Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 20413 от 11.11.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 51539/2023
Вид
Решение № 20413
Подписан
11.11.2025
Състав
ВАНИНА ЗДРАВКОВА МЛАДЕНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 20413 гр. С., 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на трИ.десети октомври през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:

Председател: ВАНИ. ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИ. ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20231110151539 по описа за 2023 годИ.

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т. С.“ ЕАД срещу С. Н. В., С. И. М., С. И.

И., К. С. В. и И. С. В., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 3438,69 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.09.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, 555,07 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 31.08.2023 г.; 30,91 лева, стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.07.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 19.09.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и 6,90 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 31.08.2023 г., в условията на разделна отговорност, при квоти както следва: С.

Н. В. – 4/12 или сумата от 1146,23 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.09.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, 185,02 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 31.08.2023 г.; 10,30 лева, стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.07.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 19.09.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и 2,30 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 31.08.2023 г.; С. И. М. – 2/12 или сумата от 573,12 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.09.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, 92,51 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 31.08.2023 г.; 5,15 лева, стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.07.2020 г. – м.04.2022 1 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 19.09.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и 1,15 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 31.08.2023 г.; С. И. И. – 2/12 или сумата от 573,12 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.09.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, 92,51 лв.

– мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 31.08.2023 г.; 5,15 лева, стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.07.2020 г.

– м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 19.09.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и 1,15 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 31.08.2023 г.; К. С. В. – 2/12 или сумата от 573,12 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.09.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, 92,51 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 31.08.2023 г.; 5,15 лева, стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.07.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 19.09.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и 1,15 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 31.08.2023 г., И. С. В. – 2/12 или сумата от или сумата от 573,12 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.09.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, 92,51 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 31.08.2023 г.; 5,15 лева, стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.07.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 19.09.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и 1,15 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 31.08.2023 г.

Ищецът твърди, че ответниците като собственици на апартамент, находящ се в гр. С., ж.к. „К. п.", бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** имат качеството потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „М. Е.“ ООД, съобразно сключения между посоченото дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответниците дължат на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.

Постъпили са отговори на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК от ответниците К. С. В. и И. С. В.. Оспорват размера на претендираните от всеки 2 наследник суми, като твърдят, че не са включени всички наследници.

Представят документи са извършено плащане.

Постъпил е отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК от С. Н. В., чрез адв. М. Р., с който оспорва предявените искове. Излага съображения, че имотът е необитаемия, няма достъп до него, поради което не е било възможно реално отчитане на топлинна енергия. Поддържа, че претендираното от ищеца вземане е формирано в разрез с правилата на чл. 143 и сл. ЗЕ. Оспорва ищецът да е доставял топлинна енергия в процесния имот. Прави възражение за погасяване по давност на процесните задължения.

Ответниците С. И. М. и С. И. И. не са подали отговор в срока по чл. 131 ГПК.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по предявените искове ищецът следва да докаже съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава.

Ответниците следва да докажат възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

В тежест на ищеца с оглед възражението за давност е да установи, че са настъпили обстоятелства, обуславящи спиране, респ. прекъсване на погасителната давност за вземанията.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., следователно и към процесния период) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно тази законова уредба свързва качеството потребител с лицето, което е носител на право на собственост или ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

Представен е Договор за продажба на недвижим имот, съгласно Наредба за продажба и замяна на държавни жилища от 27 април 1983 г., с който К.. Г. В.а и Х. И. В. придобили право на собственост върху апартамент № **, етаж ***, вход *, блок *, ул. „К. ф." ***, застроен на 58,14 кв. м.

Представено е удостоверение за наследници с изх. №3012/03.06.2015 г. за Е.

Х. В., почИ.л на 25.03.2013 г., от което е видно, че е наследник по закон на Х.

И. В., почИ.л на 25.06.1989 г. и К.. Г. В.а, почИ.ла на 10.09.1991 г. От своя 3 страна Е. Х. В. е оставил за свои наследници по закон С. Н. В., С. К. В. и И. Д.

И. на основание чл. 7 ЗН по 1/3 ид. част от наследството.

В производството се установява от удостоверение за наследници с изх. № **-**-****/02.01.2024 г. на ОбщИ. К., че ответниците С. И. И. и С. И. И.

(низходящи) са наследници по закон на И. Д. И., почИ.л на 09.01.2023 г. и го наследят при равни квоти на основание чл. 5 ЗН или по 1/12 ид. част от наследството.

От представеното удостоверение за наследници с изх. № **-******/02.01.2024 г. на ОбщИ. К. за С. К. В., почИ.л на 12.02.2023 г., се установява, че ответниците К. С. В. и И. С. В. са наследници по закон (низходящи), т. е. при равни квоти на основание чл. 5 ЗН или по 1/12 ид. част от наследството.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват наймалко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Предвид изложеното съдът приема за установено, че между страните по делото в процесния период са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Т. С.“ ЕАД по отношение на процесния имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач.

В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „М. Е.“ ЕООД с договор, сключен от упълномощен представител на етажните собственици, като дружеството е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период.

4

Съгласно чл. 155. ал. 1 ЗЕ (дсоп. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., изм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, заплащат консумираната топлинна енергия по един от следните избрани от тях начини:1. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска;2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска; 3. по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването.