понесе тези разноски, а не ответникът или бюджета на съда. По изложените съображения, считат разрешението на Районен съд Гълъбово, по въпроса за разноските в производството, за неправилно, поради което молят съда да отмени постановеното Определение рег.№ 293/28.08.2025г. на Районен съд Гълъбово, по искането на молителя „Е.*“ ЕООД по чл.248 ГПК и съдът да се произнесе с определение по въпроса за разноските, като приеме, че разноските за държавна такса в размер на 183,77 лева по делото следва да останат в тежест на ответника, а разноските в размер на 5344,35 лв. за възнаграждение на вещи лица по съдебните експертизи, да се възложат на ищеца.

Подробни съображения и доводи са изложени в частната жалба на 3 жалбоподателят „Е.*“ ЕООД, седалище гр.Г. .

Жалбоподателят счита, че обжалваното Определение е неправилно и незаконосъобразно и като такова моли въззивния Окръжен съд-Стара Загора да го отмени изцяло, тъй като счита, че същото противоречи на процесуалния и материалния закон.

Съдът намира, че в законоустановения едноседмичен срок за писмен отговор такъв не е постъпил от въззиваемия и ищец по делото.

Въззивният съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и същевременно с това и всяко поотделно и като взе предвид становищата на страните и оплакванията изложени в частната жалба, депозирана по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като изхожда от активно процесуално легитимирана страна в процеса, насочена е против съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол и е подадена в преклузивния законоустановен едноседмичен срок по чл. 419, ал.1 от ГПК и се явява процесуално допустима.

С атакуваното с настоящата частна жалба Определение под рег.№ 293/28.08.2025г. на Районен съд Гълъбово, постановено по гр.д. № 393/2024г., е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател „Е.*“ ЕООД с правно основание чл.248 ГПК - за изменение на постановеното по делото Решение № 63/08.07.2025г., в частта му за разноските.

С решение рег. № 63/08.07.2025 год. първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло иска на ищеца С. И. Т. против ответника и частен жалбоподател „Е.*“ ЕООД, със седалище гр.Г. , като е приел, че искът е погасен поради настъпило плащане, но след завеждане на делото в съда, за което е представена в оригинал и разписка за това плащане от страна на ответника в хода на делото /лист 97 от първ. дело/ и че с поведението същият ответник е станал причината за завеждане на делото.

Изводът на съда е изцяло правилен и законосъобразен поради следните съображения:

Според специалната разпоредба на чл.78, ал.2 от ГПК Ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

От една страна съдът следва да приеме, че ответникът на практика не е признал иска на ищеца, като с писмения си отговор на ИМ същият го е оспорил и е пледирал първоинстанционният съд да отхвърли изцяло иска като неоснователен и недоказан.

От друга страна ответникът е дал и повода за завеждане на настоящето дело, тъй като плащането на всички дължими и претендирани от въззиваемия 4 суми са изплатени след завеждане на делото в съда, което е станало едва след завеждане на делото и след депозирането на писмения отговор по делото.

В хода на процеса ответникът е представил в оригинал и разписка за това плащане от страна на ответника в хода на делото /на лист 97 от първ. дело/ и е твърдял, че действително е изпълнил задължението си по предявените против него искове от въззиваемия и ищец.

Обаче в същата разписка е ясно записано, че подписаният ищец Т. е получил процесната сума от 7000 лева, която удовлетворява всички негови претенции за главница, лихви и разноски, но същата сума е заплатена по вече образуваното пред първостепенния съд гр. дело под № 393/2024 год. по описа на РС Гълъбово.

Затова се налага извода и съдът следва да приеме, че именно със собственото си поведението същият ответник „Е.*“ ЕООД, седалище гр.Г., е станал причината за завеждане на делото, тъй като плащането от негова страна на всички дължими суми е станало след образуването на делото.

По отношение на останалите оплаквания в частната жалба съдът приема, че същите излизат извън предмета и извън двете хипотези на специалната разпоредба на чл.78, ал.2 от ГПК и като такива се явяват безпредметни и неоснователни.

В заключение следва да се посочи, че в рамките на своята компетентност въззивният съд следва да прецени горепосочените предпоставки по смисъла на чл.78, ал.2 от ГПК за налични по отношение на частният жалбоподател, тъй като същият с поведението си, както е оспорил и не е признал иска, така и е дал повод за завеждането на горепосоченото дело на РС Гълъбово..