Присъда № 132 от 29.07.2024, Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 132/29.07.2024 година по НОХД №732/2022г. на БРС.

Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по Досъдебно производство №444/2019г. по описа на 05 РУ при ОДМВР Бургас, вх.№ 3532/2019г. по описа на Районна прокуратура - Бургас, с който е повдигнато обвинение срещу Г. Т. Г.

– роден на *********, ЕГН: **********, за това, че на неустановени дати в периода от м. януари 2014г. до 25.02.2019г. в гр.Бургас, в условията на продължавано престъпление, изтезавал малолетно лице - АНТ. Г. Г., роден на *г., ЕГН **********, намиращо се под негови грижи, като: пускал му звуци и удрял по вратата, докато бил затворен в банята; връзвал го за стол и му потапял главата в купа с вода; натискал бедрото му с бучка лед; бутал го с крак в дупка, след което го засипвал с листа; ритал го с топка в главата; заплашвал го; удрял го с ръка по седалищните части; слагал котка на гърба му, която го деряла; горял му ръцете с кибритени клечки; извивал му ръката; запушвал му устата с кърпа; бутал го от колелото, вследствие на което А. падал, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление - престъпление по чл.187 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства. Счита, че по отношение на подсъдимия следва да се определи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.

Повереникът на пострадалия – адв.К.– БАК, поддържа подробния анализ на доказателствата, извършен от държавното обвинение и излага допълнителни аргументи. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, а предявеният граждански иск да бъде уважен.

Защитникът на подсъдимия – адв.Д. – БАК, моли подзащитният му да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Сочи липса на доказателства за извършено деяние от страна на Г..

Подсъдимият заявява, че не е извършил вмененото му във вина деяние и моли да бъде оправдан.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл.13 и чл.18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Г. Т. Г. е роден на *********, ЕГН: **********.

Подсъдимият Г.Г. и свидетелката Д.С. живеели на семейни начала, като от връзката им на *г. се родило дете - АНТ. Г. Г., ЕГН: **********. Първоначално тримата живеели в Кралство Испания, но впоследствие С. и Г. се разделили, като първо обвиняемият, а по-късно и С. със сина им се прибрали в Република България.

В началото детето АНТ. Г. Г. живеел с майка си Д.С. в гр.Дупница, но впоследствие двамата се преместили да живеят в гр.Бургас. Между Г. и С. имало уговорка, подсъдимият да взема сина им при себе си за няколко часа и да го връща през същия ден. През 2012г. обвиняемият закупил жилище с административен адрес:

1 гр.Бургас, ж.к. „Изгрев“ ****, където водил А. в дните, когато той бил при него.

На неустановени дати в периода от м. януари 2014г. до 25.02.2019г., когато подсъдимият Г. вземал сина си, той извършвал различни действия спрямо него, които се изразявали в нечовешко отнасяне, което причинило много тежко и жестоко страдание на детето А.Г..

За първи път подсъдимият Г. се отнесъл с жестокост към сина си, когато той бил на 6 годишна възраст. Тогава двамата били в апартамента на обвиняемия и той започнал да удря А. по дупето със силни шамари, като му казвал, че го бие, тъй като А. е направил нещо лошо. При същата случка Г. нанесъл на сина си и удари по гърба, в следствие на което А. се разплаквал, а обвиняемият на свой ред му запушил устата с кърпа.

През инкриминариния период, при една от срещите между А. и баща му в апартамента на Г. на адрес: гр.Бургас, ж.к. „Изгрев“ ****, последният затворил сина си в банята, където било тъмно, и подсъдимият пускал звуци и блъскал по врата, като част от звуците били от детски смях от филми, което силно изплашило А..

Подсъдимият връзвал също така А. с въжета за стол през кръста и гърдите, след което му потапял главата в купа с водата, изчаквал около 30 секунди, след това изваждал главата му, оставял го да диша около 5 секунди и отново потапял главата му във водата. Това се повтаряло по няколко пъти. Ако А. опитал да каже нещо на баща си, последният увеличавал мъченията, който прилагал спрямо него. На няколко пъти А. попитал баща си защо го прави и той отговарял - „за кеф“. Описаните действия на Г. се повтаряли многократно на различни дати през процесния период.

