Определение № 1895 от 16.04.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1895 гр. Варна, 16.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500737 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 390, ал. 3 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на 25290/19.03.2025г. от „ДИ АЙ ЕС“ ЕООД ЕИК 20405565, представлявано от Добрин Атанасов Добрев чрез адв.В. Т. от ВАК срещу определение № 2746/28.02.2025г. по ч.гр. дело № 711/2025г. по описа на РС Варна, 12-ти състав, с което на основание чл. 390, ал. 3, изр. 2 ГПК е допуснатото с определение от 844/21.01.2025г. по гр. д. 711/2025г., по описа на ВРС, 12 състав, обезпечение на бъдещи осъдителни иск с правно основание чл. 327 ТЗ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, които ще бъдат предявени от „ДИ АЙ ЕС" ЕООД, ЕИК 204025565, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, жк Владислав Варненчик бл. 309, вх. 8, ап. 129, представлявано от Добрин Атанасов Добревуправител, срещу „Дистрой Корект“ ЕООД, ЕИК 207511729, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. „Черноризец Храбър“ No 2, представлявано от Радослав Стоянов Димитров- управител за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 15 960.59 лв. / петнадесет хиляди деветстотин и шестдесет лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща дължима сума за продадени и доставени на бъдещия ответник промишлени стоки – части и консумативи за производствени/строителни машини, предлагани от „ДИ АЙ ЕС" ЕООД, за които продажби има издадени фактури с №№: ***********г. / неплатен по нея остатък/ с падеж 29.03.2024; *************** с падеж 28.04.2024; ********** /08.03.2024 с падеж 07.05.2024; ****** /12.03.2024 с падеж 19.03.2024 и **********/******* с падеж 21.05.2024, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателно плащане на задължението чрез налагане на обезпечителна мярка:

ЗАПОР върху вземанията на бъдещия ответник „Дистрой Корект“ ЕООД, ЕИК 207511729, по всички негови банкови сметки в посочени банки до размера на обезпеченото вземане в размер на 15 960.59 лв.

В жалбата се твърди, че в предоставения едномесечен срок е бил предявен иск, като исковата молба е подадена на 17.02.2025. Не се отрича пропуска от страна на молителя да бъде предоставено копие от исковата молба по ЧГД 711/2025.Сочи се, че основното изискване на закона е спазено срочно, а депозирането на копие от искова молба се явява вторичен фактор на основната предпоставка, а страната не следва да търпи отрицателни последици от този пропуск. Счита, че евентуалната отмяна на допуснатото обезпечение на бъдещ иск, би преградила по-нататъшното развитие на делото респективно удовлетворяване на вземането на кредитора.

Отправя искане, първоинстанционното определението да бъде отменено, а на осн. чл.277 от ГПК изпълнението на обжалваното Определение до решаване на частната жалба да бъде спряно.

Варненски окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и представените по 1 делото писмени доказателства, намери за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред РС-Варна е образувано по молба на молба от „ДИ АЙ ЕС" ЕООД, ЕИК 204025565, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, жк Владислав Варненчик бл. 309, вх. 8, ап. 129, представлявано от Добрин Атанасов Добрев- управител, срещу „Дистрой Корект“ ЕООД, ЕИК 207511729, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. „Черноризец Храбър“ No 2, представлявано от Радослав Стоянов Димитровуправител, за обезпечение на бъдещи искове с правно основание чл. 327 ТЗ вр чл. 79 ал.1 ЗЗД, за осъждане на бъдещия ответник да заплати на молителя сумата от общо 15 960.59 лв.

/ петнадесет хиляди деветстотин и шестдесет лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща дължима сума за продадени и доставени на бъдещия ответник промишлени стоки – части и консумативи за производствени/строителни машини, предлагани от „ДИ АЙ ЕС" ЕООД, за които продажби има издадени фактури с №№: ***********г. / неплатен по нея остатък/ с падеж 29.03.2024; *************** с падеж 28.04.2024; ********** /08.03.2024 с падеж 07.05.2024; ****** /12.03.2024 с падеж 19.03.2024 и **********/******* с падеж 21.05.2024, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателно плащане на задължението, на основание чл. 390, ал. 3 от ГПК. След преценка на изложените в молбата фактически твърдения, РС-Варна с определение № 844/21.01.2025 г. е допуснал обезпечение на бъдещия иск, чрез налагане на запор върху върху вземанията на бъдещия ответник „ Дистрой Корект“ ЕООД, ЕИК 207511729, по всички негови банкови сметки в следните търговски банки: Първа инвестиционна банка АД;

