Решение № 1314 от 10.10.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1314 гр. Русе, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. Г. Димитрова при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от М. Г. Димитрова Гражданско дело № 20244520102143 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази:

Предявени са искове от С. К. Т., ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетния Г. И.в Г., роден на 17.06.2015 г., двамата с настоящ адрес: гр. Русе, ****************, против И. Г. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Русе, *****************, с правно основание чл. 51 ал. 4, във вр. с чл. 59 ал. 9 и чл. 150 от СК: ДА СЕ ИЗMEHИ Решение № 170/05.04.2021 г. по гр.д. № 96/2021 г. на Русенски районен съд - в частта относно личните отношения и издръжката на малолетното им дете Г., като моли поради фактическата промяна: 1/да бъде постановено бащата да осъществява режима на лични отношения с детето: всяка четна събота и неделя от месеца от 10 ч. до 18 ч. без преспиване; и 2/ да бъде увеличен размера на определената издръжка, която бащата да заплаща на малолетния си син Г. от 230 лв. на 300 лв. месечно /след частично оттегляне на иска за сумата 50 лв./, чрез неговата майка и законен представител, считано от завеждане на исковата молба 17.04.2024 г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Претендира разноските по делото.

В исковата молба се твърди, че детето е с аутизъм и вродени аномалии, освидетелствано с Решение на ТЕЛК с 85 % увреждания и има нужда от строга хранителна диета и повишаване на физическата активност, заради установено затлъстяване, които бащата не спазвал и когато детето се върнело от режима на лични отношения с него бил нервен и агресивен, видимо напълнял. Твърди, че за лечение на детето са необходими медикаменти, 1 посещение при логопед и частна барокамера, за което майката трудно намирала средства, тъй като в момента е отпуск по майчинство и не може да работи.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът И. Г. Й., чрез адв. А. Н. е депозирал отговор, с който счита исковете за допустими и отчасти основателни. Счита, че предявената претенция за увеличение на издръжката е основателна. Оспорва искането на ищцата за промяна на режима на лични отношения изцяло.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните не е спорно, че са родители на малолетния Г. И.в Г., роден на 17.06.2015 г. от съвместното им съжителство.

С решение № № 170/05.04.2021 г. по гр.д. № 96/2021 г. на Русенски районен съд се ПОСТАНОВЯВА малолетното дете Г. И.в Г. да живее при майка си С. К. Т., ПРЕДОСТАВЯ се упражняването на родителските права по отношение на детето Г. И.в Г. на майката,

ОПРЕДЕЛЯ се следният режим на лични отношения на бащата И. Г. Й. с детето Г. И.в Г.: всяка четна събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване, двадесет дни през лятната ваканция, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката и са съгласувани между двамата родители, през нечетна година празничните дни на Коледа, през четна година празничните дни на Нова година, като бащата има възможност да вижда детето по всяко друго време извън определения режим на свиждане, след предварително съгласуване с майката или изразено желание от страна на детето, ОСЪЖДА се И. Г. Й., да заплаща месечна издръжка за детето Г. И.в Г., чрез неговата майка и законен представител С. К. Т., в размер на 230 лева, платима до 5-то число на месеца, за който се отнася, считано от 12.01.2021 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяването й, ведно със законната лихва от 12.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

По делото е представена ученическа лична карта от ОУ „Олимпи Панов“ гр. Русе, на детето Г. И.в Г., който през 2023/2024 г. е бил записан за ученик във втори клас.

Видно от Експертно решение на ТЕЛК № 92828 от 232/02.12.22 г. на малолетния Г. И.в Г. е определено 85 % вид и степен на увреждане (ВСУ), с право на чужда помощ, установена от органите на медицинската експертиза, с поставена диагноза „Други генерализирани разстройства в развитието. Детски аутизъм“, със срок до 01.12.25 г.

Видно от представения амбулаторен лист издадена от д-р Мариана Москова от 23.01.2024 г. за детето Г. И.в Г. е поставена диагноза „затлъстяване“, с придружаващи заболявания „разстройство в развитието на речта и езика“, като му е изписана медикаментозна терапия.

