Определение № 92 от 25.03.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 92 гр. Пазарджик, 25.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Анг. Ралинова като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Търговско дело № 20215200900055 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.374 от ГПК.

Депозирана е искова молба от Н. АЛ. Ш., с ЕГН **********, с адрес гр.Пазарджик ул.“Христо Ботев“ №1, вх.“б“и Л. ИВ. СТ. с ЕГН **********,с адрес ул.“Макгахан“ №19 ет.4, със съдебен адрес гр.София ул.“Христо Белчев“№2 полует.4 офис 4 и 6, адв.Н. Н.Д. и Ж.В.Т., срещу Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, булстат 130764706 с адрес гр.София ул.“Граф Игнатиев“ №2 ет.2, в която са изложени обстоятелства, че на 24.05.2020 година в 18.35 часа на път ПП І-179.2 км. Посока гр.Мездра-гр.Ботевград било настъпило ПТП, между ТИР м.Мерцедес, модел Актрос 1842 с рег. № и триосно полуремарке, управляван от виновния водач М. Б. и МПС л.а. Шкода Фабия, с рег.

№СВ, управляван от Г. И. Г., като М. нарушил ЗДвП, движел се при лоша видимост, релеф, мокра пътна настилка, интензивност на движението, завой и при грубо нарушение на предвиденото ограничение-за скорост на конкретния пътен участък, навлязъл в насрещната лента за движение, блъснал със задна лява част на полуремаркето правомерно движещия се насрещно л.а. марка „Шкода“, модел „Фабия“ Г., явяващ се син и брат на ищците. В резултат на тези действия л.а. марка „Шкода“, модел „Фабия“ с peг. № СВ 6919 НХ бил премазан в лявата си част и в пряка причинноследствена връзка с това мигновено настъпила смъртта на водача - Г. Г. пред очите на неговия фактически съжител М. В. Г. и дъщеря му - А. Г..Изложени са обстоятелства, че за станалото ПТП, било образувано н.о.х.д. № 284/2020г. по описа на Окръжен съд София, НО нак.отд., III състав, била постановена осъдителна присъда срещу водача М.

Б. на дата 06.10.2020г. за извършено престъпление - причинена смърт на едно лице Г.

И. Г. и причинени телесни увреждания опасност за живота на второ лице - Ал. Г. Г., /негова дъщеря/.Ищците сочат, че относно МПС ТИР марка „Мерцедес“, модел „Актрос 1842“ с peг. № 34NS9090 и триосно полуремарке с peг. № е било налице валидно застрахователно покритие, обуславящо отговорността на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи на осн. чл.511, ал.1, т.2 от КЗ.

Твърди се, че били изпълнили и изискванията на чл.380 от КЗ, като депозирали писмена претенция - извънсъдебна претенция с вх. № 2-2775 от 17.12.2020г., отговорът 1 по която бил обективиран в писмо с изх. № 1-0004 от 07.01.2021г. по описа на НББАЗ, с който изисквал за произнасяне по предявената от ищцата Н.Ш. претенция да бъдат представени допълнителни документи, тъй като до представянето на тези документи дружеството нямало основание да изплати претендираното застрахователно обезщетение, а по отношение на втория ищец Л.С. отговаряли, че не са представени писмени доказателства или документи, доказващи съществуването на дълбока и трайна емоционална връзка с починалия, нито търпени в резултат на настъпилата смърт болки и страдания, които да доказват основателност на предявената претенция по отношение на нея и тя като сестра на починалия не попадала в кръга от роднини съгласно установената трайна съдебна практика на ВКС и следвало да бъде обезщетена по изключение и то единствено и само по съдебен път.Изложени са подробни обстоятелства относно протеклата кореспонденция с ответника представяне на присъдата и всички други доказателства, но въпреки това и до настоящият момент обезщетението не било изплатено, абсолютно неоснователно.Поради което, се твърди, че ответникът на основание чл.429, ал.З от КЗ от дата на депозиране на извънсъдебната претенция - 17.12.2020г. до окончателното й изплащане върху претендирана/присъдена главница, както и законна лихва съгласно чл.497, ал.1, т.1 от КЗ.