УниКредит Булбанк АД; Банка ДСК ЕАД; ОББ АД; Юробанк България АД; Кей Би Си Банк България ЕАД; Алианц Банк България АД; ПИБ АД; ПроКредиг Банк (България) АД; ЦКБ АД; Общинска банка АД; Интернешънъл Acer Банк АД; 'Ги Би Ай Банк ЕАД; Инвестбанк АД; Българо-американска кредитна банка АД; Търговска банка Д АД; Токуда банк АД;

Тексим банк АД; Българска банка за развитие АД до размера на обезпеченото вземане в размер на 15 960.59 лв.

Съда е определил едномесечен срок, считано от датата на постановяване на настоящото определение (до 21.02.2025 г.) за предявяване на бъдещите искове в който срок молителят следва да представи и доказателства за това по делото, като в случай, че искът не бъде предявен в горепосочения срок, обезпечението ще бъде отменено на основание чл. 390, ал. 3, изр. 2 ГПК. Препис от определението е връчен на „ДИ АЙ ЕС" ЕООД на 22.01.2025 г., като в рамките на едномесечния срок по чл. 390, ал. 3 от ГПК, доказателство за предявяване на бъдещия иск не е представено, поради което и съдът служебно е отменил допуснатото обезпечение с определение № 2746/28.02.2025 г. по делото.

Съгласно чл. 390, ал. 3 от ГПК в случаите, когато е допуснато обезпечение на бъдещ иск, съдът определя срок за предявяване на иска, който не може да бъде по-дълъг от един месец, като ако не бъдат представени доказателства за предявяване на иска в определения срок, съдът служебно отменя обезпечението. В настоящия случай видно от данните в първоинстанционното производство, съдът е дал едномесечен срок за предявяване на иска, като е указал на молителя, че срокът тече от датата на постановяване на определението за допускане на обезпечение на бъдещия иск. С определението за допускане на обезпечение съдът изрично е указал на страната за последиците от непредявяване на бъдещия иск, а именно, че ще отмени служебно допуснатото обезпечение. Въззивната инстанция следва да вметне обаче следното: в настоящият случай делото е било прекратено от съдия от Варненски окръжен съд и е изпратено по подсъдност на Районен съд- Варна. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГТК, срокът по чл. 390, ал. 3, изр. 1-во ГПК за предявяване на бъдещия иск тече от постановяване на определението за допускане на обезпечението, освен в случаите на неспазен от съда срок по чл. 395, ал. 2 ГПК / който е и настоящият случай/, когато срокът за предявяване на бъдещия иск тече от връчване на определението. Независимо от горното препис и от определението е връчен на „ДИ АЙ ЕС" ЕООД на 22.01.2025 г., като в рамките на едномесечния срок по чл. 390, ал. 3 от ГПК, доказателство за предявяване на бъдещия иск не 2 е представено.

Съгласно т.2 от мотивите на ТР № 6/2014г. на ОСГЪК на ВКС, съда отменя служебно обезпечението, когато молителят не представи доказателства за предявяване на иска в определения срок, като законът изрично вменява на молителя задължението на представи пред съда по обезпечението доказателства за предявяване на иска, обвързвайки неизпълнението на това задължение с отмяна на допуснатата обезпечителна мярка. Съдът няма служебно задължение да изследва дали фактът се е осъществил, а последиците от недоказването му се понасят от страната, която не е изпълнила процесуалните си задължения. В конкретният случай, от данните в първоинстанционното производство не се установява молителят - бъдещ ищец да е представил доказателство за предявяване на бъдещия иск, каквото задължение последният има. Въззивният състав, следва да поясни и, че отмяна на допуснатото обезпечение на бъдещ иск, не би преградила по-нататъшното развитие на делото. Кредитора има възможност във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ищецът да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска, съобразно нормата на чл.389 ГПК.

Ето защо и предвид всичко изложено по - горе, настоящият съдебен състав намира, че така депозираната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното определение, с което е отменено допуснато обезпечение на бъдещ иск, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2746/28.02.2025г. по ч.гр. дело № 711/2025г. по описа на РС Варна, 12-ти състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3