Решение № 139 от 27.02.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Благоевград, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Богоева при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Гражданско дело № 20251210100226 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Ю*, ЕИК */правоприемник на „Б*, клон България"/, със седалище и адрес на управление гр.София, район „В*, представлявано от Д* - Изпълнителен директор на „Юр* и П* - Изпълнителен директор, чрез адв. М. Ц., против И. Н. В., ЕГН **********, адрес с. Б* С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което се осъди ответника И. Н. В., ЕГН **********, да заплати на „Ю*, вземане в общ размер на 4 602, 08 лв., както следва 3 694, 40 лева, дължима главница за периода от 01.11.2023 г. до 30.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до пълното погасяване; 658, 33 лева, дължима възнаградителна лихва за периода от 01.11.2023 г. до 14.09.2024 г.; 249, 35 лева, дължима мораторна лихва за периода от 01.11.2023 г. до 30.09.2024 г.

Претендират се сторените разноски в заповедното и исковото производство.

Посочена е и банкова сметка, на която да бъдат доброволно погасени дължимите суми.

Навежда се, че въз основа на подадено от "Ю*заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, Районен съд-Благоевград е отказал издаването на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу И. Н.

В., ЕГН: ********** по ч. гр. д. 2756/2024 г., като с Разпореждане № 3599/04.12.2024 г. по ч. гр. д. 2756/2024 г. по описа на Районен съд - Благоевград, на "ЮР* е указано да предяви осъдителен иск за вземането си по реда на чл. 422 ГПК.

Видно от изложеното и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, за "Ю* е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му чрез отправяне на настоящата осъдителна претенция.

Твърди се, че И. Н. В. е ползвал банков кредит, съгласно сключен с „Ю* Договор за кредит № CARD-18276426, който има за основание чл. 12 и следващи от сключения между същите страни на 09.11.2020 г. Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-18225857, по който страните са уговорили размер на кредита за потребителски цели от 5200 лв., 1 погасим при 58 погасителни вноски в периода от 01.12.2020 г. до 01.12.2024 г. Посочва се, че съгласно чл. 12 от Договор PLUS-18225857, поместен в раздел „Отпускане на револвиващ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта", кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лв., като за тази цел кредиторът издава и доставя картата на кредитополучателя.

Във всеки случай се сочи, че издаването на картата се осъществява не по-късно от осемнадесет месеца от първата погасителна вноска по кредита, като ако в посочения срок не бъде издадена карта, разделът „Отпускане на револвиващ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта" не произвежда действие между страните. Сочи се, че съгласно чл. 15 от Договор PLUS-18225857 договорът за револвиращ потребителски кредит е безсрочен, като срокът на валидността на кредитната карта се определя от кредитора и е различен от срока на договора за револвиращ потребителски кредит. Сочи се, че съгласно чл.

13 от Договор за кредит № CARD-18276426 кредитният лимит на картата, определен въз основа на наличната информация за кредитополучателя, ще му бъде съобщен и няма да надвишава максималния кредитен лимит. Посочва се, че съгласно чл. 14 от Договор за кредит № CARD-18276426 кредитополучателят може да извършва трансакции (операции) чрез кредитната карта до размера на разрешения кредит лимит в рамките на дневните трансакционни лимити, като съгласно чл. 16 от Договор за кредит № CARD-18276426 за ползването на кредитния лимит кредитополучателят ще заплаща годишна лихва върху усвоената част от кредитния лимит, както и такси за ползването на кредитната карта.

Съгласно чл. 17 от Договор за кредит № CARD-18276426 кредиторът изготвя и изпраща извлечение, отразяващо състоянието на задължението на кредитополучателя всеки месец, следващ месеца на извършените трансакции, но не по-малко от веднъж годишно, като се посочва минимално необходимата информация, която следва да съдържа извлечението, а именно: период, за който се отнася/ извършени през периода трансакции/ разполагаем кредитен лимит/ начислени лихви/ минимална погасителна вноска.

Твърди се, че на дата 01.11.2023 г. кредитополучателят е преустановил плащане на дължимите вноски за главница и за лихва по Договор за кредит № CARD-18276426, като е изпаднал в забава, поради което е допуснато просрочие на дължимите по кредита вноски за главница и за лихва, считано от датата на изпадане в забава - 01.11.2023 г. С оглед на формираното просрочие се твърди, че Банката е направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на дата 14.09.2024 г. с връчена Покана до длъжника. Навежда се, че с поканата е даден срок и възможност на длъжника за доброволно изпълнение на задължението по кредита. Към датата на настоящата искова молба се твърди, че длъжникът не е изплатил дължимите суми за лихви, главница, такси и разноски по договора на „Ю*. Освен задълженията, произтичащи от посочения договор, се твърди, че длъжникът дължи и законната лихва за забава от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите, както и направените съдебни разноски.

