Решение № 17956 от 22.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17956 гр. София, 22.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110127523 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на подадена от М. А. М. срещу Столична община искова молба.

Ищецът М. А. М. твърди, че на 16.04.2020г., около 09:30ч., по време на сутрешен джогинг с негов приятел се спънал в разместена плочка по пътека на един от хълмовете на парк „Здраве“, разположен покрай бул. „Б.“, преди кръстовището с ***.

Сочи, че усетил силна болка, която не му позволявала да стъпва, поради което се обадил на съпругата си, която го откарала в Медицински център „Торакс“, където го насочили към специалист ортопед. Твърди, че на 20.04.2020г. бил прегледан в МБАЛ „Св. Анна“ от доктор С., който след редица изследвания установил, че костта на втора фаланга на палеца на десния му крак е счупена и разместена, което наложило извършването на 23.04.2020г. на операция с поставяне на киршнерови игли и обездвижване на крака с гипс. Поддържа, че след интервенцията не е бил в състояние да стъпва, като едва след изтичане на първите двадесет дни от обездвижването му било разрешено да ползва патерици. Твърди, че ходенето, дори и на малки разстояния, използването на тоалетна и удовлетворяването на други основни човешки нужди са му причинявали изключителни затруднения. Сочи, че на 19.06.2020г. поставените му игли били отстранени посредством извършване на втора операция, след която му била назначена рехабилитация, продължила повече от 2 месеца. Отбелязва, че на 18.06.2020г. му било издадено съдебно- медицинско удостоверение от УМБАЛ „Александровска“, съгласно което полученото от него счупване на проксималната фаланга на палеца на десния крак е довело до трайно затруднение на движенията на 1 десния долен крайник за срок по-голям от 30 дни. Поддържа, че от изложените от него обстоятелства се установява, че нанесените му увреждания са следствие явно лошите условия и неподдържани алеи и настилки, както и цялостното общо състояние на парк “Здраве”, находящ се на територията на общината, която като собственик носи задължението за поддържането им. Счита, че същата носи отговорност за бездействието на своите служители, на които е възложила тази дейност, поради което отправя искане да бъде осъдена да му заплати претендираните от него суми, както и направените в рамките на производството разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват претенциите на ищеца. Твърди се, че по делото не са представени доказателства за изпитаните от ищеца болки и страдания, както и за датата на настъпване на увреждането. Поддържа се, че към посочената от ищеца дата16.04.2020г. е действала Заповед №РД-01-143/20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването, с която във връзка с усложнената епидемична обстановка, свързана с разпространението на Ковид – 19 на територията на страната и обявеното с Решение от 13.03.2020г. на Народното събрание на Република Б. извънредно положение, посещенията в паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на отрити и закрити обществени места са били преустановени. Обосновава се, че доколкото посещението на паркове и градини е било забранено за всички граждани, ищецът не е следвало и не е имал правото да бъде на територията на парк „Здраве“.

Оспорва се и механизмът на описания в исковата молба инцидент. Твърди се, че мястото, на което ищецът твърди, че се е спънал не е тротоар (алея), а настилка в озеленена площ - т. нар. „плочопътека“, която служи за обозначаване на пътека, настлана е с плочи, които са разположени по такъв начин, че между тях да остава пространство. Поддържа се, че нейното предназначение е да улесни преминаването на пешеходци, особено след дъжд или поливане, без да се нарушава съществено зелената площ, върху която е поставена, като конструкцията й не е подходяща за бягане, поради което и това е забранено. Обосновава се, че бягайки на място, което не е предназначено за такава дейност ищецът сам е предизвикал настъпилите вреди и ги е съпричинил. Отправя се възражение за погасяване на претенциите по давност. Въз основа на изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове, а в условията на евентуалност- за присъждане на обезщетение в намален размер, поради допринасяне на ищеца за настъпване на вредоносния резултат по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Приета по делото е медицинска документация относно здравословното състояние на ищеца М. А. М..

2

Представената е епикриза, издадена от Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ „Св. София“, видно от която ищецът М. А. М. е постъпил на 23.04.2020г. в болничното заведение за оперативно лечение след битова травма и счупване в областта на дясно ходило от 16.04.2020г. При извършения преглед са установени подуване на палеца на дясно ходило с хематом и деформация на дисталната фаланга, както и отслабени активни движения в метатарзофалангиалната става на палеца.

Предписано е оперативно лечение по спешност, изразяващо се в открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация- фаланги, медикаментозна терапия и превръзки.

Посочено е, че след щателно почистване на оперативното поле и локална упойка във фрактурния хематом е направено затегляне по дължината на фрактурата и безкръвно наместване под рентгенов контрол, фиксиране с две Киршнерови игли и имобилизация в гипсова шина. Отбелязан е следният постоперативен статус- спокойна оперативна рана, първично зарастване, липса на данни за съдово-неврологичен дефект, стабилна хемодинамика и добро общо състояние при изписване. Отправена е препоръка за използване на две помощни средства при ходене и ненатоврване на оперирания крайник за срок от 1 месец, сваляне на имплантите след 40 дни, както и прием на аспирин по една таблетка за 30 дни.

Приложеното е медицинско направление, видно от което при извършен на 23.05.2020г. контролен преглед на ищеца М. А. М. е установена липса на срастване на костните фрагменти, като е определен режим на ненатоварване за още 1 месец.

Представени са и два броя болнични листове за временна нетрудоспособност, от които се установява, че на ищеца М. А. М. е предписан домашен амбулаторен режим на лечение за периодите от 23.04.2020г. до 24.05.2020г. и от 25.05.2020г. до 23.06.2020г.

Приет е и амбулаторен лист от 03.06.2020г., от който се установява, че обективното състояние на М. А. М. към посочената дата включва отток и болезненост на палеца на дясното ходило.

