Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 260394 от 23.03.2021, Районен съд - Монтана

Съд
Районен съд - Монтана
Дело
Гражданско дело 3023/2020
Вид
Определение № 260394
Подписан
23.03.2021
В сила
06.04.2021
Състав
РУМЯНА МИХАЙЛОВА

Цитирани разпоредби

  • ЧЛ.130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • § 7 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • § 7, т. 6 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл.2, ал.1 · Закон за общинската собственост
  • § 10, ал. 1 · Закон за общинската собственост
  • чл.108 · Закон за собствеността
  • чл. 6, ал. 2 · Закон за собствеността

№ 260394 / 23.3.2021 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр.М.

23.03.2021г.

РАЙОНЕН СЪД–М., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЯНА МИХАЙЛОВА при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.дело № 3023 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Заседанието е по реда на чл.140 ГПК.

Ищецът Г.С.П. xxx поддържа, че е един от наследниците на П. М. П. и Ц. И. П., б.ж. на с.С., обл.М.. В наследство от двамата останал следния недвижим имот: Имот пл.№432, кв.55, по кадастралния и регулационния план на с.С., одобрен със Заповед №1750/ 25.11.1993г., с площ от 395 кв.м., с административен адрес с.С., ул.С. С. №., заедно с построените в имота ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА СГРАДА и СТОПАНСКА СГРАДА, при съседи: от две страни улици, УПИ ІІІ пл.№ 293.

Твърди, че в този имот живеели родителите му – С. П. П., починал на 16.03.1984г. и М. Г. П., починала на 08.06.2019г. Заявява, че както дядо му и баба му, така и родителите му, не са се снабдявали с документ за собственост на имота.

Поддържа, че през 2019г. във връзка с извършване на обстоятелствена проверка за признаване правото на собственост върху имота и прилагане на необходимите документи, следвало да се снабди с удостоверение от Областен управител, че имотът не е държавна собственост. Областният управител издал удостоверение, че за имота, заедно с построените в него сгради, има издаден Акт за държавна собственост АДС № 1075/ 05.11.1963г.

Поддържа да бъде признато за установено по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областен управител на област с административен център гр.М., че наследниците на П. М. П. и Ц. И. П., са собственици на Имот пл.№432, кв.55, по кадастралния и регулационния план на с.С., одобрен със Заповед №1750/ 25.11.1993г., с площ от 395 кв.м., с административен адрес с.С., ул.С. С. №., заедно с построените в имота ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА СГРАДА и СТОПАНСКА СГРАДА, при съседи: от две страни улици, УПИ ІІІ пл.№ 293, както и да бъде осъдена Държавата да отстъпи собствеността и предаде владението на имота на наследниците на П. М. П. и Ц. И. П..

Ответникът Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областен управител на област с административен център гр.М., в срока по чл.131 от ГПК, представя писмен отговор и взема становище, че предявения иск е недопустим, поради което производството по делото прекратено.

Съдът, след като извърши проверка на редовността и допустимостта на предявения иск, прецени приложените от страните писмени доказателства, намира следното:

Предявен е ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС.

Ищецът Г.С.П. xxx е един от наследниците на П. М. П., починал на 13.12.1989г. и Ц. И. П., починала на 24.02.1996г., б.ж. на с.С., обл.М.. В наследство от двамата останал следния недвижим имот: Имот пл.№432, кв.55, по кадастралния и регулационния план на с.С., одобрен със Заповед №1750/ 25.11.1993г., с площ от 395 кв.м., с административен адрес с.С., ул.С. С. №., заедно с построените в имота ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА СГРАДА и СТОПАНСКА СГРАДА, при съседи: от две страни улици, УПИ ІІІ пл.№ 293.

За този имот има Акт за държавна собственост (АДС) №11 от 28.05.1984г. ( АДС № 1075/ 05.11.1963г., приложени към отговора.

В АДС е отразено като основание и от коя дата имотът е станал държавна собственост - изпълнително дело № 4058/955 от 07.12.1961г. и удостоверение №4045/ 955 на Михайловградски народен съвет. Записано е също, че върху имота е отстъпено право на ползване на кооперативна или обществена организация.

АДС е съставен преди влизането в сила на ЗДС и ЗОС. В

§42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, в сила от 10.11.1999г. съгласно, който „Застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините.”

Процесния недвижим имот по силата на закона има характер на имот общинска собственост. Съгласно издадено удостоверение №94-Г-393/15.08.2019г. на Община М., както и скица, приложени към исковата молба, имотът е с пл.№432, за който е образуван УПИ ІV от кв.55 по кадастралния и регулационне план на с.С., одобрен със Заповед № 1750/ 25.11.1993г., т.е. преди приемането и влизане в сила на §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС.

Проследени по хронологичен ред основанията за придобиване на собственост от общината / при безспорните данни, че до този момент имотът е бил държавна собственост/ са уредени в § 7 от ПЗР ЗМСМА, чл. 6, ал. 2 ЗС - редакция ДВ бр. 77/91 г., чл.2, ал.1 ЗОС във всичките му редакции, § 10, ал. 1 от ПЗР ЗОС - в двете редакции- ДВ бр. 44/96 г. и ДВ бр. 93/98 г. и § 42 от ПЗР ЗИД ЗОС - ДВ бр. 96/99 г. В случай, че не са налице нито § 7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, нито § 10, ал. 1 от ПЗР ЗОС, като основание за възникване на общинска собственост е приложим § 42 от ПЗР на ЗОС.

С оглед на гореизложеното искът, като предявен срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областен управител на област с административен център гр.М., се явява недопустим, като предявен срещу ненадлежна страна, ответник.

Надлежна страна по делото е Община М., в чиято собственост е преминал процесния недвижим имот, по силата на закона - §42 от ПЗР ЗИД на ЗОС.

Предвид гореизложеното, предявения иск като недопустим не следва да бъде разглеждан по същество, исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.130 ГПК, ВРЪЩА исковата молба на ищеца Г.С.П. ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез адв.К. xxx.2020г.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 3023/2020г. по описа на РС – М..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Окръжен съд М., в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: