Решение № 5849 от 29.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5849 гр. София, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Александър Ангелов Гражданско дело № 20211100109640 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и евентуални искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано след съединяването на производствата по три дела, по които ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД предявява искове срещу ответника Е. Р. за установяване дължимостта или при евентуалност за осъждане на ответника да заплати различни части от вземания за главница и лихви, произтичащи от едно и също основание – договор за потребителски кредит № EMLN- ******* от 02.10.2018 г.

Ищецът твърди, че между ответника като кредитополучател и „БНП П. П.Ф.“ ЕАД като кредитор е сключен договор за потребителски кредит № EMLN-******* от 02.10.2018 г. с общ размер на сумата по кредита от 80 000 лв., вземанията по който са прехвърлени на ищеца с приложение № 1 от 11.01.2019 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. Сочи, че съгласно погасителния план, посочен в договора, последната погасителна вноска по кредита, т.е. крайният му падеж, е на 20.09.2028 г.

Твърди, че длъжникът е уведомен за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита поради просрочие и неплащане, поради което всички вземания по договора са изискуеми в пълен размер, считано от 13.10.2019 г. Поради това иска да бъде установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 23 051,61 лв. – главница по договора за кредит по месечните погасителни вноски с падежи в периода 20.07.2026 г. – 20.09.2028 г., чиято предсрочна изискуемост е настъпила на 13.10.2019 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 01.07.2020 г. до окончателното изплащане, както и лихва за забава върху главницата в размер на 973,29 лв. за периода 13.10.2019 г. – 12.03.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.07.2020 г. по гр. д. № 28090/2020 г. на 1

СРС, 163 състав, като при условията на евентуалност иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 23 051,61 лв. – главница по договора за кредит по месечните погасителни вноски с падежи в периода 20.07.2026 г. – 20.09.2028 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 28.09.2020 г. до окончателното изплащане (предмет на първоначално образуваното гр. д. № 46687/2020 г. на СРС, 163 състав); иска да бъде установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 23 421,07 лв. – главница по договора за кредит по месечните погасителни вноски с падежи в периода 20.07.2020 г. – 20.10.2023 г., чиято предсрочна изискуемост е настъпила на 13.10.2019 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 01.07.2020 г. до окончателното изплащане, както и лихва за забава върху главницата в размер на 988,89 лв. за периода 13.10.2019 г. – 12.03.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.07.2020 г. по гр. д. № 28086/2020 г. на СРС, 140 състав, като при условията на евентуалност иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 23 421,07 лв. – главница по договора за кредит по месечните погасителни вноски с падежи в периода 20.07.2020 г. – 20.10.2023 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 21.10.2020 г. до окончателното изплащане, сумата от 1 587,78 лв. – възнаградителна лихва за периода 20.07.2020 г. – 20.10.2020 г., както и сумата 26,70 лв. – лихва за забава върху главницата за периода 21.07.2020 г. – 20.10.2020 г. (предмет на първоначално образуваното гр. д. № 51690/2020 г. на СРС, 140 състав); иска и да бъде установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 10 477,87 лв. – главница по договора за кредит по месечните погасителни вноски с падежи в периода 20.10.2018 г. – 20.06.2020 г., чиято предсрочна изискуемост е настъпила на 13.10.2019 г., възнаградителна лихва в размер на 9 323,27 лв. за периода 20.10.2018 г. – 20.06.2020 г. и лихва за забава в размер на 2 795,42 лв. за периода 21.10.2018 г. – 12.03.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 08.07.2020 г. по гр. д. № 28084/2020 г. на СРС, 78 състав (предмет на първоначално образуваното гр. д. № 56439/2020 г. на СРС, 78 състав).

Претендира разноски по делото.

Ответникът Е. Р. оспорва исковете с възражения, че процесният договор е унищожаем, тъй като при сключването му той не е могъл да разбира и да ръководи действията си, тъй като от 2001 г. ответникът твърди, че страда от психични заболявания, поради които не е можел да разбира или да ръководи действията си (възражение на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД). При условията на евентуалност твърди унищожаемост поради измама (чл. 29 ЗЗД), както и поради заплашване (чл. 30 ЗЗД). Твърди, че по отношение на него упражнена принуда, като е заплашен от двама непознати, под въздействието на което е подписал процесният договор и след това е изтеглил получените суми. При евентуалност оспорва вземанията по основание и размер, включително твърди, че не е уведомен за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:

Между страните не е спорно и това се установява от представения по делото договор, че между ответника Е. Р. като кредитополучател и „БНП П. П.Ф.“ ЕАД като кредитор е 2 сключен договор за потребителски кредит № EMLN-******* от 02.10.2018 г. с общ размер на сумата по кредита от 80 000 лв. Не е спорно, като това също е видно от представения договор за прехвърляне на вземания, че вземанията по договора за кредит са прехвърлени на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, заедно с всички принадлежности, включително и всички лихви, с приложение № 1 от 11.01.2019 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г.