Приложено е и Съдебно- медицинско удостоверение №405/2020г., изготвено след извършен на 18.06.2020г. преглед на ищеца М. А. М. от съдебен лекар от Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „Александровска“ АД. Видно от посоченото в него, на първи пръст на десния крак на лицето са поставени три Киршнерови игли. От извършения преглед и представена документация е направено заключение, че увреждането се състои в счупване на проксимална фаланга на палеца на десния крак, наложило фиксация с Киршнерови игли, че същото може да бъде получено по време и начин, посочен от прегледания пациент, а именно- при тичане и съприкосновение с разместена плочка, както и че същото е причинило трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по-голям от 30 дни.

Приети по делото са и следните платежни документи: Фактура №1000137631 от 23.04.2020г., издадена от МБАЛ „Св. Анна“ за сумата от 400 лева- медицинско 3 изделие, както и приложен към нея фискален бон за нейното заплащане, Фактура №0800026162 от 18.06.2020г., издадена от УМБАЛ „Александровска“ за сумата от 60 лева- преглед с издаване на съдебно-медицинско удостоверение, както и приложен към нея фискален бон за нейното заплащане, Фактура от 24.04.2020г., издадена от МБАЛ „Св. Анна“ за сумата от 5,80 лева- потребителска такса, както и приложен към нея фискален бон за нейното заплащане.

Приложени към исковата молба са и снимки на настилката на парк „Здраве“, както и извадка от приложението „Страва“.

По делото са разпитани и двама свидетели за установяване на процесния инцидент и настъпилите вследствие на него вреди.

В показанията си пред съда свидетелят М. З., приятел на ищеца, заявява, че на 16.04.2020г., около 9ч. сутринта, заедно с последния тичали в парка, разположен на бул. „Б.“ между отсечките на бул. „В.“ и ***, когато той паднал. Сочи, че ищецът бил доста ожулен, опитал се да стане, но не можел да ходи самостоятелно и му била необходима помощ, за да стигне до самия булевард, където се обадил на жена си, за да го вземе. Описва състоянието на пътеката в парка, по която тичали, като заявява, че се състояла от плочки с размер около 40 на 40, част от които били изровени или повдигнати. Заявява, че ищецът уцелил именно такава повдигната плочка.

Потвърждава, че представените с исковата молба снимки са от въпросния парк и онагледяват състоянието на настилката. Отбелязва, че придружил ищеца до бул. „Б.“, откъдето го взела съпругата му, като му препоръчал да се прегледа в клиника „Торакс“. Допълва, че доколкото му е известно, същият претърпял две операции, като около два месеца се лекувал в домашни условия и не можел да излиза, което повлияло и на работата му.

При разпита си пред съда свидетелката К.Х., съпруга на ищеца, потвърждава, че инцидентът се случил на 16.04.2020г. в парка покрай бул. „Б.“, където той тичал въпросния ден. Уточнява, че ищецът е запален бегач, който тича освен на обикновени полумаратони от 10- 20 км., така и на разстояния, достигащи до 100 км. Сочи, че на датата на инцидента го взела от ъгъла на бул. „Б.“ до Медицинска академия, като същият бил придружен от приятеля му М. З., тъй като не можел самостоятелно да се придвижва. Отбелязва, че го закарала в най-близката клиника, която в случая била „Торакс“ на бул. ***, където бекарите регистрирали наличието на фрактура и ги насочили към ортопед, работещ в МБАЛ „Св. Анна“. Твърди, че инцидентът се отразил изключително негативно на ищеца, особено когато същият разбрал, че ще бъде обездвижен за срок от около 2 месеца. Заявява, че същият не се чувствал емоционално добре, като това рефлектирало и върху всички тях. Сочи, че ищецът бил изнервен, защото трябвало да седи вкъщи и да не упражнява обичайните си активности, като това рефлектирало върху отношенията му с другите хора.

4

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази становищата на страните в настоящото производство, съдът намира следното от правна страна:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени от М. А. М. срещу Столична община осъдителни искове с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищeца сумата от 4 601,63 евро /9 000 лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени стрес и уплаха, ведно със законна лихва от датата на настъпване на инцидента- 16.04.2020г. до окончателно изплащане на сумата, както и сумата от 749,45 евро /1 465,80 лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени медицински разходи, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба- 14.05.2025г. до окончателно изплащане на сумата, които вреди са настъпили в резултат на счупена кост на втора фаланга на палеца на десния крак на ищеца при падане вследствие разместена плоча, настъпило на 16.04.2020г., около 09:30ч., в парк „Здраве“, разположен покрай бул. „Б.“, преди кръстовището с ***.

Основателността на същите се предпоставя от установяване при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца осъществяването на описаното в исковата молба събитие, в резултат на което са настъпили твърдените от него имуществени и неимуществени вреди, наличието на пряка причинно- следствена връзка между тях, както и причиняването им в резултат на противоправно и виновно извършени действия/бездействия от лица при или по повод възложената им от ответника дейност по поддръжка на парк „Здраве“, разположен покрай бул. „Б.“, като във всички случаи на непозволено увреждане вината на преките причинители се предполага до доказване на противното /чл.45, ал.2 ЗЗД/. Следва да бъде посочено, че отговорността на ответника като възложител е гаранционно-обезпечителна и обективна – същият отговаря за действието или бездействието на лицата, на които е възложил работата, без да се изисква наличието на вина у него Той може да се освободи от отговорност обаче ако докаже, че преките причинители на вредата не са осъществили деликтен състав с поведението си, тъй като не са действали виновно или вредата не е настъпила от дейност, осъществявана при или по повод на възложената им работа.

Разпечатката съдържа 30 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ab92883c-37e0-4682-8bb3-ed3cf5c90726