Изложени са обстоятелства, че в резултат на смъртта на Г., ищците търпели болки и страдания, като по отношение на Н.Ш., са изложени следните обстоятелства:Н.Ш. е майка на починалия Г. Г. - неин единствен син и морална, емоционална и финансова опора в живота, продължител на рода й. Н.Ш. е загубила своята най-голяма емоционална и духовна опора - своя единствен син Г. Г., приятел, мъжката подкрепа в трудни моменти. Обстоятелството, че смъртта настъпила по такъв нелеп начин, внезапно и отличаващо се с изключителна жестокост, още повече засилвала болките и страданията, които изпитвала. Твърди се, че негативните последици от нея били невъзстановими и оставят дълбок и болезнен отпечатък завинаги, имайки предвид факта на силната емоционална връзка, която имала със сина си, което прави вредата в това отношение непоправима, материално неизмерима и непреодолима във времето.

Ищцата осъзнавала и страдала от факта, че завинаги е лишена от любовта и подкрепата на сина си.

Преди инцидента Н. била един активен, борбен и силен човек, радвала се е на спокоен живот като пенсионер, заобиколена от семейството и близките си, радвала се на чести срещи с близки, приятели и с внуците и била щастлива в семейството, което създала и изключително много се гордеела с постиженията на децата си, особено на първородния си син Г.. След настъпилия инцидент, се твърди, че ищцата Н. се затворила в себе си и съпреживявала постоянно трагичния инцидент, отнел живота на любимия й син, изживявала болезнено смъртта му, отказвала да говори и общува с близки. Загубата на роден син в разцвета на живота и професионалната му кариера съставлява едно от най-тежките възможни житейски събития така, че дори и интензивността на страданието й да намалява във времето, негативните последици са невъзстановими и оставят дълбок и болезнен отпечатък завинаги, имайки предвид факта на силната емоционална връзка майка - син. Твърди се, че това било найтежката неимуществена вреда безвъзвратна загуба на любим човек, която безспорно е причинила мъки и страдания на ищцата, тъй като е изключително тежко родител да загуби своето първородно дете, майка да загуби своя син, още повече, че това не е естественият ред, по който следва да си отива един човек от този живот.Сочи се, че починалият Г. Г. е завършил висшето си образование в гр.София, а впоследствие се преместил на квартира там, където създал дом и семейство, започнал работа, но въпреки това същият използвал всяка възможна минута, за да се чува по телефона с майка си, която продължавала да живее в родния им дом в гр.Пазарджик, а в 2 свободното си време и уикенди заедно със семейството си прекарали заедно лично време с ищцата в семейната им къща.Сочи се, че били налице утежняващи процесното събитие, обстоятелства, които имали за последица особен, изключителен интензитет на търпените болки и страдания в резултата загубата на Г.Г., както и силно негативен отпечатък върху психиката на ищцата, тъй като Ш. губи в рамките на 2003г. през десет месеца и двамата си родители. В резултата на което единствено нейно семейство и най - близки хора остават съпругът й и двете й деца, вече студенти в гр. София. След това смъртта продължавала да я следва и през 2015г. дългогодишният й съпруг и любим човек И. Г. Ш., с който е била в граждански брак от 18.05.1975г. /общо 40 години брак/ намира също смъртта си поради здравословни проблеми, което поставило Г. Г., нейният единствен син, като глава на семейството, опора, център, основна помощ и единствен мъж и подкрепа за Ш. занапред, на който тя разчитала за абсолютно всичко и прекарвал максимално време с нея, за да продължава да чувства любов и топлина, въпреки загубите й. Когато неочаквано, внезапно и изключително жестоко след пет години, през месец май на 2020г., загубила и Г. Г в разцвета на силите си, ищцата не можела да преодолее загубата, а през месец юни 2020г. от този свят си отишла и помалката й, сестра на Н.Ш. - И., поради здравословни проблеми. Твърди се, още, че смъртта на Г. оставил един траен отпечатък върху живота й - наблюдавала се промяна в поведението на ищцата, страх да се вози в автомобил, при пресичане на улици, страх от ТИР-ове, въобще движение навън. Освен това напълно се е изолирала и затворила у дома си, където усещала единствено спокойствие заобиколена между четири стени, сигурност, че нищо лошо повече не може да я сполети. Твърди се, че при нея била налице страхова невроза, тъй като често изпадала в паника, когато се налагало да излиза извън дома си, да пътува, молела близки, дъщеря й да идват при нея.

