Решение № 80 от 16.05.2024, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Силистра, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора В. Василева

Членове:

Добринка С. Стоева

Натали Яс. Жекова при участието на секретаря Ели Ст. Николова като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско дело № 20243400500147 по описа за 2024 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 11/15.01.2024г., постановено по гр.д. № 446/2023г. по описа на ТРС, е отхвърлен искът на К. Б. Б., с ЕГН **********, срещу В. В. Ж., с ЕГН **********, за осъждането й да му плати 2 500 лева, частично от общо дължимата сума, явяваща се размерът на обедняването, респективно обогатяването на ответницата, от сключена между нея и И.В.Ж. разпоредителна сделка на 01.12.2022 г. в Кралство Нидерландия с предмет автомобил „Лексус“ СТ 200Н 1,8 хибрид, рама № JTHKD5BH302241986. Осъдена е В. В. Ж. да заплати на К. Б. Б. сумата от 250 лева - разноски по делото.

Недоволен от решението е останал К. Б. Б., който го обжалва в законоустановения срок. Счита, че същото е неправилно, поради което моли съда да го отмени и да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Ответната страна по жалбата, В. В. Ж., не се явява в с.з. и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като обсъди жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е основателна.

1

Не се спори по делото, че страните са били в граждански брак, сключен в Община Русе на 11.08.2018 г., който е прекратен с Решение № 22/27.01.2023 по гр.д.№ 15/2023 на ТРС, както и че в Нидерландия двамата, като физически лица - „Заемополучател 1“ и „Заемополучател 2“, вземат паричен заем от „БНП париба лични финанси“, като заетата сума от 10 878 евро бива преведена на 09.11.2021 г. по сметка на г-жа Ж.. Целта на заема е посочена в споразумението за него, а именно „Автомобил“ - видно от приетите писмени доказателства, представени с молба вх.№ 5534/08.12.2023г.

Няколко дни преди превода на парите от банката по сметка на г-жа Ж. на името на ищеца като физическо лице е издадена фактура № 1003052/04.11.2021 от търговец на автомобили за продажбата на процесния „Лексус“ на цена 15945 евро. На 10.11.2021 г. г-жа Ж. извършва плащане от нейната сметка на 11 000 евро по сметка на търговеца, а останалите 4 945 евро признава, че са платени от г-н Б.. Писмени доказателства за направените плащания са представени с исковата молба.

Автомобилът бива регистриран на 10.11.2021 г. в Нидерландия на името на г-жа Ж., тогава с фамилията Б.а. След влошаване на семейните отношенията между нея и ищеца тя извършва разпоредителна сделка на 01.12.2022 г. на територията на Нидерландия, приобретател по която е брат й, целяща да прехвърли собствеността на автомобила нему.

Сделката е извършена според формата за действителност по законите на Кралство Нидерландия - обстоятелство, което ТРС е приел в доклада по делото за ненуждаещо се от доказване, тъй като и двете страни го твърдят и черпят доводи от този факт в подкрепа на своите тези. Издадено е от местнокомпетентния орган временно разрешително, валидно до 15.12.2022, за придвижване на автомобила от Нидерландия в България. Братът Ивайло Желев влиза в България с МПС-то на 03.12.2022 г. и го регистрира на свое име в КАТСилистра, без да представя писмен договор за разпоредително- придобивната сделка. Тези факти се установяват от приетата административна преписка по регистрация на автомобила.

След това г-жа Ж. и брат и предприемат действие по продажбата на автомобила в България, като го обявяват в специализиран интернет сайт. Тя признава, че е оставила нейния телефонен номер за контакт с потенциалните купувачи. Пред съда твърди, а в последното съдебно заседание ищецът не отрича, че автомобилът не е продаден на трето лице, който факт първоинстанционният съд също е приел за ненуждаещ се от доказване, като безспорен.

Според приетото заключение по назначената оценителна експертиза, пазарната стойност на движимата вещ е 34 400 лева без ДДС.