Към датата на входиране на Заявлението по чл. 417 ГПК се навежда, че задължението по кредита е в общ размер на 4 602.08 лева, от които:3 694.40 лева, дължима главница за периода от 01.11.2023 г. до 30.09.2024 г.;658.33 лева, дължима възнаградителна лихва за периода от 01.11.2023 г. до 14.09.2024 г.; 249.35 лева, дължима мораторна лихва за периода от 01.11.2023 г. до 30.09.2024 г.

Излага се, че посочените суми се претендират от „Ю*като изцяло и предсрочно изискуеми, като ищцовото дружество счита вземането за предсрочно изискуемо, считано от дата 14.09.2024 г. - датата на връчване на поканата до длъжника. С настоящата искова молба се позовават на предсрочната изискуемост на кредита, като от името на „Ю* се изразява волята му за обявяване на вземанията по Договор за кредит № CARD-18276426 за изцяло и предсрочно изискуеми.

Допълва се, че на 09.11.2020 г. ответникът е сключил „Договор за потребителски 2 паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-18225857 с „Б* С.А., клон България, ЕИК *. С вписване 20230606170310 в ТР е отбелязано придобиването на „Б* СА, клон България" от ищеца „Ю*, което обуславя материалноправната легитимация на ищеца поделото като универсален правоприемник на кредитора по договор.

Сочи се, че в договора за потребителски кредит PLUS-18225857 е уговорено отпускането на потребителски кредит в размер на 5200 лева, който ответникът се е задължил да върне на 60 погасителни вноски, всяка с размер на 136,01 лева. Този кредит не е предмет на предявения от нас иск. В т. 12 от договора е уговорено, че кредиторът може наред с отпуснатия вече кредит да отпусне и револвиращ потребителски кредит, функциониращ чрез кредитна карта. Кредитополучателят се е възползвал от тази възможност, като му е отпуснат револвиращ кредите лимит 3000 лева при ГЛП 35% и ГПР 44,9%, оформен в Приложение към договора за кредит. Именно това Приложение към договора за потребителски кредит инкорпорира договора за кредитна карта, от който произтичат претендираните от банката вземанията. Така че няма отделен документ, озаглавен Договор за кредитна карта CARD-18276426. Това е номенклатурата, с която правоотношението по кредитната

Твърди се, че естеството на договора за револвиращ кредит е такова, че не се отпуска еднократна сума, която да подлежи на връщане, а на кредитополучателя се отпуска възможност да тегли средства до определен кредитен лимит, като всяка сума, която се погаси, възстановява наличния лимит, така че се използват отново усвоените и върнати средства. За да може кредиторът да прецени дали кредитът се обслужва, кредитополучателят е задължен да прави минимални месечни погасителни вноски, чийто минимален размер зависи от размера на усвоения към съответния месец кредитен Тези минимални размери са посочени на стр. 3 от приложението към договора. Твърди се, че кредитополучателят е спрял да плаща дължимите вноски по револвиращия кредит на 01.11.2023 г., поради което банката е обявила кредита за изцяло изискуем на 14.09.2024 г., когато на г-жа Р. В.а, съпруга на длъжника е връчена покана за изпълнение чрез ЧСИ Б*в, peг. № 890 на камарата с район на действие ОС-Благоевград.

С разпореждане № 2583/17.07.2025 г. съдията докладчик след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл.129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл.130 от ГПК, на основание чл.131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника, с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.

131, ал.2 от ГПК.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника И. Н. В. и връчен на 26.08.2025 година чрез Р. В.а - съпруга. Видно от материалите по делото в указания едномесечен срок от получаване на съобщението по делото не е депозиран писмен отговор.

С Определение № 1895/20.10.2025 г. на основание чл. 140, ал. 1, ал. 3 от ГПК делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклада по делото и ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно решаване на спора.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява законния представител, не се явява процесуален представител, изразено е становище в писмена молба, поддържа исковата молба, като по същество пледира за уважаването на предявените искове, чрез постановяване на неприсъствено решение и присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Съдът, след като прецени твърденията на ищцовото дружество и събраните по делото 3 доказателства, намира че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В настоящия случай ищцовото дружество, чрез пълномощника си е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 от ГПК при наличие на посочените предпоставки.

Нормата на чл. 239, ал.1 от ГПК, предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице условията за уважаване на предявените искове чрез постановяване на неприсъствено решение по спора по реда на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.

Аргументите в тази насока са следните:

Ищцовото дружество е направило искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по делото. Съдът след като констатира, че ответникът не е представил отговор на исковата молба в дадения едномесечен- преклузивен срок, не се е явил лично или чрез процесуален представител в първото по делото съдебно заседание, а също и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, намира че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки съгласно чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК ответникът не е представил такъв, като последиците за това са му били изрично съобщени с нарочно съобщение редовно връчено на 26.08.2025 г. - арг. на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, същият не се е явил в първото по делото съдебно заседание, въпреки редовното си призоваване по реда на чл. 44, ал. 1, изр. последно ГПК, а също и не е направил искане пред съда делото да бъде разгледано в негово отсъствие - арг. чл. 238, ал. 1 от ГПК.