Отново през инкриминирания период в апартамента на подсъдимия, Г. взел бучка лед и с него силно натискал бедрото на пострадалия.

При друга среща между А. и баща му, която била осъществена в периода от м. януари 2014г. до 25.02.2019г., обвиняемият завел сина си в Морската градина на гр.Бургас. Там Г. бил изровил дупка, в която бутнал с крак А., който паднал в дупката, а баща му започнал да го засипва с листа. А. ставал целия в кал. След това подсъдимият Г. подал ръка на А., за да го извади от дупката. А. се хванал за ръката на баща си и се опитвал да излезе, но в този момент подсъдимият пуснал ръката му и А. отново паднал в дупката. Подсъдимият се присмивал на сина си, след което двамата тръгнали да се прибират с велосипеди към дома си. По пътя Г. ударил велосипеда на сина си, в следствие на което А. паднал на земята.

Други действия, с които подсъдимият изтезавал сина си и били извършвани в процесния период се изразявали в ритане с топка в главата на пострадалия.

Подсъдимият Г. накарал сина си да застане на вратата на спортно игрище, което се намирало в гр.Бургас, ж.к.„Изгрев“. Пострадалият изпълнил желанието на баща си, след което Г. ритнал силно топка към него и тя го ударила в главата. Вследствие на удара А. паднал на земята, като баща му се присмивал и му казвал: „Нека ти е!“. От ударът с топката главата на А. се зачервила, като имал червенина по бузите, окото, около устата, носа и слепоочието. След това двамата отишли в дома на подсъдимия, където той се опитал да заличи следите от удара. Когато се прибрал при майка си, А. я излъгал, че зачервеното му било от тренировката по футбол, тъй като бил изпотен.

На неустановена дата през инкриминирания период, когато А. бил на 8 годишна възраст, подсъдимият Г. накарал сина си да се наведе, след което пуснал котката си по гърба на А. и тя го одрал. Това се случило отново в апартамента на подсъдимия Г. в гр.Бургас. След това Г. промивал раните на А., за да ги заличи. Когато се прибирал при 2 майка си, тя виждала раните и го питала от какво са. А. отговарял, че са от тяхната котка.

При други срещи между баща и син, Г. горял с кибритени клечки ръцете на пострадалия или извивал ръката му, което причинявало силна болка на А.. Това били последните действия на насилие, които което Г. извършвал спрямо сина си. Тогава А. бил на 10 години. Обвиняемият го връзвал за стола и с кибритени клечки му горял ръцете. А. усещал парене и болка, като по ръцете му оставало червено. Освен това обвиняемият извивал ръката на А., за да му прави „иглички“.

През цялото време А. не споделял с никого, какви мъчения извършва баща му спрямо него, тъй като баща му го заплашвал, че е поставил подслушвателни устройства в апартамента, в който живеели с майка му. Когато, вследствие на проявената жестокост спрямо А., по тялото му имало следи, той по указания на баща си измислял оправдания, които казвал на майка си.

На 29.02.2019г. подсъдимият Г. започнал да търпи наказание „Лишаване от свобода“. Няколко месеца по-късно, а именно на 09.05.2019г., когато А. разбрал, че баща му е в Затвора, той разказал на майка си и баба си - свидетелката И. Д. за всички мъчения, които били извършени от баща му спрямо него., А. плачел докато разказвал за случилото се и дори показал част от действията, които извършвал баща му спрямо него, като връзвал майка си или играчки на стол и показвал, как баща му го е малтретира.

След като разбрала, какво се е случвало със сина й, свидетелката Д.С. подала молба до ДСП Бургас и двамата със сина й продължително време посещавали ЦОП Бургас, където А. също разказал за преживяното от него. По това време свидетелка С.