Твърдението на ищеца за преклудиране на възражението за унищожаемост на сделката е неоснователно, тъй като в настоящата хипотеза унищожаемостта е заявена чрез възражение и то в срока за отговор по всички съединени дела. Следва да се има предвид, че възражението за унищожаемост на сделката не е ограничено със срок съгласно чл. 32, ал. 3 ЗЗД. С оглед изложеното възраженията за унищожаемост на сделката следва да бъдат разгледани.

Видно от приложените по делото и цитирани в съдебно-психиатричната експертиза, приета по делото, амбулаторни листове, по време на подписване на процесния договора за кредит – 02.10.2018 г. ответникът е диагностициран с биполярно афективно разстройство, маниен епизод с психотични симптоми. Прегледите са извършени съответно на 22.09.2018 г. и на 06.10.2018 г. От съдебно-психиатричната експертиза се установява, че ответникът страда от биполярно афективно разстройство, понастоящем смесен епизод. Според експертизата биполярното разстройство – маниен, маниен с и без психотични симптоми са психични заболявания, които се приравняват към продължително разстройство на съзнанието. Психотичните симптоми са клинични признаци по време на психотичен епизод, като включват налудни мисли, действия, халюцинации, делюзии. От заключението на експеризата се установява и че поради наличното психично разстройство по време на подписване на договора на 02.10.2018 г. ищецът не е могъл да разбира и ръководи действията си. Следователно, описаното състояние е предпоставка ответникът да изпадне в заблуждение относно фактите от действителността, както и да не може да предвиди последиците от действията си.

Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗЗД унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Така законодателят е предвидил защита на лицата, които са изпаднали в състояние да не могат да се грижат за своите права и интереси, независимо дали за това им състояние те могат да бъдат поставени под ограничено или пълно запрещение. Опорочаващият сключената сделка факт се състои в това, че волеизявлението е извършено в момент, в който лицето не е могло да ръководи действията си, което в случая се установява от заключението на психиатричната експертиза. С оглед изложеното следва да се приеме, че в случая е налице хипотезата на чл.

31, ал. 1 ЗЗД.

В допълнение може да се посочи, че предпоставките на фактическата неспособност по чл. 31, ал. 1 ЗЗД обхващат дееспособно лице, което към момента на сключване на сделката не е разбирало или не е могло да ръководи действията си, като това му състояние е станало причина за сключване на сделката. За фактите от душевния мир – неразбирането 3 или невъзможността лицето да ръководи действията си, се прави извод от поведението на лицето или от съдържанието на договора. В тази връзка поначало при преценката дали дееспособното лице, сключило договора, е могло при сключването му да разбира или да ръководи действията си, следва да се съобразят освен медицинските, още и житейските и юридическите критерии, т.е. заключението на психиатричната експертиза следва да се разгледа заедно с всички други ангажирани по делото доказателства, относими към състоянието на ответника за релевантния момент (в този смисъл решение № 698/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 144/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 62/2020 г. на ВКС, ІІІ г. о.).

В настоящата хипотеза по делото е представена медицинска документация, която синхронизира с приетата съдебно-психиатрична експертиза, а именно по отношение на заключението, че ответникът не е могъл да разбира значението на действията си по смисъла на чл. 31, ал. 1 ЗЗД към момента на сключване на процесния договор за кредит. Тъй като не са наведени конкретни твърдения от ищеца относно фактически обстоятелства, свързани с начина на разходване на средствата по сключения договор за кредит, нито са представени доказателства в тази връзка, от които да може да се направи извод, че ответникът се е възползвал от предоставените му средства, а в същото време медицинският критерий е установен категорично чрез представените доказателства и от заключението на психиатричната експертиза, а именно че лицето не е можело да разбира свойството и значението на действията си към момента на подписване на договора за кредит, трябва да се приеме за установено, че е налице разглежданото основание за унищожаването на договора по чл. 31, ал. 1 ЗЗД.

С оглед основателността на възражението на ответника относно унищожаемостта на договора в хипотезата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД, не е необходимо обсъждането на останалите възражения за унищожаемост на договора на други основания.

С оглед гореизложеното, тъй като възражението за унищожаемост на договора за потребителски кредит е основателно, следва да се приеме, че процесните вземания, основаващи си на договора, не за възникнали, а съответно предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

Съобразно изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноските в производството, сторени за настоящата инстанция, както и за процесуално представителство пред СРС по съединените дела, чийто общ размер възлиза на 6 400 лв.

С оглед на гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,

ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „*******, офис-сграда ******* срещу Е. И. Р., ЕГН **********, адрес гр. София, ул. ******* с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. с чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, 4 че Е. Р. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата 23 051,61 лв. – главница по месечни погасителни вноски с падежи в периода 20.07.2026 г. – 20.09.2028 г., чиято предсрочна изискуемост е настъпила на 13.10.2019 г., дължима по договор за потребителски кредит № EMLN-******* от 02.10.2018 г., сключен с „БНП П. П.Ф.“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени с приложение № 1 от 11.01.2019 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., и сумата 973,29 лв. – лихва за забава върху главницата за периода 13.10.2019 г. – 12.03.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.07.2020 г. по гр. д. № 28090/2020 г. на СРС, 163 състав.