Определение № 384 от 28.08.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 384 гр. ХАСКОВО, 28.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VIII-МИ СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА П. БОНЧЕВА-Д.

Членове:

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря П.Д. Д.-Ш. в присъствието на прокурора А. Хр. П. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА Въззивно частно наказателно дело № 20255600600687 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 64 ал.4-9 от НПК.

Инициирано е по въззивна частна жалба ,подадена от адв.Т. Д.

,защитник на обвиняемия А. М. А. против постановеното в производство по чл.64 от НПК определение от 22.08.2025 г. по ЧНД №408/2025г. по описа на РС-******** , с което спрямо подзащитния й е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.Навеждат се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт с възражението ,че не са налице кумулативно предвидените предпоставки на чл.63 ал.1 и ал.2 от НПК.В жалбата не се оспорва наличието на обосновано предположение А. да е автор на престъплението ,за което е привлечен като обвиняем .Твърди се обаче липсата на останалите изискуеми законови предпоставки за вземане на мярка „задържане под стража“,а именно реална опасност обвиняемия да извърши друго престъпление ,заради изминалия дълъг период от време от предходното му осъждане .Отправя се искане взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ да бъде изменена в по-лека такава, като се предлага за адекватна мярка „гаранция в пари „ или „домашен арест“ .

Становището на прокурорът от ОП-Хасково е за неоснователност на 1 жалбата и законосъобразност на атакуваното определение,което като такова следвало да бъде потвърдено.

Въззивният съд като се съобрази с приобщените по делото материали от досъдебното производство ,намира следното:

По искане на прокурор от РП-Хасково ,ТО-******** отправено до РС-******** ,последният с определение от с.з,проведено на 22.08.2025 г. е взел по отношение на обвиняемия А. М. А. по ДП№33/2023г. по описа на РУ******** и настоящ жалбоподател мярка за неотклонение „задържане по стража“ за престъпление по чл.198 ал.1,вр.чл.20 ал.2 от НК.

За да постанови този си съдебен акт , с който е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, първоинстанционният съд е приел, че на първо място по делото са налице достатъчно доказателства, които да обосноват подозрението, че е извършено престъпление и че негов автор е именно А. , а на второ - че е налице реална опасност да извърши друго престъпление,позовавайки се на обремененото му съдебно минало, в частност на осъждането му за тежко умишлено престъпление по НОХД№114/2028г. на РС-******** ,което завишавало обществената опасност на дееца ,но не е налице другата алтернативна предпоставка да се укрие от наказателно преследване.

Първият от двата извода е споделим и от настоящата въззивна инстанция . Действително доказателствената съвкупност е достатъчна по обем ,за да обоснове извод, че е извършено престъпление по чл. 198 ал.1 от НК, както и че събраните доказателства в достатъчна за нуждите на настоящото производство степен уличават А. като възможен автор на това престъпление. В тази връзка следва се посочи, че показанията на разпитаните по делото свидетели,приобщените писмени доказателства , както и заключението на експертизите , са еднопосочни и способни да аргументират горепосоченото заключение.

Въззивният съд се съгласява и със съображенията на първоинстанционния ,че по отношение на обв.А. не е налице опасност да се укрие от наказателно преследване ,данни в каквато насока не могат да бъдат извлечени от материалите по досъдебното дело.

Вторият извод на съда, според който е налице опасност да извърши друго престъпление обаче не се споделя от въззивната инстанция. Налице са 2 факти, които опровергават приетото от районния съд законовото предположение за реално и правят тази визирана от закона опасност по-скоро хипотетични, отколкото несъмнено установена. В тази връзка на първо място, следва да се посочи, че наказателното производство е образувано за деяние, извършено на 17.01.2023 г., както и че и самото това производство е започнало именно на тази година. Недоумение буди , защо въпреки наличните данни за обв.А. като съпричастен към разследваното престъпление още към този начален момент /изискана справка за съдимост от 17.01.2023г. ,протоколи от разпити на свидетели,саморъчни обяснения на А. / органа по разследване не е предприел действия по привличането му като обвиняем и вземане на мярка за неотклонение . В хода на това разследване, както вече се каза са събрани писмени и гласни доказателства,назначени и изготвени са две експертни заключения. Едва на 19.08.2025г. т.е. близо две години и седем месеца от образуване на ДП е било повдигнато и обвинението на А. А. , което е станало с постановление за привличане от разследващия орган от същата дата . Действително до този момент няма данни с него да са извършвани следствени действия ,нито да е търсен и да не е намерен на посочения от него адрес за призоваване. Тези факти в съвкупност с трайната му уседналост в гр.******** и трудова ангажираност безусловно изключват предположения от закона риск от предприемане на действия с цел избягване на наказателното преследване. Не е налице обаче опасност от извършване на престъпление,както е приел в мотивите си районния съд . Вярно е, че обвиняемият е осъждан ,но последното деяние е извършено през 2016г. ,т.е. преди повече от седем години от датата на инкриминирания грабеж,което осъждане само по себе си не е достатъчно, за да се приеме,че се касае за деец със завишена степен на обществена опасност . Както сочи и защитата в един сравнително продължителен период от време обв.А. се е въздържал от престъпни прояви и затова с основание може да се предположи отдръпване от такива . Характеристичните данни,събрани за обв. А. не могат да се приемат за отрицателни ,защото изготвената за нуждите на наказателното производство справка от органите на МВР възпроизвежда като криминалистически регистрации на А. престъпни прояви ,за които вече е бил осъден с влезли в сила съдебни актове,за които обаче е настъпила реабилитация по право . Отделно от това обв. А. демонстрира положително , добросъвестно процесуално поведение ,като още преди да е приключило ДП 3 е възстановил на пострадалия А. вредите от престъплението,връщайки му сумата от 450 лв.

Ето защо съдът намира, че най-тежката процесуална принуда не е адекватна на целите на настоящото производство и би надхвърлила ограниченията, които са необходими за неговото провеждане във всички негови етапи, включително този, свързан с изпълнението на влязла в сила присъда. Не може да бъде пренебрегнато ,че освен задържането под стража и „ гаранцията в пари“ намалява опасността от укриване и до степен, че тя може да бъде изключена. Така, след като взе предвид всичко изложено, съдът намери, че мярка за неотклонение „гаранция в пари “ в размер на 1000 лв. , съобразена с времето на извършване на престъплението , етапа, на който се намира настоящото производство,клонящ към приключване на досъдебната фаза , с тежестта на повдигнатото обвинение и не на последно място с имуществения и социален статус на А. , успешно би изпълнила целите, изброени в разпоредбата на чл. 57 от НПК.

По тези съображения ,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение рег.№185/22.08.2025г. по ЧНД №408/2025г. по описа на РС-******** , с което спрямо А. М. А. от гр.********,ЕГН**********, обвиняем по ДП№33/2023г. на РУ-******** е взета мярка за неотклонение „задържане под стража ,вместо което :

ВЗЕМА мярка за неотклонение „ГАРАНЦИЯ В ПАРИ“ в размер на 1000/хиляда/ лева на А. М. А. от гр.********,ЕГН-********** , обвиняем по ДП№33/2023г. на РУ-******** за престъпление по чл.198 ал.1,вр.чл.20 ал.2 от НК .

На основание чл.64 ал.9 от НПК обвиняемия А. М. А. да освободи от ареста след внасянето на гаранцията .

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5