По отношение на втората ищца Л.С., по-малката сестра на починалия Г. Г., чиято възрастова разлика е едва 4 години, са изложени обстоятелства, че от 1979г. до 1994г. тя и семейството й, вкл. брат й - Г. Г., са живеели в гр. Пазарджик, първоначално на един адрес, след това на друг - гр. Пазарджик, бул. „Хр.Б.“ №, вх.““, ет., ап.. Преди трагичния инцидент двамата с Г. са били изключително близки, още от деца в различни периоди на обучението си са учили в едни и същи училища, споделяли са проблемите и радостите в живота си, помагали са си както в училище, така и за лични проблеми, отношенията им са се отличавали като изключително близки, приятелски, основани на взаимна обич, доверие и подкрепа. Поради малката разлика помежду им - едва 4 години, Г. и Л. почти през целия си живот са учили в едни и същи училища, като първоначално са учили в ОУ „Христо Ботев“, гр. Пазарджик за периода 1985г.-1989г., а след това Лилия продължава обучението си в друго основно училище, а Г. - в Езикова гимназия в гр. Пазарджик. След това отиват да учат и заживяват в гр.София, където първо Г. отива да учи в УНСС, а след това при него в гр. София отива и Л., след като е приета в университет през 1997г., където отново са заедно с брат й до 2000г., като и двамата живеят в Студентски град, като първата година живеят заедно и тя отново става част от неговата компания и приятелски кръг, а след това продължават да живеят там на близко разстояние до завършването им на университет. След като и двамата завършват обучението си, отново продължават да бъдат изключително близки, да се виждат често, да ходят на гости заедно със семействата си, да поддържат постоянни срещи, разговори и контакти, до настъпване на смъртта му през май 2020година.

Сочи се, че след настъпилата смърт на Г. Г., Л. продължава да поддържа близки контакти със семейството му - неговата спътница в живота и дъщеря им, да им помага, подкрепя ги в тежки дни. За ищцата Л.С. било много трудно да приеме, че е изгубила 3 завинаги по-големия си брат, своята опора, изповедник и съдник в живота, с когото цял живот са расли заедно, са споделяли всичко и са били изключително близки и сплотени. Загубата на роден брат също съставлява едно от най-тежките възможни житейски събития, чиято интензивност на страдание не би могла да намалее във времето, а негативните последици от нея щели да останат за Л. завинаги невъзстановими, един дълбок и болезнен отпечатък в живота й.Сочи се в исковата молба, че отношенията между Л. и Г. можело да бъдат окачествени като изключително близки, че е съществувала помежду им дълбока и трайна емоционална връзка и С. преживява изключително тежко смъртта на единствения си, по-голям брат. Л.С. изживявала изключително тежко този период след загубата на брат си Г. Г., денят на катастрофата бил белязан като най-трагичният в живота й. Преди инцидента тя била един активен, борбен и силен човек, радвала се на спокоен живот и срещи с близки и приятели, била щастлива. След инцидента при ищцата също се наблюдавало наличие н а негативни психологически последици - станала по-уязвима, по-неуверена и понесигурна в своите възможности, изцяло върху нейните плещи паднали грижите върху майка й, която изключително трудно изживявала трагичната смърт на сина си. Всичко това добавяло и допълнителна тежест, като се наблюдавала промяна в поведението й станала избухлива, сприхава, плачлива, затворена, отказвала да общува с други хора извън служебните си контакти, затворила се и се самовглъбила, с постоянни мисли за майка си и своето семейство, дали и тях няма да ги сполети такава трагедия, изпълнена с чувство за самота и безпомощност, с безперспективни мисли за бъдещето й, изпълнена с чувство за безпокойство как ще продължи и ще се справили ли с живота, след загубата на брат си, голямата опора и подкрепа в живота й, който винаги е бил до нея, грижил се е, помагал й е и я е напътствал.

Разпечатката съдържа 15 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ab8c0379-a655-466e-b10c-a5e4521bd3e4