2

Видно от представената Епикриза от 28.03.2024 г. изд. от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна, на малолетния Г. И.в Г. е поставена диагноза:

„Синдроми на вродени аномалии, които се характеризират предимно с развитие на висок ръст“. Установено е наднормено тегло и висок ръст, диагностицирано с аутизъм на 3 г., детето на моменти проявява агресия.

Приемал е халоперидол, без ефект, продължава да има подобни изблици, по думи на майката зачестили след раждането на второто дете. Препоръчан е хранително диетичен режим и физическа активност 60-120 мин. дневно.

Видно от представената Служебна бележка изх. № 87/12.07.24 г. изд. от Сдружение „Русенска асоциация на лица с интелектуални затрудненияБАЛИЗ“, детето Г. И.в Г. ползва социална услуга „Дневен център за деца и младежи с увреждания“ от 24.10.2022 г. до момента, като получава комплексна грижа и подкрепа от екип специалисти. В периода 05.07.2023 г. – 09.07.2023 г., детето, придружавано от своя родител И. Г., е присъствало на изнесени летни занимания в гр. Трявна, комплекс „Балювата къща“.

Малолетния Г. И.в Г. е взел участие, заедно с баща си и екипът на ДЦДМУ, в подготовката и представянето на спектакъл в новогодишния концерт „С Русе в сърцето“ на Община Русе. Отношенията между бащата и екипа на социалната услуга се основават на добро взаимодействие и партньорство.

Видно от постъпилия социален доклад от Дирекция Социално подпомагане, отдел „Закрила на детето“, основните потребности на Г. от дом, уют, здравеопазване и образование се задоволяват адекватно от майката с помощта на съпруга й. Видимо момчето е спокойно, добре облечено. Детето се отглежда в жилище под наем, на адрес: гр. Русе, ****************, което е тристаен апартамент, обзаведен, с месечен наем 450 лв. Майката е кандидатствала за общинско жилище и очаква Комисия. Към момента майката е в платен годишен отпуск за отглеждане на дете до 2 год. възраст, като за м. юли 2024 г. е получила 1558 лв., формирана от обезщетения и помощи в размер на 933 лв. за отглеждане на дете до 2 г., което не може да е по-малко от минималната работна заплата (за 2024 г. - 933 лв.) и 625 лв. по Закона за семейни помощи за деца - чл. 7 и чл. 8д, отпусната месечна помощ за дете с трайни увреждания до 18-год. възраст и до завършване на средното му образование, но не по-късно от 20-год. възраст. Бащата И. Г. Й. е трудово ангажиран в „Голд-Аполо“ ООД на длъжност „Ръководител сектор/звено в промишлеността“. Детето е в трети клас в ОУ „Олимпи Панов“ Русе, където престоява само 1 час при ресурсния учител, като трудно се справя в училищна среда. От три години детето посещава ДЦДМУ „Бализ“ гр. Русе. Детето поддържа контакти с близки и роднини по майчина линия, а с такива от страна на бащата, няма информация.

Г-жа Т. изявява желание да бъде променен режимът на лични отношения между детето и неговия баща, като бъде премахната частта с преспиване, както и да бъде увеличена определената месечна издръжка за отглеждане на детето до размер 300 лева месечно. Същата информира, че напред във времето би се съгласявала момчето да нощува при баща си след 3 нейна преценка. Бащата от своя страна заявява, че се старае да полага добри грижи за сина си, когато той му гостува, като приоритетно му приготвя здравословна храна, изпълнена с плодове, зеленчуци и супи. Същият е съгласен да бъде увеличена определената му месечна издръжка до претендирания размер. Предвид изложеното, Дирекция Социално подпомагане, отдел „Закрила на детето“ предоставя на съда да постанови решение, което защитава по най-добър начин правата и интересите на детето.

Видно от представеното удостоверение от АСП, изд. на 22.08.2024 г., на майката се изплащат месечно 625 лв. по Закона за семейни помощи за деца чл. 7 и чл. 8д.

