Решение № 64 от 12.03.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Бургас, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Г.а Стоянова

Членове:

Радослава Н. Маждракова

Красимира Т. Донева при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева в присъствието на прокурора И. Г. И. като разгледа докладваното от Радослава Н. Маждракова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242100601640 по описа за 2024 година Въззивното производство е образувано по жалба на служебният защитник на подсъдимия С. Д. П.,адв.Л. Л. от АК-Бургас,против присъда № 187/18.11.2024г., постановена по н.о.х.д.№ 4504/2024г. по описа на Районен съд - Бургас.

С посочената първоинстанционна присъда подс.С. Д. П. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, като при приложението на чл.58а, ал.4 вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС.Съдът е приложил разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК и не е наложил кумулативно предвиденото наказание „глоба“. В тежест на подсъдимия са присъдени направените по делото съдебни разноски, както и са приложени разпоредбите на чл.354а, ал.6 от НК и чл.53, ал.1, б.“а“ от НК, като са отнети в полза на държавата веществените доказателства по делото.

Във въззивната жалба, изходяща от адв.Л. от БАК - служебен защитник на подсъдимия П. се твърди,че атакуваната присъда била неправилна,тъй като било налице нарушение на материалния закон.Деянието 1 представлявало маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК,тъй като се касаело за наличие на сравнително малко количество наркотично вещество и следвало да се приложи разпоредбата на чл.354а, ал.5 от НК.Освен това подсъдимият бил съдействал на полицейските органи за разкрИ.е на обективната истина,като признавал вината си още в досъдебното производство. Установило се,че държаното количество наркотично вещество било за лична употреба,което обстоятелство също се възприемало като смекчаващо такова. Отправя се искане първоинстанционната присъда да бъде изменена,като се приеме,че се касае за деяние по чл.354а, ал.5 от НК и на подсъдимия се наложи наказание глоба.В съдебно заседание пред настоящата инстанция служебният защитник на подсъдимия - адв.Л. Л. от АК - Бургас, поддържа жалбата и моли въззивният съд да я уважи.

Подсъдимият П. моли съда да му наложи административно наказание - глоба,тъй като държал медикаменти,които употребявал като болкоуспокояващи.Това се налагало,тъй като имал износена раменна става и скъсани връзки на коляното.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас намира жалбата за неоснователна.Счита присъдата на първоинстанционния съд за законосъобразна и обоснована,а наложеното наказание за справедливо,поради което пледира за потвърждаването й.

Съдебното производство пред първоинстанционния съд се е развило по реда на чл.371, т.2 от НПК,като подсъдимият се е признал за виновен в извършеното престъпление и е признал изцяло фактите,изложени в обвинителният акт.Съдът от своя страна е обявил,че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия,без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, нужни за неговото правилно решаване. При собствения анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съд намери за установена следната фактическа обстановка,която съответства с възприетата в мотивите към присъдата на първоинстанционния съд:

На 25.10.2024г.,след получена оперативна информация досежно евентуално държане на наркотични вещества от подсъдимия С. П., полицейски служители при Второ РУ на МВР - Бургас предприели неотложни оперативно-издирвателни мероприятия.Свидетелите Т.У., В. Т. и В.

Н. - оперативни работници при Второ РУ на МВР - Бургас установили подсъдимия П. в района на ж.к. „С.“ в гр. Бургас между блокове ** и **. След като полицаите се легитимирали пред П. и обяснили целта на проверката спрямо него, същият признал, че носи в себе си малки количества наркотични вещества. За целта полицейският служител при Второ РУ на МВР - Бургас 2 инсп. С. М., за времето от 18,35 часа до 18,50 часа, извършил процесуалноследствено действие обиск и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение. Така от чантичка, която П. носел през рамо, черна на цвят, с надпис „Gabol“, били иззети следните вещи: 1 брой червена полиетиленова торбичка, съдържаща черна полиетиленова торбичка със съцветия от суха зелена тревна маса, запечатани със стикер ВД № Р3860; 1 брой черна полиетиленова свивка, съдържаща кристалообразно вещество с прозрачен цвят, запечатана със стикер ВД № Т271 и 1 брой черна полиетиленова свивка, съдържаща бяло-жълто прахообразно вещество, запечатана със стикер ВД № Т2713. При извършен полеви наркотест, веществата реагирали на „марихуана“ и на „метамфетамин“.

Видно от заключението на изготвената съдебна физико-химична експертиза по протокол № 1159 от 29.10.2024 г. по описа на БНТЛ при ОДМВР - Бургас е,че предоставените за изследване обекти били установени като обект № 1 - метамфетамин с тегло 0,953 гр. със съдържание на метамфетамин 71,20 % ; обект № 2 - метамфетамин с тегло 0,964гр. със съдържание на метилсулфонилметан и метамфетамин 32,10 %; обект № 3 - коноп с тегло 3,386 със съдържание на активния наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол-16,30%.Веществото „метилсулфонилметан“ било хранителна добавка с благоприятно въздействие върху опорно-двигателния апарат. Намалявало болките в ставите, помагало за по - бързо възстановяване на травми, стимулирало растежа и здравината на ноктите и косата, подобрявало спортните постижения.

