Решение № 29 от 16.06.2026, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Белоградчик, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря БЕАТРИС Д. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно наказателно дело № 20261310200067 по описа за 2026 година ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН.

Производството е образувано по Жалба на М. Г. В. от с. Бело поле, общ.

Р., обл. В., ул. “Х.“ № , чрез адв. К. К. от АК - Видин, против Наказателно постановление № 26 - 0242 - 000034/ 01.04.2026 г. на Началник Група ОД МВР - Видин, РУ - Белоградчик, упълномощен със Заповед № 8121з - 1632 от 02.12.2021 г. на МВР - Видин, с което на осн. чл. 175, ал. 3, предл. 1 – во от ЗДвП, са му наложени наказания: “Глоба” в размер на 255.65 евро, „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, и на осн. Наредба № Із – 2539, са му отнети 10 контролни точки.

С депозираната Жалба се моли, съда да отмени Наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Изложени са подробни съображения за недоказаност на нарушението и недоказана вина на нарушителя, тъй като същия не е имал умисъл да извърши нарушението за което е наказан. Пълномощникът на жалбоподателя твърди, че последния не е знаел, че управлявания от него автомобил е дерегистриран служебно, тъй като 1

МПС – то не е негова собственост, а на друго лице - Георги В. Тасев - баща на жалбоподателя. При така изложените в Жалбата доводи, се моли съда да отмени обжалваното Наказателно постановление. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение на жалбоподателя.

В съдебно заседание се явява процесуалния представител на жалбоподателя - адв. К. К. от АК - Видин. Поддържа жалбата и пледира съда да отмени Наказателното постановление, поради това, че доверителят му не е знаел, че автомобила е бил дерегистриран, тъй като не е негова собственост.

Подробни доводи за исканата отмяна излага в хода по същество.

По искане на пълномощника на жалбоподателя е допуснат и разпитан свидетеля Георги В. Тасев от с. Б., общ. Р., обл. Видин - собственик на процесния автомобил.

Представител на въззиваемата страна не се явява в съдебно заседание. В писмено становище молят съда да потвърди издаденото Наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, доказано от обективна и субективна страна. Правят и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя и молят същото да бъде редуцирано до минималния такъв, в случай, че се претендира заплащането на такова.

По делото са допуснати и разпитани свидетелите на въззиваемата страна – Д. Х. М. – актосъставител и Т. К. Т. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта - и двамата служители на РУ Белоградчик.

За нуждите на делото е изискана и приложена Прокурорска преписка № 855/ 2026 г. по описа на РП – Видин.

Съдът намира, че подадената жалба е процесуално допустима. Същата е подадена от лице с право на жалба – наказаното физическо лице, пред компетентния съд и в законния срок.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна.

Съображенията на съда са следните :

С показанията си, разпитаните по делото свидетели на въззиваемата страна – полицейски служители в РУ – Белоградчик, установиха следната фактическа обстановка: На 08.02.2026 г., двамата полицейски служители изпълнявали служебните си задължения по пътен контрол в района на с.

2

Р.общ. Р., обл. В.. В 14:00 ч. спрели за проверка товарен автомобил марка „Ситроен“ модел „Джъмпи“ с рег. номер ВН 5026 АВ с водач - жалбоподателя М. Г. В.. Извършили проверка на документите и при справка в системата РСОД установили, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 12.12.2025 г., за това, че в двумесечен срок от прехвърляне на собствеността на автомобила, собственикът не е пререгистрирал автомобила в КАТ. При извършената проверка, контролните органи установили, че автомобилът притежавал всички останали изискуеми документи. Констатирали, че новият собственик на автомобила бил бащата на жалбоподателя. При съставянето на акта, жалбоподателя М. В., заявил, че той само използва автомобилът за момента и не е имал представа, че автомобила е с прекратена регистрация.

Взел го от баща си, за да закара детето си на лекар, което е болно от аутизъм.

За нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, св. Д. Х. М., съставил на жалбоподателя М. Г. В., АУАН серия GA № 4011854 от 08.02.2026 г.

Била образувана и Пр. Преписка № 855/ 2026 г. по описа на РП – Видин, като с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 24.03.2026 г., РП – Видин е отказала образуване на ДП за престъпление по чл.

345, ал. 2 НК.

Материалите са изпратени на РУ – Белоградчик и е издадено процесното Наказателно постановление № 26 - 0242 - 000034/ 01.04.2026 г. на Началник Група ОД МВР - Видин, РУ - Белоградчик, упълномощен със Заповед № 8121з - 1632 от 02.12.2021 г. на МВР - Видин.

Предвид изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното :

Безспорно е, че от събраните по делото доказателства – в частност показанията на свидетелите на въззиваемата страна, се установи, че на инкриминираната дата, жалб. М. Г. В., е управлявал автомобил, чиято регистрация е прекратена служебно на осн. чл. 143, ал. 15 ЗДвП, поради това ч е в двумесечния срок от придобиване на правото на собственост върху автомобила, собственика не е изпълнил задължението си да го регистрира в КАТ. От материалите по приобщената Прокурорска преписка, се установява, че МПС – то, управлявано от жалбоподателя В., е собственост на друго физическо лице - Георги В. Тасев, който е придобил правото на собственост върху процесния товарен автомобил на 10.10.2025 г. В двумесечния срок от 3 придобиването му, собственика не го е регистрирал в КАТ. Поради това и на осн. чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, регистрацията на товарния автомобил, е била служебно прекратена от Сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР - Видин, считано от 12.12.2025 г.