От показанията на изслушаната по делото като свидетел Р.К.П. се установява, че от 2-3 години се познава със С.. Голямото й дете има заболяване, което изисква по-специални грижи. Тя се грижи за Г.. Имат в момента куче, което е много привързано към Г.. Той също е привързан към него и си играят. Детето ходело да се вижда с баща си, но се връщало доста превъзбудено. Един път стояло повече време на слънце на басейн и се върнало с температура, което усложнило гледането му вечерта, по-трудно заспал.

Майката го водила във Варна на изследвания и в барокамера в Русе, която му повлияла доста добре на състоянието. Един път посетил барокамерата и майката видяла голямо подобрение на детето. Майката има и друго дете, което през март месец ще навърши една година. Виждала Г. като се връща от баща си, че е по-превъзбуден и развълнуван, но не може да каже дали тъгува за баща си.

От показанията на изслушаната по делото като свидетел М. Л. К. се установява, че се познава със страните от ученическите години, приятелски семейства били, кръстница е на детето. Г. растял с голямата й дъщеря, заедно от бебета. През летните месеци се виждали почти на всяко посещение на Г. при баща му. Идвали при тях, имала вила извън града, до Мотел Рай, където, играели децата. Имали батут, басейн, забавлявали се заедно и прекарвали няколко часа задно през дните за посещение. Бащата и детето се разбирали двамата. Детето било спокойно и съвсем нормално протичал денят им. Освен нейните две деца, идвали още едно-две деца на съседи от други вили. Не е имало досега агресия. В по-студено време бащата и детето ходели по разходки, вземали и голямата й дъщеря с тях. Прекарвали времето си заедно, ходели и на хиподрума да яздят коне. Ходели на различни места в околността да разглеждат забележителности. Преди около месец имала проблем с повръщане при голямата й дъщеря. Разбрала от И., че Г. тогава също е боледувал. На море ходили двамата преди две-три седмици. Ходили до гр. Луковит на еднодневна разходка и голямата й дъщеря била с тях. И. си готвел сам, не купувал готова храна. Не е купувал лакомства на детето като шоколади, чипсове и вредни неща. За нея той е отговорен човек, здраво мислещ, абсолютен реалист, дори му поверявала децата си да ги гледа, когато е имало нужда без никакви притеснения. Не са оставали с преспиване, когато са идвали двамата на вилата, само за по няколко часа през деня. Според свидетелката, като наближи 4 времето Г. да се прибира той тъгува определено за баща си. Това време, което прекарват заедно не му е достатъчно. Пред Г. не са коментирали нищо и не се говори на темата за майката. Не е виждала Г. да проявява агресия. Дори имало случка по-малката й дъщеря, която няма още 3 години, му дръпнала играчка от ръцете, а той дори не й реагирал. Можел да я блъсне или да я удари, но въобще не реагирал.

Предвид изложеното и изхождайки преди всичко от интересите на детето, съдът счита, че не се налага промяна в съществуващото положение относно упражняването на родителските права с изменение на постановеният съдебен акт Решение № 170/05.04.2021 г. по гр.д. № 96/2021 г. на Русенски районен съд, и предявеният иск с правно основание чл. 51 ал. 4, във вр. с чл.

59 ал. 9 от СК следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Не бе доказано твърдението на майката, че детето проявява нервност и агресивност след като се върне от бащата. Такива данни по делото няма. В представената епикриза, самата ищца заявява: „Продължава да има подобни изблици. По думи на майката зачестили след раждането на второто дете“. Не е ясно дали детето Г. страда от ревност за вниманието на майка си и дали тъгува след раздялата за баща си. Установи се, че бащата взема активно участие в отглеждането на детето, като го придружава на летни занимания, спектакли, води го на разходки, да играе с други деца на батут, на басейн, да язди коне, което следва да се насърчава за пълноценното развитие на детето, а не да се ограничава. Не следващо място, не бе доказано, че бащата не спазва хранителния режим.