Решение № 214 от 27.11.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Варна, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20253000500397 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуален представител Д. С. – държавен инспектор в ТД - Варна, против решение № 260006/25.03.2025 г. по гр. д. № 2747/2017г. на ОС – Варна, с което са отхвърлени предявените от въззивника против И. И. В., ЕГН ********** искове с правно основание чл.153 вр. §5 ДР на ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на подробно описано в диспозитива на решението имущество на обща стойност в размер на 67 000 лева.

Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, постановен в противоречие с материалния закон, съдебната практика и установеното от доказателствата, при допуснати процесуални нарушения. С подробни правни доводи се оспорва изводът на първоинстанционния съд, че необходимо условие за несъответствие по см. на § 1, т.3 ДР на ЗОНПИ е наличното в края на периода имущество да е на стойност над 150 000 лева. Сочи се, че този извод противоречи на материалния закон и на цитирана съдебна практика на Върховния касационен съд, а в същото време посочената такава от първоинстанционния съд не съставлява задължителна по см. на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Навеждат се аргументи по съществото на спора, в частност за установено от 1 доказателствения материал несъответствие в размер на 1 398 114.27 лева и доказаност на предпоставките за отнемане на процесното имущество.

Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и уважаване на предявените искове.

Срещу въззивната жалба в срок е постъпил отговор от насрещната страна – въззиваемия И. И. В., чрез процесуален представител адв. Ж., с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Наред с въззивната жалба е подадена и частна жалба от КОНПИ, с която се обжалва постановеното от първоинстанционния съд по реда на чл.248 ГПК определение № 260031/02.05.2025г., с което по молба на И. И. В. решението в частта по разноските е изменено и Комисията е осъдена да му заплати допълнително сумата от 2 819.53 лева, представляваща разлика между присъдени му с определение № 260282/18.12.2023 г. разноски от 7 440.47 лева до пълния размер от 10 260 лева на дължими разноски за производството. С доводи за недължимост на същите на основание чл.156, ал.6 ЗОНПИ се иска отмяна на обжалваното определение.

Отговор по тази жалба не е постъпил.

В с.з. жалбите, съответно подаденият отговор по въззивната жалба, се поддържат.

За да се произнесе по спора, съобразно наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните, ангажираните по делото доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС – Варна съобрази следното:

Исковото производство е образувано по предявени от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество против И. И. В., П. Г. В. и „Чифлика 111“ ЕООД искове с правно основание чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ и разгледани по реда на ЗОНПИ, на основание вр. § 5, ал. 2 от ПРЗ на ЗОНПИ.

Изложените в исковата молба фактически твърдения са, че въз основа на уведомление с вх. № УВ-1412-2/29.07.2015 г. на ОП – Варна за привличането на И. В. като обвиняем по ДП № 143/2011 г. по описа на ОД на МВР, пр. пр. № 1361/2011 г. на ОП – Варна, за извършени от него престъпления по чл. 321, ал.

3, предл. 2, т. 2, вр. ал. 2 от НК и по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал. 1, предл. 1 от НК, попадащи в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 18 ЗОПДНПИ /отм./, с протокол № ТД 04ВА/УВ-11467/05.08.2015 г. е образувана проверка, обхващаща периода 05.08.2005 г. – 05.08.2015 г. Срещу лицето е бил внесен обвинителен акт по обвиненията по чл.255 НК е постановена осъдителна присъда. В хода на извършената от Комисията проверка е обследвано имущественото състояние на проверяваното лице, неговата съпруга П. В. /за периода след сключване на брака им – 18.10.2008 г./, както и на контролирано от проверявания дружество – „Чифлика 111“ ЕООД /за периода от учредяването на 02.07.2008 г. до продажбата на дружествените дялове на 30.05.2013 г./, при която се твърди, че е установено значително несъответствие в имуществото по см. на чл. 21, ал. 2 вр. § 1, т. 7 ДР на 2

ЗОПДНПИ /отм./. Наведени са подробни твърдения за притежаваното и придобито имущество, трансформации, за кои от имуществата се счита, че са придобити с неустановен източник на средствата и за кои се признава такъв, за реализираните доходи с признат законен източник и за направените от проверяваното лице и семейството му разходи. Въз основа на направен икономически анализ и извод за установено несъответствие в размер над законоустановения минимум се иска отнемане на подробно описаното в исковата молба имущество.

След направен частичен отказ по чл.233 ГПК и постановено прекратително определение от 08.11.2023г., искането за отнемане, по което се е произнесъл и първоинстанционният съд, е само срещу И. И. В. за следното имущество: 1/. 500 кв.м. ид.ч. от дворно място в с. Кичево, община Аксаково, област Варна, м. „Суха чешма“, съставляващо имот пл. № 451, цялото с площ от 700 кв. м., ведно с построените в него жилище с площ от 80 кв.м., таван с площ от 35 кв. м., гараж с площ от 25 кв. м. и навес с площ от 10 кв.м., придобити с нот. акт за покупко-продажба № 45, том ІV, рег. № 10365, д. № 579/2008 г. и 2/. 500 кв.м. ид.ч. от дворно място в с. Кичево, община Аксаково, област Варна, м. „Суха чешма“, съставляващо имот пл. № 452, цялото с площ от 700 кв. м., ведно с навес без оградни стени с площ от 185 кв.м., придобити с нот. акт за покупко-продажба № 47, том ІV, рег. № 10367, д. № 581/2008 г.

С подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор исковете са оспорени като недопустими поради това, че проверката не е приключила в срока по чл.27 ЗОПДНПИ /отм./ и след като обвиненията по наказателното производство са били повдигнати през 2011 г., то проверката не е извършена по действащия към 2011 г. и приложим според ответниците закон – ЗОПДИППД /отм./. Наведени са и възражения за неоснователност на исковете, оспорвайки материалните предпоставки за възникване на правото на държавата за отнемане на процесното имущество - несъответствие в изискуемия се от закона размер и незаконно придобито имущество. Оспорва се извършения от Комисията икономически анализ с правни доводи по приложението на закона и твърдения по конкретно включени суми като разход, респ. имущество, за неправилно непризнати приходи/доходи, както и по приетите придобивни цени по сделките.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, като към настоящия момент спорът относно неспазването срока на проверката е разрешен с постановеното по ч.гр.д. № 2808/2018г. определение на ВКС и приетото с ТР № 1/2018г. на ОСГК на ВКС. Възражението за приложимия закон предвид момента на повдигане на обвиненията е относимо към основателността на предявения иск, тъй като е от значение за възникване на материалното право на държавата да иска отнемане на незаконно придобито имущество, а не към допустимостта на предявения иск.

За да възникне потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество следва да се налице следните материални 3 предпоставки: 1/. Проверяваното лице да е привлечено през проверявания период като обвиняем за престъпление по някой от изчерпателно изброени в закона фактически състави на НК или по отношение на него да е налице някоя от другите хипотези, предвидени в чл.22 ЗОПДНПИ /отм./, съответно чл.108, ал.2 – ал.6 ЗОНПИ; 2/. Да е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ, респ. §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, а именно несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващо 150 000 лв. за целия проверяван период; 3/. Въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото през този период от проверяваното лице и свързаните с него лица по чл. 63, чл.65 и чл.66 ЗОПДНПИ /отм./, респ. чл.142, чл.144 и чл.145 ЗОНПИ имущество е от незаконен източник; 4/. Макар и в ЗОПДНПИ /отм./, съответно действащия ЗОПНИ, да не е въведено като изрично условие, с оглед постановената практика на ЕСПЧ /дело „Тодоров и други срещу България“, дело „Йорданов и други срещу България“/ и решения на ВКС /решение № 50098/18.01.2024г. по гр.д. № 1074/2022г., ІІІ г.о.; решение № 50104/23.01.2024г. по гр.д. № 4647/2021г., ІІІ г.о. и др./ легитимната цел на законите за конфискация на незаконно придобито имущество изисква пропорционалност на мярката за отнемане на имущество и намесата в мирното ползване на притежанията, съгласно §1 от Протокол 1 към ЕКПЧ, което налага обосноваване на връзка между престъпната дейност, по повод на която е образувано производството от КОНПИ и придобитото от лицето имущество.

Наличието на първата от посочените предпоставки е доказана.

Видно от ангажираните по делото доказателства, проверката срещу въззиваемия И. И. В. е била образувана по реда на чл. 21, ал.2 ЗОПДНПИ /ом./ с протокол № ТД 04ВА/УВ-1146705.08.2015 г. на директора на ТД – Варна въз основа на постъпило уведомление с вх. № УВ – 1412-2/29.07.2015 г. на ОП – Варна за повдигнати срещу В. обвинения за извършени от него престъпления по чл. 321, ал. 3 вр. ал.2 НК /създаване и ръководство на организирана престъпна група с цел извършване на престъпления/ и по чл. 255, ал. 3 вр. ал.1 НК /избягване установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери/. По второто от посочените обвинения е бил внесен обвинителен акт от 01.06.2015 г., като образуваното по него НОХД № 90/2015 г. по описа на ОС – Варна е приключило в хода на процесната проверка с постановяването на влязла в сила на 27.02.2016 г. осъдителна присъда.

Конкретните инкриминирани деяния, осъществяващи състава на престъплението, за което е осъден, са подробно посочени в присъдата.

Въз основа на извършената проверка и изготвения доклад на директора на съответната ТД на КОНПИ с решение № 417/28.09.2017 г. Комисията е образувала производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като след изпълнение на процедурата по чл.57 и сл.

ЗОПДНПИ /отм./ е взето и решението за предявяване на настоящите искове.

4

По делото не е установено Комисията да е била сезирана от страна на Прокуратурата за повдигнатите срещу В. обвинения преди посоченото погоре уведомление, поради което и приложимият закон към момента на образуването на проверката е бил действащият такъв към датата на уведомяването – ЗОПДНПИ, а не отменения през 2012 г. ЗОПДИППД. На основание § 5, ал. 2 от сега действащия ЗОНПИ предпоставките за съществуването на правото на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество за производства, образувани по реда на вече отменения ЗОПДНПИ и неприключили към 07.01.2019 г., когато е влязъл в сила §5, ал. 2 ПЗР на ЗОНПИ /ДВ, бр. 1/2019 г./ и каквато хипотеза е налице в настоящия случай, се определят от ЗОНПИ. В тази връзка съдът отчита, че престъплението, за което са повдигнати обвинения и за извършването на което въззиваемият е признат за виновен, попада в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 18 ЗОПДНПИ /отм./, съответно чл. 108, ал. 1, т. 18 от приложимия ЗОНПИ, а проверяваният период /05.08.2005 г. – 05.08.2015 г./ е съответен на предвидения 10-годишен период по см. на чл. 27, ал. 3 ЗОПДНПИ /отм./, респ. чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ.

Съобразно наведените във въззивната жалба оплаквания основните спорни въпроси са относно това налице ли е изискуемото се от приложимия закон несъответствие по см. на чл.107, ал.2 вр. §1, т.3 от ЗОНПИ, как следва да бъден направен изводът за това, дали същият предпоставя наличното в края на периода имущество да е на стойност над 150 000 лева и какво се включва в понятието „имуществото“ съгласно легалната дефиниция на § 1, т.4 от ЗОНПИ.