Ищецът твърди, че независимо че регистрацията на процесното МПС от 10.11.2021г. е на съпругата, то той е този, който е платил изцяло цената от 15 945 евро и тя, прибирайки се в България в началото на декември 2022 г., го е регистрирала на името на брат си Ивайло Веселинов Желев, без негово знание и съгласие и без да е получил парична сума от продажбата на вещта. Твърди, че прехвърлянето на автомобила от бившата му съпруга на брат й е симулативно, а целта и е да избегне делбата му и тя да получи цялата цена при евентуалната му последваща продажба. Твърди, че с прехвърлянето на МПС-то на 2 брата на ответницата, тя го е лишила от половината стойност на автомобила към момента на продажбата. Смята, че следва да се вземе предвид пазарната стойност на вещта, независимо от вида на разпоредителната сделка между ответницата и брат й, преценявайки че половината стойност на автомобила е 18 000 лева, той претендира да получи тази сума от ответницата, като искът е предявен като частичен от тази стойност, а именно за сумата от 2 500 лева.

ТРС е приел, че така предявеният иск е за неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД, който се явява общият субсидиарен състав на неоснователното обогатяване, а не по чл.

55 от ЗЗД, каквато квалификация е предложена с исковата молба, тъй като фактическият състав на последната изисква обогатяването да е пряко следствие от разпоредителна сделка между ищеца и ответница, докато твърденията в казуса са, че обогатяването и, респ. обедняването на ищеца, е в резултат на договор между нея и трето лице. Правната квалификация на предявения иск обаче е по чл. 45 ЗЗД.

По отношение на възражението на ответницата правилно съдът го е възприел по чл.

292, ал. 2, изр. второ във вр. изр. първо от ЗЗД, а именно, че се твърди наличието на договор за поръчка между брата на ответницата и нея, при който тя действа като негов косвен представител, придобивайки на свое име по възложения мандат процесния автомобил и впоследствие, на осн. чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, на свой ред извършва разпоредителна (отчетна) сделка по прехвърляне собствеността на автомобила върху брат й, като всичко това се твърди, че е със знанието на ищеца, и съответно правилно е съобразил, че това възражение за наличие на мандатен договор между нея и брат й, както и подкрепящите го доводи, не само не са доказани, но и категорично се опровергават от събраните доказателства за произхода на средствата, с които е платена цената на автомобил в Нидерландия на 10.11.2021г.

Правилно също първоинстанционният съд е приел, че доколкото няма твърдения и доказателства къде е било общото обичайно местопребиваване на съпрузите след сключване на брака, приложимо към имуществените им отношения, съгласно чл. 26, пар. 1, буква „б“ на Регламент (ЕС) 2016/1103 на Съвета от 24 юни 2016, е правото на Република България, тъй като страните са български граждани и по общи твърдения не са сключили споразумение за избор на приложимо чуждо право във връзка с имуществените им отношения. Член 27, буква „е“ от този регламент гласи, че правото, приложимо към имуществения режим между съпрузите, урежда, наред с другото, последиците от имуществения режим между съпрузите за правоотношенията между някой от тях и трети лица. В член 28, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2016/1103 на Съвета от 24 юни 2016 е записано, че независимо от член 27, буква „е“, правото, приложимо за имуществения режим между съпрузите, не може да бъде противопоставяно от някой от съпрузите на трето лице в спор между третото лице и единия или двамата съпрузи, освен ако третото лице е знаело или, при полагане на дължимата грижа, е следвало да знае за това право. От аргумент за противното, ако е знаело за приложимото право или при полагане на дължимата грижа е следвало да знае, приложимото право между съпрузите е 3 противопоставимо на третото лице.