Веществата „коноп“ и „метамфетамин“ нямат легална употреба и са поставени под контрол в Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП.При извършеното експертно изследване от общото количество вещество обект № 3 „коноп“ 3,386 грама са разходени 0,200 грама и по 0,025 грама от количествата вещества от обекти № 1 и № 2 „метамфетамин“.

Въззивният съд счита, че фактическата обстановка по спора е правилно установена и изведена от събраните доказателства,които са прецизно анализирани. Безспорно са установени всички факти, включени в предмета на доказване.Липсват основания,които да мотивират въззивния съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, свързани с релевантните по делото факти. Поради това, въззивната съдебна инстанция изцяло възприема фактическата обстановка, установена от първостепенния съд.

Така приетите от въззивната инстанция фактически положения, до които е достигнал и първостепенният съд, се установяват от показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели – Т. У., В. Т., В.Н., приобщени към доказателствения материал по надлежния ред, както и обясненията на подсъдимия в хода на съдебното следствие .

3

Правилно и законосъобразно са приобщени събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства,въз основа на които РСБургас е основал своите доказателствени изводи, чрез тяхното прочитане по реда на чл. 283 от НПК.Същите са процесуално допустими и годни, като отразяват валидно извършени процесуално-следствени действия.

Правилно е възприето и заключението на изготвената съдебна физико-химична експертиза като обективно и компетентно изготвено.

В рамките на установените фактически положения, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, като е приел, че от обективна и субективна страна подсъдимият С. П. е осъществил състава на престъплението по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК.

Основният мотив в подадената жалба против първоинстанционната присъда е за маловажност на деянието и искане за преквалифицирането му в по-леко наказуемо - по смисъла на чл.354а, ал.5 от НК. Първоинстанционният съд е изложил задълбочени и обосновани мотиви защо не възприема тезата,че престъпното деяние съставлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК.Законосъобразно РС-Бургас е обсъдил,че се касае за две отделни разновидности на високорискови наркотични вещества,предмет на престъплението, посочил е обремененото съдебно минало на П.,като е отчетено че до 19.03.2023г. е изтърпявал ефективно наказание „лишаване от свобода“ по приета за изпълнение присъда №00242/2016г. на Провинциален съд-Аликанте.Взети са под внимание и химическите особености на наркотика „метамфетамин“.Напълно обосновано въз основа на така изтъкнатите обстоятелства,е направен правния извод,че извършеното деяние не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с основния състав на престъплението, като са изтъкнати напълно обективни критерии за извършване на тази преценка - начина на извършване на деянието,вида и стойността на предмета му, данните за личността на дееца,имащи значение за степента на обществена опасност на извършеното,които не са в полза на застъпената от защитата теза.

С оглед на тези съображения въззивният съд се присъединява към така направената преценка,че извършеното от подсъдимия деяние не представлява маловажен случай на престъплението и не следва да се преквалифицира по леко наказуемия състав на чл.354а, ал.5 от НК.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд,че от субективна страна деянието е извършено от подс.П. виновно,при форма на вината „пряк умисъл“,по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

В изводите си относно вида и размера на наказанието,което подс . П. следва да понесе за извършеното престъпление, първоинстанционният съд е направил задълбочен разбор на отегчаващите и смекчаващи вината обстоятелства на подсъдимия и правилно е акцентирал върху семейното положение на П., който се грижи за ненавършилото си пълнолетие дете Б.

П.,тъй като видно от представените писмени доказателства, майката на детето 4 е починала.Правилно съдът е отчел като такива и безусловното съдействие от подсъдимия на полицейските служители, които са извършили проверката и критичното отношение към стореното.Като отегчаващо вината обстоятелство обосновано е отчетено единствено обремененото съдебно минало на подсъдимия.

Именно при тази съпоставка, правилно РС-Бургас е преценил,че следва да се отчетат броя и значението на многобройните смекчаващи вината обстоятелства,които дават основание за приложение на разпоредбата на чл.58а, ал.4 вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, като е определил наказание в размер на законоустановения минимум ,а именно ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което подсъдимият ще следва да изтърпи ефективно при първоначален „строг“ режим,на основание 57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС.

Въззивният съд намира,че изтъкнатите от страна на подс .П. доводи,че същият е използвал наркотичните вещества за собствена употреба, поради влошеното си здравословно състояние,не обосновават случая като маловажен,нито следва да се възприемат като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като причините за държане на високорисковите наркотични вещества са ирелевантни, като веществата в случая са два вида и не са с ниска стойност.

При правилна преценка на имотното,материално и семейно положение на подс.П., РС-Бургас е приложил разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК и не е наложил предвиденото кумулативно наказание ГЛОБА.

С оглед виновността на подсъдимия, правилно първоинстанционният съд е ангажирал отговорността му за разноски, на основание чл. 189, ал.3 от НПК.

Липсват основания за изменение на присъдата в частта,касаеща разпореждането с веществените доказателства по делото.

В обобщение на изложеното,при извършената проверка на първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция не констатира допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон,които да налагат изменение на присъдата или нейната отмяна.