С. работила като психолог в ЦОП Бургас а свидетелката Н. В. като главен социален работник в Отдел „Закрила на детето“ към ДСП Бургас. Пред двете А. разказал с подробности за извършените действия спрямо него от баща му. Освен това той изразявал преживяното в рисунки, повечето от които съдържали сцени на насилие.

Служителите на ЦОП Бургас изготвили социални доклади, относно установеното при тяхната проверка.

В периода от 2015г. до 2019г. свидетелката М. Ч. била класен ръководител на А., но пред нея А. никога не споменал, какво е извършвал баща му спрямо него. Тя не установила травматични увреждания по детето и промяна в поведението. На свой ред свидетелката Ф. К. била ресурсен учител на пострадалия, но и тя не е забелязала през инкриминирания период следи от физическо насилие по А., както и промяна в поведението му.

Видно от заключенията на назначените и изготвени по делото комплексна съдебнопсихиатрична-психологична експертиза и допълнителна комплексна съдебнопсихиатрична-психологична експертиза нивото на интелекта и познавателния процес на малолетния А.Г. е в границите на нормата за възрастта и социалния опит.

А.Г. е можел да разбира действията извършени спрямо него към моментите на извършване на деянията, като фактология, като не е можел да разбира напълно смисъла и значението на извършеното, като се опитва да даде собствени обяснения.

Малолетният разбира смисъла на твърденията си по повод осъществените спрямо него деяния и е наясно какви биха били последствията от тях.

При А. се констатират клинични данни за преживян значим стрес или такъв свързан с промяна на психичното състояние по повод извършените спрямо него действия от страна на баща му. Актуалното състояние на А. показва високи нива на 3 тревожност и страх, свързани пряко със събитията. При него се наблюдават симптоми на посттравматично стресово разстройство, а при психологичното изследване има данни за преживяна значима психотравма.

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: свидетелски показания на свидетелите АНТ. Г. Г. /л.94-100 от делото и прочетените такива показания от ДП на осн. чл.281НПК/, Д. П. СТ. /л.137-141 от делото и прочетените такива показания от ДП на осн. чл.281 НПК/, И. Д. Д. /л.256-257 от делото/ Ф. И. К. /л.136-137 от делото/, М. Д. Ч. /л.135-136 от делото/, С. Г. С. /л.154156 от делото /, К. И. К. /л.151-152 от делото/, Н. С. В. /л.152-153 от делото/; писмени доказателствени средства: заключенията по съдебно-психиатрична и психологична експертизa /л.147-150 от т.2 на ДП/ и по допълнителната съдебно-психиатрична и психологична експертизa /л.8-9 от т.2 на ДП/, както и отговора на въпросите на вещите лица по тях в съдебно заседание, съдебномедицинска експертиза /л.263-265 от делото/, медицинска документация /л.172-186 от делото/, съдебно – психиатрична експертиза от 03.04.2024г. /л.237 – 280 от делото/, съдебни актове /л.218-241 от делото/, справка за съдимост, както и всички други писмени доказателства, събрани в хода на наказателното производство.

На първо място, БРС дава вяра на назначените и извършени в хода на ДП съдебно-психиатрична и психологична експертизa, като намира същите за компетентно извършени и отговарящи достатъчно пълно и ясно на поставените им въпроси. От заключенията на вещите лица се установява, че нивото на интелекта и познавателния процес на малолетния А.Г. е в границите на нормата за възрастта и социалния опит. А.Г. е можел да разбира действията извършени спрямо него към моментите на извършване на деянията, като фактология, като не е можел да разбира напълно смисъла и значението на извършеното, като се опитва да даде собствени обяснения. Малолетният разбира смисъла на твърденията си по повод осъществените спрямо него деяния и е наясно какви биха били последствията от тях. При А. се констатират също така клинични данни за преживян значим стрес или такъв свързан с промяна на психичното състояние по повод извършените спрямо него действия от страна на баща му. Актуалното състояние на А. показва високи нива на тревожност и страх, свързани пряко със събитията. При него се наблюдават симптоми на посттравматично стресово разстройство, а при психологичното изследване има данни за преживяна значима психотравма.