Съгласно чл. 11, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно приложимото право към договорни задължения (Рим I), договор, сключен между лица, които се намират в една и съща държава към момента на сключването му, е формално действителен, ако са спазени изискванията за форма на правото, което го урежда по същество съгласно същия регламент, или на правото на държавата, в която е сключен. В чл. 12 от Регламента (Рим I) е посочено какво урежда приложимото към договора право по този регламент, но сред изброените не фигурира въпросът за недействителността на договора на основание, което да е различно от формата за действителност на сделката.

Колаборацията межди цитираните норми на съюзното право води до извода, че сделката между г-жа Ж. и брат й, целяща да прехвърли собствеността на автомобила върху него, следва да се преценява от гледна точка на формата за действителност според нидерландското право, защото те са се намирали в Нидерландия, когато са я сключили; но преценката на останалите правоизключващи факти следва да се направи според българското право.

Не се спори по делото, че сделката е извършена според формата за действителност на Кралство Нидерландия и правилно ТРС е приел за ненуждаещо се от доказване, че сделката е извършена според формата за действителност на Кралство Нидерландия.

Правилно е приел също, че тази прехвърлителна сделка е безвъзмездна съобразно изявленията на страните и наличните доказателства по делото. Неправилно обаче ТРС е приел, че същата не е породила целените правни последици.

Настоящият състав се солидаризира с извода на първоинстанционния съд, че внезапното отпътуване на брата за Нидерландия не е обсъждано дълго преди да се случи, а е станало инцидентно, спонтанно и затова ищецът не разбрал за него, а и близката родствена връзка брат - сестра и обстоятелствата около организиране на пътуването на Ивайло Желев от България в Нидерландия със самолет, сключения там договор, при все че не е дал пари за автомобила, и връщането му, заедно със сестрата и детето, в България, категорично доказват, че той е бил наясно с липсата на съгласие у ищеца за извършената сделка.

Безспорно тази недобросъвестност на приобретателя, който е трето лице за имуществените отношения между съпрузите, влече спрямо него противопоставимостта на българското право, като българското право е приложимо както между бившите съпрузи, понеже към 01.12.2022г. все още са били в брак, така и между всеки от тях и третото лице - братът на съпругата, на осн. чл. 26, пар. 1, буква „б“, чл. 27, буква „е“ и чл. 28, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2016/1103

Не се спори между страните, че бракът между тях е бил сключен без избран режим на разделност и че нямат брачен договор. На основание чл. 21, ал. 1 от СК, независимо че автомобилът е придобит на името на съпругата, след като по-голямата част от средствата за него са от изтеглен на името на двамата банков заем, то и съвместният принос е налице, откъдето следва, че вещта е представлявала съпружеска имуществена общност, върху която, 4 на осн. чл. 24, ал. 1 от СК, съпрузите са имали равни права.

Съгласно чл. 24, ал. 3 от СК, разпореждането с общото имущество се извършва съвместно от двамата съпрузи. В хипотеза като настоящата, когато единият съпруг се разпорежда с обща движима вещ безвъзмездно чл. 24 ал.5 СК изр.2 повелява, че се прилага ал. 4, а именно, че разпореждането с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено от единия съпруг, е оспоримо, като другият съпруг може да оспори по исков ред разпореждането в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването му.

В случая е безспорно, че ищецът не е оспорил сделката в 6-месечния срок от узнаването, който към момента вече е изтекъл /както той, така и ответницата Ж. изрично заявява в с.з. на 29.11.23г., че в деня на заминаването им от Ниделандия той е знаел, че автомобилът е на брат й – т.е. в периода 1-3.12.22г., тъй като на 3.12.22г. вече е регистриран в КАТ в България/, от което следва, че процесната сделка се явява санирана, т.е. породила е действие в правния мир, което се явява увреждащо за Б.. След като ответницата е нарушила чл. 24, ал. 3 СК, прехвърляйки лекия автомобил на брат си, без участието на ищеца, тъй като към тази дата съпрузите са били все още в брак, и така е действала противоправно, съзнавайки че вещта е СИО, то безспорно от тези й действия са настъпили вреди за съпруга й, който е загубил собствеността върху автомобила.