Съдът приема, че констатациите, обективирани в съставения АУАН и издаденото Наказателно постановление отговарят на действителната фактическа обстановка.

От определящо за изхода на делото значение е обаче, виновно ли е извършено административното нарушение от страна на наказаното лице.

В случая, регистрацията на автомобила е прекратена служебно на осн. чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. В представената и приобщена по делото административно – наказателна преписка, се съдържат данни, че управлявания от жалбоподателя М. Г. В. автомобил, е собственост на трето лице – баща му - Георги В. Тасев. Това обстоятелство потвърдиха и разпитаните по делото свидетели на въззиваемата страна.

Съдът приема, че по делото липсват каквито и да доказателства, че жалбоподателя М. В., като водач на товарния автомобил, е знаел за прекратената регистрация на същото, поради нерегистрирането му в КАТ в двумесечния срок от придобиване на собствеността, съгл. чл. 143, ал. 15 ЗДвП.

Това е заявил жалбоподателя и пред контролните органи – че не е знаел за дерегистрацията на автомобила, тъй като той не е негова собственост. Дори бил отишъл да зареди автомобила, за да тръгне на дълъг път и да закара болното си от аутизъм дете на лекар. В случай, че знаел, че автомобила е с прекратена регистрация, не бил тръгнал на дълъг път с него.

Предвид изложеното, се налага правния извод, че нарушението не е доказано от субективна страна. От доказателствата по делото се установи, че към датата на извършване на вмененото на жалбоподателя нарушение на чл.

140, ал. 1 от ЗДвП, той няма как да е знаел, да е допускал, да е могъл да знае или да е бил длъжен да предположи за прекратената регистрация на автомобила, и съответно да съобрази поведението си с това обстоятелство.

Поради това, липсват каквито и да е било доказателства за наличието на субективната страна на нарушението под формата на умисъл или непредпазливост.

Недоказан е волевият момент на вината, като субективен елемент на 4 соченото противоправно деяние. Действително, незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност, но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Т. е., на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по 140, ал. 1 от ЗДвП.

В приобщената по делото Прокурорска преписка № 855/ 2026 г. по описа на РП – Видин, също не се съдържат доказателства, жалбоподателя да е бил уведомен по какъвто и да било начин за прекратената служебна регистрация на управлявания от него автомобил от Сектор Пътна полиция при ОД МВР - Видин.

В подкрепа на това са и свидетелските показания на свидетеля Г.В. Т. собственик на автомобила. Същият заяви в показанията си дадени пред съда, че бил забравил, че не е прехвърлил автомобила в КАТ в задължителния двумесечен срок от придобиването му. Всички останали документи бил снабдил, но пропуснал да изпълни това свое задължение в КАТ. Тъй като самият той е забравил за това, съответно не е уведомил и своя син жалбоподателя, че регистрацията на автомобила е била прекратена. За това, че собственикът е пропуснал този срок, му бил съставен АУАН и същия заплатил наложените му санкции.

Всички обсъдени по - горе обстоятелства, категорично изключват съзнателното и субективно отношение на наказаното лице към извършеното от него нарушение. Липсва какъвто и да е било субективен елемент за извършване на административно нарушение, което изключва и носенето на административнонаказателна отговорност.

При така изложените мотиви, се налага извода за несъставомерност на санкционираното деяние от субективна страна, поради недоказаност на неговото виновно извършване, което дисквалифицира това деяние като административно нарушение по смисъла на чл. 6 и чл. 7 от ЗАНН и представлява основание за отмяната на издаденото Наказателно постановление, като незаконосъобразно и по същество.

При горните съображения, съдът отменя Наказателното постановление.

По разноските :

Предвид изхода на делото – съдът отмени изцяло Наказателното 5 постановление, то въззиваемата страна е тази, която следва да понесе в своя тежест направените по делото разноски от страна на жалбоподателя. В случая, се претендират такива в размер на 400.00 евро – за адвокатско възнаграждение. По делото е приложен Договор за правна защита и съдействие от 02.04.2026 г., от който е видно, че договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 400 евро и има отбелязване, че същото е изплатено в брой, което служи за разписка. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, а л . 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. По смисъла на чл.

143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Предвид изхода на делото, съдът следва да присъди в полза на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение, но не и в претендирания размер. Съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно и не съответства на фактическата и правна сложност на делото, нито на размера на наложената на жалбоподателя Глоба, която служи ориентир при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение. По делото са проведени две открити съдебни заседания, не са изслушвани експертизи и правната сложност на делото не обосновава заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 400 евро. Поради това, съдът приема, че претендираното адвокатското възнаграждение е прекомерно и като такова следва да бъде редуцирано на 250 евро, като в останалата част до претендирания размер - 400 евро, отхвърля искането за разноски.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМ ЕН Я Наказателно постановление № 26 - 0242 - 000034/ 01.04.2026 г. на Началник Група ОД МВР - Видин, РУ - Белоградчик, упълномощен със Заповед № 8121з - 1632 от 02.12.2021 г. на МВР - Видин, с което на М. Г. В., с ЕГН **********, с адрес: с. Бело поле, общ. Ружинци, 6 обл. Видин, ул. “Хаджи Димитър“ № 2, на осн. чл. 175, ал. 3, предл. 1 – во от ЗДвП, са му наложени наказания: “Глоба” в размер на 255.65 евро, „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, и на осн.

Разпечатката съдържа 49 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ab8f86d8-9d62-4cb8-81db-08b471058fe7